Условия за изплащане на бонус при смяна на контрола над търговско дружество

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * договор за управление * възнаграждение по договор за управление

Р Е Ш Е Н И Е
№ 218

Гр . София , 19.12. 202 4г .

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд , Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА КОВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Кацарска к.т . д . № 1576 по описа за 202 3г ., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Виваком България“ ЕАД / с предишно наименование – „Българска телекомуникационна компания“/ чрез процесуалните му пълномощници – адв. Е. Е. и М. Е., срещу решение № 933/06.07.2023г., постановено по в.гр.д. № 974/2023г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 263500 от 18.12.2022г. по гр. дело № 11374/2019г. на СГС, касаторът е осъден да заплати на А. Г. Г., на основание чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, сумата 488 418,43 евро - допълнително възнаграждение, дължимо по анекс № 1/16.06.2014г. към договор за управление от 01.07.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 29.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати сумата 146 140 евро - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2016г. до 28.08.2019г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че съдът е тълкувал неправилно и в нарушение на чл. 20 ЗЗД уговорките относно бонусната схема по т. 4 от анекса. Сочи, че при правилното й тълкуване, въззивният съд не само би стигнал до извод, че не се постига доходност на инвестициите, а че е реализирана загуба от 62 млн. и не се следва бонус на бившия мениджър. Касаторът поддържа, че има противоречие в мотивите на решението и относно тълкуването на понятието „смяна на контрола“, като САС е възприел такова, несъответстващо на целта на договора. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил експертното заключение, прието по делото. Поддържа и че неясно защо САС е приел, че няма разлика между доброволна продажба и принудителна продажба, като не е отчел, че за инвеститорите, след покриване на заема, остава за разпределение само сумата от 138 млн. евро, т.е. не се покрива дори първоначално направената инвестиция. Поддържа, че изводът е, че Управителният съвет за посочения период от 2012г. до 2016г. не само не е увеличил доходността на предприятието, а е налице загуба с повече от 100 млн. евро за сметка на инвеститорите. В проведеното открито съдебно заседание касаторът чрез процесуалните си представители претендира отмяна на решението, отхвърляне на предявените искови претенции, както и присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът по касационната жалба – А. Г. Г., е подал отговор чрез процесуалния си пълномощник – адв. Д. Д. от 29.09.2023г., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените доводи. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържа оспорването чрез процесуалния си представител – адв. И. Б., като претендира отхвърлянето на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение. Излага подробни съображения и в писмени бележки.
С определение № 1236 от 13.05.2024г. по к.т.д. № 1576/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния правен въпрос: „По въпроса за приложението на чл. 20 ЗЗД във връзка със запазване съдържанието на тълкуваната договорна клауза в съответствие с изявената, а не предполагаема вола на страните“.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, САС е приел, че на 01.07.2013 г. между ищеца А. Г. Г., в качеството му на член на Управителния съвет, от една страна, и ответната „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД (с ново наименование „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), действаща чрез председателя на Надзорния съвет, от друга, е сключен договор за управление, по силата на който ищецът е поел задължението да изпълнява длъжността „директор“ на компанията за неопределен срок, срещу възнаграждение. В чл. 12, ал. 2 от договора е уговорено, че директорът има право и на допълнително възнаграждение при смяна на контрола върху компанията, в размер, договорен в Анекс. Съгласно чл. 1 от анекса, сключен на 16.06.2014г., в отношенията между страните ще се прилага Бонусната схема, одобрена с неприсъствено решение по протокол от 13.06.2014 г. от Надзорния съвет на „БТК“ ЕАД. Посочено е, че бонусната схема е за стимулиране на ръководството за постигане на възможно най-високи резултати, като е предвидено, че компанията ще разпредели и плати на отговарящите на изискванията мениджъри 10 % от положителната разлика между оценката на капитала при изход и общата стойност на инвестицията на акционерите. Съгласно дадената в бонусната схема дефиниция „оценка на капитала при изход” е оценката, при която се извършва промяна на контрола върху компанията, или при липса на промяна на контрола - пазарната оценка на капитала на петата годишнина от преструктурирането, което за избягване на съмнения се е случило на 09.11.2012г., а „инвестиция” по смисъла на бонусната схема е сумата от 200 милиона евро, плюс начислена лихва от 10 % годишно, считано от 09.11.2012 г. Съгласно т. 4.2. от бонусната схема всеки отговарящ на изискванията мениджър има право да придобие определени дялове от сумата на допълнителното възнаграждение, като по силата на т. 4.3 главният маркетингов директор, каквато позиция е заемал ищецът, има право да получи 2 дяла от общо 22, на които трябва да бъде разделена сумата, съответстваща на 10% от положителната разлика по т. 4.1.
САС е посочил, че съгласно чл. 38, ал. 2 от Устава на дружеството, приет с решение на Общото събрание на акционерите на „БТК“ АД от 12.07.2010г., действал към момента на сключване на процесния договор за управление, членовете на УС, които са в трудовоправни отношения или са сключили договори за управление с дружеството, могат да получават и други възнаграждения, ако такива бъдат уговорени, съгласно условията на тези договори, въз основа на решение на Общото събрание. В приетия, впоследствие Устав на дружеството от 01.07.2013г., с който е отменен предходния устав, както и в Устава от 30.09.2013г. тази разпоредба липсва, като в чл. 41 е регламентирано само, че годишното възнаграждение на членовете на съветите се определя от Общото събрание на акционерите.
Въззивният съд е приел, че на 31.08.2016 г. в резултат на международна тръжна процедура VIVA Telecom (Luxemburg) S.A. е придобило 100 % от капитала на INTER V INVESTMENT S.a.r.l. /Интер В Инвестмънт С.а.р.л./, Люксембург, което дружество е било едноличен собственик на капитала на „В. Т. България“ ООД, ЕИК[ЕИК], което пък е било едноличен собственик на капитала на „БТК“ ЕАД. САС е приел, че на 31.01.2017 г. „БТК“ ЕАД е прекратило договора си за управление с ищеца, изпълнявал длъжността Главен маркетингов директор. Апелативният съд, кредитирайки заключението на съдебно-счетоводната експертиза е приел, че в годишния финансов отчет на „БТК“ ЕАД за 2016 г. е обявено, че „В. Т.“ (Люксембург) С. А. е придобила 100 % от капитала на „ИнтерВ Инвестмънт“ С.а.р.л. за 330 милиона евро. Счел е, че ако се приеме за „оценка на капитала при изход“ стойността от 330 000 000 евро (т.е. продажната цена), то възнаграждението на ищеца, изчислено съгласно бонусната схема, би възлизало на 488 418,43 евро, а лихвата за забава за периода от 15.09.2016г. до 28.08.2019 г. би била в размер на 146 254.19 евро.
Апелативният съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по ненаименован двустранен договор за управление на търговско дружество, съдържащ съществените елементи на договор за поръчка. Счел е за неоснователно възражението на ответника за нищожност на договора поради липса на компетентност на надзорния съвет да определя възнаграждение на член на съвета на директорите, като е приел, че уредбата е диспозитивна и се е позовал на разпоредбата на чл. 241, ал. 2 от ТЗ, съгласно която членовете на управителния съвет на АД се избират от Надзорния съвет, който определя тяхното възнаграждение и действащата към момента на сключване на анекса редакция на Устава.
По отношение на предпоставките за заплащане на допълнително възнаграждение, въззивният съд е приел, че двете предпоставки по чл. 12, ал. 2 от договора за управление във връзка с чл. 1, ал. 1 от Анекса от 16.06.2014 г. вр. чл. 4.2. от бонусната схема, са: извършена смяна на контрола върху компанията и да е налице положителна разлика между „оценката на капитала при изход“ и „общата стойност на инвестицията“ на акционерите. Въззивният съд е приел, че същите са налице, като е счел при тълкуването на клаузите, че постигнатото общо съгласие е между ищеца, в качеството му на член на УС на „БТК“ ЕАД, и самото дружество, а не с неговите акционери или инвеститори, чиито интереси са ирелевантни. Приел е, че обстоятелството, че при смяната на контрола инвеститорите, респ. косвените притежатели на акциите, биха получили недостатъчно, в съпоставка с първоначалната си инвестиция, не оказва влияние нито върху действителността на клаузата, нито върху предпоставките за изплащане на допълнително възнаграждение. САС е възприел, че печалбата на инвеститорите не е въздигната в предпоставка за плащането по договора за управление, тя не е нито предмет, нито преследвана цел на съглашението. САС е приел, че такова тълкуване следва не само от съдържанието на самия договор, но и от обкръжаващите сключването му факти, и по-конкретно – от това, че до приемането на процесната бонусна схема за висшия мениджмънт, компанията е била на загуба /непокритата загуба за предходната 2013 г. е била над 29 млн. лв./, а страните по договора за управление са преследвали по-близката цел – постигане на устойчиво развитие на „БТК“ ЕАД, а не - по-висока цена на акциите на дружеството, което го притежава или контролира. Счел е, че намерението на страните е било да уговорят допълнително финансово стимулиране за директорите (членовете на УС), в случай, че в резултат от тяхната работа при промяна на контрола над дружеството бъде формирана положителна разлика, независимо, дали тази разлика ще бъде достатъчна, за да може от нея да бъдат удовлетворени интересите и на инвеститорите (на собствениците на акциите). Въззивният съд е приел, че липсва твърдяното от ответника изискване допълнителното възнаграждение да се изплати само ако инвеститорите са на печалба, а такова се дължи и само ако разликата между оценката на капитала, получена чрез определяне на пазарната му цена при смяна на контрола, и стойността на инвестицията е положителна, поради което няма основание от получената продажна цена да бъде изваждана стойността на дълга за целите на чл. 12, ал. 2 от договора. САС, възприемайки цитирания вариант на заключение на експертизата е приел, че инвестиция е „сумата от 200 милиона евро плюс начислена лихва от 10 % годишно, считано от 09.11.2012 г. “, а между нея и реализираната цена при продажбата е налице е положителна разлика, върху която, изчислено по начина, указан в бонусната схема, допълнителното възнаграждение на ищеца възлиза на сумата от 488 418,43 евро, а лихвата за забава за периода от 15.09.2016 г. до 28.08.2019 г. е в размер на 146 254.19 евро, поради което до посочените размери исковете са основателни и е присъдил горепосочените суми.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът намира следното:
Съгласно постановените от ВКС решение № 89/17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, І т. о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 151/05.10.2010 г. по т. д. № 1035/2009 г. на ВКС, ТК, и мн.др., критериите за тълкуване на договорите са законово установени в чл. 20 ЗЗД, като съгласно същите следва отделните договорни уговорки да не се тълкуват изолирано, а във връзка едни с други; всяка една уговорка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор; всички клаузи да се тълкуват с оглед целта на конкретния договор, обичаите в практиката и добросъвестността, като при всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля, и не може да подменя нейното съдържание, а следва да съобрази всички обстоятелства при постигане на уговорката. Съгласно решение № 546/23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г., IV г.о. решение № 89 от 17.17.2009 г. по т.д. № 523/2008 г., II т.о., решение № 81/07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г., I т.о. и други, при тълкуване на договора по конкретен казус, за да изясни каква е действителната воля на страните, съдът следва да зачете обстоятелствата, при които е сключен договора и поведението на страните; доколко отделна уговорка може да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание; каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора и други обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на критериите по чл.20 ЗЗД. В решение №89 от 17.07.2009 г. на ВКС по т.д. №523/2008г. на ІІ т.о., се дава отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, а именно, че съдът е длъжен да приложи правилата за тълкуване на договорите съгласно чл. 20 от ЗЗД, за да достигне до действителната обща воля на страните. Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната съдебна практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По същество на касационната жалба:
Касационната жалба е основателна. САС е приел, че са налице предпоставки по чл. 12, ал. 2 от договора за управление във връзка с чл. 1, ал. 1 от Анекса от 16.06.2014 г. вр. чл. 4.2. от бонусната схема, посочени като: извършена смяна на контрола върху компанията и да е налице положителна разлика между „оценката на капитала при изход“ и „общата стойност на инвестицията“ на акционерите, като е счел при тълкуването на клаузите, че постигнатото съгласие е между ищеца и самото дружество, а интересите на неговите акционери или инвеститори не оказват влияние нито върху действителността, нито върху предпоставките на дължимост на допълнителното възнаграждение. САС е приел, че допълнително финансово стимулиране за директорите (членовете на УС), се дължи, ако при промяна на контрола над дружеството бъде формирана положителна разлика, независимо дали тази разлика ще бъде достатъчна, за да може от нея да бъдат удовлетворени интересите и на инвеститорите (на собствениците на акциите), тъй като те са неотносими. При извеждане на горния мотив, апелативният съд не е тълкувал в цялост всички клаузи на бонусната схема по анекса и конкретно неправилно е приел, че интересът на акционерите е ирелевантен. Изрично в чл. 4. 1 „Принципи“ в бонусната схема е предвидено, че уговореното допълнително възнаграждение е с „цел стимулиране на ръководството за постигане на възможно най-високи резултати и за съобразяване на интересите на ръководството с интересите на акционерите“. Следователно интересът на акционерите не е ирелевантен за предпоставките за допълнително бонусно възнаграждение на ръководството. Този интерес следва да бъде отчетен и съобразен при определяне дължи ли се и какво допълнително възнаграждение, поради което при тълкуване на една от компонентните за наличие на положителна разлика по бонусната схема „оценка на капитала при изход“, не може да се приеме, че само и единствено посочената продажна тръжна цена следва да бъде възприета и да не бъдат съобразени другите обстоятелства в конкретния случай. При тълкуването на клаузите на Анекса и бонусната схема – граматическо и систематично, съобразно критериите на чл.20 ЗЗД, следва да се съобрази, че „бонус“ представлява допълнително възнаграждение, вид парично поощрение. Член 1 от Анекс № 1 определя допълнителното възнаграждение при промяна на контрола като самостоятелно, с дефинирана цел - „стимулиране на ръководството за постигане на възможно по-високи резултати и съобразяване на интересите на ръководството с интересите на акционерите“. Уговореното плащане има характер на еднократен и допълнителен стимул за постигане на финансови резултати /печалби/ от търговеца, по-високи от обичайните, и е предвидено за овъзмездяването на извънредните /допълнителни, отличаващи се от обикновените/ дейности от страна на изпълнителя по мандатното правоотношение при конкретно събитие - промяна на контрола по отношение на дружеството. Следователно така уговореното възнаграждение е резултатно и се дължи при промяна на контрола, но съчетано с постигане на целите, посочени в изречение първо на чл. 4.1 от бонус схемата. Предвид горното не може да се сподели изводът на САС, че интересите на акционерите са ирелевантни и допълнително възнаграждение се следва само поради положителна разлика между продажната тръжна цена на акциите и инвестицията, определена по бонусната схема, без да се отчете довело ли е това до положителен резултат за инвеститорите, и при съобразяване, че продажбата на акциите е принудителна, с цел погасяване на заем. В тази връзка, следва да се отбележи, че въззивният съд е бил сезиран със заявено във въззивната жалба доказателствено искане за допълнителна икономическа експертиза, но въприемайки погрешно тълкуване на клаузите на анекса и бонусната схема, и приемайки за ирелевантни интересите на акционерите, го е отхвърлил, с което е допуснал процесуално нарушение, водещо до неизясняване на фактическата обстановка в пълнота. При тълкуване на клаузите в съответствие с другите уговорки по анекса следва извод, че възникването на задължението за плащане на процесния бонус от дружеството е уговорено срещу насрещното задължение от страна на членовете на УС да престират допълнителни усилия и труд, в резултат на които не само да се постигне промяна на контрола върху дружеството, но това да е съпътствано и от постигане на високи финансови резултати, при съобразяване и с оглед интересите на инвеститорите/акционерите.
Наред с горното съдът намира, че не е съобразено с практиката по чл. 20 от ЗЗД и възприетото от апелативния съд относно „смяна на контрола“ в смисъла, в който са имали предвид страните при сключването на договора. В анекса и бонусната схема страните са употребили израза „смяна на контрола“, но не са конкретизирали какво точно включват в неговото съдържание. Касае се за дружество, регистрирано в България, и е приложимо българското търговско и дружествено право. Следователно при тълкуването дали е налице такава смяна на контрола, трябва да се прецени разпоредбата на параграф § 1в ПЗР на ТЗ, съгласно която "Контрол" по смисъла на този закон е налице, когато едно физическо или юридическо лице (контролиращ): 1. притежава повече от половината от гласовете в общото събрание на друго юридическо лице, или 2. има право да определя повече от половината от членовете на управителния или надзорния орган на друго юридическо лице и същевременно е акционер или съдружник в това юридическо лице, или 3. има право да упражнява решаващо влияние върху друго юридическо лице по силата на сключен с него договор или по силата на неговия дружествен договор или устав, или 4. е акционер или съдружник в друго юридическо лице и по силата на договор с други акционери или съдружници контролира самостоятелно повече от половината от гласовете в общото събрание на това юридическо лице. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, следва да установи факта на осъществена смяна на контрола върху компанията. Служебно извършената справка по партидата на дружеството „Виваком“ ЕАД / с предишно наименование „БТК“ ЕАД/, в публичния Търговски регистър не установява този факт. За извършената смяна ищецът се е позовал на представения консолидиран отчет за 2016г., в който е отбелязано само, че на проведения търг, 100 % от капитала на INTER V INVESTMENT S.a.r.l. /Интер В Инвестмънт С.а.р.л./, Люксембург, са продадени, както и на медийни публикации, но други преки данни за извършеното прехвърляне не са налице. Наред с това не се установява какво точно е погасено като дълг, като други данни освен за размера на първоначалния заем при принудителната продан, не са налице. С молба от 15.07.2021г. от касатора „БТК“ ЕАД са представени документи, включително на чужд език, които са приети от съда като доказателства по делото с протоколно определение от 13.12.2021г., присъединени като част от доказателствения материал по делото, но част от тях са останали без превод на български език. С молбата от 31.08.2021г. е представен превод само на част от документите, но не и на всички описани и представени с предходната молба, конкретно липсва превод на документ под номер 1, което също се явява процесуално нарушение, водещо до необоснованост.
Допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на въззивното решение, налагат отмяна на решението на основание чл. 281, т. 3 от ГПК вр. с чл. 293, ал. 2 от ГПК. Поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да прецени дали е необходимо да допусне изготвяне и изслушване на експертно заключение със задачи по въззивната жалба, и с оглед събраните доказателства и гореизложените мотиви, да постанови решение по съществото на спора. При постановяване на въззивното решение при новото разглеждане на делото, съдът следва да съобрази тълкуването на волята на страните по бонусната схема в анекса при съблюдаване на правилата на чл. 20 от ЗЗД.
Предвид връщане на делото за ново разглеждане касационната инстанция не се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, които следва да бъдат съобразени от въззивния съд с оглед крайния изход на спора – чл. 294, ал. 2 във връзка с чл. 78 ГПК.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ т.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 933/06.07.2023г., постановено по в.гр.д. № 974/2023г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.