Определяне на маловажен случай при държане на наркотици в изпитателен срок

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * немаловажен случай * съкратено съдебно следствие * определяне на наказание при съкратено съдебно следствие * държане на наркотични вещества

Р Е Ш Е Н И Е
№ 204
Гр. София, 07 май 2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА
ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА
при участието на секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора от ВКП Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 168/2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат С. К. – защитник на подсъдимия К. Н. К. срещу въззивна присъда № 61/18.10.2024 г. на Окръжен съд - гр. Бургас, постановена по ВНОХД № 20242100601053/2024 г. по описа на същия съд.
В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Доводът за съществени процесуални нарушения се аргументира с превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Основно се акцентира върху неправилно приложение на материалния закон, като се сочи, че подсъдимият е осъден за престъпление без да е отчетена маловажността на случая. Наложеното наказание лишаване от свобода се оспорва като явно несправедливо поради несъответствието му с обществената опасност на деянието и дееца и се моли за изменение на обжалваната присъда и приложение на закон за по-леко наказуемото престъпление по чл.354а, ал. 5, вр. ал.З, предл. второ, т.1, предл. първо от НК и налагане на глоба в размер на хиляда лева.
В писмено допълнение към касационната жалба от адвокат В. В., в качеството на защитник, упълномощен от подсъдимия за участие в касационното производство, се излагат подробни съображения за всяко от наведените касационни основания. Главно се оспорва отказът на въззивния съд да приеме предложената от защитата правна квалификация на случая като маловажен въпреки отчетените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които са дали основание за налагане на наказание в размер 4 пъти по-нисък от предвидения минимум в закона. В тази връзка се сочи противоречие в мотивите към атакуваната присъда, което внася неяснота във волята на решаващия състав и представлява самостоятелно основание по член 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1 от НПК за отмяна на въззивния съдебен акт. Счита се, че решаващият състав не е базирал изводите си на конкретно установеното и обективно налично количество наркотични вещества и тяхната стойност и не е изяснил наркотичната зависимост на подсъдимия, както и дали държаните от него наркотични вещества са за еднократен или многократен прием, което е довело до неразкриване на обективната истина и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по член 13, ал. 1 от НПК, член 14, ал. 1 от НПК и член 107, ал. 2 от НПК, както и липса на мотиви. Сочи се, че въззивната присъда почива на предположения, защото приетите от окръжния съд конкретни стойности на активното вещество в кокаина са факти, каквито не се съдържат в доказателствените материали по делото и обсъждането им като елемент от състава на престъплението и като отегчаващо отговорността обстоятелство е незаконосъобразно. Като такова се изтъква и двукратното отчитане на обстоятелството, че деянието е извършено в изпитателен срок. Атакува се отчитането във вреда на подсъдимия на предходно наложено административно наказание „глоба“ по чл.78а от НК и осъждането му през 2012 г., за което е настъпила реабилитация по право. Наред с поддържане на искането в касационната жалба за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3 от НПК и налагане на наказание глоба вместо лишаване от свобода, в писменото допълнение се прави алтернативно искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият К. се представлява от защитника адвокат В. В., който поддържа касационната жалба на адвокат С. К. по наведените в същата касационни основания, писменото допълнение към нея и направените в тях искания.
Подсъдимият К., в последната си дума пред ВКС, заявява, че от датата на събитието е положил усилия да се поправи и моли да не бъде изпращан в затвора.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция изразява становище за неоснователност на касационната жалба и доводите в писменото допълнение към нея, поради което и като излага съображения за отсъствие на касационни основания предлага ВКС да остави в сила въззивната присъда.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите в касационната жалба и писменото допълнение към нея и становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 99 от 29.05.2024 г., постановена по НОХД № 20232120204779/2023 г., Районен съд – Бургас е признал подсъдимия К. Н. К. за виновен в това, че на 12.06.2023г. в гр. Бургас, без надлежно разрешително, държал в себе си високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.З, ал.1, т.1 вр. ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – кокаин, разпределен в три обекта с общо нето тегло 1,791гр. и обща стойност 394,02лв. и коноп с нето тегло 2,360гр., на стойност 14,16лв, като случаят е маловажен – престъпление по чл.354а, ал. 5, вр. ал.3, предл. второ, т.1,предл. първо от НК, поради което и на основание чл. 58а от НК, вр. чл.54, ал. 1 от НК му наложил наказание глоба в размер на хиляда лева, възложил му деловодните разноски и се разпоредил с веществените доказателства.
По протест на прокурора с искане за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е било първоначално предявеното обвинение - по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, в Окръжен съд – гр. Бургас е било образувано ВНОХД №2024100601053/2024 г., по което е постановена новата въззивна присъда № 61/18.10.2024 г., предмет на настоящата касационна проверка. С обжалвания въззивен акт окръжният съд е отменил частично първоинстанционната присъда и е признал подсъдимия К. К. за виновен в това, че на 12.06.2023г. в гр. Бургас, без надлежно разрешително, държал в себе си описаните в диспозитива на първоинстанционната присъда видове и количества високорискови наркотични вещества – кокаин и коноп, на обща стойност 408,18 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.3, предл. второ, т.1, предл. първо от НК вр.чл. 58а, ал.4 от НК, вр. чл.55, ал. 1, т.1 и ал.2 от НК, наложил на подсъдимия К. К. наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на хиляда лева.
На основание чл.68, ал.1 от НК въззивният съд е постановил наложеното на подсъдимия К. К. наказание шест месеца лишаване от свобода по НОХД №1613/2023 г. на РС - Бургас да бъде приведено в изпълнение при първоначален общ режим на изтърпяване, като е потвърдил присъдата в останалата част
Касационната жалба на защитника на подсъдимия К. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и е от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Наказателното производство пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 373 , ал.2 от Глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият К., на основание чл. 371, т.2 от НПК признал изцяло изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Упълномощеният защитник на подсъдимия К. К. е изразил пред съда желание за провеждане на съкратено съдебно следствие, с което подсъдимият изрично се е съгласил и е заявил, че се отказва от събиране на доказателства. Няма данни волята му да е била подложена на манипулации. Този установен по изричното искане на защитника и подсъдимия процесуален ред за разглеждане на делото изключва възможността за оспорване на изложените в обвинителния акт съставомерни факти, които обуславят съставомерно поведение по чл.354а, ал.3, предл. второ, т.1, предл. първо от НК, както е приела въззивната инстанция, а не маловажен случай по чл354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, както настоява защитата и както е приел първоинстанционният съд. След като защитата не оспорва, че доказателствената дейност в досъдебното разследване е извършена при условията и по реда на НПК и въз основа на резултатите от нея и последиците от направеното самопризнание на подсъдимия по чл.373, ал.3 от НПК съдът е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, неконкретизираното възражение за превратно тълкуване на доказателствата и оплакването за допуснати нарушения на правилата за доказване по член 13, ал. 1 от НПК, член 14, ал. 1 от НПК и член 107, ал. 2 от НПК са несъстоятелни. Именно конкретно описаното в обвинителния акт количество, стойност и видове наркотични вещества, които подсъдимият е признал, че е държал, са приети за предмет на престъплението, за което същият е признат за виновен. Доводът, че въззивната присъда почива на предположения, защото приетите от окръжния съд конкретни стойности на активното вещество в кокаина са факти, каквито не се съдържат в доказателствените материали по делото също е неоснователен. Активното вещество на кокаина - 71,10%, 67,50% и 67,10% в трите полиетиленови пликчета, е посочено на няколко места в обвинителния акт (стр.2,3 и 4) и е установено със заключението на химическата експертиза, изготвено от вещото лице В. Б., в което са записани идентични стойности (л.17-19 от ДП). Следователно въззивният съд коректно е възпроизвел в мотивите на присъдата относимия експертен извод за процентите активно вещество на всеки от трите обекта, съдържащи кокаин, без да ги определя като елемент от състава на престъплението, какъвто те не са. Поради това не е налице двукратното им отчитане и като отегчаващо отговорността обстоятелство, както се сочи в писменото допълнение към касационната жалба.
Не е налице и липса на мотиви поради противоречиви изводи във въззивната присъда до степен, която да лишава страните по делото и настоящата инстанция да разберат волята на контролирания съд. Внимателният прочит на обжалваната присъда показва, че тя следва хронологията и детайлите на описаната от обвинението дейност на подсъдимия и по - специално осъществената от него фактическа власт върху високорисковите наркотични вещества, която е формулирана с достатъчно ясни фактически обстоятелства, обосноваващи съставомерността на деянието, такова каквото е приел окръжният съд. Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк.д.№ 1/2008 г., ОСНК на ВКС, когато подсъдимият доброволно и съзнателно е пожелал разглеждане на делото по реда на чл. 373, ал.2 от НПК той „сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания”. Ето защо направеното в писменото допълнение към касационната жалба оплакване, че не е разкрита обективната истина и не са изяснени въпросите за наркотичната зависимост на дееца и дали инкриминираното количество наркотични вещества е за еднократен или многократен прием е лишено от процесуално основание. Освен това непълнотата на доказателствата сама по себе си не е касационно основание и е изключена от обхвата на проверката по глава ХХIII от НПК.
Изложените съображения аргументират извода на касационната инстанция за липса на процесуални нарушения от категорията на визираните по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, поради което е неоснователно направеното в писменото допълнение към касационната жалба искане за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.
Касационната проверка не установи допуснато от въззивния съд нарушение на закона при определянето на правната квалификация на извършеното от подсъдимия К. деяние. В рамките на установените факти законът е приложен правилно. Основното възражение, че е налице маловажен случай на престъплението, което е предпоставка за прилагане на привилегирования състав в разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК - за престъпление наказуемо само с наказание глоба, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, тъй като поведението на подсъдимия по държането на инкриминираните наркотични вещества не разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на престъпления от този вид, респективно не може да бъде субсумирано под фактическия състав на разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК. Многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства не предпоставя априорно маловажност на случая и отчитането й от въззивния съд не влиза в конфликт с правната квалификация на деянието в обжалваната присъда, нито поражда противоречие в мотивите, което самостоятелно да произвежда отменително основание, както се сочи в писменото допълнение към касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, съдържаща легално определение на понятието „маловажен случай“, тази квалификация се прилага при престъпления, които с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. Изложените от защитата доводи за неправилна преценка от въззивния съд на обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия не са от естество да обусловят различна правна оценка на престъпната дейност на подсъдимия. Неоснователно е възражението, че поведението на подсъдимия по доброволно предаване на наркотичните вещества, след покана от проверяващите полицаи, съществено занижава обществената опасност на деянието и дееца след като съгласно приетите за установени релевантни за обвинението факти по делото, на процесната дата и място той е държал два вида наркотични вещества, всяко от които високорисково, а едното – кокаин било разпределено в три броя полиетиленови пликчета. Както правилно е отбелязал и въззивният съд, това се е случило по - малко от два месеца след като подсъдимият е бил осъден с одобрено от съда споразумение по НОХД №1613/2023 г. на РС – Бургас за държане на същите видове високорискови наркотични вещества. При тези данни поведението на подсъдимия изразяващо се в доброволното им предаване, направеното впоследствие самопризнание и неголямото количество на наркотичните вещества не рефлектират съществено върху обществената опасност на деянието и дееца в насока нейното занижаване до степен да обусловят маловажност на случая.
Уместно защитата възразява, че изключително широкото разпространение в обществото ни, особено сред младите хора, на държането на наркотични вещества, неправилно е отчетено от въззивния съд в подкрепа на правния извод за немаловажност на случая, тъй като този факт не може да бъде обвързан с нито един от установените в чл.93, т.9 от НК критерии за преценката дали случаят е маловажен, между които са липсата или незначителността на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства. Независимо от това, не се касае за липса на мотиви, както счита защитата, а за правен извод, който макар неправилно отнесен към решаване на въпроса за приложимия закон, не повлиява състоятелността на останалите правни изводи в обжалваната присъда, които са достатъчно убедителни, за да се приеме, че случаят не е маловажен. Същевременно и доколкото оспореният правен извод се базира на ноторен факт относим към фиксиране съдържанието на отговорността с оглед генералната превенция на наказанието, доводът за априорното му незачитане също е неоснователен.
Оплакването срещу съобразения от въззивния съд факт, че деянието е извършено в изпитателния срок на предходно условно осъждане за същото общоопасно престъпление при преценката за немаловажност на случая е неоснователно. Изводимата от осъждането на дееца по НОХД №1613/2023 г. на БРС отрицателна характеристика не може да бъде пренебрегната при определяне дали случаят е маловажен, защото е един от критериите за въпросната преценка (т.7 от ППВС №6/26.04.1971 г. по н.д. №3/19781 г. и ТР №23/21.04.1981 г. по н.д. №12/1981 г. ОСНК на ВС). Не е налице и двукратно отчитане на правните последици от предходното осъждане на дееца, както неправилно се сочи в допълнението към касационната жалба във връзка с приложението на чл.68 от НК. Въззивният съд е разграничил степента на обществена опасност на процесното деяние и дееца спрямо особеностите на това осъждане, което е твърде близко във времево отношение до инкриминираното деяние в настоящото наказателно производство и е със същия предмет, който се отличава с разновидност на високорисковите наркотични вещества. Привеждането в изпълнение на отложеното на основание чл.66 от НК наказание шест месеца лишаване от свобода по НОХД №1613/2023 г. на РС- Бургас не е поради осъждането на дееца за същото престъпление (последното окръжният съд е посочил само като аргумент за немаловажност на случая), а е закономерна последица от приложение на правилото в чл.68, ал.1 от НК предвид наличие на предпоставките в посочената разпоредба, между които не попада осъждането за същото престъпление.
Доводът в допълнението към жалбата, че предназначението на наркотичните вещества за лично ползване от дееца и неговата зависимост от употребата им определят маловажността на случая също е неоснователен. Престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК се осъществява с установяването от дееца на фактическа власт върху наркотичните вещества, упражнявана без надлежно разрешително, поради което предназначението на противозаконното им държане в този случай е ирелевантно за обществената опасност на деянието. Обратно на твърденията на защитата, въззивният съд е обсъдил представената пред него служебна бележка от психолог (стр.5 от мотивите на обжалваната присъда), в която действително се сочат ползвани от дееца психологически консултации за подкрепа след употреба на наркотични вещества, но консултациите са започнали месец септември 2023 г., което е далеч след инкриминираната дата 12.06.2023 г. Следователно данните от служебната бележка не могат да бъдат пряко обвързани с обществената опасност на деянието и дееца към момента на извършване на деянието, предмет на конкретното обвинение. Освен това дори процесните наркотични вещества да са били за негова лична употреба и той да е бил зависим към употребата им, това не променя съществено оценката за обществената опасност на деянието, която да предпостави маловажност на случая, защото държането е по отношение на различни видове високорискови наркотични вещества, при липса на данни наркотичната зависимост да е към някои от тях и да е толкова тежка, че да препятства възможността подсъдимият да се въздържи от поредното общественоопасно деяние.
Съображенията за неголямо количество и ниска стойност на предмета на престъплението, определящи случая като маловажен, също не могат да бъдат възприети за основателни. Съгласно задължителната съдебна практика ППВС № 6/1971 г., стойността на предмета на престъплението не може да послужи еднозначно за определяне на маловажността на случая. И при ниска стойност е възможно деянието да е със завишена степен на обществена опасност с оглед цялостната му характеристика, като преценката за прилагането на тази правна квалификация е комплексна и включва всички обстоятелства, които характеризират дееца и деянието, разгледани в тяхната взаимна връзка. Въпросът е фактически и се решава съобразно спецификата на всеки отделен случай на престъпление. По настоящото дело въззивният съд е дал правилен отговор на този въпрос, като е приложил възприетия в постановлението критерий за оценка на цялостната характеристика на деянието и личността на дееца и отделно е съпоставил конкретния случай с други случаи в съдебната практика, в които ВКС е приел маловажност на случая, но всички посочени решения на ВКС в мотивите на въззивната присъда са спрямо неосъждани лица.
Въпреки основателния упрек на защитата, че въззивният съд е пренебрегнал последиците от настъпилата реабилитация относно осъждането на подсъдимия по НОХД №5303/2014 г. за държане на високорисково наркотично вещество, като го е отчел като допълнителен аргумент за немаловажност на случая, нарушавайки установената в чл.85, ал.1 от НК забрана за това, защитната теза за маловажност на деянието остава несъвместима с категорично установения факт, че подсъдимият е държал различни видове високорискови наркотични вещества в началото на изпитателния срок на условно осъждане за държането на същите видове високорискови наркотични вещества. Положителната социална, образователна и трудова характеристика на подсъдимия не могат да променят цялостната оценка на инкриминираната престъпна дейност предвид относително ниската им тежест в цялостния комплекс от фактори, които имат значение за обществената опасност и морална укоримост на деянието, като включително не могат да се противопоставят по тежест на предходната съдимост на дееца по НОХД №1613/2023 г. за същото престъпление.
В заключение, не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което претенцията на подсъдимия за преквалификация на извършеното деяние не може да бъде удовлетворена.
Не се установи наложеното на подсъдимия К. наказание да е явно несправедливо. В касационната жалба и писменото допълнение към нея това оплакване е свързано преимуществено с тезата за неправилно приложение на закона, което не се намери за основателно.
Наказателната отговорност на дееца е била реализирана при спазване на нормативното изискване на чл.373, ал.2 НПК. С оглед провеждането на диференцираната процедура по чл.371, т.2 НПК на К. е била осигурена законовата гаранция при осъждането му да се приложи разпоредбата на чл.58а НК. Съобразно възприетата от въззивния съд правна квалификация на деянието по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, наказанието на подсъдимия е индивидуализирано по реда на чл.55 от НК под установения в закона минимум от една година лишаване от свобода в рамките на абсолютния минимум от три месеца за това наказание, а кумулативно предвидената глоба е определена в размер от хиляда лева, което е два пъти под установения минимум от две хиляди лева. ВКС намира така определената санкция при условията на чл.55 от НК за правилна и справедлива , тъй като така индивидуализираните наказания са възможно най – благоприятния резултат за дееца спрямо отмерването на наказанието по чл.58а, ал.1 от НК, при което наказанието лишаване от свобода се намалява с една трета, съответно най - лекото наказание би било осем месеца лишаване от свобода, което очевидно е значително по - тежко от наложеното на подсъдимия с обжалваната присъда.
Доколкото наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, както вече се изтъкна, е в установения в закона абсолютен минимум за този вид наказание (чл.39, ал.1 от НК), който законът не допуска да бъде преодолян в полза на подсъдимия, безпредметно се явява обсъждането на възраженията на защитата за неотчитане на обстоятелства със смекчаващ отговорността характер, в това число продължителността на наказателното производство или двукратно отчитане на едни и същи обстоятелства за съставомерност на деянието и за определяне на наказанието. Така определеното наказание е максимално снизходително и не са налице основания за допълнителното му занижаване по размер.
С оглед изложените съображения, жалбата на защитата срещу въззивната присъда е неоснователна и следва да се отхвърли, като се остави в сила присъдата на окръжния съд.
Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 61/18.10.2024 г. на Окръжен съд- гр. Бургас, постановена по ВНОХД № 2024100601053 по описа на същия съд за 2024 г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: