Доказване на потребена електроенергия чрез протокол на БИМ и скрит регистър

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 174

гр.София,17.11.2023г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 4398 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 1311/30.05.2023г. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 346/23.08.2022г. по в.гр.д. № 935/2021г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е прието за установено в отношенията между страните, че Г. Й. И. не дължи на „Енерго Про Продажби“ АД сумата 9713, 04 лева, начислена по фактура № [ЕГН] от 24.09.2019г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] като цена на електроенергия за периода 13.02.2018 г. – 12.02.2019г., по въпроса дали протоколът на Българския институт по метрология за извършен метрологичен контрол на средство за измерване на потребление на електроенергия (за проверка на неговите технически и метрологични характеристики, на техническото му състояние и на показанията му) представлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК.

Касаторът „Енерго Про Продажби“ АД иска отмяна на обжалваното решение, като обосновава неправилността му с нарушение на материалния закон, процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че протоколът на БИМ има материална доказателствена сила на официален документ по отношение на удостоверените в него резултати от проверката на СТЕ, вкл. неговото състояние, и техническите и метрологични характеристики към момента на проверката, а като не я е отчел, въззивният съд е направил в нарушение на съдопроизводствените правила извода си, че потреблението на процесната електроенергия е недоказано. Сочи, че в нарушение на чл. 202 ГПК въззивният съд е отказал да обсъди заключението на експертизата, чието изслушване е допуснато в изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция, а мотивът за неприложимост на чл. 183 ЗЗД към процесното правоотношение е в разрез с материалния закон и в нарушение на константната съдебна практика. Възразява срещу обосноваността на приетото, че записаната в скрития регистър на електромера електрическа енергия не е реално потребена от абоната. Претендира присъждане на всички сторени в производството разноски.

Насрещната страна по жалбата – ищецът Г. Й. И., я оспорва. Твърди, че при повторното разглеждане на делото въззивният съд се е съобразил със задължителните указания в отменителното решение на касационната инстанция и е кредитирал заключението на назначената в тяхно изпълнение съдебно –техническа експертиза, според което липсва възможност да се изчисли месечната стойност на потребената, но неотчетена електроенергия, която да е еквивалентна на показанията на електромера, с оглед на действащите към съответния период цени. Възразява, че протоколът на БИМ няма материална доказателствена сила по отношение на удостоверените в него стойности на натрупаната в регистър 1.8.3. електроенергия, както и срещу оплакванията за допуснато нарушение на чл. 202 ГПК.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, са постановени решение № 60223/18.08.2022 г. по гр. дело № 598/2021г. на ВКС, IV г.о. и решение № 50064/03.04.2023г. по гр. дело № 1945 /2022г. на ВКС, ІV г.о., с които е прието, че по отношение на първоначалния и последващия метрологичен контрол Българският институт по метрология действа като орган, на който по силата на чл.8, ал.1 от ЗИ е възложено осъществяването на държавната политика в областта на измерванията. Затова издадените от него във връзка с този контрол документи са официални такива и се ползват с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК за извършените от съответните длъжностни лица при проверките действия, а също така и за направените от тези лица констатации и причините за тях. С оглед на това, констатациите на длъжностните лица относно отчетеното в тарифите на електромера количество електроенергия има обвързващо действие по отношение на отчетеното количество в съответната тарифа.

Настоящият състав споделя изцяло цитираното разрешение на въпроса за материалната доказателствена сила на протокола на БИМ.

По касационните оплаквания:

При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел, че остава недоказано електроенергията, за която е начислена цена от 9 713,04 лева, да е доставена на абоната в процесния период. За да формира този краен извод, въззивната инстанция е изтъкнала съотношението на специален към общ закон между Закона за енергетиката и ЗЗД, поради което приложението на чл. 183 ЗЗД било изключено; определила е констативният протокол от 12.02.2019г., с който е установено натрупване в невизуализирания регистър на СТИ, за непротивопоставим на ищеца и съставен по реда на ПИКЕЕ, чиито норми не са действащи към момента на проверката; отрекла е материалната доказателствена сила на официален документ на протокола от 29.08.2019г. на БИМ и е отчела извода на вещото лице по изслушаната по делото експертиза, че е „невъзможно да се открие причината за начисленията“.

Основателно е оплакването на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на приетото от въззивния съд, че липсва основание за възникване на задължението на ищеца. Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 ГПК след отмяна на първото въззивно решение (по гр.д. № 338/2020г. на ОС Велико Търново) с решение на ВКС № 60272 /09.12.2021 г. по гр. д. № 445 /2021 г. на ВКС, III ГО. С последното ВКС е приел по задължителен за въззивния съд начин, че при установено софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, в резултат на което е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, отговорността на купувача на електрическа енергия следва да се ангажира по реда на чл.183 ЗЗД, като за това е достатъчно доставчикът на електроенергията да докаже реалното количество на доставената електроенергия и разликата между заплатеното и действително дължимото. Приел е също, че вземането на ответника е доказано по основание, а за установяване на размера му следва да се назначи допълнителна техническа експертиза, за изслушване на която е и върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 294 ГПК указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона за задължителни за съда, комуто делото е върнато. В пряко нарушение на цитираната разпоредба са изводите на въззивния съд в обжалваното решение, че регистрираната в скрития регистър на електромера електроенергия не е реално потребена и че е неприложимо основанието на чл. 183 ЗЗД за ангажиране отговорността на ищеца.

Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, е основателен и доводът на касационния жалбоподател, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е приел, че протоколът на Българския институт по метрология (БИМ) от 28.03.2019 г. е частен, а не официален документ и не е зачел материалната доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК, с която този документ се ползва за извършените от съответните длъжностни лица при проверките действия и за направените от тези лица констатации за факти, които имат значение за разглеждания спор и за причините за тях. С протокола на БИМ за метрологична експертиза на СТИ на лист 10 от първоинстанционното дело е установено след огледи, изследвания и изпитвания с включване на СТИ в електрическата мрежа, че върху електромера не е осъществено физическо въздействие; че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерванията на електрическата енергия – електромерът работи и отчита точно преминалата през него електроенергия. При софтуерно четене е установено наличие на регистрирана електроенергия в тарифа 1.8.3 от 0050255, 023 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Това е количеството реално потребена от абоната електроенергия. Този извод е предопределен както от приетото при предходното разглеждане на делото от ВКС, че вземането на ответника е доказано по основание, така и от материалната доказателствена сила на протокола на БИМ относно констатираното от длъжностните лица при проверката на електромера натрупано количество в регистър Т3, което е потвърдено и от приетата от първата инстанция експертиза.

Основателно е оплакването на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила чрез необсъждане на изслушаната в изпълнение на задължителните указания в отменителното решение на ВКС експертиза. Нейна задача е била установяване размера на процесното вземане. В нарушение на чл. 294 ГПК въззивният съд е отрекъл изобщо съществуването му, поради което и не е коментирал неговия размер. Приетата при повторното въззивно разглеждане на спора експертиза дава заключение, че за периода на корекцията – 13.02.2018г.-12.02.2019г. цената на натрупаната в регистър 1.8.3 електроенергия от 0050255, 023 kWh е определена математически правилно, съобразно действащите за периода правила на ДКЕВР, на 9340,71лева – така вариант три на заключението. След като отчетената по тарифа 1.8.3. енергия е реално доставена в обекта, т.е. преминала е през средството за търговско измерване и няма данни да е невъзможно това да е станало за период от 365 дни ( периода на корекцията), без значение за определяне цената й е обстоятелството, че не може да се установи причината за начисленията именно в този регистър. За абоната е възникнало задължение да плати цената на доставената му енергия от 9340, 71 лева, за което не е установено да е погасено чрез някой от предвидените в закона погасителни способи.

Съобразно изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение по съществото на спора. На основание чл.293 ГПК неправилното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният отрицателен установителен иск е уважен за размер от 9340, 71 лева и за този размер искът следва да бъде отхвърлен, а в останалата част – с която искът е уважен за разликата над 9340, 71 лева до пълния предявен размер от 9713,04 лева, решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника се следват разноските за всички инстанции, съразмерно на отхвърлената част от иска. Съгласно списъка на лист 84 от делото на ВКС те са в общ размер от 10 892,78 лева, от които 9780 лева за адвокатски възнаграждения – по 1956 лева с ДДС за всяка съдебна инстанция. Така договореното възнаграждение с включено ДДС е в рамките на минималния размер по НМРАВ в редакцията й до изменението от ДВ бр.88/22г., поради което възраженията на ищеца по чл. 78, ал.5 ГПК са неоснователни. Следващите се на ответника разноски, съгласно правилото на чл. 78, ал.3 ГПК, са в размер на 10 475,23 лева.

На ищеца се следват разноските за всички съдебни инстанции, съразмерно на уважената част от иска, или 170, 15 лева (4437,87лв. по 372,33лв., разделено на 9713, 04 лв.).

Воден от горното и на основание чл.295 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 346/23.08.2022г. по в.гр.д. № 935/2021г. по описа на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение, е признато за установено по предявения от Г. Й. И., ЕГН [ЕГН] срещу „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК] отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, че Г. Й. И. не дължи на „Енерго Про Продажби“ АД сумата 9340, 71 лева от общо начислената по фактура № [ЕГН] от 24.09.2019г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] като цена на електроенергия за периода 13.02.2018 г. – 12.02.2019г. сума от 9713,04 лева и ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Й. И., ЕГН [ЕГН] срещу „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване несъществуването на задължение на Г. Й. И. към „Енерго Про Продажби“ АД в размер на 9340, 71 лева от общо начислената по фактура № [ЕГН] от 24.09.2019г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] като цена на електроенергия за периода 13.02.2018 г. – 12.02.2019г. сума от 9713,04 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 346/23.08.2022г. по в.гр.д. № 935/2021г. по описа на Окръжен съд Велико Търново в останалата част, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за разликата над 9340, 71 лева до пълния предявен размер от 9713,04 лева.

ОСЪЖДА „ Енерго Про Продажби“ АД“, ЕИК[ЕИК] да плати на Г. Й. И., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 170,15 лева за разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА Г. Й. И., ЕГН [ЕГН] да плати на „Енерго-про-продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 10 475,23 лева за разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: