Определяне на справедливо обезщетение от Прокуратурата при незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е № 50087
София, 11.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
при участието на секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.дело №3431 по описа за 2022год.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. М. Г., представляван от адв.М. – САК срещу въззивно решение № 924 от 22.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3811/2021 г., по описа на САС, с което след отмяна на решение № 260309 от 29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 661/2020 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която ответникът Прокуратурата на РБ е осъден да заплати на ищеца Г. М. Г. разликата над сумата от 3 000лв. до 15 000лв., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 348, б „а“, пр. 2 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 310/2015г. на Специализиран наказателен съд е постановил друго, с което е отхвърлен искът за тази сума. Потвърдено е решението на първоинстанционния съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2019 г., до размера на сумата от 3 000лв., както и е потвърдено решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от 15 000 лева до пълния предявен размер по исковата молба от 100 000 лева.
Решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Г. М. Г. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 3 000лв., не е обжалвано и е влязло в сила.
Касаторът Г. М. Г. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част с оплаквания, че определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен и в нарушение на принципа на справедливост, не е съобразено както тежестта на повдигнатото обвинение срещу ищеца, срокът на наказателното производство/почти девет години/, това, че няма предишни осъждания, както и съдебната практика в сходни хипотези. В касационната жалба са релевирани оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер по исковата молба от 100 000лв., което смята за дължимо обезщетение за неимуществени вреди в справедлив размер.
Ответникът по касация Прокуратура на РБ е получил препис от касационната жалба и не е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. В открито съдебно заседание прокурор Станева заявява становище, че касационната жалба е неоснователна и смята, че постановеното решение следва да се остави в сила.
Касационното обжалване е допуснато с определение №50159 от 23.03.2023 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси в изложението, свеждащи се обобщено до приложението на чл.52 ЗЗД относно критериите за определяне справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигане и поддържане на обвинение, както и за задължението на въззивния съд да вземе в предвид всички конкретно, обективно съществуващи обстоятелства по делото, релевантни при определяне размера на обезщетението, като посочи и конкретното им проявление поради твърдяното от касатора противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВС и ВКС в посочените ППВС №4/1968г. и решения на ВКС в изложението.
По поставения въпрос съгласно задължителната съдебна практика, установена в ППВС № 4/23.12.1968г., т. 1 и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. посочената от касатора в касационната жалба решение № 376/21.10.2015г. по гр.д. № 514/2012г. на IV г.о. на ВКС,, както и решение № 449/16.05.2013г. по гр.д. № 1393/2011г. на IV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21.03.2017г. по гр.д. № 627/2016г. на IV г.о. на ВКС, решение № 70/29.03. 2016г. по гр.д. № 5257/2015г. на IV г.о. на ВКС, решение № 251/21.12.2015г. по гр.д. № 812/2015г. на III г.о. на ВКС и др., размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда, като например тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, вида и срока на мярката за неотклонение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: възрастта, личността на увредения, съдебното минало, начин на живот и обичайна среда, здравословното му състояние, броя и продължителността на извършените с участието на пострадалия процесуални действия, икономическите условия в страната. При определяне размера на обезщетение следва да се преценят всички установени обстоятелства, примерно очертани в ППВС № 4/1968 г., без да се отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други, както и се държи сметка за конкретно засегнатите неимуществени блага и тяхната стойност за увредения, а когато формира извод за прекомерност по отношение на присъденото на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди и определи друг, по-нисък размер, въззивният съд следва да мотивира и обоснове този свой извод не абстрактно, а въз основа на конкретните обстоятелства по делото. В този смисъл решение №215/18.11.2014г. по гр.дело №1287/2014г. на III г.о. на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С постановление на прокурор на 02.06.2010 г. ищецът Г. М. Г. е привлечен като обвиняем по ДП № 47/2009 г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. чл. 93, т. 20 от НК, за това, че за времето от началото на 2008год. до 01.06. 2010год. в [населено място] и в [населено място] е участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение на повече от три лица, съставено с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от Й. Й. Й., като групата е създадена с користна цел/ получаване на доходи от престъпна дейност/ и с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 НК-да държи с цел разпространение и да разпространява високорискови наркотични вещества, като е бил задържан за срок до 72 часа и след което му е била взета мярка „парична гаранция”, в размер на сумата от 10 000 лв.
С постановление от 22.06.2011г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по преобразуваното дознание в следствено дело № 11/2010 г. на ОСлО при СОП, за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 във вр. ал. 2 във вр. чл. 93, т. 20 от НК- тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, както и за престъпление по чл. 348, б. „а”, пр. 2 от НК. С постановление от 02.08.2012 г. е отменена мярката за неотклонение „парична гаранция” в размер на 10 000 лв. След като на 05.03.2012 г. е внесен обвинителен акт, въз основа на който е било образувано н.о.х.д. № 300/2012 г. по описа на СпНС, същото е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд. В последствие е образувано н.о.х.д. № 482/2012 г. по описа на СпНС, което е прекратено с разпореждане от 25.04.2012 г. и делото е върнато на СП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения и на 16.11.2012 г. е образувано н.о.х.д. № 1750/2012 г. по описа на СпНС, което е прекратено в открито съдебно заседание на 21.02.2013г., след като са проведени три открити съдебни заседания, а делото е върнато на Специализираната прокуратура /СП/. На 18.05.2013 г. е образувано н.о.х.д. № 779/2013 г. по описа на СпНС, което е прекратено в открито съдебно заседание на 20.01.2014 г. и след като по делото са проведени петнадесет открити съдебни заседания с участие на ищеца. След като на 06.03.2015 г. е образувано н.о.х.д. № 310/2015 г. по описа на СпНС, по което са проведени общо тридесет и осем открити съдебни заседания с участието на ищеца на 05.06.2018 г. е постановена присъда от СпНС, с която е признал ищеца за невиновен и го е оправдал по двете обвинения за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 във вр. ал. 2 от НК и за престъпление по чл. 348, б. „а”, пр. 2 от НК. След като присъдата е била протестирана, същата е потвърдена на 27.03.2019год. по в.н.о.х.д. № 490/2018 г. от АСпНС, в частта, в която ищецът е бил оправдан. Присъдата по отношение на ищеца е влязла в сила на 12.04.2019 г.
С оглед на психологическата експертиза, независимо, че вещото лице е посочило, че при ищеца не са налице висока обща предразположеност към изпадане в дистрес, липсва повишена тревожност или депресивност като личностова предразположеност, в психологически план в следствие на воденото наказателно производство срещу него ищецът е преживял остри и продължителни до умерено изразени негативни емоционални състояния /на притеснения, унижение, напрегнатост/ и психически дискомфорт /смущения на съня и апетита/. Като към момента на изследването е посочено, че като остатъчни последици са налице отрицателни преживявания при мислено връщане към ситуацията. В тази връзка са й свидетелските показания на разпитаните в първата инстанция свидетели, които сочат, че ищецът многократно споделял притесненията си, непрекъснато говорел за делото, като ходил до два пъти в седмицата на заседания, спрял да излиза той и семейството му, били сочени с пръст, здравето му се влошило след като бил човек с един бъбрек и част от далака му бил отстранен преди производството, преживявал тежко показното претърсване в дома му, явяването по делата и дългото чакане на присъдата.
При установеното по делото от фактическа страна няма спор, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България, за присъждане на обезщетение за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили в неговата емоционална и психическа сфера и които следва да са в пряка причинна връзка от воденото против него наказателно производство - по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 във вр. ал. 2 във вр. чл. 93, т. 20 от НК- тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, както и за престъпление по чл. 348, б. „а”, пр. 2 от НК по което същия е оправдан с влязла в сила присъда на 12.04.2019г. С оглед на посочената съдебна практика обезщетението за неимуществени вреди се определя освен според характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, продължителност и интензитет на страданията, възраст на увредения, общественото и социалното му положение, но и с оглед на личността на увредения, данните за предишни осъждания, начин на живот и обичайна среда, продължителност на наказателното производство, характерът и тежестта на престъплението по повдигнатото обвинение, също така броя и продължителността на извършените с участието на пострадалия процесуални действия и икономическите условия в страната.
Настоящия състав на съда, намира, че в случая правилно въззивният съд е съобразил, че присъденото от първата инстанция обезщетение е било завишено, като не е отчетено в конкретна степен влиянието на обвиненията върху личността на ищеца, който е млад човек, към датата на привличането му като обвиняем, няма установени трайни психически увреждания и депресивно състояние с оглед на приетата съдебнопсихологична експертиза, но определеното от въззивния съд обезщетение не е съобразено напълно с конкретните обстоятелства на случая и е занижено. При определяне на размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, като обстоятелства от значение за определяне на по-голям размер на обезщетението, това, че ищецът е обвинен в две престъпления, от което едното тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, производството се е развило на период от почти девет години, проведени са петдесет и шест открити съдебни заседания, в които се е явявал ищецът, както и се е развило на две съдебни инстанции, оправдан е с влязла в сила присъда, спрямо него е било постановено задържане за 72 часа, проведени са претърсвания в дома му и в дома на близките му в присъствие на семейството му и децата, взета е мярка за неотклонение парична гаранция, информацията за воденото срещу него наказателно производство се е разпространила в малкия град, в който живее което е причинило стрес, страх, притеснения, безсъние, ограничаване на контакти и промяна в начина на живот. Уронени били частта и достойнството му, чувствал се злепоставен, притеснявал се за доброто си име и да не бъде осъден, още повече, че наказателното производство до оправдаването му се е развило за продължително време, наложило често явяване по делото и след като ищецът е с чисто съдебно минало и не е осъждан. Всички тези обстоятелства обосновават определянето на по-голям от присъдения размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на изложеното настоящият състав на съда, намира, че с оглед на критериите на чл.4 ЗОДОВ, чл.52 ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая и ангажираните доказателства, обществено-икономическите условия в страната, за обезщетяване на процесните неимуществени вреди справедливият размер на обезщетението възлиза на 10 000лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, както и съобразяване на посочената съдебна практика на ВКС в аналогични случаи. В останалата част до претендирания в исковата молба размер от 100 000лв. претенцията е завишена и не се установяват вреди, които да обосноват по-високо обезщетение, още повече, да са в претендирания от ищеца размер.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора ищец по исковата молба основание за неправилност на въззивното решение. С оглед на което и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение следва да се отмени в отхвърлителната част за сумата над 3000лв. до 10000лв. и в тази част искът следва да се уважи. Следва да се остави в сила отхвърлителното решение за разликата над 10 000лв. до претендирания размер на обезщетението от 100 000лв.
При този изход на делото се дължат разноските на касатора от общо направените за трите инстанции за държавна такса и за експертиза от 395лв., съобразно уважената част от иска - в размер на 39,50лв. При направено искане от адв. М., осъществил безплатна правна помощ на касатора по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата с оглед на приложения договор за правна защита и съдействие за всички инстанции, следва да бъде определено възнаграждение, съобразно редакцията на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всяка от инстанциите и от 3530лв., като с оглед на уважената част от иска се дължи възнаграждение в размер на 353лв. за всяка инстанция или общо за трите инстанции от 1059лв.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №924 от 22.06.2022г., постановено по в.гр.д.№3811/2021г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение №260309 от 29.10.2021г., постановено по гр. д.№ 661/2020 г. на Софийски окръжен съд, искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предявен от Г. М. Г. срещу Прокуратурата на Република България за осъждане да заплати обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, е отхвърлен за сумата над 3000лв. до 10 000лв., ведно със законната лихва , както и за разноските по делото, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес София, [улица] да заплати на Г. М. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от още 7 000лв./седем хиляди лева/, представляваща разлика над сумата от 3 000лв. до сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 348, б „а“, пр. 2 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 310/2015г. на Специализиран наказателен съд, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 39,50лв.- разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на адв. К. М., САК, сумата от 1059лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: