Доказване на договор за заем чрез разписка

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е
№50080
гр. София, 10.05.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Валентина Илиева като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 2288/2022 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. Г. и К. И. К., и двамата чрез адв. М. против решение № 955 от 27.04.2022 г. по гр. д. № 7956/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, II - Б въззивен състав.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се присъждане на разноските в производството.

Ответникът по жалба Г. Я. И. я оспорва.

С въззивното решение, предмет на касационна проверка е отменено решението от 07.03.2021 г. по гр. д. № 68113/2018 г. на Софийски районен съд, 175-ти състав и са отхвърлени предявените от И. И. Г. и К. И. К. срещу Г. Я. И. осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 10 000 щатски долара на всеки един от ищците, съставляващи предоставени в заем парични суми по договор от 21.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.09.2018 г. – датата на исковата молба до изплащането, както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от по 1 803. 47 лв. на всеки един от ищците, представляваща лихва за забава в плащането на паричното задължение за периода от 22.08.2017 г. до 18.09.2018 г. като са присъдени и разноски на ответницата.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че в разписка от 21.08.2015 г., издадена от ответницата е удостоверено изявлението й, че е получила заем в брой от всеки един от племенниците си - ищците, сумата от по 10 000 щатски долара и се задължила в двугодишен срок от датата на получаването й, но не по-късно от 21.08.2017 г., да я върне. Посочил е, че разписката била изпълнена на хартия с лого на дружество „South Park 90“, с посочено лице В. Г., с данни за адрес, телефонни номера и телекс, като и с печат на същото дружество до подписа, положен от името на Г. Я. И.. Разстоянието между текста и подписа било значително. На гърба на разписката имало части от друг текст, а под него било налице зачернено петно. Прието е, че събраните по делото свидетелски показания на Е. Ц. - сестра на ответницата, ценени при условията на чл. 172 ГПК следва да бъдат кредитирани като достоверни и сочат, че последната живеела в З. от 1996 г., ползвала от дълго време инвалидна количка, защото страдала от дискова херния и при престоя си в Република България през 2015 г. (пристигнала в страната на 15.08.2015 г.) живеела при сестра си – свидетелката, в [населено място], като през цялото денонощие били заедно – със сестрата и нейните деца. Отношенията между страните били влошени – не си говорили от 25 години и било изключено ответницата да се прибере от З. в България и да комуникира с ищците, да се среща с тях през 2015 г., още по – малко да им даде 20 хиляди долара, както и те на нея. Установено е също, че страните имали спор за имот, предмет на друго гражданско дело, водено помежду им. Във връзка с направеното оспорване от ответницата на подписа й върху разписката са обсъдени заключенията на назначените по делото съдебно - графологични експертизи – СГЕ, (единична и тройна), които са противоречиви в изводите си за авторството на изявлението върху документа, в който е материализирана тя. Като обосновано, компетентно и безпристрастно, а и кореспондиращо на събраната по делото доказателствена съвкупност, е кредитирано заключението на вещото лице, изготвило единичната експертиза и изразило особено мнение с това на мнозинството от състава на тройната СГЕ. Според това становище подписът върху разписката не е положен от лицето, сочено за неин издател.

При горните факти инстанцията по същество е намерила исковете за връщане на заетата сума от всеки един от ищците за неоснователни, доколкото последните не са провели пълно и главно доказване на съществуващо между страните заемно правоотношение. Развити са доводи, че разписката в частта, в която е удостоверено изявлението на ответницата, че е получила заемните суми в брой не установява реалното предаване на паричните средства, тъй като не е доказана автентичността на частния документ (т.е. че същият е подписан от лицето, сочено за негов издател). Прието е, че този извод следва както от заключението на единичната СГЕ, респ. от становището на изготвилото я вещо лице като част от състава на тройната СГЕ (че разписката не е подписана от ответницата като неин автор), така и от останалите доказателства по делото – хартиеният носител, върху който е изпълнена разписката (съдържащ лого на търговско дружество, с поставен кръгъл печат на дружеството до подписа на заемател, с изписана част от друг текст на гърба на документа) и начинът, по който тя е съставена ( с печатни букви и при значително отстояние на текста на разписката с подписа на получателя), както и от данните, събрани чрез гласни доказателства – за влошени от дълги години отношения между страните, придружени с пълно прекъсване на комуникацията и водене на друго гражданско дело пред съд във връзка със спор за имот, което изключва възможността за постигане на съгласие за предоставяне на заем и за реалното предаване на парични суми. Неоснователността на главните искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е обусловила неоснователността и на акцесорните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава.

С определение № 50940 от 13.12.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за да се провери съответствието му с там посочената съдебна практика на ВКС по въпросите : 1/ Кои са подлежащите на установяване от страните факти по предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и 2/ Обективираното в разписката изявление, че с подписа си заемателят удостоверява получаването на заемната сума достатъчно ли е за да приеме факта на реалното й предаване или следва този факт да се изведе след преценка на целия събран по делото доказателствен материал.

По първия от правните въпроси, обусловили допускане на обжалването, е налице константна практика на ВКС (вж. решение № 128 от 18.10.2017 г. по гр. д. № 5372/2016 г. на III г. о., решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г., решение № 379 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г., и двете по описа на IV г. о.). В нея е застъпено становището, че договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент – получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне”, а не „да даде” нещо. Съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер. В тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването. При предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест да установи, че е дал заемните средства е на ищеца, претендиращ връщането им, а при оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията си – че не е автор на подписа върху документа, обективиращ процесния договор, че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и пр. факти, съобразно въведените възражения срещу иска.

По въпроса за доказателственото значение на разписката за наличието на заемно правоотношение e формирана последователна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г. и решение № 119 от 01.07.2016 г. по гр. д. № 6182/2015 г., и двете по описа на IV г. о. на ВКС, решение № 1023 от 05.11.2008 г. по гр. д. № 39/2008 г. на III г. о. на ВКС и др. Там е прието, че разписката - като частен свидетелстващ документ - удостоверява получаването на посочената в нея сума и не доказва договора, по който е извършено плащането, освен ако съдържа признания за обвързаност от неговите съществени елементи. За да попадне в това изключение – т. е. да доказва сключването на договора за заем, разписката следва да съдържа изявлението на заемателя за получаването на заетата сума и признанието на поетото задължение да бъде върната в определен срок от длъжника. Тъй като договорът за заем е неформален, поради което може да бъде сключен във всякаква форма, то изявлението на заемателя, обективирано в издадената от него разписка (че е получил сумата и при признанието да я върне в определен срок) установява също и постигнатото съгласие за връщането й.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна, поради следните съображения:

Основателно е касационното оплакване, че въззивният съд неправилно е отрекъл съществуването на облигационна връзка между страните по договор за паричен заем като е игнорирал доказателствената стойност на приложената по делото разписка от 21.08.2015 г., издадена от ответницата Г. И.. В случая безспорно се установява съществуването между страните на заемно правоотношение, по силата на което ищците са предали в собственост на ответницата – тяхна леля, всеки от тях по 10 000 щатски долара, а последната се съгласила да им върне заетата сума в двугодишен срок от получаването й, но не по - късно от 21.08.2017 г. Авторството на подписа върху обективиращия изявлението документ – въпросната разписка, е установено. То е на посочения неин издател – т. е. на ответницата. В тази насока съдът кредитира заключението на мнозинството от тройната съдебно – графологическа (почеркова) експертиза, които вещи лица се основават на обстоятелството, че обследваният подпис е изпълнен с висок темп, със замах и увереност на ръката, със сигурни и свободни движения, които се придобиват при богата практика на полагане на подписи, утвърждават се във времето като част от писмено двигателния стереотип и се характеризират с висока устойчивост и индивидуалност. Изводът за съществуваща между страните облигационна обвързаност по заем не се разколебава от факта, че процесната разписка е изпълнена на хартия с фирмено лого върху нея, с печатни букви и по начин, при който е налице по – голямо отстояние между текст и подпис на издателя, с фирмен печат на търговско дружество до подписа, а на гърба й има друг текст и зачернено петно. Необходимо и достатъчно за целите на процеса на доказване е да е установено по ясен, несъмнен и категоричен начин извършеното предаване на паричната сума от заемодателя на заемателя, от една страна и от друга - постигнатото съгласие за връщането й. Тези два елемента от фактическия състав на основанието по чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случая са налице. Заетата сума е реално предадена от всеки от ищците на заемателката – ответницата И. срещу задължението й за връщане. Последната не е доказала възражението си, че не е подписвала разписката и не е получавала реално парични суми през сочената година от ищците. Свидетелските показания на сестрата на ответницата не могат да наложат извод, че обтегнатите отношения между леля и племенници с голяма давност – от 25 години (при които те „не си говорели“, имали съдебен спор за имот и ответницата през време на престоя си през 2015 г. в страната била денонощно в компанията на свидетелката и децата й, придвижвайки се с инвалидна количка) не са позволявали (като обективна даденост) да се сключи процесния договор и да се поемат задължения по него. От друга страна, липсват твърдения и данни по делото за плащания на дълга към ищците за връщане на претендираните суми.

Изложеното налага въззивното решение да бъде отменено като неправилно, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По съществото на спора следва да се приеме, че предявените искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД са изцяло основателни и следва да се уважат за сумата от по 10 000 щатски долара всеки, ведно с лихвата за забава, считано от датата на исковата молба до изплащането. Основателността на главните искове обуславя основателност и на акцесорните искове за изтекла лихва за забава при изпълнение на парично задължение – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД (денят за изпълнение на задължението за връщане на заема е определен най – късно до 21.08.2017 г. като след изтичането му длъжникът е изпаднал в забава – чл. 84, ал. 1 ЗЗД и дължи обезщетение за това до датата на исковата молба), които следва да се уважат в предявените им размери от по 1 803. 47 лв. всеки, за исковия период.

При този изход на спора на касаторите следва да присъдят разноски за три съдебни инстанции. Те възлизат в общ размер на 5 858. 10 лв. и ще следва да се възложат в тежест на ответницата.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, III г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 955 от 27.04.2022 г. по гр. д. № 7956/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, II - Б въззивен състав и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г. Я. И. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД на И. И. Г. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], и К. И. К. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място],[жк], вх. Б, ет. 1, ап. 21 сумата от по 10 000 (десет хиляди) щатски долара на всеки един от тях, съставляваща невърната главница по договор за паричен заем от 21.08.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.09.2018 г. – датата на исковата молба до изплащането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от по 1 803. 47 (хиляда осемстотин и три лв. и 47 ст.) лева на всеки един от ищците, представляваща лихва за забава в плащането на паричното задължение по връщане на заема за периода от 22.08.2017 г. до 18.09.2018 г.

ОСЪЖДА Г. Я. И. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на И. И. Г. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица] К. И. К. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място],[жк], вх. Б, ет. 1, ап. 21 сумата от 5 858. 10 (пет хиляди осемстотин петдесет и осем лв. и 10 ст.) лева - разноски за три съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.