Доказване на потребена електроенергия, натрупана в скрит регистър на електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50234

гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 3571 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“АД [населено място] срещу въззивно решение № 232/08.06.2021 г. по възз. гр. дело № 218/2021 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 151/05.02.2021 г. по гр. дело № 2638/2020 г. на Великотърновския районен съд и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.124 ал.1 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът П. С. Ц. не дължи на касатора сумата 5029,87 лв., представляваща служебно начислена на основание чл.55 ал.1 ПИКЕЕ корекционна сума по партида с клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление: [населено място], [улица], вх.Б, за електроенергия за периода от 03.11.2016 г. до 30.07.2020 г., за което е издадена фактура № [ЕГН]/17.09.2020 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата П. С. Ц., в писмен отговор изразява становище за становище за неоснователност на жалбата. Същия, чрез процесуалния си представител е депозирал молба вх.№ 509417/23.11.2022, в която е обективиран частичен отказ от иска за сумата 59,87 лв. /т.е. над размера 4970 лв. до общо претендираните 5029,87 лв./, на осн.чл.233 ГПК.

С тълкувателно решение №4 от 23.11.2022 г. по Тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГТК е прието, че при частичен отказ от иска, заявен по реда на чл.233 ГПК в касационното производство, ВКС следва да обезсили въззивното и първоинстанционното решение относно частта от размера на спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран, и да прекрати производството в тази част, а касационното обжалване относно останалата част от спорното право, за която не е налице десезиране от спора, е допустимо и следва да продължи дори и когато в резултат на частичния отказ цената на иска е под прага, установен в чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Отказът е заявен от страната- ищец по делото в хода на касационното производство, поради което производството пред касационната инстанция следва да бъде прекратено на основание чл. 233 ГПК частично, до посочения по – горе размер, а постановеното решение на въззивния съд и решение № 151/05.02.2021 г. по гр. дело № 2638/2020 г. на Великотърновския районен съд следва да бъдат обезсилени в частите, с която съдилищата са се произнесли по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 59,87 лв. /т.е. над размера 4970 лв. до общо претендираните 5029,87 лв./ на ответното дружество, начислена по фактура № [ЕГН]/17.09.2020 г. за периода от 03.11.2016 г. до 30.07.2020 г., по партида с клиентски № [ЕГН], и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление: [населено място], [улица], вх.Б.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е потребител на електроенергия за недвижим имот в [населено място], [улица], вх.Б. На 30.07.2020 г. служители на ответното дружество са извършили проверка на СТИ на процесния адрес в присъствие на абоната, за което са съставили констативен протокол № 5500633.В БИМ е извършена метрологична експертиза на демонтирания електромер, като е дадено заключение, че при софтуерно четене е констатирано наличие на преминала енергия на регистър Т.3, невизуализирана на дисплея на електромера в размер на 26 933.478 kWh. От ответното дружество е издадена фактура № [ЕГН] за плащане на начислената електрическа енергия за периода от 3.11.16г.- 30.07.2020 г, на стойност 5 029,87 лв. От назначената съдебно-техническа експертиза е установено, че към датата на демонтажа и съставяне на корекцията електромерът е в метрологичната си годност. Показанията, записани в тарифа Т.3 – 26933.47kWh не са визуализирани на дисплея на електромера и съответно не са регистрирани при редовния отчет на същия. В обясненията си в съдебно заседание вещото лице инж.М. е заявил, че от техническа гледна точка начисленото от ответника количество ел.енергия е могло да бъде доставено и да премине през СТИ, ведно с отчетените количества електроенергия по визуализираните на дисплея на същото тарифи. Дал е заключение, че тъй като процесното СТИ не е тип SMART не може да установи причината за наличието на показанията в невизуализиран и фабрично ненастроен за отчет регистър, нито да се определи точния ден, от който са възникнали цифрови показания в тарифа Т.3. За да уважи предявения отрицателен установителен иск въззивният съд е приел, че доставчикът не е доказал при условията на пълно и главно доказване реалното количество на доставената и потребена ел. енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период. Посочил е, че при липсата на данни за неправомерно вмешателство и установена причина за наличието на показания в скрития регистър, след като по несъмнен начин е установено, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване, не може да приеме, че наличните в Т.3 цифрови показания представляват реално доставено и потребено от абоната количество електрическа енергия и то в рамките на претендирания от оператора на мрежата период.

С определение № 218 от 22.03.2022 г. е допуснато по жалба на „Електроразпределение Север“ АД, касационно обжалване на № 232/08.06.2021 г. по възз. гр. дело № 218/2021 г. на Великотърновския окръжен съд. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: за задължението на въззивния съд да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила и дали пълното доказване може да се осъществи само въз основа на преки доказателства, които са от значение за изхода на делото.

По поставения процесуалноправен въпрос има постоянна практика на съдилищата, включително на ВКС - решения по чл. 290 ГПК. Отговорът на този въпрос произтича от решение № 75 от 13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2206/2020 г., IV г.о., според което, съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила (т. 12, ТР № 1/17.07.2001 по гр.д. № 1/2001, ОСГК ВКС). По втората част на въпроса също е налице трайно установена практика, според която съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. Пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, като преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените дават указание за основния факт само косвено и установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т.нар. презумпции ад хоминем, съпътства друг – установен по делото факт. В този смисъл са решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 2560/2017 г. на IV г.о., решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр.д. № 2206/2020 г. на IV г.о., решение № 660171 от 15.07.2021 г. по гр.д. № 3277/2020 г. на IV г.о. и др.

По съществото на касационната жалба.

При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно. В нарушение на процесуалния закон са формирани крайните решаващи изводи на въззивния съд за основателност на претенцията.

Безспорно е, че ищецът е страна по договор за доставка на ел. енергия в процесния обект. В последния е бил монтиран електромер, в срока си на метрологична годност и работещ в класа си на точност, с който е отчетено наличие на доставена и потребена електрическа енергия в невузиализирания регистър Т3, който факт се установява с официален свидетелстващ документ /протокол от метрологична проверка от БИМ/ и от заключението на назначената по делото техническа експертиза. Вещото лице е констатирало, че СТИ не страда от друга техническа неизправност, отговаря на метрологичните изисквания за измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. Посочено е също, че не са установени външни механични дефекти по измервателния уред, както и видима външна намеса или повреда в схемата му. Установено е, че при софтуерното четене на паметта на устройството в невизуализирана на дисплея му и ненастроена за отчет Тарифа 3 /ТЗ/ има натрупване на показания. Същевременно се сочи от експерта, че процесният електромер е монофазен и произведен през 2016 г. /тогава е монтиран – на 02.11.2016 г. в обекта на ищеца съгласно приложения протокол № 15157746/, при което като фабрично нов е следвало да бъде с нулеви показания по всички тарифи за отчитане – Т1 /нощна/ и Т2 /дневна/. Данни за нулеви показания по тези тарифи се съдържат в протокола за монтаж на уреда при абоната. Както се посочи в отговорите на правните въпроси, ГПК не изисква всеки факт по делото да бъде установен с преки доказателства, а допустими са и косвените доказателства, доколкото е възможно осъщественият факт да не е оставил следа /доказателство/ или да не може да бъде намерен носител на тази следа /доказателствено средство/, годен да бъде представен пред съд. Когато липсват преки свидетелства за определен факт, съдът не може да прави извод, че този факт не се е осъществил, а е длъжен да прецени всички останали установени факти в тяхната взаимовръзка според научните, опитните и логическите правила. Въззивният съд се е отклонил от тези правни разрешения, приемайки, че претенцията е основателна, тъй като липсват преки доказателства записаното в скрития тарифен регистър количество ел. енергия да е потребено през изследвания период – т.е. след монтажа на уреда в обекта на ищеца да е преминало през тарифната му схема и е отчетено във въпросния скрит регистър. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на експертизата обаче, такъв извод не следва. Действително, съгласно правилото на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице. Той може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането по отделно и в съвкупност на всички останали доказателства и обстоятелства по делото, което в случая не е направено.

Предвид изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне комплексна електротехническа и софтуерна експертиза с участие и на вещо лице – софтуерен специалист, освен инженер, със задачи, посочени в отговора на исковата молба, както и следните допълнителни въпроси: осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано ново, в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в тарифа Т3 електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ "външна намеса в тарифната схема" на СТИ и какво означава записът в протокола на БИМ – "електромерът не съответства на техническите характеристики"; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й.

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при повторното разглеждане на спора, с оглед неговия изход.

Върховният касационен съд, състав на трето г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 232/08.06.2021 г. по възз. гр. дело № 218/2021 г. на Великотърновския окръжен съд и решение № 151/05.02.2021 г. по гр. дело № 2638/2020 г. на Великотърновския районен съд В ЧАСТИТЕ, с които съдилищата са се произнесли по иска по чл.124, ал. 1 ГПК, предявен от П. С. Ц. против „Електроразпределение Север“ АД [населено място], с ЕИК[ЕИК], с който се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че П. С. Ц. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 59,87 лв. /т.е. над размера 4970 лв. до общо претендираните 5029,87 лв./, начислена по фактура № [ЕГН]/17.09.2020 г. за периода от 03.11.2016 г. до 30.07.2020 г., по партида с клиентски № [ЕГН], и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление: [населено място], [улица], вх.Б, и ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и производството по гр. дело № 3571/2021 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, В СЪЩАТА ЧАСТ.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 232/08.06.2021 г. по възз. гр. дело № 218/2021 г. на Великотърновския окръжен съд в останалата му обжалвана част.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд.

Решението в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, в останалата част решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.