Редовност на връчване чрез залепване на уведомление при живот в чужбина

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 86

гр. София, 12.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в публично заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

при секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА, като изслуша докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4271 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 69258/29.08.2024 г. по описа на РС - Варна, подадена от Г. И. Х., за отмяна на влязлото в сила Решение № 3213/08.10.2023 г. по гр. д. № 5761/2022 г. по описа на РС- Варна, с което е признато за установено на основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че тя дължи на „Електроразпределение Север” АД сумата от 498, 20 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия на основание извършена корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия съобразно ПИКЕЕ, за което е издадена фактура № ФМ0106159734/10.03.2020 г., за обект на потребление в [населено място], [улица], вх. .. ет. .. ап. .., с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.02.2022 г. - до окончателното изплащане, които суми са предмет на Заповед № 908/14.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1361/2022 г. по описа на РС - Варна, XX състав, и в тежест на ответника са възложени разноските по делото според уважената част от исковете.

Молителят поддържа, че вследствие на нарушаване на чл. 47, ал. 3 ГПК е била лишена от възможност да участва в делото, за което разбрала на 12.07.2024 година. Твърди, че от 1985 г. живее постоянно в Германия, но постоянният й адрес в България в [населено място], [улица], вх. .., ет. .., ап. .., който на 13.09.2022 г. променила - [населено място], к. к. „Св. К. и Е.“, [улица], ет. .., ап. .. - бил известен на държавните органи. Независимо от това, на тези адреси книжа не й били изпращани за връчване. Сочи, че не е била уведомена за делото и не е могла да участва лично или чрез пълномощник.

В постъпилия отговор на молбата насрещната страна „Електроразпределение Север” АД изразява становище, че молбата е недопустима като подадена след срока по чл. 305, ал. 1, т. ГПК. При условията на евентуалност счита, че тя е неоснователна.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Върховен касационен съд, ГК, състав на Трето отделение, след като прецени изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира молбата за отмяна за допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Възражението за неспазен срок е неоснователно, тъй като, видно от материалите по изп. д. № 20248950400628 по описа на ЧМСИ Л. С., рег. № 895, с район на действие РС – В., органът по принудително изпълнение е връчил на молителя покана за доброволно изпълнение, в която е описано и решението, чиято отмяна се претендира, на 22.07.2024 година.

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страна, лишило я от възможност да участва в делото, или невъзможност страната да се явили лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да отстрани.

Районен съд – Варна е бил сезиран от „Електроразпределение Север” АД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. И. Х. и Д. И. Г. за заплащане на сумата от по 498, 20 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия на основание извършена корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия съобразно ПИКЕЕ, за което е издадена фактура № ФМ0106159734/10.03.2020 г., за обект на потребление в [населено място], [улица], вх. .., ет. .., ап. .., с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.02.2022 г. - до окончателното изплащане, както и на сумата от по 90, 37 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 30.03.2020 г. - 21.01.2022 година. Заповедта за изпълнение срещу Г. И. Х. от 14.02.2022 г. е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление. Ищецът предявил иск за вземането си по реда на чл. 422 ГПК, като в исковата молба е посочил същия адрес на ответника Г. И. Х. - [населено място], [улица], вх. .., ет. .., ап. ... Съобщението, ведно с преписи от исковата молба, приложенията към нея и разпореждането на съда, постановено по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК, съдържащо и указанията по чл. 40, ал. 1 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 25.05.2022 г., 05.06.2022 г., 14.06.2022 г. и 21.06.2022 г., но търсеното лице не е открито на адреса, като са събрани сведения от живущата в ап. 2, че Г. И. Х. не живее на адреса, а в Германия. Съгласно удостовереното в разписката за връчване на книжата и за поставяне на уведомление то е било залепено на входната врата на ап. ... на 21.06.2022 година. Предвид тези данни съдът е приел, че е изтекъл законоустановеният двуседмичен срок за получаване на съдебните книжа от ответника, отброяващ се от залепване на уведомлението, счел е връчването за редовно и е определил назначаване на особен представител съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК на разноски на ищеца. Представителство е осъществено от адв. Ил. Д., посочена от АК - В., която е оспорила главния иск с доводи за недоказване на твърденията по възникване на основанието му. Главният иск е уважен, акцесорният – отхвърлен, решението е влязло в сила като необжалвано, а изпълнителен лист за главното вземане, законната лихва върху него и разноските по делото е издаден на 09.01.2024 година.

При тези доказателства не може да се приеме, че са допуснати нарушения на процедурата по чл. 47 ГПК по уведомяване на ответника Г. И. Х. за заведеното срещу нея дело. Тя признава, че живее трайно в чужбина, но данни за адреса й в чужбина липсват, нито е оставила свой пълномощник в страната. Съгласно чл. 47, ал. 1, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира с най-малко три посещения на адреса, с интервал поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, ако връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, какъвто е и настоящият случай. При посещението на 21.06.2022 г. на адреса на ответницата Г. И. Х. връчителят е получил сведения от живущата в ап. ... (в който живее и И. Д. И., от когото молителката твърди да е узнала за постановеното срещу нея решение), че Г. И. Х. не живее на адреса, а „накъде в Германия“, като в съответствие с предписанието на процесуалния закон връчителят е удостоверил горното с посочване на източника, от който е събрал сведенията. В посочената хипотеза съгласно изр. 4 на чл. 47, ал. 1 ГПК правилото за предпоставките, при които връчването на съобщението става чрез залепване на уведомление, не се прилага. Във връзка с доводите на молителката, че съдебни книжа не са изпращани за връчване на адреса в [населено място], [улица], вх. ..., ет. .., ап. .., следва да се посочи, че това обстоятелство е удостоверено от призовкаря при ОС – Варна, като разписката за връчени от съдебни служители съобщение и съдебни книжа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, съответно обсъдената разписка доказва извършените от служителя при ОС – Варна действия на посоченото място и дати. Разписката има не само формална, но и материална доказателствена сила, обвързваща съда и задължаваща го да приеме за осъществили се фактите, предмет на удостоверяването, до опровергаването на тази доказателствена сила чрез доказване, че удостоверителното изявление на длъжностното лице обективно не отговаря на действителното фактическо положение. Предвид удостовереното от връчителя се явява неоснователно твърдението на молителката, че на този адрес съдебни книжа не са изпращани за връчване. Същевременно следва да бъде съобразено, че молителката не оспорва, че е напуснала този адрес, съвпадащ със заявения от нея към момента на осъществяване на процедурата по чл. 47 ГПК постоянен адрес, и не е живяла там, тъй като от 1985 г. живее постоянно в Германия. Що се касае до доводите й, че е налице пропуск на съда да изпрати за връчване книжата и до адреса й в [населено място], к. к. „Св. К. и Е.“, [улица], ет. .., ап. .., то следва да се посочи, че при извършената от настоящия състав справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население” се установи, че този адрес е заявен от нея като постоянен едва на 12.09.2022 г., т.е. след 21.06.2022 г., към който момент е била дължима извършената от съда проверка по редовността на връчването на съдебните книжа. Настъпилите по-късно промени в постоянния адрес на страната не оказват влияние върху редовността на връчването на преписи от исковата молба, приложенията към нея и разпореждането на съда, постановено по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК, съдържащо и указанията по чл. 40, ал. 1 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, към 21.06.2022 г., към която дата постоянният адрес на молителката е този, на който са били изпратени за връчване съдебните книжа.

Съобразно изложеното не може да се приеме, че съдът е допуснал нарушение на чл. 47, ал. 3 ГПК и е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - поради нарушение на съответните правила страната да е била лишена от възможност да участва в делото.

С оглед неоснователността на молбата ответникът по нея има право на разноските за адвокатско възнаграждение при извод за основателност на наведеното възражение за прекомерност на това възнаграждение за разликата над сумата от 600 лева до претендираните 1200 лева. Наред със защитавания интерес (2471.80 лв., видно от поканата за доброволно изпълнение), следва да бъде съобразено, че осъществената защита на ответника по молбата за отмяна се изчерпва с депозиране на отговор на молбата, в която се сочи отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, което сочи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и явяване в откритото заседание по делото пред ВКС. Посочените обстоятелства, които са от значение за справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение не предпоставят присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 600 лв. до пълния уговорен размер от 1 200 лева.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Г. И. Х. молба за отмяна на влязлото в сила Решение № 3213/08.10.2023 г. по гр. д. № 5761/2022 г. по описа на РС- Варна.

ОСЪЖДА Г. И. Х., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК:[ЕИК], сумата от 600 (шестстотин) лева – разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: