Малозначителност при държане на незаконно огнестрелно оръжие

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 216

Гр. София, 12 май 2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Максим Колев, като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н.д. № 287/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационен протест и допълнение към него на прокурор от Окръжна прокуратура – Монтана против нова присъда от 20.01.2025 г. на Окръжен съд-Монтана по в.н.о.х.д. № 427/2024 г. по описа на същия съд.

В касационния протест се излагат доводи за нарушение на материалния закон и за съществено нарушение на процесуалните правила. Касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се мотивира с неправилното оправдаване на подсъдимия Н. поради малозначителност на извършеното от него деяние по чл. 339 НК, а същественото процесуално нарушение се обосновава с подценяване на обстоятелствата досежно личността на дееца и извършеното от него престъпление. Прокурорът акцентира върху многократните осъждания на дееца – 23 на брой, върху висящите наказателни производства срещу него – 32 на брой, и върху лошата му характеристика, намерила израз и в процесуалното му поведение пред първостепенния съд. На този фон, имайки предвид обстоятелствата на извършване на конкретното деяние, смята, че неправилно е бил приложен чл. 9, ал. 2 НК. Отправя искане за отмяна на протестирания акт и за връщане на делото на въззивния съд с конкретни указания.

В съдебно заседание представителят на Върховната прокуратура поддържа протеста по съображенията, изложени в него. Счита, че при приложението на чл. 9, ал. 2 НК въззивният съд се е позовал на обстоятелства без отношение към съставомерността на деянието по чл. 339 НК, като е пропуснал такива, свързани с личността на дееца.

Пред ВКС назначеният на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК служебен защитник – адв. А. В., пледира протестът да бъде оставен без уважение. Смята, че въззивният съд е направил вярна преценка за приложението на чл. 9, ал. 2 НК и моли тя да бъде споделена от касационната инстанция.

Ход на делото пред касационната инстанция е даден без участието на подсъдимия Н. Т. Н.. По отношение на последния без резултат са изискани всички справки, позволяващи установяването му.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

В РС-Берковица е било образувано н.о.х.д. № 324/2023 г. срещу подсъдимия Н. Т. Н. за това, че на 16.01.2023 г., в гр. Брусарци, област Монтана, ул. "търговска" № 1, държал без надлежно разрешително по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) огнестрелно оръжие по чл. 4, ал. 1 от същия закон - 1 брой преработен пистолет марка Blow Magnum, кал. 9 мм. Р.А.К. с фабр. № 8-001292 - престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.

С присъда № 49 от 11.11.2024 г. подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, като му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, търпимо при първоначален „строг“ режим.

С присъдата предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, а на подсъдимия са възложени разноските по делото.

По жалба на подсъдимия с нова присъда по в.н.о.х.д. № 427/2024 г. на ОС-Монтана с приложение на чл. 9, ал. 2 НК подсъдимият е признат за невиновен и оправдан за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК. В частта относно веществените доказателства и разноските присъдата е потвърдена.

В частта, в която подсъдимият е оправдан, новата въззивна присъда е предмет на касационна проверка – първа по своя ред.

Касационният протест срещу тази присъда е допустим - той е подаден от процесуално легитимирана страна, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 2 от НПК.

По същество протестът е основателен , а съображенията за това са следните:

Въззивният съд, без да променя фактическите констатации на първата инстанция, отказвайки да се произнесе относно субективната страна на деянието по чл. 339 НК, е приел, че подсъдимият е извършил това деяние от обективна страна, но е приложил чл. 9, ал. 2 НК и го оправдал. Решаващият му мотив е бил свързан с липсата на данни по делото подсъдимият да е използвал оръжието или да е държал патрони за него.

Неспорно в принципен план, а и съответстващо на приетото в Тълкувателно решение № 113 от 16.12.1982 г. по н.д. № 97/1982 г. на ОСНК на ВС, е положението, че като норма от общата част чл. 9, ал. 2 НК е приложим по отношение на всички състави на престъпления от кодекса.

Законосъобразното приложение на тази норма обаче се предпоставя от условието деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Тъй като малозначителността на деянието представлява негово конкретно обществено качество, във всеки отделен случай е необходим внимателен анализ на характера на обекта на посегателства и степента, в която той е бил или е могъл да бъде засегнат, на характера на конкретното деяние и не на последно място на степента на обществена опасност на самия деец.

По конкретното дело въззивният съд не е оценил обективно, всестранно и пълно, съгласно императивните предписания на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, всички релевантни за приложението на чл. 9, ал. 2 НК обстоятелства.

В мотивите на издадената нова въззивна присъда изцяло са игнорирани данните за личността на подсъдимия. Не е коментирано обремененото му съдебно минало, за което са били събрани доказателства и в двете фази на процеса – вж. справка за съдимост на л. 15-19 от с.д. и на л. 57-63 от д.п. Тъй като не са изискани пълни данни за времето на изтърпяване на наложените наказания, не може да се направи точна преценка по кои от общо 24-те издадени срещу подсъдимия присъди е настъпила реабилитация, но и без такава може да се приеме, че такава не е налична с оглед осъжданията по н.о.х.д. № 536/2010 г., н.о.х.д. № 6/2011 г., н.о.х.д. №775/2010 г., н.о.х.д. №640/2014 г. – всички по описа на РС-Лом, н.ч.д. № 760/2017 г. на СГС и н.о.х.д № 50/2020 г. на РС-Враца. Не е отчетено, че осъжданията на дееца по тези дела са за разнородни по вид престъпления - против личността, собствеността, транспорта и реда на управлението, като в по-голямата част от случаите налаганите наказания са ефективни по своя вид. Изцяло е убягнало от вниманието на съда обстоятелството, че престъплението по чл. 144, ал. 2 НК, за което подсъдимият е осъден по н.о.х.д. №50/2020 г. на РС-Враца, е осъществено по отношение на лице, изпълняващо служебни функции и във време, в което подсъдимият е изтърпявал наказание в местата за лишаване от свобода. Игнорирано е и обстоятелството, че деянието по процесното дело е извършено по-малко от три месеца след като деецът е изтърпял наказанието пробация по предходна присъда. Невзети предвид от въззивния съд са и другите данни за личността на дееца, които са изцяло негативни – вж. характеристична справка на л. 103 от с.д. и на л. 34 от д.п. Не е отчетено и процесуалното поведение на Н. пред първата инстанция, пред която, видно от протоколираното в съдебното заседание на 20.03.2024 г., поради неприемливо държане към съд, експерт и свидетели председателят на състава е задействал инструментариума на чл. 267 НПК и е предупредил неколкократно подсъдимия, че ще му наложи глоба и ще го отстрани от съдебната зала за определено време.

Подценени от страна на въззивния съд са не само данните за личността на дееца, но и обстоятелствата, при които е осъществено самото деяние. В тази връзка е пропуснато да се отчете, че процесният пистолет е бил преправен – върху него допълнително е интервенирано, за да може през цевта му да се изстрелват твърди тела, като в този му вид пистолетът е бил оставен от дееца в близост до търговски обект и на място, до което всеки преминаващ е имал достъп. Не е отчетено и обстоятелството, че не само по отношение на процесния пистолет, а и по принцип на дееца никога не е било издавано разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, което означава, че той не е минал съответните проверки на контролните органи за надеждност и психическа годност.

Всички тези обстоятелства безспорно е следвало да бъдат съобразени от въззивната инстанция и въз основа на тях и след обсъждане на обективната и субективна страна на деянието по чл. 339 НК, той е следвало да вземе решение дали това деяние отговаря на законовите критерии за малозначителност, инкорпорирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Тъй като това не е сторено протестираната въззивна присъда следва да бъде отменена и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС-Монтана.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда от 20.01.2025 г. на ОС-Монтана по в.н.о.х.д. № 427/20204 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.