Недопустимост на иск за собственост срещу община за частен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 45

София, 03.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4825/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. И. срещу решение № 3922/13.07.2023 г. по гр. д. № 11732/2022 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 20052652/11.08.2022 г. по гр. д. № 23635/2021 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от ищцата срещу Столична община положителен установителен иск за собственост на ПИ с идентификатор [№] с площ от 16 кв. м., попадащ в УПИ [№] от кв. 27 по плана на [населено място], район „С.“,[жк], [улица], на основание давностно владение. Изложените оплаквания са за неправилност на въззивното решение - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация Столична община счита, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и намира следното:

По делото е установено, че с н. а. № 31/30.11.2017 г. ищцата е закупила от „Пинки уинки“ ООД 300/509 ид. ч. от ПИ с идентификатор [№], а с н. а. № 125/22.05.2019 г. е призната за собственица по давност на 209/509 ид. ч. от същия недвижим имот.

С молба-декларация от 03.10.2019 г. ищцата е поискала извършване на обстоятелствена проверка за признаване правото й на собственост върху дворно място, което владее от 2009 г., с площ от 16 кв. м., представляващо ПИ с идентификатор [№] по скица-проект, попадащо в УПИ [№] от кв. 27. Скицата-проект е издадена въз основа на подадено от ищцата заявление от 28.06.2019 г.

Така претендираният от ищцата спорен имот представлява реална част от ПИ с идентификатор [№], за който е отреден УПИ [№] от кв. 27, целият с площ от 1 032 кв. м., собственост на трето за делото лице - Ц. Н. И., съгласно н. а. № 25/1956 г.

Въззивният съд е приел, че придобитият от ищцата с нотариалните актове от 2017 и 2019 г. поземлен имот е съседен на спорния по делото, а фактическа власт с намерение за своене в продължение на 10 години, която да е демонстрирана по отношение на всички, в т. ч. спрямо ответника и/или действителния собственик на спорния имот, не е установено да е упражнявана нито от ищцата, нито от праводателя й по сделката от 2017 г., поради което и разпоредбата на чл. 82 ЗС в случая не намира приложение. Изводът е формиран, след като съдът е отказал да даде вяра на показанията на св. Х. А. Х. в частта за упражнявано владение от ищцата, а преди това - от праводателя й, върху спорния имот, който според свидетеля бил включен в имота, закупен от ищцата. Изложил е съображения, че тези показания противоречат на представените по делото скица и заповед на кмета на Столична община. Освен липса на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, въззивният съд е приел, че спорният имот не представлява годен обект на правото на собственост, доколкото не отговаря на изискванията за лице и повърхност, установени в чл. 19 ЗУТ, и по отношение на него не е налице изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 4720/21.10.2024 г. на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК поради съмнение за вероятна недопустимост на въззивното решение с оглед становището на ответника в отговора на исковата молба и данните по делото, че имотът, предмет на спора, е собственост на трето за делото лице, за да се прецени дали положителният установителен иск за собственост е предявен срещу надлежен ответник.

С ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 2, е прието, че исковият процес е двустранно производство - условие за допустимостта му е наличието на две срещуположни страни. Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия (процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона и за които съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт. Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск е и надлежната процесуална легитимация на страните.

Легитимирани, т. е. надлежни страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалното право, засегнато от правния спор, предмет на процеса. При въведено от ответника по иска възражение по принадлежността на спорното материално право съдът е длъжен да извърши преценка въз основа на твърденията на спорещите страни и данните по делото.

В разглеждания случай в отговора на исковата молба ответникът е поддържал, че единствената причина положителният установителен иск за собственост да бъде предявен срещу Столичната община е неизвършена административна услуга, представляваща незаверена молба-декларация за провеждане на производство по обстоятелствена проверка за придобиване на 16 кв. м. от УПИ [№] от кв. 27 (неправилно посочен вместо УПИ [№] от кв. 27), който ответникът твърди, че е частна собственост на трето за спора лице Ц. Н. И. съгласно н. а. № 25/1956 г. Обстоятелството, че посочените 16 кв. м. се отнемат от ПИ с идентификатор [№], се установява от скица-проект № 15-864182-24.09.2019 г. (л.л. 100-101 и л.л. 104-105 от първоинстанцонното дело) и скица-проект № 15-979526-07.09.2021 г. (л.л. 35-36 от същото дело) за изменение на кадастралната карта и създаване на проектен имот с идентификатор [№] с площ 16 кв. м. Именно това е имотът, описан в молбата-декларация от 03.10.2019 г., който е предмет на предявения положителен установителен иск за собственост. А обстоятелството, че имот пл. № 248 от кв. 27 е собственост на Ц. Н. И. съгласно н. а. № 25/1956 г. се установява от данните в разписния лист, приложен на л. 69 от първоинстанционното дело. В заповед № РА-30-688/20.09.2021 г. и заповед № РА-30-689/20.09.2021 г., двете на главния архитект на Столична община (л.л. 70-71 и л.л. 72-73 от първоинстанционното дело), също е посочено, че макар в кадастралния регистър не са налице данни за собственост, то в географската информационна система „СОФКАР“ - СО като собственик на ПИ с идентификатор [№] е записано лицето Ц. Н. И. съгласно н. а. № 25/1956 г.

От така установените по делото факти следва изводът, че положителният установителен иск за собственост на проектен ПИ с идентификатор [№] е недопустим срещу ответника Столична община. Не може да се приеме, че общината е надлежен ответник по спора, тъй като площта от 16 кв. м., предмет на исковата претенция, не е част от имот - общинска собственост, а е частна собственост на трето за спора лице, легитимиращо се с н. а. № 25/1956 г. Неговите права общината не оспорва.

Приема се в практиката на ВКС, че установителният иск за собственост цели да внесе яснота и безспорност в гражданските отношения, като със сила на пресъдено нещо се установи действителното правно положение между спорещите страни по повод неоснователно отричане на право, което съществува, респ. неоснователно претендиране на право, което не съществува. Спорът следва да бъде разрешен с участието на надлежно легитимираните лица, т. е. на лицата, които са страни по оспореното правоотношение, респ. са носители на правото, което пречи на ищеца да упражнява своите субективни права. Това следва от целта на производството - при евентуално уважаване на иска съдебното решение да бъде противопоставено на надлежния ответник. Именно поради това искът би бил допустим, само когато чрез неговото уважаване ще се постигне целеният резултат, без да се налага да се води след това друго исково производство. Предявяването на иск срещу ненадлежен ответник води до неговата недопустимост. Такъв е разглежданият по настоящото дело иск, по което общината не е надлежна страна по спора за собственост на претендираната от ищцата площ от 16 кв. м., която е част от имот на лице, чуждо на правния спор. Правен интерес от отричане спрямо общината на вещни права на трето лице не е налице.

Като не е констатирал недопустимостта на предявения срещу Столична община положителен установителен иск за собственост като предявен срещу ненадлежен ответник, а оттам - и при липса на правен интерес, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което, както и потвърденото с него първоинстанционно отхвърлително решение, следва да бъдат обезсилени на основание чл. 293, ал. 4, предл. 2-ро вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК, а производството по делото - прекратено.

С оглед изхода на спора ответникът, защитаван в производството от гл. юрк. В. Д., заявил искане в този смисъл, има право на разноски по водене на делото съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, а това прави неоснователно възражението на процесуалния представител на ищцата за недължимост на възнаграждението, обоснован с довода, че юрисконсултът е на заплата към общината. Общият размер на възнаграждението за всички инстанции се определя на 350 лева, който не е прекомерен предвид правната и фактическа сложност на делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 3922/13.07.2023 г. по гр. д. № 11732/2022 г. на Софийския градски съд и потвърденото с него решение № 20052652/11.08.2022 г. по гр. д. № 23635/2021 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от С. М. И. срещу Столична община положителен установителен иск за собственост на ПИ с проектен идентификатор [№] с площ от 16 кв. м., попадащ в УПИ [№] от кв. 27 по плана на [населено място], район „С.“,[жк], [улица], на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА С. М. И. да заплати на Столична община разноски по водене на делото във всички инстанции в размер на 350 (триста и петдесет лв.) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: