Иск срещу дружество в несъстоятелност, а не срещу неговия синдик

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 547

гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Г. Никова гр.дело № 730 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 5501 от 28.11.2025 г. касационната жалба, подадена от „МЕТАЛ ФОРМ ПРО“ ЕООД чрез адвокат К. К. от САК е преценена като процесуално допустима и е допуснато касационното обжалване на въззивно Решение № 260508 от 02.10.2024 г. по в.гр.д.№ 13781/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ „в“ състав.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде уважена претенцията. Касаторът претендира присъждането на разноските за всички инстанции.

Ответникът по касация Р. Г. М. не е депозирал отговор на касационната жалба; не се явява и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 - чл. 293 ГПК, намира следното:

С въззивното решение е отменено Решение № 184640 от 26.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 31779/2018 г. на СРС, І г.о., 127 състав и вместо това е постановено, че като неоснователен се отхвърля предявения от дружеството-касатор срещу Р. Г. М., в качеството му на синдик на „Хидропонт М“ ЕООД (н.), иск с правно основание чл. 76 ЗС за предаване на държането върху движими вещи, изброени в 50 позиции, които са описани в протокол за предаване на движими вещи от 31.01.2018 г. по изп.дело № 421/2017 г. по описа на ЧСИ С. С., рег.№ 739, с район на действие Окръжен съд - гр. Добрич и държането на ищеца върху които е било отнето на 31.01.2018 г. по скрит начин.

На първо място въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, в частност – е постановено по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки, в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Изложени са принципни постановки относно владелческата /посесорна/ защита и конкретно относно фактическия състав по чл. 76 ЗС, за уважаването на каквато претенция следва да се установят при условията на пълно и главно доказване кумулативно изискуеми предпоставки, а именно: че ищецът има качеството на владелец или държател на процесните движими вещи към момента на твърдяното отнемане - 31.01.2018 г., както и че ответникът е отнел вещите по скрит начин към 31.01.2018 г. Прието е, че ищецът не е доказал да е имал качеството на владелец или държател на всяка една от процесните движими вещи поотделно към момента на твърдяното отнемане - 31.01.2018 г., поради което искът подлежи на отхвърляне, без да се разглежда по същество наличието или липсата на другата кумулативна предпоставка за уважаване на иска, а именно: ответникът да е отнел вещта по скрит начин към този момент.

С определението по чл. 288 ГПК е прието, че съобразявайки заявените с исковата молба твърдения, изграждащи основанието на заявената претенция по чл. 76 ЗС – от една страна, а от друга – статутът на синдика като представляващ дружеството в несъстоятелност, искане по чл. 76 ЗС, насочено срещу физическо лице в качеството му на синдик, поражда съмнение за произнасяне по искова молба при противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице. С т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК се разясни, че в такива хипотези исковата молба е нередовна, а постановеното по нея въззивно решение е процесуално недопустимо, което е обосновало допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.

При упражняване на правомощията си по чл. 290 - чл. 293 ГПК касационният съд намира, че констатациите в определението по чл. 288 ГПК се потвърждават и въззивното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба с оглед разясненията по т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Съображенията за този извод са следните:

В практиката на ВКС (Решение № 70 от 19.06.2020 г. по т.д.№ 2414/2018 г. на ВКС, I т.о., Определение № 359 от 22.06.2015 г. по ч.т.д. № 1058/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 76 от 11.04.2013 г. по гр.д.№ 815/ 2012 г. на ВКС, I г.о., Определение № 415 от 03.12.2008 г. по ч.т.д.№ 305/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.) последователно се приема, че с откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника загубват процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни производства (с изключение на очертаните в разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ, какъвто настоящият спор по чл. 76 ЗС не е). Съгласно изричната разпоредба на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ участието в производството по делата на предприятието на длъжника, както и завеждането от негово име на дела е възложено в правомощията на синдика. По силата на чл. 15 ТЗ предприятието на длъжника включва съвкупността от права, задължения и фактически отношения, по отношение на които синдикът е овластен с представителна власт по силата на чл. 658, ал. 1, т. 1 ТЗ. Съгласно чл. 658, ал. 1 във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ, синдикът е легитимиран да предяви от свое име само отменителните искове (чл. 645, чл. 646, чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД); по тези искове страна (ищец) е именно синдикът, а не дружеството, което е в производство или е обявено в несъстоятелност. Синдикът има собствена легитимация и в качеството на ответник по искове за обезщетение за виновно причинените вреди при осъществяване на правомощията си – чл. 663, ал. 4 ТЗ. Във всички останали случаи страна по спора е самият длъжник , като синдикът осъществява единствено представителството му в процеса съгласно разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ.

Отнесени към настоящия случай, тези постановки налагат извод, че, при заявени в исковата молба твърдения, че процесното отнемане на движимите вещи е осъществено във връзка с изпълнението на правомощията на временен синдик на „Хидропонт М“ ЕООД, надлежната процесуалноправна легитимация по иска по чл. 76 ЗС предполага предявяването на този иск срещу дружеството в несъстоятелност „Хидропонт М“ ЕООД (н.), а не срещу неговия синдик. Предявяването на иска срещу синдика обективира несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице - дружеството в несъстоятелност, и петитума, насочен срещу друго лице – синдика. Видно от материалите по делото, районният съд е предприел действия по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК (Разпореждане № 544323 от 23.11.2018 г., л. 66), но същите не са довели до отстраняване на нередовността, доколкото и след дадените му указания ищецът е продължил да поддържа, че ответник по делото е физическото лице Р. Г. М., „в качеството му на синдик на „Хидропонт М“ ЕООД (н.)“, а не дружеството в несъстоятелност (молба вх.№ 5193281 от 26.11.2018 г., л. 72) и именно срещу физическото лице, а не срещу дружеството е воден процесът по делото.

В такава хипотеза въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд - т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Постановяването на този резултат от касационната инстанция е дължим независимо от обстоятелството коя страна е касационен жалбоподател – ищецът или ответникът, доколкото забраната за влошаване на положението на жалбоподателя е приложима само в случаите на неправилно решение (чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК).

Съобразно чл. 294, ал. 2 ГПК отговорността за направените до момента разноски, включително при настоящото разглеждане на делото от ВКС, следва да бъде разпределена при новото разглеждане на делото след отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба.

Воден от изложеното и съобразно чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 260508 от 02.10.2024 г. по в.гр.д.№ 13781/2020 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийския районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: