Отмяна на присъда за пътно произшествие поради противоречия в изясняването на механизма му

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 342

София, 03 август 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесета и шеста година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора А. Г., изслуша докладваното от съдията КАРАКАШЕВА н. дело № 416/2026 година

Настоящото производство, е образувано по чл.346, т.1 и сл. от НПК по протест на прокурор при АП-Варна и жалба на подсъдимия Д. Д. Т., подадена чрез упълномощения му защитник адв.М. Я. срещу присъда № 1 от 02.02.2026 г., постановена по ВНОХД № 165/2025 г. от Апелативен съд- Варна.

С протеста се атакува:

- частта на присъдата, с която подсъдимата М. Ж. К. е оправдана за това да е извършила вмененото й престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК;

-частта, в която е прието, че подсъдимият Д. Д. Д. е извършил вмененото му престъпление, действайки като независим съпричинител с неустановено лице;

-осъждането на подсъдимия Д. за това вмененото му престъпление да е извършено в резултат на нарушение на правилото, установено в чл.63, ал.1, т.1 от ППЗдВП, съответното оправдаването му по вменения му текст от специалното законодатетелство, визиран в чл.47, ал.3 от ЗДвП.

Изложени са съображения, ангажиращи касационните поводи по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.В допълнението към протеста наличието на касационният повод по чл.348, ал.1 ,т.2 от НПК е защитено с допуснати от въззивния съд нарушения по смисъла на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.В обобщен вид оплакванията в тази насока се свеждат до това, че фактическите изводи на въззивната инстанция са в противоречие с доказателствата по делото, установяващи механизма на инкриминираното ПТП; водачеството на л.а. „А. А5“ с рег. [рег.номер на МПС] ; местоположението на пострадалия към момента на удара; наличието на пътен знак В24 /забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош/ в пътния участък, в който е реализирано процесното ПТП.Оплакванията са аргументирани с доводи за избирателен и тенденциозен анализ на доказателствата, изводими от гласните доказателствени източници и на експертните заключения, както и за игнориране, подценяване и погрешно интерпретиране съдържанието на същите.Като резултат от порочната аналитична дейност на въззивния съд, материалният закон е приложен неправилно както при оправдаването на подсъдимата К., така и при частичното такова на подсъдимия Т., а също и при осъждането на последния.

Отправеното искане е за отмяна на въззивната присъда поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав нса АС-Варна.

С жалбата на подсъдимия Т., изготвена чрез защитника му адв.Я. е изразено несъгласие с наложеното на този подсъдим наказание, като в допълнението към сезиращия документ са изложени подробни оплаквания, ангажиращи касационния повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Отправеното искане е за индивидуализация на основното наказание на подсъдимия Т. по правилата на чл.55 от НК и определяне размера на същото под законовия минумим, предвид в материалноправната норма на чл.343а от НК.

В съдебното заседание пред касационния съд представителят на държавното обвинение поддържа протеста по изложените в него съображения, възпроизвеждайки същите в синтезиран вариант.Солидаризира се и с отправеното искане за отмяна на въззивната присъда със законните последици от това.

Подсъдимият и касационен жалбоподател Д. Д. Т. не се явява на съдебно заседание пред касационния съд.Пред последния подсъдимият е представляван от защитника си адв.Я., който поддържа жалбата и допълнението към нея, както и отправеното искане за изменение на санкционната част на присъдата, изразяващо се в намаляване размера на наложеното на Т. наказание лишаване от свобода, както и този на кумулативното наказание лишаване от правоуправление.

Защитникът на подсъдимата К., адв.С. счита че присъдата е неправилна в отменителната и част, тъй като въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при проверката и анализа на доказателствата.Пледира за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АС-Варна.

В правото си на последна дума, подсъдимата К. моли за отмяна на присъдата.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Касационните протест и жалба са процесуално допустими.Подадени са от процесуално легитимирани субекти срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок.

Процесуалното развитие на делото е следното:

С присъда №7/06.03.2025г., постановена по н.о.х.д. №92/2024г., по описа на Окръжен съд- Добрич, подсъдимата М. Ж. К. била призната за виновна в това, че на 01.10.2022г., на път ІІ-71 /гр.Добрич –КК „А.“, при условията на независимо извършителство с подсъдимия Д. Д. Т. /водач на л.а. „Ш. А.“ с рег. [рег.номер на МПС] /, при управление на МПС –л.а. „А. А5“ с рег. [рег.номер на МПС] , нарушила правилата за движение по пътищата, установени в чл.47, ал.3 ППЗДвП и чл.63, ал.1, т.1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Й. Ж. Н., като на основание чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК и било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години , чието изпълнение било отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК и същата била оправдана за това вмененото й престъпление да е извършено в нарушение на правилото, установено в чл.6, т.1 от ЗДвП.

Подсъдимата К. била лишена от правото да управлява МПС за срок от две години.

Със същата присъда подсъдимият Д. Д. Т. бил признат за виновен за това, че на същите дата и място, при условията на независимо съпричиняване с подсъдимата К., при управление на л.а. „Ш. А.“ с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение с правилата за движение по пътищата, установени в чл.25, ал.1 ЗДвП, чл.42, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.47, ал.3 от ППЗДвП и чл.63, ал.1, т.1 ППЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на Й. Ж. Н., като на основание чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца , чието изпълнение било отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК и бил оправдан за това вмененото му престъпление да е извършено в нарушение на правилото, установено в чл.6, т.1 от ЗДвП.

На основание чл.343г от НК съдът наложил на подс.Т. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и възложил разноските по същото в тежест на подсъдимите, които следвало да ги заплатят солидарно.

По въззивни жалби на двамата подсъдими първоинстанционната присъда била проверена по въззивен ред пред АС-Варна.Въззивното производство било финализирано със сега обжалваната присъда № 1/02.02.2026г., постановена по ВНОХД № 165/2025г. по описа на съда, с която първоинстанционната присъда била отменена в частта, относно осъждането на подсъдимата К. и в тази, касаеща възлагането на деловодните разноски и извършеното разпореждане с веществените доказателства по отношение на тази подсъдима, като вместо това К. била призната за невиновна в извършване на вмененото й престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК била оправдана.

Първоинстанционната присъда била изменена в частта, касаеща осъждането на подсъдимия Д. Д. Т. чрез прилагане на закон за същото престъпление, като въззивният съд приел, че вмененото му престъпление е в резултат на нарушение на правилата, визирани в чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.63, ал.1, т.1 от ППЗДвП и деянието било извършено при независимо съпричиняване с неустановено по делото лице.Изменена била и санкционната част на присъдата като наложеното на подсъдимия Т. наказание лишаване от свобода било редуцирано на две години.В останалата част първоинстанционната присъда била потвърдена.

Преимуществено разглеждане следва да получат присъстващите в протеста оплакванията, аргументиращи наличието на касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като положителната констатация за тяхната основателност, изключва необходимостта от проверка за наличието на останалите касационни основания.

Разгледан в посочените рамки протеста е основателен, макар да не се споделят всички изтъкнати в подкрепата му доводи.

Касационната проверка установява, че при осъществяване на аналитичната си дейност по оценката на доказателствените материали, въззивната инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения, опорочили начина на формиране на вътрешното й убеждение.Контролираният съд се е отдалечил от заложения в чл.13 и чл.14 от НПК стандарт, тъй като е изопачил действителното съдържание на част от доказателствата и е изградил част от фактическите си изводи в разрез с информацията, съдържаща се в тях.Като резултат, в проверявания съдебен акт са допуснати вътрешни противоречия и логически грешки относно факти от предмета на доказване по чл.102, т.1 от НПК.

Обективността изисква да се отбележи, че въззивната инстанция е проявила процесуална активност, провеждайки въззивно съдебно следствие, с оглед обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.В хода на същото е провела допълнителен разпит на свидетелите И. И. , И. З., Д. Д. и С. П. и на експерта З. З., изготвил видео-техническата експертиза; назначила е и приела комплексна съдебно-видеотехническа, автотехническа и трасологична експертиза и е изслушала обясненията на подсъдимата К..В резултат на събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства и тези приобщени при първоинстанционното разглеждане на делото, съставът на апелативния съд е възприел като принципно правилни фактическите обстоятелства, залегнали в мотивите на първостепенния съд, но също така е възприел и нови фактически положения. В последната насока е посочил, че изводите на първоинстанционния съд за виновността на подсъдимата М. К., са резултат на превратна оценка на доказателствата, резултирала в неправилни фактически и правни изводи относно авторството на деянието по отношение водача на л.а. „А. А5“ с рег. [рег.номер на МПС] .Усилията на въззивната инстанция са били концентирани основно върху обосноваване на възприетата позиция, че не подсъдимата К. е управлявала посочения л.а. към момента на деянието, а водач на този автомобил е бил синът й – свидетелят И. И..Затова, в проверявания съдебен акт е обърнато специално внимание на противоречията в показанията на свидетелите И. И. и И. З., като е направен детайлен анализ на информацията, изводима от показанията на С. Т., Д. Д. и Б. Б. и последната е съпоставена с констатациите на приобщената в хода на въззивното съдебно следствие комплексна съдебно-видеотехническа, автотехническа и трасологична експертиза. Влагайки усърдие за да подкрепи заключението си относно авторството на деянието в лицето на свидетеля И. И. като водач на л.а. „А. А5“ /отделен е въпроса доколко това е правилно предвид процесуалното качество на посоченото лице, но по този въпрос касационният съд няма да вземе отношение, поради констатираните съществени процесуални нарушения, които ще бъдат конкретизирани по-нататък / въззивният съд е неглижирал значими детайли на престъплението и най-вече такива, свързани с механизма на инкриминираното ПТП.По отношение на последния контролираният съд е утвърдил приетото по фактите от страна на първостепенният съд.В противоречие с фактическите изводи на основния съд обаче, контролираната инстанция е посочила, че първоначалният удар между двете попътно движещите се МПС-та е реализиран при предприетите от тях маневри изпреварване, като в резултат на пространственото им припокриване е настъпил страничен контакт между предната лява част на л.а. „А. А5“ с рег. [рег.номер на МПС] и страничната част на л.а. „Ш. А.“ с рег. № 8984ХТ, като след този първичен сблъсък л.а. „А.“ се отклонил надясно по посоката на движението си, след което напуснал платното за движение и навлязъл в крайпътната зона.По отношение местоположението на пострадалият към момента на удара въззивният съд приел, че същият се е намирал в попътната –дясна крайпътна зона, извън активната пътна лента по посока на движение на двата автомобила, участващи в инкриминираното ПТП.Така установеното от фактическа страна от въззивния съд противоречи на изразеното в мотивите към обжалваната присъда съгласие с фактическите изводи на първоинстанционния съд, доколкото последният е приел, че поради взаимното пресичане на траекториите на движение на двата, извършващи маневри изпреварване автомобила, е настъпил удар между предната лява част на л.а. „Ш. А.“ и предната дясна част на л.а. „А. А5“, след който удар последно посоченият автомобил се е отклонил вляво и напуснал платното за движение, преминавайки върху левия банкет, където се е намирал пострадалият пешеходец.С други думи, веднъж въззивният съд се е съгласил с приетите факти от окръжния съд, касателно механизма на ПТП и местоположението на пострадалия, приемайки ги за обективно установени, а след това е приел коренно различен начин на извършване на инкриминираното транспортно произшествие, което представлява противоречие в мотивите и в този смисъл съставлява самостоятелно основание за отмяна на проверяваната присъда. Наред с това, приетото по фактите от въззивния съд в коментираната насока е в противоречие и с резултатите, обективирани в огледния протокол и с констатациите на комплексната СМТАТЕ и допълнителната КСМТАТЕ, което освен, че очертава порок в аналитичната му дейност, определя фактическите изводи в тази част от съдебния акт като напълно произволни.Констатацията на касационната инстанция в последната насока също сочи на допуснато от контролираната инстанция съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на постановения от последната съдебен акт.

Извън съмнение е обстоятелството, че решаването на въпроса за механизма на деянието е основен въпрос, който следва да бъде решен по делото.Едва след успешното му разрешаване въз основа на обективно и надлежно установените данни по делото, следва да бъде даден отговор и на другите съществени въпроси –дали има извършено престъпление, подсъдимите автори ли са и каква следва да бъде правната квалификация.В конкретния случай, въззивният съд не е разрешил правилно един от основните въпроси по делото какъвто е маханизма на деянието.Това лишава касационната инстанция от възможността да проведе проверка на плоскостта на останалите отправени от държавното обвинение оплаквания, аргументиращи наличие на касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.Същевремено, констатацията за допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените дава основание за извод, че дейността на втората инстанция по проверката и анализа на доказателствените материали не съответства на заложените изисквания в закона. Вътрешното убеждение на инстанциите по фактите относно достоверността на доказателствените материали е суверенно, когато е изградено при стриктното спазване на системата от процесуални правила, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Всяко отклонение от тези правила представлява съществено процесуално нарушение.
По тези съображения протестът следва да бъде уважен, тъй като е допуснатото нарушение по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, което може да бъде отстранено единствено по реда на чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК – чрез връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.Проверяваната присъда следва да бъде отменена изцяло доколкото констатираните съществени процесуални нарушения касаят основен въпрос от предмета на разследване по чл.102 от НПК и в този смисъл рефлектират и върху правното положение на подсъдимия Д. Т..
В рамките на повторната процедура по глава двадесет и първа от НПК новият съдебен състав следва да отстрани допуснатите нарушения, дали основание за отмяна на въззивната присъда. Да извърши качествено и пълноценно проучване на доказателствата и средствата за тяхното установяване, без да се допуска игнориране и превратно тълкуване, след което да направи крайните си заключения – дали обсъдените доказателства позволяват извод за доказаност на обвиненията по несъмнен начин, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал.2 от НПК, или този стандарт се е оказал непостижим.
Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила не позволяват да се извърши проверка за правилното приложение на закона и явната несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия Т..
С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.3, т.2, вр. ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 1/02.02.2026 г. на Апелативен съд –Варна, постановена по ВНОХД №165/2025 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав, от стадия на съдебното заседание

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:1.