Задължение на съда да съдейства за изясняване на фактите по делото

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 89

София, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3867 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. Г. срещу решение № 102 от 04.04.2022 г. по в. гр. д. № 50/2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Жалбата на А. Х. Г., починал в хода на касационното производство и заместен от наследниците си В. А. Г. и З. А. Г., е върната като просрочена с влязло в сила разпореждане № 825 от 21.09.2022 г. по гр. д. № 50/2022 г. на ОС-Пазарджик.

Жалбоподателат счита, че приетите от въззивния съд документи установяват твърденията му, че процесната жилищна сграда е строена преди 1991 г. и следователно не съвпада със сградата, за която е отстъпено право на строеж на ищеца С. Г. и която е предмет на предявения от него ревандикационен иск. Поискал е и гласни доказателства за установяване на тези свои твърдения, но те неправилно са отказани от въззивния съд. Счита, че въззивното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Ответникът в производството С. Г. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Останалите ответници не вземат становище по жалбата.

С определение № 679 от 10.04.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: Дължи ли съдът съдействие на страните за изясняване на делото и за установяване на фактите, които са от значение за решаването му.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

В практиката на ВКС се приема, че съдът има задължението да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, както и да им съдейства за изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. В този смисъл е решение № 16 от 07.02.2014 г. по т. д. № 1187/2013 г., както и решение № 265 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2010 г., III г. о., решение № 858 от 7.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1710/2009 г., I г. о., решение № 722 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1485/2009 г., I г. о., решение № 700 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 304/2010 г., III г. о. и др. Тази практика следва да намери приложение и по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба:

Предмет на делото е иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на жилищна сграда с идентификатор 10450.503.1611.1 по КККР на [населено място] със застроена площ от 68 кв. м., построена в дворно място с идентификатор 10450.503.1611, цялото с площ от 480 кв. м., съставляващо УПИ XVIII-120 от кв. 431 по отменения план на [населено място].

Искът е предявен от С. Х. Г. срещу брат му А. Х. Г., племенника му Е. А. Г. и съпругите им З. М. Г. и К. А. Ч.. Според твърденията на ищеца правото му са собственост върху сградата произтича от реализирано право на строеж върху общински парцел, учредено със заповед и договор от 06.06.1991 г. на ОНС-Велинград. Ответниците не са подали отговор на исковата молба в законния срок и пред първата инстанция не са ангажирали доказателства. Поради нередовното призоваване на ответника Е. Г. в първоинстанционното производство въззивният съд е допуснал представените от него с въззивната жалба писмени доказателства, но е отказал да допусне исканите свидетели за установяване на твърдението му, че процесната сграда е строена още през 1973 г. от общия наследодател Х. Г..

С обжалваното въззивно решение № 102 от 04.04.2022 г. по в. гр. д. № 50/2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено решение № 260149 от 14.07.2021 г. по гр. д. № 878/2020 г. на Велинградския районен съд, поправено с решение № 260218 от 20.12.2021 г., с което искът за собственост е бил уважен.

Съдът е приел, че предявеният иск по чл.108 ЗС е основателен, тъй като процесната сграда е построена от ищеца въз основа на реализирано от него право на строеж, учредено през 1991 г. Приел е, че това се установява от представените по делото доказателства – заповед и договор от 06.06.1991 г., виза-скица за проектиране, строително разрешение; от данните по кадастралните регистри, декларирането на сградата в [община], както и от издадения в полза на ищеца С. Г. и съпругата му Е. Г. констативен нотариален акт за собственост № 52/09.06.2020 г. Сравнявайки данните по скица № 15512269 от 10.09.2019 г. и скица № 267 от 10.06.2019 г. по обезсиления план, описана и в нотариалния акт от една страна, както и данните по скица с виза за проектиране № 525 от 10.07.1991 г. от друга, съдът е приел, че към 1991 г. в имота е съществувала жилищна сграда с площ от 47 кв. м., която понастоящем представлява гараж, който не е предмет на делото. Построената от ищеца жилищна сграда се различава по площ и местонахождение спрямо определеното петно по визата за проектиране – вместо разрешената сграда с площ от 90 кв. м. е изградена процесната сграда от 68 кв. м.; вместо новата сграда да е долепена откъм северозапад спрямо съществуващата, тя е долепена от североизток. Независимо от това, в резултат на извършеното строителство и въз основа на учреденото в полза на ищеца право на строеж, той е станал собственик на процесната сграда. Прието е, че ответниците владеят тази сграда без основание, поради което предявеният срещу тях иск по чл.108 ЗС е основателен. Съдът се е позовал и на показанията на свидетелката А. С. Ч., дъщеря на ищеца, според която съществувалата в имота жилищна сграда, в която живяла баба й, била съборена след като баща й построил новата къща, която е предмет на делото.

Прието е за неоснователно възражението на ответниците, че процесната сграда е строена от общия наследодател Х. Г. още през 1973 г., че в нея са отгледани както ищецът С., така и брат му, ответникът А.. Изложено е съображение, че не е доказано към 1973 г. в процесния общински парцел да е имало отредено строително петно, съвпадащо с местоположението на процесната сграда. Към 1991 г. е имало една масивна жилищна сграда с плевня, която продължава да съществува, но сега представлява гараж на 47 кв. м., който не е предмет на делото. Единственото построено жилище след отстъпеното право на строеж от 1991 г. е това, представляващо еднофамилната жилищна сграда с идентификатор 10450.503.1611.1 на площ от 68 кв. м., която е предмет на делото и е собственост на ищеца въз основа на реализираното право на строеж.

Решението е неправилно.

От съпоставката на скица № 15512269 от 10.09.2019 г. и скица № 267 от 10.06.2019 г. по обезсиления план, описана и в нотариалния акт на ищеца от една страна, както и данните по скица с виза за проектиране № 525 от 10.07.1991 г. от друга се установява нещо различно от това, което е приел въззивният съд. Установява се, че процесната жилищна сграда с идентификатор 10450.503.1611.1 е съществувала в почти същите контури към 1991 г., като е нанесена в скицата-виза за проектиране, издадена на ищеца въз основа на отстъпеното му право на строеж. Петното на новата сграда, която е следвало да бъде построена от ищеца, се намира северозападно от съществуващата сграда, като между тях е следвало да има припокриване в северозападния ъгъл на съществуващата сграда. Същият извод следва и от ситуацията, нанесена в утвърдения архитектурен проект, в който е отразена с щрих частта на проектираното застъпване на зидовете. Тази проектирана сграда обаче не е построена, видно от издадените през 2019 г. скици. От тях се вижда също, че след 1991 г. е извършено ново строителство в имота, но не на мястото на разрешеното петно на северозапад, а в югозападния ъгъл на съществуващата сграда, като долепената бивша паянтова постройка е разширена и днес е нанесена като гараж от 47 кв. м., който не е предмет на делото.Тези данни правят вероятно твърдението на Е. Ж., развито във въззивната жалба, че процесната сграда с идентификатор 10450.503.1611.1 не е строена от ищеца, а още от общия наследодател Х. Д. Г.. Допускайки само представените с въззивната жалба писмени доказателства, но не и исканите свидетели, въззивният съд е действал в противоречие с посочената практика на ВКС, която му вменява задължението да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане следва да се допуснат исканите във въззивната жалба свидетели, а при евентуално искане от страните съдът следва да прецени дали да допусне експертиза за установяване на точното местоположение на процесната сграда, дали тя е съществувала към момента на издаване на скицата с виза за проектиране № 525 от 10.07.1991 г. и кога е строена – преди или след отстъпване на право на строеж в полза на ищеца.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 102 от 04.04.2022 г. по в. гр. д. № 50/2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: