Обезсилване на съдебно решение поради нередовност и противоречия в исковата молба

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 713

София, 27.11.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 ноември две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.д. 3308 /2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 2456 от 21.05.2024 г., по касационна жалба, подадена от Ц. И. В., починала в хода на касационното производство, заместена от наследниците си С. В. П.-К. и В. В. П.-К., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 163 от 21.04.2023 г. по гр.д.№ 173/2023 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 35/ 28. 01. 2023 г. по гр. д. № 956/ 2020 г. на РС- Червен бряг. С последното са отхвърлени предявените от касаторката искове срещу Община – Червен бряг да се признае за установено, че през 1940 г. И. Х. П. – наследодател на ищцата е закупил чрез търг празно дворно място от 896 кв. м., съставляващо парцел ***от кв. ***по действащия към 1940 г. план на [населено място] и е станал собственик на този имот, както и да бъде осъдена ответната община да й заплати равностойността на имота по пазарни цени за незаконно включване на този имот в нов УПИ ***кв. ***по плана на [населено място] без съгласие на собствениците и отчуждаването /продажбата/ му.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, тъй като не е ясно дали е приложил Закона за бюджета, отчетността и предприятията /ЗБОП/, публикуван ДВ бр.7/1934 г. или отменения ГПК, а делото останало неизяснено относно това дали е довършена процедурата по проведената публична продан от 1940 г. Моли да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане, за да представи доказателства, че [населено място] е попадало в различни общини и има унищожени документи. Излага се теза, че вещният ефект е настъпил с провеждане на публичната продан, а фактическия състав на придобиване от търг не включва сключване на договор или издаване на постановление за възлагане.

Ответникът по касация Община Червен бряг оспорва касационната жалба.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По делото е установено следното:

Ищцата Ц. И. В. е предявила два иска срещу Община Червен бряг, като твърди, че наследодателят й И. Х. П. е платил на Общината през 1940 г. с две квитанции общо сумата 1260 лв., съставляващи цената на продадената му 1/2 ид.ч. от парцел ***от кв. ***по плана на [населено място]. С поправка на исковата молба е посочила, че претендира установяване правото на собственост и обезщетение за цялото празно дворно място, а не за 1/2 ид.ч. от него и уточнява, че квартала е ***. Посочва, че през годините общината не отчитала това, че имота станал частна собственост и с действащият план Общината го включила в УПИ ***от кв. ***, целия с площ 5150 кв.м., за който съставила акт за частна общинска собственост № 2247/2018 г. През 2019 г. Общината продала целият обединен УПИ на трето лице. Затова моли да се признае за установено по отношение на Общината, че през 1940 г. наследодателя й И. Х. П. е закупил чрез търг празно дворно място от 896 кв. м., съставляващо парцел ***от кв. ***по действащия към 1940 г. план на [населено място] и е станал собственик на този имот. Кумулативно моли да бъде осъдена ответната община да й заплати равностойността на имота по пазарни цени, предвид незаконното включване на този имот в нов УПИ ***кв. ***по плана на [населено място] без съгласие на собствениците и отчуждаването /продажбата/ му.

Установено е, че ищцата Ц. И. В. е една от наследниците - дъщеря на И. Х. П., починал на 07.01.1968 г. От представена по делото покана от 11. 05. 1940 г., изпратена от Кмета на общината до наследодателя е видно, че на И. Х. е възложена парцела ***в кв. ***по плана на [населено място] въз основа на търг, проведен на 07. 05. 1940 г. Наследодателят Х. е поканен на основание чл. 152 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията (ЗБОП) в седмодневен срок да се яви в общинското управление и да сключи договор, както и да изпълни чл. 6 от поемните условия. Представени са и две квитанции: Първата квитанция е № 111/ 08. 05. 1940 г., подписана от бирника, от която е видно, че И. Х. П. от [населено място] е внесъл сумата от 630 лв. по бюджета за бюджетната 1940 г. за 1/2 от стойността на парцела ***, кв. ***по плана на [населено място] от 869 кв.м. по 1,45 лв. купена на търг на 07. 05. 1940 г. за дворно място. Втората квитанция е № 199/ 15. 08. 1940 г., от която е видно, че И. Х. е внесъл сумата от 630 лв. за бюджетната 1940 г. за същия недвижим имот, купен по търг от 07. 05. 1940 г. и по полица от 15. 08. 1940 г. Други доказателства по тази процедура не са представени по делото. Не е представен договор между И. Х. П. и общината.

От представените заповеди за одобряване на регулационните планове и изменението им, АОС и страници от разписната книга, както и от заключението на приетата СТЕ се установява, че по първия план на [населено място], одобрен с Указ № 172 от 13.09.1924 г. и Заповед № 3025 от 11. 10. 1924 г., съществува парцел ***в кв. ***, но в разписния лист към този план парцелът не е записан. Със Заповед № 1180/1978 г. е одобрен регулационен план и напречните профили на улиците на [населено място] и по него бивш парцел ***от кв.***попада в очертанията на парцел ***, кв. ***с предназначение „за детски комбинат“ с площ от 1030 кв. м. През 2018 г. УПИ ***в кв. ***по ПРЗ на [населено място] е с площ от 5150 кв. м., актуван е за частна общинска собственост с АЧОС № 2247 на основание чл. 2, ал.1, т.1 ЗОС - имоти и вещи, определени със закон. Вещото лице е посочило, че не се пазят документи, от които да е видно, че са водени отчуждителни процедури и че са заплащани обезщетения на собствениците.

РС е отхвърли иска с мотив, че няма доказателства да е изпълнена процедурата по обявяване и провеждане на публични търгове относно процесния имот и възлагането му на купувача -наследодателя на ищцата и да е издаден титул за собственост – постановление за възлагане или договор.

Въззивната инстанция е възприела този извод. Допълнила е, че в случая е неприложим действалият през 1940 г. Закон за гражданското съдоустройство, тъй като видно от поканата до наследодателя на ищцата, е бил проведен търг по Закона за бюджета, отчетността и предприятията (ЗБОП), а поканата е за това, той да се яви, за да бъде сключен договор. Съдът е приел, че липсата на такъв документ означава, че И. Х. не е придобил чрез 1940 г. правото на собственост върху парцела, като е без значение, че е платена с представените квитанциите посочената сума. Съдът е подкрепил този си извод и с това, че в разписната книга до 1978 г. парцела не е вписан изобщо, въпреки, че фигурира в плана от 1924 г., а няма и отразени промени в собствеността. Не е установено и чия собственост е бил парцела до провеждане на търга.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка допустимостта на обжалваното решение.

Исковата молба е нередовна, защото от съдържанието й не е ясно дали ищцата твърди придобиване право на собственост за наследодателя си и на какво основание. Плащането на определена сума не е придобивно основание по смисъла на чл. 77 ЗС. Формулиран е петитум в исковата молба за установяване право на собственост към минал момент – 1940 г. По правило с исковете за собственост се претендира установяване правото на собственост към настоящия момент. Със сила на пресъдено нещо се установява или отрича принадлежността на правото на собственост към момента на приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество. Няма правен интерес от установяване правото на собственост към минал момент, освен в изрично предвидените от законодателя случаи, които са свързани с възможността да се упражнят други права, в които е трансформирано правото на собственост. Искането за установяване, че през 1940 г. наследодателят на ищцата е закупил чрез търг празно дворно място от 896 кв. м., кв. 43 по действащия план на [населено място] представлява искане за установяване на факт, установяването на какъвто законът не предвижда, което сочи на недопустимост на такова искане – чл. 124, ал.4, изр.2 ГПК.

Кумулативно са формулирани и взаимно изключващи се, противоречиви петитуми: да се установи че наследодателят е станал собственик на посочения имот към минал момент и без да се посочи как наследодателя е изгубил правото на собственост, се иска да се осъди ответната община да заплати на ищеца равностойността на имота по пазарни цени за незаконното му включване в нов УПИ ***кв. ***по плана на [населено място] и продажбата му от общината. Продажбата от Общината, като способ за придобиване по ЗОбС е уредена като деривативно придобивно основание, т.е. ако наследодателя е придобил правото на собственост върху парцела, общината не е могла да го продаде. Продажбата на чужда вещ е действителна, но не произвежда вещно транслативно действие, т.е., ако първият предявен иск е такъв за установяване правото на собственост и той е основателен, не може да се иска получената пазарна цена от общината при продажбата на имота на трето лице.

Предвид изложеното, въззивният съд е следвало да констатира нередовността на исковата молба и да остави производството без движение за уточняването на какво основание ищцата претендира, че наследодателя й е станал собственик, да формулира адекватен петитум във връзка с това твърдение, като съобрази, че законът не предвижда установяване право на собственост към минал момент. Ако поддържа и втория петитум за присъждане равностойността на имота, да уточни обстоятелствената част на исковата молба относно това как наследодаеля й е изгубил правото на собственост, като съобрази нормата на чл. 99 ЗС – правото на собственост не се изгубва, освен ако друг не го придобие и да формулира адекватен петитум по втория иск, като посочи и в каква зависимост предявява всеки от двата иска. Кумулативно двете претенции не могат да се разгледат, защото взаимно се изключват.

Предвид изложеното и съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и т.5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради това, че нередовностите на исковата молба се отнасят по изискванията на чл. 127, ал.1, т. 4 и 5 ГПК и са неотстраними пред касационната инстанция, а същевременно не се налага конституиране на нови страни в процеса, въззивното решение следва да се обезсили, а делото следва да се върне на въззивната инстанция. Тя следва да предприеме действия за изправяне нередовностите на исковата молба с всички произтичащи от това процесуални изисквания, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. При поправяне нередовностите на исковата молба в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение, следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото да се прекрати, съгласно разясненията в мотивите към т.5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и към т.4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

Съдът не присъжда разноски предвид резултата пред настоящата инстанция и съгласно чл. 294, ал.2 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 163 от 21.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 173/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: