Отказ за вписване на адвокат от САЩ в регистъра на чуждестранните адвокати

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 465

София, 18.07.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 1728 по описа за 2025 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.7, ал.5 от Закона за адвокатурата /ЗА/.

Образувано е по жалба с вх. № 725/03.04.2025 г., подадена от В. Д. С. срещу решение на Висшия адвокатски съвет от 06.03.2025 г., с което е отказано вписване на В. Д. С., адвокат от Съединените американски щати, в Единния регистър на чуждестранните адвокати на основание чл.16, ал.1 ЗА.

Поддържа се, че решението е неправилно и необосновано, тъй като основният извод в него противоречи на практиката на СЕС по съединени дела С-58/13 и С-59/13 по приложението на Директива 98/5/ЕО, както и на решение на СЕС по дело С-644/2023 г. Според жалбоподателя, обжалваното решение е и немотивирано, което противоречи на нормата на чл.121, ал.4 от Конституцията на РБ. В голямата си част съдържанието на жалбата касае неотносими към настоящия спор факти и обстоятелства, вкл. и такива по друго производство пред Административен съд Благоевград по реда на ЗОДОИ. Моли решението да бъде отменено и да бъде вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати към Висшия адвокатски съвет.

Ответникът – Висш адвокатски съвет, не е депозирал становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано да обжалва лице, поради което се явява процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение № 1614/6.03.2025 г. Висшият адвокатски съвет е отказал да впише В. Д. С., адвокат от Съединените американски щати, в Единния регистър на чуждестранните адвокати на основание чл.16, ал.1 ЗА, като е изложил следните мотиви: при съобразяване на приложените към молбата документи, се установява, че молителят е вписан като адвокат в Съединените американски щати, т.е. в държава, извън кръга на посочените в чл.16, ал.2, т.1 ЗА, а именно – страните членки на ЕС, държавите, страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или конфедерация Швейцария, поради което не отговаря на законовите изисквания за вписване като чуждестранен адвокат за трайно установяване на територията на Република България по смисъла на чл.16, ал.1 ЗА.

Нормата на чл.16 ЗА от глава Трета „а“ - „Адвокати от Европейския съюз“ на ЗА, приета с ДВ бр.97/2012 г., урежда реда, по който се осъществява вписването в Единния регистър на чуждестранните адвокати. Съгласно чл.3 ЗА са налице две групи лица, упражняващи адвокатско професия: „адвокат“ и „адвокат от Европейския съюз“, като общото и за двете групи е, че за да упражнява адвокатска професия – лицето трябва да е положило клетва и да е вписано в регистъра на адвокатската колегия. В практиката на ВКС /решение по гр.д. № 1159/2019 г. на III г.о. и решение № 3796/2020 г. на IV г.о. се приема, че Законът за адвокатурата урежда регистърно, охранително производство за придобиване на адвокатски права, както и че са налице две групи чуждестранни адвокати – адвокати от ЕС, за които е приложима глава Трета „а“ - чл.11 и сл. ЗА и адвокати извън ЕС, за които е приложим реда по чл.10 ЗА. Под „адвокати от ЕС“ законът има предвид адвокати, упражняващи дейността си в държави-членки на ЕС и тях законодателят разделя на две подгрупи – тези, които са се установили трайно на територията на РБ, за да упражняват адвокатска професия и за които са приложими чл.16 до чл.19 ЗА и тези, които желаят временно да упражняват адвокатска професия на територията на РБ, за които е приложим чл.19б ЗА.

Разпоредбата на чл.16 ЗА установява две предпоставки за извършване на вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати към Висшия адвокатски съвет – заявлението да е подадено от адвокат от Европейския съюз и той трайно да се е установил на територията на РБ. Съгласно чл.11 ЗА понятието „адвокат от Европейския съюз“, включва „гражданин на ЕС, на държава-страна по Споразумението за ЕИП и на Конфедерация Швейцария, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на някоя от тези държави“. Нормите на Трета „а“ са приети в изпълнение на Директива 98/5/ЕО, за да се постигне заложената в нея цел – да се „улесни постоянното упражняване на адвокатската професия като свободна професия или на платена служба в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита професионалната квалификация. Доколкото Директивата е нормативен акт, приет от ЕС, който има действие на територията на държавите-членки на ЕС, задължава единствено тях да постигнат определения в нея резултат, чрез избрани от тях начин и средства. Доколкото една от главните цели на Общността е „премахването на пречките между държавите-членки за свободно движение на лица и услуги“, с Директива 98/5/ЕО се цели да се създаде възможност „за гражданите на държавите-членки“ да упражняват професия като самостоятелно заето лице или самостоятелно заето лице в държава-членка, различна от държавата, в която са придобили професионалната си квалификация. Доколкото нормите на чл.11 и чл.16 ЗА са приети във връзка с изпълнението на посочената Директива, техният смисъл следва да се преценява във връзка със заложените в нея цели и съобразно използваните в нея понятия. В чл. 3 от същата е посочено, че „адвокат, който желае да практикува в държава-членка, различна от държавата, в която е придобил професионалната си квалификация, се вписва от компетентния орган на тази държава-членка“. Ето защо и чл.3 от ЗА разграничава лицата, упражняващи адвокатска професия на „адвокат“, който е придобил права по реда на чл.4 и сл. от ЗА и „адвокат от Европейския съюз“, за който са приложими правилата на глава Трета „а“ – чл.11 и сл. от ЗА. Съгласно Директивата, компетентният орган на държавата-членка вписва адвоката на ЕС „след представяне на удостоверение за вписване от компетентния-орган на държавата –членка по произход“. Съгласно чл.2 от същата, „държава по произход“ е държавата-членка, в която адвокатът е придобил правото да носи едно от посочените в буква а) професионални звания, преди да упражнява адвокатската професия в друга държава-членка. Редът за това вписване е уреден в чл.16 ЗА, като съгласно установената съдебна практика на ВКС по приложението му, то има не само удостоверително, но и конститутивно действие, защото е един от правопораждащите, респ. правопогасяващите факти за качеството на адвокат на територията на ЕС. Във всички случаи Директивата предоставя на национален орган да извърши конкретната преценка за наличието на изискуемите предпоставки за вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати. Нейното изискване е –решенията за отказ на този отказ да са мотивирани и да подлежат на обжалване. Това изискване е спазено – органът е Висшият адвокатски съвет, а обжалването е пред Върховния касационен съд, пред когото производството е контролно – отменително, като съдът проверява предпоставките за законосъобразност на обжалвания отказ на Висшия адвокатски съвет към момента на взетото решение.

При проверката си настоящият състав на ВКС намира, че постановеният отказ по заявлението на В. Д. С. за вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати, е законосъобразен. Жалбоподателят е придобил правоспособност в САЩ, т.е. в държава, извън кръга на посочените в чл.16, ал.2, т.1 ЗА, а именно – страните членки на ЕС, държавите, страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или конфедерация Швейцария, поради което не отговаря на законовите изисквания за вписване като чуждестранен адвокат за трайно установяване на територията на Република България по смисъла на чл.16, ал.1 ЗА. Съобразявайки целта на тази норма, както и обстоятелството, че приемането на нормите в глава Трета „а“ ЗА е за да се постигне на територията на РБ резултатът, заложен като цел в Директива 98/5/ЕО, а същата е приложима единствено за държавите-членки на ЕС, не може да се приеме и възражението на жалбоподателя, че той е адвокат на ЕС, защото е придобил правоспособност и е български гражданин. Като такъв, безспорно той е гражданин на ЕС, но няма качеството на адвокат на ЕС, по смисъла на , разяснен по-горе и вложен в съдържанието на глава Трета „а“ ЗА. Неоснователно в тази връзка е и оплакването, че постановеният отказ противоречи на Директива 98/5/ЕО и на посочената в жалбата практика на СЕС – решение по съединени дела С-58/13 и С-59/13, тъй като както вече беше посочено, те са неприложими по отношение на жалбоподателя, който не притежава „професионално звание по произход“ по смисъла на чл. 2, б. г) от Директива 98/5/ЕО, в държава-членка на ЕС. Неотносимо към настоящия спор е посоченото в жалбата решение на СЕС по дело С-664/23 г., тъй като то е по тълкуването и приложението на Директива 2011/98/ЕС /сега Директива 2024/1233 на Европейския парламент и Съвета от 24.04.2024 г./ относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка. Тази Директива, с оглед нейния предмет и приложно поле, е неотносима към настоящия спор, доколкото тя се прилага за граждани на трети държави / т.е. лица, които не са граждани на Съюза по смисъла на чл.20, §1 ДФЕС/, които кандидатстват за разрешение за пребиваване в държава членка. Неоснователни са и доводите, че отказът не е мотивиран, доколкото с него ясно е препратено към доклада, изготвен от адв. М. по преписка № 395/2025 г. по описа на Висшия адвокатски съвет, които мотиви са и мотиви на взетото от него решение.

С оглед изложеното, настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС приема, че обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет от 06.03.2025 г. е правилно и законосъобразно, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 725/3.04.2025 г., подадена от В. Д. С., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], срещу решение № 1614 от 06.03.2025 г. на Висшия адвокатски съвет.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: