Определяне на обезщетение за незаконно обвинение и прекомерно забавено наказателно производство

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е № 50003

гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова
при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2783 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалвано е допуснато решение № 231/16.03.2021 г. по гр.д. № 3303/2020 г. в частта, с която Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 62/04.01.2020 г., поправено с решение от 17.05.2020 г. по гр.д. № 14539/2018 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъдил Прокуратурата на Република България (процесуален субституент на държавата) да заплати на В. В. В. сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 459/2012 г. и от нарушеното право по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по същото наказателно дело, ведно със законната лихва от 25.01.2018 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 110 000 лв.

Решението е допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправния и по процесуалноправния въпроси за онези конкретно проявени обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за необходимите мотиви, с които съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да обоснове определеното обезщетение за неимуществени вреди.

По повдигнатите въпроси настоящият състав приема, че по иска за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение (чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ) съдът определя обезщетението по справедливост след преценка на всички конкретно проявени обективно съществуващи обстоятелства с оглед особеностите на конкретния случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи по приключилото наказателно дело. Съдът е длъжен да съобрази тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконното обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитетът, с който мерките на процесуална принуда са засегнали личната и/или имуществената сфера на увреденото лице, начинът, по който обвинението и принудителните мерки са се отразили на личността, общественото доверие и професионалната реализация на увреденото лице (ППлВС № 4/23.12.1968 г., т. 13 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС). Когато като основание на иска са включени и твърдения, че правозащитните органи са нарушили и правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, а съдът установи правопораждащите факти по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и по чл. 2б ЗОДОВ, забавеното правосъдие е обстоятелство, което утежнява отговорността на държавата и води до по-голям размер на обезщетението. За да се приеме, че съдът е дал защита и на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, е необходимо в мотивите на решението: 1) да приложи критериите за бавно правосъдие – фактическа и правна сложност на наказателното дело, поведението на правозащитните органи и поведението на носителя на правото и на неговия адвокат, за да установи допуснатото нарушение, и 2) да изясни дали и в каква степен незаконно обвиненото лице се е обезпокоило и от това, че се е намирало твърде дълго в положение на несигурност за съдбата си, и дали и в каква степен е изгубило доверието си в правозащитните органи, т.е. дали от нарушеното право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС са настъпили неимуществени вреди, които държавата дължи да обезщети – така т. 1 ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 г. ОСГК на ВКС, решение на ЕСПЧ по дело „Димитров и Хамънов срещу България“ по жалби № 48059/06 и № 2708/06 относно наказателните производства и другите, цитирани в него. Когато в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не е включено твърдение за „неразумен срок“, критериите и тези неимуществени вреди са извън предмета на доказване, а установената дълга продължителност на незаконното наказателно преследване се преценява наред с другите конкретно проявени обективни обстоятелства, които налагат по-висок размер на обезщетението. И в двата случая обаче понесените физически и душевни болки, страдания и неудобства от незаконното обвинение не могат да се разграничат с точно парично остойностяване от тези от неоснователно приложените мерки на процесуална принуда, нито от онези от по-дългата, респ. от „неразумно“ дългата продължителност на наказателното дело. Всички те имат за първопричина незаконното обвинение и проявяват общ противоправен резултат. Не е необходимо в решението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ те да се остойностят поотделно, но когато дава защитата и на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, е необходимо в мотивите съдът да посочи кои имат по-голяма относителна тежест за определеното общо/глобално обезщетение според критериите за справедливост (чл. 52 ЗЗД, т. 13 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. и т. 1 ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 г. ОСГК на ВКС).

И при законно обвинение държавата дължи обезщетение за вредите от нарушеното право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Компенсаторни мерки/национални средства за защита са административното производство по реда на глава III „а“ ЗСВ, искът по чл. 2б ЗОДОВ и възможността наказателният съд да компенсира вредите от забавеното правосъдие с намаляване на наказанието на осъденото лице. Когато наказателният съд прилага мярката, е необходимо: 1) да признае неспазването на изискването за разумен срок по чл. 6, § 1 КЗПЧОС; 2) да предостави обезщетение като намали присъдата по изричен и измерим начин и 3) да установи тази възможност като право на осъденото лице – т. 128 от решението на ЕСПЧ по дело „Димитров и Хамънов срещу България“ по жалби № 48059/06 и № 2708/06 и другите решения, цитирани в него. Следователно както ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 г. ОСГК на ВКС, така и решенията на ЕСПЧ, на които е основано, не изискват във всеки случай на дадена защита на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС съдът да придаде парично изражение на обезщетения противоправен резултат.

По двете касационни жалби срещу решението по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди:

С частичното уважаване на този иск въззивният съд го е определил в общ размер на сумата 50 000 лв., но при твърдения в исковата молба, че обезщетението се претендира не само за вредите от незаконното обвинение в престъплението по чл. 123, ал. 1 НК (чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ), но и от нарушеното му право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС (чл. 2б ЗОДОВ), е било необходимо в мотивите въззивният съд да обсъди критериите за „разумен срок“. Той ги е очертал чрез абстрактното им съдържание – такова каквото произтича от чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ и от стандартите в решенията на ЕСПЧ, без да изясни какво точно изразява и това допуснато нарушение от правозащитните органи. Също не е изяснено дали и в каква степен ищецът е изпитвал безпокойство от това, че твърде дълго се е намирал в положение на несигурност за съдбата си и дали и в каква степен е изгубил доверието си в правозащитните органи, т.е. в какво се изразяват неимуществените вреди и от това нарушение. Решението е необосновано в смисъла, разяснен с т. 1 ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 г. ОСГК на ВКС, включително поради това, че въззивният съд се е позовал на приключеното административно производство по реда на глава III “а“ ЗСВ, в което с решение оправомощено от министъра на правосъдието лице предлага на ищеца обезщетение за сумата 2 500 лв. В т. 2 ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 г. е разяснено, че това решение на министъра на правосъдието или на оправомощеното от него лице не обвързва съда. Задължителното действие на тълкувателното решение – чл. 130, ал. 2 ЗСВ, е от деня на влизане в сила на чл. 2б ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) – чл. 50, ал. 1 ЗНА. Настоящият състав е длъжен да касира решението. Неговата необоснованост е причина и за неправилно прилагане на материалния закон. Касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия. Настоящата инстанция е длъжна да реши спора по същество.

От приложеното наказателно дело се установява, че на 18.06.2009 г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 09.10.2008 г. при независимо съпричиняване с подп. д-р Г. Л. М. поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия „Хирург, ортопед, травматолог“ във Военномедицинска академия – София, представляваща източник на повишена опасност, е причинил смъртта на Ц. Х. Ц., починал на 13.10.2008 г. от СЕПСИС - престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Взетата мярка за неотклонение е „подписка“.

На 18.06.2009 г. като обвиняем е привлечен и кардиологът подп. д-р Г. Л. М..

В досъдебното производство са проведени разпити, назначени са комплексни медицински експертизи, включително деветорна, а първоначалният срок е продължен с 3 месеца. Със заключително постановление от 03.09.2009 г. досъдебното производство е приключено и изпратено на наблюдаващия прокурор с мнение за предаване на съд.

На 25.09.2009 г. е внесен обвинителен акт и двамата обвиняеми са предадени на съд. С присъда № 269/11.07.2011 г. по нохд № 269/2009 г. Софийският военен съд ги признава за невинни и отхвърля гражданските искове за суми от 100 000 лв., предявени от тримата наследници на починалия, конституирани като граждански ищци и частни обвинители.

Срещу присъдата е подаден протест. С решение № 55/09.11.2011 г. по вонхд № 47/2011 г. Военен апелативен съд – София я потвърждава.

Срещу решението е подаден протест. С решение № 57/15.03.2012 г. по кнд № 3112/2011 г. ВКС отменя въззивното решение и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Военния апелативен съд.

С решение № 27/09.07.2012 г. Военният апелативен съд отменя оправдателната присъда и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския военен съд.

Поради свободни, но незаети щатни бройки за съдии в Софийския окръжен съд не може да се сформира състав, който да разгледа делото и с определение № 142/01.11.2012 г. по чнд № 1899/2012 г. ВКС постановява разглеждането му от Пловдивския военен съд.

С присъда № 20/19.05.2014 г. по нохд № 459/2012 г. Пловдивският военен съд признава двамата подсъдими за невинни и отхвърля гражданските искове.

Срещу присъдата е подаден протест. С решение № 12/06.07.2015 г. по вонхд № 35/14 г. Военният апелативен съд – Пловдив я потвърждава.

Срещу решението е подаден протест. С решение 391/27.06.2016 г. по кнд № 1195/2015 г. ВКС отменя въззивно решението и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Военния апелативен съд – Пловдив.

С решение № 28/27.07.2017 г. по внохд № 54/2016 г. Военният апелативен съд потвърждава присъдата.

Срещу решението касационни жалби подават частните обвинители/гражданските ищци.

С решение № 326/25.01.2018 г. по кнд № 1084/2017 г. ВКС оставя в сила въззивното решение, а оправдателната присъда влиза в сила.

Общата продължителност на наказателното производство срещу ищеца е 8 години, 7 месеца и 13 дни. Досъдебното производство е приключва в сроковете по НПК. Проведените съдебни заседания са общо 58. Две са отложени поради заболявания на ищеца, а на останалите той се е явявал лично и с адвокат.

След съвкупна преценка на събраните пред двете инстанции по същество доказателства - разпит на свидетеля Ю. В. (колега и дългогодишен приятел на ищеца, чиито показания, обсъдени съгласно чл. 172 ГПК, настоящият състав намира за достоверни), свидетелство за съдимост, медицинска документация и заключения на допуснатите и приети основна и допълнителна съдебно-медицински експертизи, настоящият състав намира, че ищецът е 42-годишен, когато е привлечен като обвиняем за престъплението по чл. 123, ал. 1 НК. Срещу него не са повдигани други обвинения. Неосъждан е. От завършване на висшето си образование работи във ВМА – [населено място]. Заема длъжността „лекар – координатор“. Доказан професионалист е. Пред кабинета му има изчакващи за преглед пациенти. Кандидатства за длъжността „завеждащ спешно травматологично отделение към спешен център ВМА“, която завеждащият лечебната дейност на ВМА и колегите му очакват да заеме. Съжителства на съпружески начала с жена, с която имат хармонична връзка и в последните десет години опитват да имат деца. Има широки социални контакти.

Повдигнатото обвинение е пречка да получи достъп до класифицирана информация, а разрешението е необходимо за длъжността, за която се е кандидатирал. Информацията за повдигнатото обвинение се разпространява сред пациентите и неговите приятели. Те спират да го търсят. Коридорът пред кабинета му е празен. Професионалният му авторитет, изграждан в дългите години, е сринат. Приятелите му се отдръпват. Ищецът става необщителен, асоциален. Отслабва. Неспособен на интимни контакти, преустановява дългогодишните опити за дете. Жената, с която от години живеят, го напуска. Ищецът е съкрушен. Обмисля преместване в [населено място], включително поради неудобствата, че след 01.11.2012 г. наказателното му дело се разглежда там. Продължителният стрес се превръща в дистрес. Има хипертонични кризи, екстраситолна аритмия, стенокардийни болки в сърдечната област, повишена възбудимост на миокарда, атеросклероза – заболявания, каквито е нямал към повдигнатото обвинение.

С решение 0912/057/22.03.2018 г. ТЕЛК му признава 54 % трайно намалена работоспособност за срок от три години. Водещата диагноза е различни видове стенокардия, с общи заболявания исхемична болест на сърцето – ритъмна форма, хипертонично сърце - НДББ, екстра систолна аритмия – надкамерна и камерна екстрасистолия, периферен отоневрологичен синдром – в стадий на субкомренсация. Решението на ТЕЛК е издадено два месеца след окончателната оправдателна присъда. Освидетелствалите го вещи лица, година и половина по-късно, констатират същата болестна симптоматика.

Зачитайки задължителното действие на присъдата, настоящият състав е длъжен да приеме, че ищецът е бил незаконно обвинен в престъплението по чл. 123, ал. 1 НК (чл. 300 НПК). Престъплението не е тежко, за него законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години, но е в област, в която е професионалната реализация на ищеца. Незаконното обвинение срива професионалният му авторитет, изграждан в годините. Осуетява кариерното му израстване на ръководната длъжност, която ищецът и неговите колеги, включително завеждащият лечебната дейност във ВМА, са били сигурни, че е достоен и ще заеме. Разрушава личния му и семеен живот. Поставен в изолация от близки и приятели, ищецът обмисля преместване в друг град, т.е. изпитва отчаяние и желание за бягство в друг град, т.е. порив за пълна промяна. Понесените душевни и физически болки и страдания по причина на незаконното обвинение, включително продължителния страх от несправедливо осъждане, му причиняват негативен стрес, прераснал в дистрес. Здравето му е сериозно влошено. Проявява заболявания, нехарактерни за възрастта. Всички тези обективно проявени обстоятелства имат за причина незаконното обвинение и налагат по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Незаконното наказателно преследване продължава общо 8 години, 7 месеца и 13 дни. Начална е датата 18.06.2009 г., на която е привлечен като обвиняем за престъплението по чл. 123, ал. 1 НК, а крайна е датата 25.01.2018 г., когато влиза в сила оправдателната присъда. Досъдебната фаза приключва в рамките на процесуалните срокове, включително продължения, т.е. в „разумен срок“ в смисъла по чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Съдебната фаза обаче продължава 8 години, 4 месеца и 6 дни. Само две от проведените общо 58 съдебни заседания са отложени поради заболявания на ищеца, т.е. дългата й продължителност не е поради неговото или на адвоката му поведение. Подсъдимите са двама. Наказателният съд събира множество доказателства. Разпитани са двадесет и осем свидетели, проведени са очни ставки, допуснати са три комплексни съдебно-медицински експертизи, т.е. наказателното делото е разкрило фактическа сложност. В съдебната фаза обаче са постановени: 1) една оправдателна присъда, 2) потвърдена с въззивно решение, 3) отменено с решение на ВКС с връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция, 4) второ въззивно решение за отмяна на първата оправдателна присъда с връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция, 5) втора оправдателна присъда, 6) трето въззивно решение за потвърждаване на втората оправдателна присъда и 7) второ решение на ВКС за потвърждаване на третото въззивно решение, при което втората оправдателна присъда влиза в сила. В периода 11.07.2011 г. – 25.01.2018 г. различните съдебни инстанции постановяват общо седем акта, за да установят по надлежния ред, че ищецът не е извършил престъплението по чл. 123, ал. 1 НК. Периодът е твърде дълъг с оглед ниската правна сложност на делото. Изводът е, че наказателният съд не е дал дължимата защита своевременно. Наказателното дело е забавено и поради незаетия свободен щат на съдии в Софийския военен съд. Изводът е, че държавата (чрез Висшия съдебен съвет) не е създала необходимата организация за своевременното му разглеждане. По наказателното дело е било нарушено и правото на ищеца по чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Създадената ситуация, в която той прекалено дълго се е намирал в неизвестност за съдбата си и е изгубил доверие в правораздавателните органи, съдът намира за доказана от констатираното сериозно влошаване на неговото здраве. При липса на събрани доказателства, за конкретния начин, по който ищецът я изживява, настоящата инстанция я намира за обичайната в подобни случаи. Следователно ниска е и относителната тежест на понесените от ищеца неимуществени вреди от нарушеното негово правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС в рамките на причинения общ вредоносен резултат.

Други конкретно проявени обстоятелства, които са по причина на незаконното обвинение, но налагат по-нисък размер на обезщетението, са взетата най-лека мярка за неотклонение и двете оправдателни присъди по приключилото наказателно дело.

Касационната инстанция приема, че според критериите за справедливост, включително съобразени с икономическата ситуация в страната към момента на увреждането, сумата 30 000 лв. покрива всички претърпени от ищеца неимуществени вреди. Искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е основателен до този размер. Касационната инстанция е длъжна съответно да измени въззивното решение.

При този изход на делото разноски на ищеца в производството пред настоящата инстанция не се дължат.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 231/16.03.2021 г. по гр.д. № 3303/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен над сумата 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, до сумата 50 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на В. В. В. ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратурата на Република България над сумата 30 000 лв. до сумата 50 000 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33/09.01.2023 г. по гр.д. № 2435/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която искът е уважен до сумата 30 000 лв. и в частта, с която е отхвърлен до пълния предявен размер от 110 000 лв.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.