Допускане на доказателства за причините за късно представяне пред въззивния съд

Текстът на акта

Ключови фрази

Плащане на застрахователно обезщетение * застрахователно обезщетение за имуществени вреди * застрахователно събитие * доказателства

6

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, № 205./ 18.07. 2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при секретаря Валерия Методиева като разгледа докладваното от съдия Господинова т.д. № 2222 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Хепи Фрутс“ ООД срещу решение № 354 от 03.06.2024 г., постановено по в.т.д. № 255/ 2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 11-ти търговски състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 206 от 07.02.2024 г., постановено по т.д. № 1403/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, в обжалваната с въззивната жалба част, с която са отхвърлени предявените от „Хепи Фрутс“ ООД срещу ЗАД „Групама Застраховане“ обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 405, ал.1 КЗ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 44 264, 60 лв., представляваща останала неплатена част от застрахователно обезщетение за претърпени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 11.11.2022 г., дължимо въз основа на застрахователен договор „Индустриален пожар и други щети на имущество“, сключен с полица № 9100000022083, с покритие от 15.07.2022 г. до 14.07.2023 г., и иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 604, 19 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница от 44 264, 60 лв. за периода от 11.11.2022 г. до 27.07.2023 г.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът поддържа, че апелативният съд неправилно е оставил без уважение искането му за събиране на доказателства във въззивното производство, чрез които се цели установяване на съдържанието на видеозаписи, направени от система за видеонаблюдение, изградена на обекта, където е възникнало застрахователното събитие пожар, като мотивите му за това са бланкетни. Посочва, че направените от него искания касаят събиране на доказателства, които са открити след приключване на устните състезания пред първата съдебна инстанция, като причината страната да не е могла да узнае за тях преди това е обективна и се изразява в това, че поради неработеща батерия на устройството за видеонаблюдение е било необходимо да се използват професионални знания и специализиран софтуер, за да се достъпи до записите от него и да се разбере, че сред тях има такива от момента на възпламеняване на пожара и от времето непосредствено преди това. Счита, че съдът е следвало преди да се произнесе по допустимостта на тези доказателствени искания във въззивното производство да допусне събирането на поисканите с въззивната жалба доказателства чрез разпит на свидетел за установяване на причините, поради които не е било възможно исканията да бъдат заявени в първоинстанционното производство. Посочва, че от всички доказателства, включително новооткритите, чието събиране е поискано с въззивната жалба, се доказва, че източникът на пожара е самозапалване на една от машините на обекта, а не е умишлен палеж, което означава, че настъпилото събитие е покрит риск по договора за застраховка. С оглед на това моли касационният съд да отмени обжалваното въззивно решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с указания за събиране на новооткритите доказателства.

Ответникът по касация ЗАД „Групама Застраховане“ е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че обжалваното с нея решение е правилно. Счита, че направените от ищеца за първи път с въззивната жалба искания не са за събиране на нови доказателства. Те не са и такива, които не са допуснати в първоинстанционното производство поради процесуални нарушения на съда, защото в хода му ищецът изобщо не е заявил доказателствени искания за тяхното събиране и не е оспорил заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, установяваща причините за възпламеняване на застрахованото имущество. С оглед на това намира, че отказът на съда да събере тези доказателства във въззивното производство е постановен при правилно приложение на чл. 266 ГПК. Заявява, че от съдържанието на застрахователната полица и приложимите към нея общи условия се установява, че страните по процесния договор за имуществена застраховка са се съгласили, че тя е сключена с покритие по клауза А, съгласно която застрахователят покрива щетите на застрахованото имущество, причинени от пожар. Счита, че при тълкуване на покритите рискове по тази клауза и рисковете, които се покриват по клаузата за допълнително покритие А1 „умишлен пожар“, се налага изводът, че по процесната застраховка не се покриват вредите, причинени от пожар, който е в резултат на злоумишлени действия на трети лица, които се включват в покритите рискове само по клауза А1. От заключението на изготвената в производството експертиза се установява, че пожарът, от който са причинени вреди на застрахованото имущество, се е възпламенил в резултат на внесен външен огнеизточник – запалване от действия на трети лица, което не представлява покрит риск по процесния застрахователен договор. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и прецени данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:

Предмет на разглеждане в настоящото исково производство са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ, предявен от застрахованото лице по договор за имуществена застраховка срещу застрахователя за присъждане на обезщетение за вредите, причинени върху застрахованото имущество от настъпило застрахователно събитие – пожар, както и акцесорен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва.

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че по делото не е спорно, че между ищеца „Хепи Фрутс“ ООД и ответника ЗАД „Групама Застраховане“ е сключен договор за имуществено застраховане, който има действие за периода от 15.07.2022 г. до 14.07.2023 г. и по който е застраховано имущество, представляващо сграда, находяща се в [населено място] село, [улица]. От изложените от въззивния съд собствени мотиви и тези на първоинстанционния съд, към които е препратено на основание чл. 272 ГПК, е видно, че той е счел, че по сключения между страните застрахователен договор ответникът се е задължил да покрива вредите, причинени на застрахованата сграда в резултат на рискове по клауза А, един от които е рискът пожар, който представлява поява на огън по причина, която изключва човешка намеса. Апелативният съд е кредитирал изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената по делото техническа експертиза и уточнени в разпита на експерта, проведен в открито съдебно заседание, и въз основа на тях е преценил за доказано, че събитието, настъпило на 11.11.2022 г. и представляващо възпламеняване на застрахованото имущество, е причинено от внесен външен огнеизточник – заливане и след това запалване. С оглед на това е приел, че пожарът е възникнал в резултат на действия на трети лица и не е покрит по застрахователния договор риск. Предвид тези съображения е заключил, че за ищеца по сключения с ответника договор за застраховка не е възникнало вземане за получаване на обезщетение за вредите по застрахованото имущество и предявените в процеса искове са неоснователни, какъвто извод е направил и първоинстанционният съд.

С определение № 633/ 26.02.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд преди да се произнесе по основателността на направено във въззивната жалба искане за събиране на доказателства, които страната твърди, че е открила след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, първо да допусне поискани от тази страна доказателства за установяване на причините, които са ѝ попречили да узнае за съществуването на новооткритите доказателства и да ги представи в срок в първоинстанционното производство?

По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

Поставеният въпрос се отнася до тълкуване и прилагане на процесуалноправната норма на чл. 266 ГПК. По него има формирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 36 от 29.06.2020 г., постановено по гр.д. № 1997/2019 г. по описа на ВКС, II гр.о., Решение № 328 от 15.05.2014 г., постановено по гр. д. № 805/2012 г. по описа на ВКС, IV гр.о., Решение № 182 от 08.11.2013 г., постановено по гр. д. № 1959/2013 г. по описа на ВКС, II гр.о. и Решение № 106 от 03.12.2020 г., постановено по гр. д. № 927/2020 г. по описа на ВКС, II гр.о. В тези решения е прието, че съгласно чл. 266 ГПК във въззивното производство е възможно посочването и събирането не на всички допустими, относими и необходими доказателства, а само на тези, които, въпреки проявената добросъвестност от страната, не са събрани от първата инстанция. Сред доказателствата, които е допустимо да се събират, са тези, с които страната се е сдобила след приключването на съдебното дирене в първата инстанция до подаването на въззивната жалба или отговора – новооткрити, и съответно всички доказателства за проверка на така допуснатите. За да бъдат допуснати новооткрити доказателства, трябва съдът да може да направи извод, че страната не е могла да узнае за тях и да ги ангажира в срок в първоинстанционното производство при полагане на дължимата грижа за водене на делото. Целта на закона е да се допуснат само доказателства, чието неприобщаване към делото се дължи на обективни причини, а не на небрежността на страната. Ето защо страната трябва да посочи и да установи причините, които са ѝ попречили да направи своевременно искане за събиране на тези доказателства. Преценката на съда дали са налице обективни причини, препятстващи своевременното ангажиране на доказателствата, е конкретна във всеки отделен случай и се извършва въз основа на твърденията на страната и данните по делото. Допустимо е съдът да събере доказателства за установяване на регламентираните в закона предпоставки за ангажиране на нови доказателства. Така дадените разрешения се споделят напълно от настоящия съдебен състав.

След като страната, която иска събиране на новооткрити доказателства във въззивното производство, е длъжна да изложи изрични твърдения за причините, които са ѝ попречили да узнае за тях и да ги представи в срок в първоинстанционното производство, както и да докаже съществуването на тези причини, то тя следва да направи във въззивната жалба и искане за събиране на конкретни доказателства за това. Когато такива доказателствени искания са надлежно заявени във въззивната жалба, за въззивния съд възниква задължение първо да събере доказателствата за установяване на твърдените от страната причини, и едва след това да разгледа искането за допускане събирането на новооткритите доказателства във въззивното производство. Въззивният съд е длъжен да събере само тези доказателства, които са допустими, относими и необходими, т.е. тези, с които се цели и е допустимо установяването на факти, довели до невъзможността за своевременно ангажиране на новооткритите доказателства, и които са необходими, за да бъде направено това в процеса. Само след събиране на тези доказателства съдът може да извърши дължимата съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК преценка за това дали е установено, че страната не е могла да узнае за съществуването на новооткритите доказателства и да ги посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция при полагане на дължимата грижа за водене на делото, което е задължително условие, за да е допустимо те да бъдат приобщени към доказателствения материал във въззивното производство.

По основателността на касационната жалба:

Предвид отговора на процесуалноправния въпрос, основателно се явява оплакването, направено от „Хепи Фрутс“ ООД в касационната жалба, за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила при произнасяне по заявените от това дружество искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

Във въззивната жалба, за разглеждане на която е образувано делото пред Софийски апелативен съд, от ищеца по предявените искове „Хепи Фрутс“ ООД е направено искане за събиране на доказателства, които се твърди, че са новооткрити и с които се цели да се докажат факти за начина, по който е настъпило събитието, от което са причинени вредите, за които се претендира застрахователно обезщетение, представляващо възпламеняване на сградата, която е предмет на договора за имуществена застраховка, сключен между страните по спора. Те са такива за установяване на съдържанието, на датата на съставяне и на автентичността на видеозаписи, направени от система за видеонаблюдение, изградена в застрахования обект, които са от момента на появата на огън в него, както и от момент, който го предхожда. В жалбата са изложени и конкретни твърдения за причините, които са попречили на страната да узнае за съществуването на тези доказателства до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, които представляват неработеща батерия на устройството за видеонаблюдение, довела до неточно отразяване на датата на записите, направени от него, и оттам до невъзможност да се достъпи до тези записи по обичайния начин от разследващите органи и от управителя на застрахованото дружество, а единствено посредством използване на специализиран софтуер от лице, което има професионални знания за това. Във въззивната жалба е заявено и доказателствено искане за установяване на факти, касаещи сочените причини, чрез допускане до разпит на един свидетел. От материалите по делото е видно, че преди да се произнесе по това дали на основание чл. 266 ГПК е допустимо събирането във въззивното производство на доказателствата, които ищецът твърди, че са новооткрити, апелативният съд не е събрал поисканото доказателство за установяване на причините тези доказателства да не са ангажирани до този момент. От диспозитива на постановеното от апелативния съд по реда на чл. 267 ГПК определение от 15.04.2024 г. може да се заключи, че искането за допускане на свидетел е оставено без уважение, защото с него са оставени без уважение всички доказателствени искания, формулирани във въззивната жалба, едно от които е и това за разпит на свидетел. В този акт обаче няма изложени никакви съображения от съда за неоснователността на това искане – няма мотиви, че то е недопустимо или че не касае събиране на факти, включени в предмета на доказване в производството, или че не е необходимо. От посоченото във въззивната жалба е видно, че с искането за допускане до разпит на свидетел ищецът цели установяването на факти, които са свързани точно с причините, които са му попречили да направи искане за събиране на новооткрити доказателства в първоинстанционното производство, поради което трябва да се приеме, че с него се иска събиране на относими доказателства, които са от значение за произнасянето на съда по предпоставките на чл. 266, ал. 1 ГПК. Това искане е и допустимо, защото фактите, които ще се установяват, не се обхващат от нито една от забраните за доказване на обстоятелства със свидетелски показания, регламентирани в чл. 164 ГПК. Доколкото ищецът не представя с въззивната жалба други доказателства, които са годни да установят същите факти, за които прави искане да бъде разпитан свидетел, то събирането на това доказателство е и необходимо. Приложеният към въззивната жалба писмен документ, представляващ доклад от трето за спора лице, няма никаква доказателствена стойност, защото по своята същност е дадено в писмен вид изявление на лице за възприети от него факти, а редът за събиране на доказателства за възприятията на едно трето за спора лице в гражданския процес е чрез разпита му като свидетел, извършен в съдебно заседание непосредствено пред съда и страните, каквото е и доказателственото искане на въззивника. Следователно апелативният съд е бил длъжен преди да се произнесе по основателността на направеното във въззивната жалба искане за събиране на доказателства, които ищецът твърди, че е открил след приключване на съдебното дирене в първата инстанция, първо да събере поисканите от тази страна гласни доказателства за установяване на причините, които са ѝ попречили да узнае за съществуването на новооткритите такива и да ги представи в срок в първоинстанционното производство. Неизпълнението на това задължение от съда представлява допуснато от него съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело и до липсата на възможност за мотивирано произнасяне по въпроса дали е допустимо събирането във въззивното производство на описаните във въззивната жалба новооткрити доказателства, с което е нарушено процесуалното правило на чл. 266, ал. 1 ГПК. Във връзка с това нарушение трябва да се отбележи и това, че в определението на въззивния съд, постановено на 15.04.2024 г. по делото, е посочено само бланкетно, че не са съществували обективни пречки за ищеца да се снабди с доказателствата, които твърди, че са новооткрити, но не е направено никакво обсъждане на конкретните му твърдения за причините, поради които не е успял да ангажира тези доказателства пред първоинстанционния съд и на това дали те се установяват по делото, което въззивният съд е длъжен да направи. Единствените конкретно изложени съображения на съда в този акт са, че не се установява несъбирането на тези доказателства от първоинстанционния съд да е в резултат на допуснато от него процесуално нарушение, които обаче са относими към хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, на която въззивникът не се позовава в случая, а не към тази на чл. 266, ал. 1 ГПК.

Допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила правят постановеното от него решение неправилно на основание чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК. То трябва да се отмени, като доколкото процесуалните нарушения са довели до непопълването на делото с поискани доказателства, които подлежат на събиране от въззивния съд, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на този съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на подготвително заседание по чл. 267 ГПК. При новото разглеждане съдът трябва първо да се произнесе по направеното искане в т. 3 от доказателствените искания на въззивната жалба, като допусне до разпит един свидетел за установяване на обстоятелствата относно момента на откриване на наличните видеозаписи от системата за видеонаблюдение в застрахования обект, както и относно причините те да не са могли да бъдат открити по-рано. След събиране на гласните доказателства въззивният съд следва да се произнесе и по направените във въззивната жалба искания за събиране на новооткрити доказателства за установяването на съдържанието, на автентичността и на датата на заснемане на видеозаписите от системата за видеонаблюдение на застрахования обект, както и за допускане на пожаро-техническа експертиза, която да работи въз основа на факти, установени от новооткритите доказателства /исканията по т. 1, т. 2 и т. 4 от доказателствените искания на въззивната жалба/. При това произнасяне въззивният съд е длъжен да направи преценка за това дали са налице предпоставките, при които е допустимо събирането на тези доказателства във въззивното производство, като я основе на фактите, които се установяват от събраните доказателства за причините, които са попречили на въззивника да ги ангажира в първоинстанционното производство.

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разпределяне на отговорността за разноските, направени за водене на делото пред ВКС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 354 от 03.06.2024 г., постановено по в.т.д. № 255/ 2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 11-ти търговски състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.