Условия за отнемане на незаконно придобито имущество и изчисляване на несъответствието

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 50116
гр. София 03.04.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 24.01.2024 (двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова
Членове : Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3698 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 34 989/01.07.2021 година, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущества [населено място] (КПКОНПИ [населено място]), а сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място] (КОНПИ [населено място]) срещу решение № 10 384/20.05.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 1875/2020 година.

С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 3984/24.08.2018 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 150/2017 година, с което е отхвърлен предявения от КОНПИ [населено място] срещу Б. Б. П. иск с правно основание чл. 74, ал. 1, във връзка с чл. 62 и чл. 63 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 175 205.95 лева, включващо недвижими имоти и парични суми.

В подадената от КОНПИ [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от КОНПИ [населено място] срещу Б. Б. П. иск с правно основание чл. 74, ал. 1, във връзка с чл. 62 и чл. 63 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество да бъде уважен.

Ответникът по подадената касационна жалба Б. Б. П. е подал отговор с вх. № 35841/02.09.2021 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

КОНПИ [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 31.05.2021 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 34 989/01.07.2021 година, като е подадена по пощата на 30.06.2021 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 597/18.07.2023 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това следва ли да бъде изключен от размера на несъответствието по § 1, т. 3 от ДРЗПКОНПИ, а сега ДРЗОНПИ, за проверявания период по чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ, а сега ЗОНПИ, възмездно придобито през този период имущество, поради обстоятелството, че правата на Държавата да се постанови отнемане в нейна полза на това имущество са погасени по давност и за това допустимо ли е изключването на имущество, придобито през проверявания период по чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ от икономическия анализ и размера на несъответствието по § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ

Съгласно чл. 141 от ЗОНПИ по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито имущество. По силата на чл. 107, ал. 1 от ЗОНПИ, КОНПИ [населено място] образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. В кои случаи е налице такова обосновано предположение е посочено в ал. 2 на същата разпоредба, според която то е налице когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗОНПИ проверката продължава за една година, като по силата на ал. 2 срокът й може да бъде удължен еднократно от комисията до шест месеца. Самата проверка обхваща период от десет години назад, считано от датата на започването й-чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ. Основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Предмет на изследване при проверката по чл. 107 от ЗОНПИ е цялото придобито на възмездно основание имущество на проверяваното лице в периода по чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ, като не са поставени ограничения в тази насока с оглед момента на придобиване на съответното имущество. Затова от момента на придобиването на същото до моментна на предявяване на иска за отнемането му може да измине период по-дълъг от десет години.

Същевременно в чл. 152, ал. 1 от ЗОНПИ е предвидено, че правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на десет годишна давност. Касае се до погасяване на съществуващо задължение, поради което този срок не може да бъде преценяван като предпоставка, наред с посочените по-горе, за възникване на правото на отнемане. Още повече, че съгласно чл. 152, ал. 2 от ЗОНПИ давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото и не спира докато трае проверката по чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 112 от ЗОНПИ. Съгласно чл. 152, ал. 3 от ЗОНПИ давността спира от момента на предявяването на иска по чл. 153 от ЗОНПИ, което означава, че може да изтече и в периода след приключване на проверката до предявяването на иска, като този факт не може да бъде взет предвид от КОНПИ [населено място].

От горното следва, че изтичането на срока по чл. 152, ал. 1 от ЗОНПИ няма отношение към това дали имуществото е законно придобито и този факт не може да доведе до трансформирането на незаконно придобитото имущество в законно придобито такова. Поради това същото участва в проверката за наличието или не на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ЗОНПИ и за това дали е налице правото на Държавата да иска отнемането на придобитото през проверявания имот имущество.

Предвид на това всяко имущество, придобито на възмездно основание, през проверявания период участва в преценката за наличието на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ, като едно или няколко от имуществата не могат да бъдат изключени от тази преценка поради това, че е изтекъл срокът по чл. 152, ал. 1 от ЗОНПИ. Установената с чл. 152 от ЗОНПИ погасителна давност дава само допълнително средство за защита на проверяваното лице, чрез позоваването на нея да избегне отнемането на имуществото, въпреки че са налице предпоставките за това, като наред с това санкционира КОНПИ [населено място] при евентуална неразумна продължителност на извършваната от нея проверка.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийския апелативен съд трябва да бъде потвърдено по следните съображения:

При постановяване на решението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че § 5, ал. 2 от ДРЗОНПИ (обнародван в ДВ бр. 7/19.01.2018 година), действал към момента на постановяване на първоинстанционното решение установявал, че неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършвали по реда на този закон. Основание за проверката било привличането на Б. Б. П. като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и 5, във връзка с чл. 26 от НК. Инкриминираното престъпление (за обвинението по което по н. о. х. д. № 342/2015 година по описа на Окръжен съд Благоевград било сключено споразумение между обвиненото лице и Прокуратурата на Република България) било изрично визирано от разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ. Проверяваният период бил 04.08.2005 година–04.08.15 година. Според чл. 107 от ЗОНПИ КОНПИ [населено място] образувала производство, когато можело да се направи обосновано предположение, че дадено имущество било незаконно придобито. Предположението се считало за обосновано, ако след проверката се установяло значително несъответствие между имуществото на проверяваното лице и неговите законни приходи. § 1, т. 3 ДРЗОНПИ определял, че като „значително несъответствие“ следвало да се третира онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишавал 150 000.00 лева за целия проверяван период. Б. Б. П. бил възразил, че претенциите за вложената сума за придобиване на апартамент н София и застрахователното правоотношение били суми, спрямо които била изтекла погасителната давност за насочване на претенция от Държавата за отнемане на база приложимия закон. В съдебно заседание от 08.02.2018 година КОНПИ [населено място] била оспорила съдържанието и датата на приложени с отговора на П. писмени доказателства: договор за опрощаване на парични задължения от 22.11.2005 година, разписка за върнат заем от 21.11.2005 година, издадена от Н. Д. (заемател спрямо П.) и договор за заем от 15.09.2003 година между две търговски дружества. С оглед така направеното изявление липсвало оспорване по смисъла на чл. 193 от ГПК. Оборването на съдържанието и достоверността на датата на съответните доказателства следвало да се осъществи от оспорилия ги с помощта на допустимите в процеса доказателства. На стр. 844, т. 3 от първоинстанционното дело било класирано експертно заключение, изготвено от вещите лица Р. В. и Р. Д.. Според същото за времето 04.08.2005 година–31.01.2007 година П. бил студент. Минималната издръжка през този период била според данни на НСИ. На 27.03.2007 година Б. Б. П. бил придобил апартамент № , находящ се в сграда с фаза на завършеност „груб строеж“, с административен адрес [населено място], [улица]. Искът бил предявен на 12.06.2017 г. На основание чл. 152 от ЗОНПИ правата на държавата по този закон се погасявали с изтичане на 10 годишна давност, която започвала да тече от датата на придобиване на имуществото. Поради това сумата от 84 300.00 лева–пазарна цена, определена на основание чл. 148 от ЗОНПИ (стр. 840-оценителна експертиза, осъществена от инж. Х. Г.) не следвало да бъде анализирана при съотнасянето нетен доход/придобито имущество. Същото се отнасяло за трансформираната стойност на лек автомобил, закупен на 05.02.2007 година за сумата 6600.00 лева по повод на чието застраховане Б. Б. П. бил получил 6070.00 лева с естество на застрахователно обезщетение. На това основание и според изводите на първоначалната оценителна експертиза, осъществена от вещите лица В. и Д. за годините 2005, 2006, 2007 и 2012 година нямало несъответствие в доходите и имуществото на Б. Б. П.. Несъответствието за 2008 година било в размер на 888.90 лева, за 2009 година то било в размер на 1915.67 лева, за 2010 година– 1811.92 лева, за 2011 година-12 820.73 лева, за 2013 година–51 772.68 лева, за 2014 година–2268.39 лева и за 2015 година–10 525.87 лева. Общият размер на несъответствието възлизал на 92 651.43 лева. Липсвали доказателства за времетраенето на следването на П. през приетия от експертизата период 04.08.2005 година-31.01.2007 година. Поради това сумата за издръжка през време на следването, изчислена според данните на НСИ за минималните стойности за живеене през периода 2005година–2007 година била размер на 10 647.27 лева не подлежала на приспадане от имуществото на П.. Вещите лица, изготвили класираната на стр. 844 експертиза, зачитали заявените от ответника с отговора на исковата молба получени средства, както следва: от баща му-Б. П. (лично предоставени или опосредено чрез лицата В. М. превела 5000.00 лева и И. М., превел 1506.00 лева), от братовчед му В. Н.-в общ размер 108 780.00 лева (табл. 1 от стр.3 на заключението) и заеми на стойност 43 137.84 лева (стр. 28 от заключението – 20 000.00 € по договор от 29.03.13 година с Б. П., възстановен до сумата 19 000.00 € и кредит-овърдрафт в размер 4288.00 лева). Причина да бъде възприето заключението в този му вид било съвпадението между документалното движение на средства по банковите сметки на Б. Б. П. (изследвано от вещите лица) и показанията на лицата Б. П. (лист 917), В. Н. (лист 918), В. М. (лист 917, гръб) и И. М. (лист 917, гръб). Възражението на КОНПИ [населено място], че бащата на ответника Б. П. не бил разполагал със законен източник на средствата, които бил дарявал/заемал на сина си и/или житейската му партньорка С. А. (с която Б. Б. П. имал общо дете) било извън предмета на доказване във водения процес, въпреки че вещите лица по първоначалната икономическа експертиза (стр. 844) били изследвали приходоизточниците на Б. П. (лист 915, гръб от първоинстанционното дело). Според вещите лица В. и Д. движението на средства между Б. Б. П. и С. А. не се било отразило на притежаваното от П. имущество. При така установената разлика между доказани като имащи законов източник приходни средства и имуществото на Б. Б. П. и съобразяване с актуалното спрямо иска нормиране, свързано с понятието „значително несъответствие“ и доказателствената тежест, указана в разпоредбата на чл. 156, ал. 4, т. 3 от ЗОНПИ въззивният състав правел изводи, идентични с направените от Окръжен съд Благоевград, че искът, предявен от КПКОНПИ [населено място] бил неоснователен.

Съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира за установено, че с договор за дарение, оформен с нотариален акт № , т. рег. № 43 573, дело № 691/2006 година Б. Б. П. е придобил правото на собственост върху апартамент № 16 на ет. 4 от построената в груб строеж четириетажна жилищна сграда с магазини с административен адрес: [населено място], [улица], построена върху УПИ III-646 в кв. по плана на [населено място], местност „О. к.“, с площ на апартамента м 2 заедно с мазе № с площ от м 2 и гаражи № и № в същата сграда с площ съответно м 2 и м 2 . Тези имоти са отчуждени от П. през 2016 година.

С договор за продажба от 23.07.2007 година, оформен с нотариален акт № , т. , рег. № , дело № 163/2007 година на А. И. Ч.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписан под № в регистъра на Нотариалната камара, Е. П. А. е продала на Б. Б. П. апартамент № на втори жилищен етаж в построената в груб строеж четириетажна жилищна сграда с магазини с административен адрес: [населено място], [улица], построена върху УПИ III-646 в кв. по плана на [населено място] местност „О. к.“, с площ на апартамента м 2 заедно с мазе № с площ от м 2 при продажна цена 42 500.00 лева и с данъчна оценка на имота към момента на придобиването в размер на 42 430.82 лева. КОНПИ [населено място] не претендира отнемане в полза на държавата на описаните по-горе апартаменти като признава, че правата на Държавата за това имущество са погасени по давност на основание чл. 152 от ЗОНПИ.

С договор за продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № , т. , рег. № , дело № 117/2013 година на Д. Г.-нотариус с район на действие района на Районен съд Сандански, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара, Б. Б. П. е придобил правото на собственост върху два поземлени имота УПИ IX-256 и УПИ X- 256 в кв. по РП на [населено място], [община], от 1994 година, за които е платена цена по 5800.00 лева, за всеки от имотите, или общо 11 600.00 лева. Двата имота са отчуждени от Б. Б. П. по договор за продажба от 10.09.2015 година, оформен с нотариален акт № , т. д. № 163/2015 година на Д. Г.-нотариус с район на действие района на Районен съд Сандански, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара

От заключението на допусната и изслушана по делото съдебно-оценителна експертиза с вещо лице Х. И. Г. се установява, че пазарната цена на първия от посочените по-горе имоти към момента на придобиването му е 84 300.00 лева, а на останалите два имота, съответно 6650.00 лева и 5400.00 лева. Към датата на разпореждане пазарната стойност на двата имота в [населено място] е съответно 6400.00 лева и 5200.00 лева. Или общата пазарна стойност на трите имота към момента на придобиването им е 96 350.00 лева.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване в доклада по делото е обявено обстоятелството, че пазарната стойност на придобития от КОНПИ [населено място] през 2007 година лек автомобил марка „БМВ“, модел „318-I“ с рег. [рег.номер на МПС] е в размер на 6600.00 лева към датата на придобиването му. За този автомобил, който е погинал, Б. Б. П. е получил застрахователно обезщетение в размер на 6070.00 лева.

Същевременно от решение № 2/14.07.2003 година на Софийски градски съд, по ф. д. № 3358/2002 година е видно, че е извършено вписване на прехвърляне на 5 дружествени дяла от капитала на „БНВКОМП“ ЕООД [населено място] от Б. Б. П. на Б. Б. П. по договор с нотариално заверени подписи от 04.07.2003 година. Това придобиване е отпреди началото на проверявания период от 04.08.2005 година до 04.08.2015 година. С решение № 3/04.10.2006 година на Софийски градски, съд, постановено по ф. д. № 3358/2002 година е вписано прехвърляне на 5 дружествени дяла от капитала на „БНВКОМП“ ЕООД [населено място] от Б. Б. П. на Б. Б. П. по договор за прехвърляне на дружествени дялове с нотариално заверени подписи от 28.09.2006 година. Придобиването на тези 5 дружествени дяла от капитала на „БНВКОМП“ ЕООД [населено място] от Б. Б. П. е станало през проверявания период от 04.08.2005 година до 04.08.2015 година. Към 07.08.2010 година съдружници в посоченото търговско дружество са Б. Б. П. с дружествени дялове с номинална стойност общо 1000.00 лева и неговия баща му Б. Б. П. с дружествени дялове с обща номинална стойност 4000.00 лева, при регистриран капитал на дружеството-5000.00 лева, разпределен в 50 дяла от по 100.00 лева всеки от тях. Към посочената дата Б. Б. П. е имал 10 дяла по 100.00 лева всеки от тях (общо с номинална стойност 1000.00 лева) от капитала на дружеството. Впоследствие Б. Б. П. с договор за прехвърляне на дружествен дял от 18.02.2013 година е прехвърлил притежаваните от него дялове от дружеството на Б. Б. П.. Така той е отчуждил собствените си 10 дяла от капитала на дружеството като е бил като съдружник на 22.02.2014 година. „БОРГРУП-51“ ЕООД [населено място] е регистрирано на 22.03.2013 година с капитал 50.00 лева разпределен в 10 дружествени дяла, всеки по 5.00 лева и с едноличен собственик на капитала Б. Б. П.. С договор за продажба на дялове с нотариална заверка на подписите от 09.01.2015 година той е прехвърлил всички притежавани от него дялове ат капитала на дружеството на Б. Б. П.. Предвид на това Б. Б. П. е едноличен собственик на капитала на дружеството, като съгласно решение № 187/13.12.2018 година, постановено по гр. д. № 1180/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в такъв случай отнемане може да се иска на дружествените дялове, а не на тяхната парична равностойност, както е направено в случая.

Общата стойност на цялото посочено по-горе имуществото е 102 925.00 лева. Останалата част от имуществото, чието отнемане се иска представляват парични средства преминали през банковите сметки на Б. Б. П. през проверявания период. Видно от представените по делото извлечения от тези сметки салдото по същите в края на периода е 0.00 лева. Следователно тези средства не се намират в банковите сметки, като не е установено също така те да се намират в патримониума на П. в края на проверявания период, съответно към момента на предявяване на иска. Поради това и с оглед на задължителните указания, дадени с ТР № 4/18.05.2023 година, постановено по тълк. д. № 4/2021 година на ОСГК на ВКС, те не подлежат на отнемане и не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ.

Съгласно решение № 147/16.09.2019 година, постановено по гр. д. № 1998/2018 година и решение № 191/15.02.2021 година, постановено по гр. д. № 4769/2019 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.), съответно в 1, т. 3 от ДРЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Съгласно § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ значително несъответствие е онзи размер между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000.00 лева за целия проверяван период. В конкретния случай стойността на цялото налично имущество на Б. Б. П., което е било придобито през проверявания период и е налично към края на същия е на стойност 102 925.00 лева. С оглед на това не е налице значително несъответствие по смисъла на § 1 т. 3 от ДРЗОНПИ, поради което не са налице предвидените в закона предпоставки за отнемане на имуществото.

Предвид изложеното така обжалваното решение на Софийския апелативен съд трябва да бъде потвърдено, а с оглед изхода на делото КОНПИ [населено място] ще трябва да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от 3504.12 лева, представляваща държавна такса върху стойността на имуществото, чието отнемане се иска..

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10 384/20.05.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 1875/2020 година.

ОСЪЖДА КОНПИ [населено място], пл. „С. Н.“ № , сумата от 3504.12 лева, представляваща държавна такса върху стойността на имуществото, чието отнемане се иска.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.