Отговорност на помагач при телефонна измама и липса на доброволен отказ

Текстът на акта

Ключови фрази

Измама * помагач * помагачество * доброволен отказ от извършване на престъпление * телефонна измама * разпознаване на лице * разпознаване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 125

гр. София, 20 февруари 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ

ХРИСТИНА МИХОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Т. К., след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 6 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Г. Т., в качеството му на защитник на подсъдимия К. М., против въззивна присъда № 120/05.07.2023 г., постановена по внохд № 3464/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

В жалбата са ангажирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Според защитника извършеното разпознаване от страна на двамата полицейски служители, свидетели по делото, е опорочено, тъй като в масивите на МВР имало пълни „установъчни“ данни за М., включително и негова снимка, още повече че лицата не били със сходна външност, а и не ставало ясно кой от двата фотоалбума за кое процесуално следствено действие се отнася. Твърди се, че при отсъствието на доказателства за проведени телефонни разговори между подсъдимия и неустановения по делото извършител, изцяло въз основа на предположения е прието, че единият нарежда на другия. Посочено е, че по делото са останали множество неизяснени обстоятелства, без те да са конкретизирани, не са обсъдени възраженията на защитата за липсата на субективен елемент, включително и че подсъдимият е „натопен“, а деянието е останало недовършено, тъй като въпросната сума не е попаднала в извършителя, тъй като подсъдимият като помагач е оставил плика в коша за боклук и е побягнал, т.е. сам се е отказал от по-нататъшно участие, с което е предотвратил настъпването на престъпните последици, изразяващи се във финансова загуба за пострадалата. При условията на алтернативност се претендира, да се отмени атакуваната присъда, подсъдимият да се оправдае или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Подсъдимият К. М., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Защитникът адв.Т. поддържа жалбата и пледира тя да се уважи по изложените в нея съображения.

Прокурорът от Върховна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С присъда от 29.03.2023 г. по нохд № 11626/2021 г. по описа на Софийски районен съд подсъдимият К. И. М. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнато му обвинение по чл.209, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 вр. с ал.1 от НК. С присъда съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и е постановил направените разноски да останат за сметка на държавата.

По протест на прокурор от РП - София е образувано внохд № 3464/2023 г. по описа на Софийски градски съд. С постановената въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, е отменен изцяло първоинстанционният съдебен акт и постановен нов, с който М. е признат за виновен в това, че на 11.01.2019 г. в гр. София, в съучастие като помагач с неустановено по делото лице като извършител, умишлено го е улеснил чрез обещание да даде помощ след деянието - да вземе плик с парична сума от кошче за боклук на СМГТ „А. Я.“, посочено от извършителя, който е възбудил заблуждение у Л. Л., че е полицейски инспектор, че било необходимо съдействие от нейна страна за залавяне на телефонни измамници и имало хакерска намеса по отношение на банковата й сметка в „***“ АД, като за да съдейства на органите на МВР и да защити паричните си средства, Л. следвало да изтегли пари от банковата си сметка, като постави в хартиен плик сумата от 1 000 евро, а пликът да постави в кошче за боклук, находящо се в гр. София, СМГТ „А. Я.“ и с това й е причинил имотна вреда в размер на 1 000 евро - 1 953,83 лв., като М. отишъл до посоченото от неизвестния по делото извършител кошче за боклук и взел от него плика с парите, поради което и на основание чл.209, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.53, ал.1 от НК е постановено отнемане в полза на държавата на част от веществените доказателства, а съобразно чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

При извършената касационна проверка на атакувания съдебен акт не се констатира да са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения. Въззивният съд е дал отговор на всички възражения на защитата, като оценката му за процесуална годност на доказателствените източници се споделя изцяло от настоящия състав, а достоверността им не подлежи на преобсъждане в касационното производство, в което по правило не могат да се установяват нови фактически положения. Направеното възражение относно извършените разпознавания на подсъдимия от страна на двамата свидетели - полицейски служители е без реална доказателствена опора. Те са осъществени още на другия ден след инкриминираната дата и са в съответствие с установения за това процесуален ред, при стриктно спазване изискванията на чл.169 - 171 от НПК, което се установява от приложените на л.13 - 20 и л.170 -171 /том. 1 от досъд. пр./ протоколи. По никакъв начин от материалите на делото не се разкрива, че към дата на извършване на визираните процесуално следствени действия, св.Д. и П. са разполагали с пълните „установъчни“ данни на подсъдимия, включително и негова снимка. Същевременно разпознаванията на живо лице са извършени, след като предния ден полицейските служители, след получена оперативна информация за външния вид на подсъдимия, са го идентифицирали на спирката на градския транспорт срещу П. комбинат в гр. София, проследили са го, като са се качили след него в автобуса и са слезли с него на спирката на СМГТ„А. Я.“, където непосредствено са видели оставянето от пострадалата Л. Л. на плика с пари в кошчето за боклук, който подсъдимият извадил, но хвърлил отново в кофата преди да побегне, при опита на двамата да го задържат. Непосредствено преди разпознаванията свидетелите са дали подробно описание, което съответства на външния вид на подсъдимия, а от приложените фотоалбуми е видно, че е спазено и изискването на чл.171, ал.2 от НПК и няма съществени разминавания във външността с останалите представени за разпознаване лица. На тази плоскост с основание получените резултати са поставени в основата на разрешаването на въпроса, свързан с авторството на извършените от страна на подсъдимия действия по улесняване осъществяването на престъплението, чрез оказването на помощ след въвеждането в заблуждение на пострадалата.

Не могат да се споделят и доводите на защитата за наличието на недопустими предположения относно проведени разговори между неустановения по делото извършител, чийто телефони и сим карти не са регистрирани на територията на Р. България и подсъдимия. Изводите на градския съд за тези обстоятелства не са произволни, а са резултат от извършения изключително детайлен анализ на безспорно установените по делото факти, свързани с иззетия от местопроизшествието, изхвърлен от подсъдимия, мобилен телефон със сим карта, водеща се на името на св.Г., към който са отчетени осем входящи разговора за времето от 15.03 ч. до 15,58 ч. на 11.01.2023 г. с регистрираните извън България - в Румъния два номера, чрез които неизвестният извършител е комуникирал с пострадалата Л. при въвеждането й в заблуждение, че съдейства на полицията за залавянето на телефонни измамници, че сметката й в банката е „хакната“ и парите й не са в безопасност. В този смисъл касационният състав счита, че утвърдените от страна на въззивния съд фактически изводи не са произволно изведени, а са достатъчно доказателствено обезпечени, надеждни и убедителни, тъй като са съобразени с точната хронология на извършените от подсъдимия физически действия, пряко наблюдавани от двамата полицаи. По делото не са останали неизяснени обстоятелства, които да са довели до нарушаване изискванията за разкриване на обективната истина, всестранност и пълнота на съдебното дирене, както се твърди от защитата. Въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите, съобразно изискванията на процесуалния закон, поради което не се налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

При установените по несъмнен начин с годни доказателствени средства фактически положения, материалният закон е приложен правилно от страна на въззивния съд с осъждането на подсъдимия за извършеното от него като помагач престъпление по чл.209, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 от НК. Всички елементи от обективната и субективната страна на вмененото във вина на подсъдимия престъпление законосъобразно са изведени от осъществените от него действия. Те са съпътствали изпълнителното деяние на извършената от неустановеното по делото лице измама. Като е отишъл на точното място, където св.Л. е оставила плика с парите, определено от неизвестния извършител и чрез вземането им от кошчето, подсъдимият умишлено е улеснил извършването на престъплението. С основание въззивният съд е приел, че подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, който включва в представите му, че улеснява извършването на престъплението, след като действията му са били координирани по телефона с неустановения по делото извършител.

Неоснователни са претенциите на защитата за наличието на самоволен отказ, тъй като извършеното деяние не е приключило в стадия на опита, а подсъдимият в качеството му на помагач не се е отказал по собствена подбуда от по-нататъшно участие в деянието и не е предотвратил настъпването на престъпните последици. В случая въведената от страна на неустановеното лице в заблуждение св.Л., че съдейства на полицията за залавянето на телефонни измамници, че сметката е „хакната“, е изтеглила парите си от банката, поставила е част от сумата - 1 000 евро в плик, придвижила се е до указаната й спирка на градския транспорт и е поставила плика в кошчето за боклук, т.е. извършила е акт на имуществено разпореждане, с което за нея е настъпила имотна вреда, т.е. фактическият състав на престъплението е осъществен. Същевременно облагата все още не е била реализирана и в този момент за подсъдимия като акцесорен съучастник - помагач е съществувала възможността по своя воля - доброволно да се откаже от по-нататъшно участие или да предотврати настъпването на вредните последици, което М. не е сторил. В случая престъпният резултат не е настъпил единствено следствие предприетите от страна на полицейските служители действия по задържането му след проследяването му, а подсъдимият, след като е вече е бил взел плика с парите от кошчето, го е изхвърлил в кофата за боклук и е успял да избяга, т.е. резултатът е предотвратен без неговото съдействие - изцяло против волята му, поради наличната фактическа невъзможност да извърши намисленото, т.е. не са налице предпоставките за приложението на чл.22 от НК.

В жалбата не е направено оплакване за явна несправедливост на наказанието, поради което ВКС не дължи произнасяне в тази насока.

По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение , намира, че жалбата е неоснователна и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 120/05.07.2023 г., постановена по внохд № 3464/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: