Налагане на глоба на ЧСИ за незаконен запор по време на извънредно положение

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60228
Гр. София, 24.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 24.11.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
При участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1939/21 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.73 от ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието/МП/ срещу решение то 26.02.21 г. на Дисциплинарната комисия/ ДК/ към Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/ по дисц.дело №9/20 г., образувано срещу ЧСИ С. К. – Д., рег. №718, с район на действие Окръжен съд Варна.
В жалбата се излагат и в съдебно заседания се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост, иска се отмяната му и налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ по чл.68, ал.1,т.2 ЗЧСИ – „глоба” около средния размер.
Ответникът по жалба ЧСИ С. Д. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в писмени отговори и в съдебно заседание съображения.
Съветът на КЧСИ оспорва жалбата, като по същество излага съображения за неоснователността й.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
С обжалваното решение на ДК на КЧСИ е отхвърлено искането на МП за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Д. за двете посочени в искането нарушения, допуснати по изп.дело №307/20 г.:
1. В нарушение на чл.5, ал.2 ЗМДВИП, в сила от 24.03.20 г., ЧСИ Д. е наложила със запорни съобщения от 30.03.20 г. запори върху банковите сметки на длъжника А. И. в четири конкретно посочени банки.
2. ЧСИ Д. е нарушила разпоредбата на чл.434, ал.1 ГПК, като не се е произнесла с разпореждане за образуване на изпълнителното дело.
Дисциплинарният състав е приел, че изп.дело №307/20 г. на ЧСИ Д. е образувано въз основа на обезпечителна заповед на РС Варна по гр.д. №3193/20 г. Сумите, предмет на обезпечението, са в общ размер на 2 142,71 лв., а обезпеченият иск е с посочено в обезпечителната заповед основание: „чл.422, ал.1 ГПК …. главница за обезщетение на имуществени вреди и за обезщетение на неимуществени вреди”. Молбата за образуване на делото е подадена от ищеца С. Пандаузов на 30.03.20 г. срещу ответника А. И. с искане за налагане на запор върху банковите му сметки. На същата дата са изпратени запорни съобщения до четири банки, а на ответника е изпратено съобщение за допуснатото обезпечение. След получените отговори от банките ЧСИ им изпратил допълнителни указания, с които е аргументирал изключение от забраната на чл.5, ал.2 от ЗМДВИП, а именно: „Запорът следва да бъде наложен, ако вземането е за издръжка, тр. възнаграждение или вреди от непозволено увреждане.”
При тези данни по т.1 от искането дисциплинарният състав е приел, че чл.5, ал.2 ЗМДВИП забранява налагане на запор на суми по банкови сметки на физически лица до края на извънредното положение. Тази забрана следва да се прилага както в изпълнителните, така и в обезпечителните производства. И за последните обаче важат предвидените в нормата изключения, на които се е позовал ЧСИ. В издадената от съда обезпечителна заповед ясно е посочено, че се обезпечават имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане. Дори съдът да е допуснал неточности, те не могат да се вменят във вина на ЧСИ. По тези съображения дисциплинарният състав е отхвърлил искането за налагане на наказание за нарушението по т.1 като неоснователно.
По т.2 от искането дисциплинарният състав е приел, че липсата на разпореждане за образуване на делото по чл.434 ГПК е нарушение на закона по см. на чл.67 ЗЧСИ. В случая обаче то е формално, не е накърнило по никакъв начин правата на страните в производството или друг обществен интерес, не се отличава с острота и наличие на вина. В проведеното по изп. дело производство не са допуснати други, дори и формални нарушения. Затова нарушението не може да се третира като дисциплинарно и не обосновава ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ.
Решението е подписано с особено мнение от член на дисциплинарния състав, в което са изложени съображения за основателност на искането и в двете му части. Според особеното мнение съдържанието на обезпечителната заповед не сочи несъмнено на вреди от непозволено увреждане и не обосновава изключението по чл.5, ал.2 ЗМДВИП. Разпореждането по чл.434 ГПК не е акт без правно значение и последици – с него е свързано началото на изп. процес и на съответните процесуални срокове. Законодателят е създал тази правна норма с оглед яснота и правна сигурност в полза на обществения интерес и за процесуалната защита на страните в процеса.
ВКС, като прецени установените по делото обстоятелства и становищата и доводите на страните, намира, че ЧСИ Д. е извършила нарушението, посочено в т.1 от искането на МП и следва да носи дисциплинарна отговорност за него. Забраната по чл.5, ал.2 ЗМДВИП се отнася както за изпълнителния, така и за обезпечителния процес. Запорите по чл.5, ал.2 ЗМДВИП не са равнозначни на обезпечителните производства, чието разглеждане не се преустановява по време на извънредното положение, съобр. решението на СК на ВСС от 15.03.20 г. и изменението на ЗМДВИП, в сила от 9.04.20 г., на които се позовава ответникът по жалба ЧСИ Д.. Налагането на запор по сметките на физическо лице като обезпечителна мярка, макар и допусната от съда, е изключено по силата на специалния ЗМДВИП за периода на извънредното положение. Предвидените в закона изключения от забраната следва да се прилагат стриктно, а не по подразбиране или предположение. В тази връзка основателен е доводът в жалбата на МП, че в ЗМДВИП приоритетно е изведена защитата на общочовешките ценности – опазването на живота и здравето на хората в периода на извънредното положение. Смисълът на забраната да се налагат запори върху банкови сметки на физически лица е да не бъдат лишени гражданите от средства за преживяване – лекарства и храна, до отмяна на наложеното заради пандемията извънредно положение.
В случая от съдържанието на обезпечителната заповед не може да се направи несъмнен извод за наличие на изключението по чл.5, ал.2 ЗМДВИП, а именно, че е обезпечено вземане от непозволено увреждане. Такъв извод не може да се направи и от определението за допускане на обезпечението от 18.03.20 г. по гр.д. №3193/20 г. на РС – Варна. И в двата акта е посочено, че сумите, за които е допуснато обезпечението, се претендират във връзка с договор между страните. Предметът на делото се установява от междувременно постановеното решение от 8.07.21 г. по гр.д.№3193/20 г. на Варненски РС – установителен иск по чл.422 ГПК за вземания по чл.55, ал.1,пр.3, вр. с чл.265, ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.82, вр. с чл.88 ЗЗД. При тези данни ВКС намира за основателен довода в жалбата, че нарушението на закона по т.1 от искането на МП е установено и за него ЧСИ следва да понесе дисциплинарна отговорност.
Посоченото в т.2 от искането нарушение на чл.434, ал.1 ГПК според ВКС не обосновава ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ и за него не следва да бъде налагано дисциплинарно наказание, както е приел и дисциплинарният състав. В практиката на ВКС за подобни случаи – р. по гр.д. №3146/19 г. на трето г.о.- е прието, че разпореждането за образуване на делото не е уредено като акт с определени реквизити, то има удостоверителна функция (такова е заглавието на нормата), не е с конститутивно значение, защото дори да липсва, това не се отразява на законосъобразността на извършените действия. Удостоверяването може да се съдържа и в друг акт на частния съдебен изпълнител, като той е длъжен да удостовери образуването на делото, съгласно чл. 434, ал. 1 ГПК . В случая удостоверяването на образуваното изп. дело се съдържа в изготвените от ЧСИ на 30.03.20 г. съобщение до длъжника, запорни съобщения и фактури, поради което ЧСИ не е нарушил чл.434, ал.1 ГПК.
При налагане на наказанието ВКС намира, че следва да зачете изложените от ответника доводи за липсата на значими вредни последици за длъжника по обезпечението от наложения в нарушение на чл.5, ал.2 ЗМДВИП запор. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете още липсата на данни за предишни наказания, наложени на ЧСИ Д.. Не смекчават обаче отговорността на ЧСИ изложените в писмения му отговор доводи, че обезпечителният запор лишава длъжника само от възможността да се разпорежда със запорираните суми, но не и от притежанието им. Смисълът на нарушената разпоредба на чл.5, ал.2 ЗМДВИП е именно в това да не бъдат лишавани физическите лица от възможността да ползват /да разполагат / с парите си по време на извънредното положение по наложителни в ситуацията хуманни съображения. С оглед на изложеното, при отчитане на превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, ВКС намира, че на ЧСИ Д. следва да се наложи дисциплинарно наказание „глоба” в минималния размер от 1000 лв. / чл.68, ал.1,т.2 ЗЧСИ/.
Поисканите разноски от страните следва да бъдат присъдени с оглед изхода на спора/ едно уважено и едно отхвърлено искане/ наполовина – 1500 лв. на ЧСИ Д. и по 100 лв. на МП и КЧСИ.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители от 26.02.21 г. по дисц. дело №9/20 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на частен съдебен изпълнител С. К.- Д., с рег. №718 и район на действие ОС Варна, дисциплинарно наказание „глоба в размер на 1000 / хиляда/ лв.” за нарушение на чл.5, ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, в сила от 24.03.20 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на Министъра на правосъдието за налагане на наказание на ЧСИ С. К. – Д. за нарушение на чл.434, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЧСИ С. К. – Д. да заплати на Министерство на правосъдието 100 / сто/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на ЧСИ С. К. – Д. 1500 лв., разноски за адв. възнаграждение и на КЧСИ 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: