Намаляване на наказанието за държане на марихуана при опасен рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 159

София, 23 февруари 2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

МАРИЯ МИТЕВА

при секретаря Наталия Такева

и в присъствието на прокурора Николай Любенов

като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 741/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба и допълнение към нея на адвокат С. П., защитник на подсъдимия К. С., срещу въззивно решение № 95 от 07.07.2020г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено по внохд №24/20г.

В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Искането, което се прави е в условията на алтернативност - за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд; за изменение на решението с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление или за изменението му в частта относно наказанието, като последното бъде намалено. В допълнението се излагат аргументи в подкрепа на заявените касационни основания.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на атакуваното решение. Твърди, че въззивният съд е анализирал и оценил всички доказателства, съгласно тяхното действително съдържание, като не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Също така, счита, че контролираният съд правилно е приложил материалния закон, като е квалифицирал деянието по ал.1 на чл.354а от НК, тъй като безспорно е установено, че подсъдимият е държал инкриминираното наркотично вещество с цел разпространение. Намира наложените наказания за съответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице сочените в нея касационни основания.

Адвокат П., защитник на подсъдимия моли за уважаване на касационната жалба, ведно с допълнението към нея, по подробно изложените съображения. Акцентира на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, като възпроизвежда част от аргументацията, изложена в жалбата.Поддържа и направените с последната алтернативни искания.

Подсъдимият К. С. поддържа жалбата и моли за уважаването й. Представя писмена защита.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда № 57 от 18.12.2019г., постановена по нохд №68/19г., Окръжен съд - Пазарджик е признал подсъдимия К. А. С. за виновен в това, че на 29.05.2018г. в местността “име”, находяща се в землището на [населено място], на черен път западно от /път/ в л.а. “марка” с ДК [рег.номер на МПС] , без надлежно разрешително по ЗКНВП, е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество –марихуана със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,3 тегловни % , с нетно тегло 845,7гр. на стойност 5 074,20лв. и марихуана с активен компонент тетрахидроканабинол 9,1 тегловни % , с нетно тегло 0,768гр. на стойност 4,61лв., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.354а, ал.2, изр.2, т.4, вр. ал.1, пр.4, вр. чл.29, ал1, б.”А” и “Б” от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет година и глоба в размер на 50 000лева.

На основание чл.57 от ЗИНС е определен първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Съдът се е произнесъл по приложението на чл.59 от НК, веществените доказателства и деловодните разноски.

С въззивно решение № 95 от 07.07.2020г., постановено по внохд № 24/20г., Пловдивският апелативен съд, Наказателно отделение е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда.

Касационната жалба на подсъдимия е допустима, но неоснователна.

На първо място следва да се обсъдят твърденията на подсъдимия и защитата му за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна изключва необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК.

Оплакванията за допуснати процесуални нарушения са относно дейността на решаващите инстанции по събиране, проверка и оценка на доказателствата, като и липсата на отговори във въззивния акт на възраженията на защитата.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че въззивният съд не е отговорил в акта си на възражения на защитата, което се приравнява на липса на мотиви. Съдебният акт, постановен от въззивната инстанция е решение, като изискванията относно съдържанието му са визирани в разпоредбата на чл.339, ал.1 и 2 от НПК и са спазени от съда. В случая не сме изправени пред хипотезата изобщо да липсват мотиви или същите да са в такава степен формални и незадълбочени, че да не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд и по какъв начин е формирал вътрешното си убеждение.

В акта си въззивният съд от една страна е констатирал правилност в оценъчната дейност на първия съд, а от друга, е обсъдил задълбочено доказателствената съвкупност, събрана в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като е дал своята оценка на всички доказателства и доказателствени източници. Това позволява на страните и на контролната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на апелативния съд.

Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения от контролирания съд при анализа на доказателствената съвкупност. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. В случая инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като въззивният съд е оценил същите при спазване на изискванията на НПК, като не е допуснал нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежен ред, подлежащите на доказване факти. Приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени по надлежен ред с годни доказателствени източници и проверени чрез съответните законови способи.

Решаващите инстанции са подложили на анализ всички свидетелски показания, сред които и тези на свидетелите Ц. Г., И. Г. и Д. Д.. В дейността си по оценка на тези доказателствени средства, съдилищата не са допуснали каквото и да било надценява или подценяване, напротив оценили са ги с оглед на тяхното действително съдържание. Твърдението, че показанията на двете свидетелки са игнорирани, независимо от тяхната категоричност, са неоснователни. В принципен аспект следва да се посочи, че категоричността на заявеното от даден свидетел в показанията му, не може да бъде единствено и достатъчно основание за кредитирането им, тогава когато те са опровергани по същество от останалите доказателства, какъвто е настоящият случай. Не са неглижирани и показанията на св.Д., приятел на подс.С.. Съдът не ги е оценил с доверие, след като при извършената от него проверка с другите доказателства е установил, че съобщеното от свидетеля се опровергава, включително и от обясненията на подсъдимия.

На вниманието на касационната инстанция, защитата поставя процесуален въпрос, по който АС –Пловдив се е произнесъл. Твърди се, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие е допуснато процесуално нарушение във връзка с назначената комплексна съдебномедицинска експертиза с вещи лица – невролог, офтамолог, уролог и пневмолог/физиатър/, които са изготвили отделни заключение, приети от първостепенния съд като самостоятелни експертизи. Настоящият състав напълно споделя изводите на долната инстанция за неоснователност на това възражение. От данните по делото е видно, че се е налагало изследване и установяване здравословното състояние на подсъдимия, което изисква специални знания в областта на медицината, поради което правилно съдът е използвал експертизата като способ на доказване. Експертният лекарски състав, на който се възлага изготвянето й, като брой на вещите лица и специалност, е въпрос на конкретна преценка, с оглед обстоятелствата по делото. В конкретния случай не е налице съществено нарушение, тъй като изготвянето от експертите на самостоятелни заключения, не е довело до неизясняването на значимата за делото проблематика. Липсват и данни за необходимост от комплексно изясняване на въпроси, касателно здравословното състояние на подс. С., които да са останали неизяснени. Изготвената по делото експертизи са отговорили с необходимата обоснованост и категоричност на поставените въпроси, като експертите са базирали изводите си на научните си познанията в съответните области на медицината и данните, съдържащи се в материалите по делото. За да кредитират с доверие експертните заключения, решаващите инстанции подробно са ги анализирали, като са изложили убедителни аргументи и са отговорили на доводи на защитата, която ги оспорвала. Неоснователно в жалбата се твърди, че изводите на медицинските експертизи са използвани от съда само, за да опровергаят обясненията на подсъдимия. Цитатите от устните разяснения на вещите лица С. и М. за легалната употреба на марихуаната за лечебни цели в други държави, е ирелевантно за настоящия казус.

Оплакването на подсъдимия и защитата му за допуснато нарушение при изготвяне на обвинителния акт, поради не посочване на конкретно нарушените текстово от ЗКНВП, не подлежи на разглеждане по същество. Този въпрос е бил предмет на обсъждане от първата инстанция в проведеното на 13.03.2019г. разпоредително заседание, която е приела, че не е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.246 от НПК, изискващо връщане на делото на досъдебното производство. Ако подсъдимият и защитата му са смятали постановения отказ на съда за неправилен и незаконосъобразен, е следвало да използват предоставената им процесуална възможност за проверка на определението на съда по реда на инстанционния контрол. След влизане в сила на определението, постановено от първата инстанция по реда на чл.248 от НПК, за касационния съд съгласно разпоредбата на чл.351, ал.2 от НПК не съществува възможност за произнасяне по възражения за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, с изключение на тези, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства.

Всичко гореизложено дава основание на този съдебен състав да приеме, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, обуславящи касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и изискващи отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

По-нататък при приложението на материалния закон, долните инстанции не са допуснали нарушения, както се твърди в касационната жалба. Правилно са квалифицирали деятелността на подс.С. по чл.354а, ал.1 от НК, като се приели, че не са налице основания за уважаване искането на защитата за преквалификация на деянието по ал.3 на цитирания текст. Напълно се споделят мотивите на долните инстанции за това, че по категоричен начин е доказана целта, с която подсъдимият е държал наркотичното вещество, а именно за разпространение, като изводите на съда относно специалната цел се базират на обективните фактически обстоятелства, установени по делото. Доколкото не са изложени аргументи, различни от тези, наведени пред контролирания съд, настоящият състав намира за необходимо само да отбележи, че изцяло споделя изводите на апелативния съд по приложението на материалния закон и не се налага преповтарянето им.

Касаторът релевира оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от десет години.

Явна несправедливост на наказанието е налице, когато то очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и целите по чл.36 от НК.

Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции.

Решаващите съдилища са индивидуализирали наказанието в размер на десет години лишаване от свобода в рамките на законоустановеното – от пет до петнадесет години лишаване от свобода. Контролираният съд е изложил своята преценка касателно значимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като е констатирал правилност на приетите от първата инстанция отегчаващи обстоятелства и е изключил някои от ценените като смекчаващи вината обстоятелства. И двете инстанции са възприели като смекчаващо обстоятелства направените от подсъдимия самопризнания. Въззивният съд е изключил от кръга на смекчаващите обстоятелства, приетите от първата инстанция относително млада възраст на подс.С./41 - 42години/ и заболяването от глаукома. По мнение на настоящият състав правилно апелативният съд е констатирал, че възрастта на която е бил подсъдимият към момента на деянието, не може да се цени като млада възраст, а заболяването глаукома е било в компенсирано състояние.

Инстанциите по същество са приели за отегчаващи вината следните обстоятелства: предишните осъждания на подсъдимия, извън тези обуславящи квалификацията опасен рецидив; голямото количество марихуана; високият активен компонент и цена; неподчинението на разпореждане на органите на реда и факта, че е извършил деянието по-малко от два месеца, след като е изтърпял наказание лишаване от свобода. Настоящият състав намира за неправилно ценени като отегчаващи обстоятелства - теглото от 845,7гр. марихуана, което не сочи на голямото количество, предвид установената съдебна практика. Също така процентното съдържание на активният компонент на наркотичното вещество не е висок. Относно стойността на марихуаната е необходимо да се посочи, че в случая с оглед момента на деянието, същата /преценена в диапазона от размера на минималната работна заплата -510лв. и критерия покриващ признака “големи размери”-35 700лв.,/, не сочи на завишеност, която да я характеризира като отегчаващо обстоятелство . Принципно следва да се посочи, че за да се ценят при определяне на наказанието данни, които касаят елементи от съставомерността на деянието е необходимо същите да са в параметри, драстично различни от обичайните за вида престъпление така, че същите да характеризират деянието или дееца с особено висока или особено ниска степен на обществена опасност, пред каквато хипотеза не сме изправени.

Горното изисква изключването на посочените отегчаващи обстоятелства от значимите за индивидуализацията на наказанието. Това налага корекция в размера на наложеното наказание лишаване от свобода, каквито правомощия има касационната инстанция, като следва да се намали размера на същото от десет на седем години, което наказание отговаря на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е съответно на целите по чл.36 от НК. Принципно при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към степента на обществена опасност на деянието и дееца. Това не се променя и от изложената позиция на апелативния съд, че подсъдимият е личност с трайно установени престъпни навици, асоциално поведение, незачитане на правовия ред, което налага откъсването му от житейската среда за по-продължителен период от време, какъвто е десет годишен срок. Не бива обаче да се игнорира и обстоятелството, че наказанието се налага за конкретно инкриминираното му престъпление, за което е признат за виновен.

Ето защо, основателно е оплакването за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода. Оплакването по чл.348, ал.1,т.3 от НПК е само досежно наказанието лишаване от свобода, поради което не подлежи на коментар справедливостта на кумулативно наложеното наказание глоба в размер на 50 000лева.

Обобщено, решението на АС- Пловдив следва да бъде изменено в частта досежно наложеното на подсъдимия наказания лишаване от свобода, като размерът на същото се намали от десет на седем години.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 95 от 07.07.2020г., постановено по внохд № 24/20г. по описа на Апелативен съд – П. в частта относно наложеното на подсъдимия К. А. С. наказание лишаване от свобода, като НАМАЛЯВА размера на същото от десет години на седем години.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: Членове: