Отмяна на нотариален акт само в границите на уважения иск за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60082

гр.София, 10.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Ванюша Стоилова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2908 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С Определение № 112 от 15.03.2021 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 613 от 10.03.2020 г. по в.гр.д.№ 114/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която съдът се е произнесъл по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК, като е постановил, че отменява нотариален акт № 27 от 13.06.2000 г., рег.№ 8210, д.№ 333/2000 г. и нотариален акт № 62 от 30.12.2011 г., т. 4, рег.№ 5520, д.№ 499/2011 г. за 7/8 идеални части.

Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, хипотеза 2 ГПК, за да се прецени дали произнасянето по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК е съответна на предмета на делото.

С касационната жалба на Ю. А. К. и Х. И. К., представлявани от адвокат Д. Р. от САК и адвокат Ю. Б. от САК, се поддържа, че в обсъжданата част въззивното решение частично е недопустимо, доколкото предявеният по настоящото гражданско дело от П. С. Б., Л. С. Б. и М. С. Б. иск има за предмет и е уважен само относно част от масивната двуетажна къща с РЗП около 285 кв.м., а съдът е постановил отменяване на два констативни нотариални акта, всеки от които удостоверява права не само върху къщата, но и върху дворното място, в което тя е построена и което не е предмет на настоящия правен спор. Молят за обезсилване на произнасянето extra petitum.

Ответниците по касация П. С. Б., Л. С. Б. и М. С. Б., представлявани от адвокат А. Д. от САК, считат, че настоящото производство е недопустимо по отношение на касатора Х. И. К., тъй като той не е лице, което се ползва от удостоверяването по двата констативни нотариални акта. Молят производството в тази му част да бъде прекратено, а по отношение жалбата на Ю. А. К. – да се приеме, че е неоснователна и да се потвърди решението на САС. Претендират разноски.

Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба оплаквания и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С въззивно Решение № 613 от 10.03.2020 г. по в.гр.д.№ 114/2019 г. Софийският апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, действащ в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, е отменил първоинстанционно Решение от 09.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 11139/2015 г. на СГС, ГО, 6 състав, в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС, както следва: предявеният от П. С. Б. - за 5/8 идеални части, предявеният от Л. С. Б. - за 1/8 идеална част и предявеният от М. С. Б. - за 1/8 идеална част, и вместо това частично е уважил предявения иск по чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на Ю. А. К. и Х. И. К., че П. С. Б. е собственик на 5/8 идеални части, Л. С. Б. е собственик на 1/8 идеална част и М. С. Б. е собственик на 1/8 идеална част от масивна двуетажна жилищна сграда - къща с РЗП около 285 кв.м. с идентификатор ****, намираща се в източната част на дворно място, представляващо УПИ ** от кв. 223 по плана на [населено място], местността „Г. г.”, с площ от 588 кв.м., с административен адрес [населено място], квартал Б., ул. ,,Р.” № 19, като ответниците Ю. А. К. и Х. И. К. са осъдени да предадат на П. С. Б., Л. С. Б. и М. С. Б. владението върху 7/8 идеални части от гореописания недвижим имот. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС до пълните им предявени размери, както и в частта, с която са отхвърлени изцяло исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В тези му части въззивното решение е влязло в сила на 15.03.2021 г. при условията на чл. 296, т. 3 ГПК.

Предмет на касационната проверка е частта от решението на САС, с която е постановено, че на основание чл. 537, ал. 2 ГПК се отменяват „нотариален акт № 27 от 13.06.2000 г., рег.№ 8210, д.№ 333/2000 г. и нотариален акт № 62 от 30.12.2011 г., т. 4, рег.№ 5520, д.№ 499/2011 г. за 7/8 идеални части”.

С нотариален акт № 27 от 13.06.2000 г., том І, рег.№ 8210, д.№ 333/2000 г. по описа на нотариус № * Ю. А. К. е призната за собственик на 1/2 идеална част по приращение и 1/4 идеална част по завещание, общо 3/4 идеални части от недвижим имот, представляващ масивна двуетажна сграда – ателие, находяща се в [населено място], кв. Б., ул. ,,Р.” № 19, заедно с цялото дворно място , представляващо парцел ** от кв. 223 по плана на [населено място], район „В.”,[жк]. С нотариален акт № 62 от 30.12.2011 г., т. ІV, рег.№ 5520, д.№ 499/2011 г. по описа на нотариус № * Ю. А. К. е призната за собственик на основание наследяване по закон, съдебна делба – спогодба, покупко – продажба и завещание на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], район „В.”, с номер по предходен план *, парцел ** от кв. 223 по плана на местността „Г. г.”, заедно с масивна двуетажна жилищна сграда със ЗП от 94 кв.м. и РЗП от 273 кв.м., която е нанесена в КККР с идентификатор ****. Безспорна е идентичността на обектите, собствеността по отношение на които е удостоверена с двата констативни нотариални акта.

Безспорно е, че Х. И. К. е съпруг на Ю. А. К.. Последното обаче е ирелевантно от гледна точка преценката за наличие на правен интерес, който да легитимира Х. И. К. като надлежна страна в процеса по обжалване на решението, с което е постановено отменяване на констативните нотариални актове, издадени на името на съпругата му. Интерес от обжалването има единствено Ю. А. К. като лице, ползващо се от двата констативни нотариални акта, поради което производството по подадената от Х. И. К. касационна жалба срещу произнасянето на САС по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК следва да бъде прекратено.

По съществото на подадената от Ю. А. К. жалба ВКС намира следното от правна страна:

Както е разяснено с ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.д.№ 3/2012 г. на ВКС, ОСГК (в развитие на приетото с ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150/85 г. на ВС, ОСГК), с констативния нотариален акт се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, последица от което е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в акта. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на претендиращия правото на собственост е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата на ищеца по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния акт. Отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право. Следователно – отменяването на констативния нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК (чл. 431 ал. 2, пр. 3 от отменения ГПК) е последица, приложима при наличие на несъвместимост между правото, претендирано с уважения иск за собственост, и правото, удостоверено с издадения в полза на ответника охранителен акт.

Отчитайки тези принципни положения, ВКС намира, че е налице несъответствие между предмета на делото при разгледани в настоящото производство искове с правно основание чл. 108 ЗС досежно масивната двуетажна жилищна сграда, заснета с идентификатор ****, и постановеното на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменяване на двата констативни нотариални акта в частите им, констатиращи права за имот (дворното място), собствеността върху което не е предмет на настоящото гражданско дело. Тъй като отменяването на констативния нотариален акт не съставлява произнасяне по самостоятелен иск, а е само законна последица от уважаването на предявен иск за собственост, отсъствието на съответствие между предмета на делото (от една страна) и удостовереното материално право (от друга страна) обективира процесуална пречка за произнасяне по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Изложеното обосновава извод, че в частта, в която е постановил отменяване на двата констативни нотариални акта в частите им, с които Ю. А. К. е призната за собственик на „цялото дворно място, представляващо парцел ** от кв. 223 по плана на [населено място], район „В.”,[жк], респ. ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], район „В.”, с номер по предходен план *, парцел ** от кв. 223 по плана на местността „Г. г.”, въззивният съд е излязъл извън предмета на спора. По тази причина в тази част въззивното решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, както и да се постанови прекратяване на производство по тази част от искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, заявено с исковата молба. В тази му част това искане е процесуално недопустимо по аргумент от чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК, защото (както е посочено по-горе) отменяването на констативните нотариални актове е само последица от уважаването на иск за собственост, а този с предмет собствеността върху терена вече е разрешен в производството, приключило с постановяването на Решение № 61 от 19.07.2019 г. по гр.д.№ 484/2018 г. по описа на ВКС, І г.о.

В частта, с която САС е постановил, че за 7/8 ид.части отменява двата констативни нотариални акта в частта относно удостовереното право на собственост върху двуетажната жилищна сграда, въззивното решение частично е правилно.

С оглед изхода от спора по чл. 108 ЗС относно сградата, нотариален акт № 62 от 30.12.2011 г., т. ІV, рег.№ 5520, д.№ 499/2011 г. по описа на нотариус № 628 следва да запази легитимиращия си ефект относно собствеността върху 1/8 ид.част от масивната двуетажна жилищна сграда със ЗП от 94 кв.м. и РЗП от 273 кв.м., която е нанесена в КККР с идентификатор ****. Досежно останалите 7/8 ид.ч. от сградата с влязлото в сила в тази му част Решение № 613 от 10.03.2020 г. по в.гр.д.№ 114/2019 г. на САС, 10 състав е установено, че принадлежат не на Ю. А. К., а на ищците по делото - П. С. Б., Л. С. Б. и М. С. Б.. Съответно - правилно е постановено отменяването на КНА № 62 от 30.12.2011 г. за тези 7/8 ид.части. Правилно е постановено отменяване и по отношение на нотариален акт № 27 от 13.06.2000 г., том І, рег.№ 8210, д.№ 333/2000 г. по описа на нотариус № *, но не е съобразено, че този КНА има легитимиращ ефект не за 7/8 ид.части, а за 6/8 ид.части от сградата (колкото е сборът на дробите 1/2 / по приращение/ и 1/4 / по завещание/).

Ето защо решението на САС следва да бъде потвърдено в частите, с които е постановено отменяването на КНА № 62/2011 г. за 7/8 ид.части от собствеността върху сградата с ид.№ ****, както и отменяването на КНА № 27/2000 г. за 1/2 и 1/4 ид.части от собствеността върху масивната двуетажна сграда – ателие, находяща се в [населено място], кв. Б., ул. ,,Р.” № 19. В частта, с която е постановено отменяването на КНА № 27/2000 г. за разликата над 6/8 до 7/8 ид.части от собствеността върху сградата решението да бъде отменено като неправилно, доколкото КНА № 27/2000 г. изобщо не обективира такова удостоверяване.

По разноските: Доколкото не съществува самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, отговорността за разноските по делото се разпределя в зависимост от изхода на делото по иска за собственост, без значение какъв ще е резултатът на делото по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК (така: Решение № 69 от 16.07.2020 г. по гр.д.№ 3841/2019 г. на ВКС, І г.о.). Тъй като искът по чл. 108 ЗС е разрешен с решението на САС, в частта, в която не е допуснато неговото обжалване, с настоящото решение разноски не се присъждат на никоя от страните по делото.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА въззивно Решение № 613 от 10.03.2020 г. по в.гр.д.№ 114/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е постановено, че се отменява Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 62 от 30.12.2011 г., т. ІV, рег.№ 5520, д.№ 499/2011 г. по описа на нотариус № *, в частта, с която Ю. А. К. е призната за собственик на 7/8 идеални части от масивна двуетажна жилищна сграда със ЗП от 94 кв.м. и РЗП от 273 кв.м., която е нанесена в КККР с идентификатор ****.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно Решение № 613 от 10.03.2020 г. по в.гр.д.№ 114/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е постановено, че се отменява Нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание приращение, завещание и покупко-продажба № 27 от 13.06.2000 г., том І, рег.№ 8210, д.№ 333/2000 г. по описа на нотариус № *, в частта, с която Ю. А. К. е призната за собственик на 1/2 идеална част по приращение и 1/4 идеална част по завещание, общо 3/4 идеални части от недвижим имот, представляващ масивна двуетажна сграда – ателие, находяща се в [населено място], кв. Б., ул. ,,Р.” № 19.

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 613 от 10.03.2020 г. по в.гр.д.№ 114/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е постановено, че се отменява Нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание приращение, завещание и покупко-продажба № 27 от 13.06.2000 г., том І, рег.№ 8210, д.№ 333/2000 г. по описа на нотариус № *, за разликата над признатите с акта права на Ю. А. К. в общ размер от 6/8 идеални части до 7/8 идеални части от недвижим имот, представляващ масивна двуетажна сграда – ателие, находяща се в [населено място], кв. Б., ул. ,,Р.” № 19.

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 613 от 10.03.2020 г. по в.гр.д.№ 114/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е постановено, че се отменяват Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 62 от 30.12.2011 г., т. ІV, рег.№ 5520, д.№ 499/2011 г. по описа на нотариус № *, както и Нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание приращение, завещание и покупко-продажба № 27 от 13.06.2000 г., том І, рег.№ 8210, д.№ 333/2000 г. по описа на нотариус № * в частите им, с които Ю. А. К. е призната за собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], район „В.”, с номер по предходен план *, парцел ** от кв. 223 по плана на местността „Г. г.”, респективно – „цялото дворно място, представляващо парцел ** от кв. 223 по плана на [населено място], район „В.”,[жк].

ПРЕКРАТЯВА производството по заявеното с исковата молба искане по чл. 537, ал. 2 ГПК на П. С. Б., Л. С. Б. и М. С. Б. за отменяваване на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 62 от 30.12.2011 г., т. ІV, рег.№ 5520, д.№ 499/2011 г. по описа на нотариус № *, както и Нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание приращение, завещание и покупко-продажба № 27 от 13.06.2000 г., том І, рег.№ 8210, д.№ 333/2000 г. по описа на нотариус № * в частите им, с които Ю. А. К. е призната за собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], район „В.”, с номер по предходен план *, парцел ** от кв. 223 по плана на местността „Г. г.”, респективно – „цялото дворно място, представляващо парцел ** от кв. 223 по плана на [населено място], район „В.”,[жк].

В тези части настоящото решение не подлежи на обжалване.

ПРЕКРАТЯВА касационното производство по депозираната от Х. И. К. касационна жалба срещу частта от въззивно Решение № 613 от 10.03.2020 г. по в.гр.д.№ 114/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с която въззивният съд се е произнесъл по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК.

В тази му част настоящото решение може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд чрез частна жалба, подадена в едноседмичен срок от връчването на съобщение на Х. И. К..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: