Задължения на въззивния съд при непълен доклад и доказване на заем и давност

Текстът на акта

Ключови фрази

6

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50041

Соф ия, 27.02.2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К.Първанова

изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 2459/2022г.по описа на ВКС

Производството е по чл.290 ГПК.

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 01.03.2022г. по гр.д.№3257/2021г. на ГС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.240 ЗЗД.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса: представлява ли процесуално нарушение на първоинстанционния съд изготвянето на доклад, с който не са дадени указания за това в чия тежест следва да се възложи доказването на датата на възникване на задължение по договор за заем при направено възражение от заемателя за настъпила погасителна давност без да е посочен началния момент, от който насетне тече същата и дължи ли въззивния съд даване на указания до страните за предприемане на процесуални действия пропуснати в първата инстанция, включително относно тежестта на доказване на възражението на ответника, че сумата не е дадена в заем=

Жалбоподателят - И. Н. А., чрез процесуалния си представител и лично поддържа, че решението е неправилно, мило да бъде отменено и да бъде постановено ново,с което бъде уважен предявения иск или в условията на евентуалност да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът- А. Т. Л., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че решение е постановено в съотвествие с процесуалния и материален закон и моли да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от И. Н. за осъждане на А. Т. да му заплати сумата от 20000 лева – главница, представляваща сума, предоставена на ответника от ищеца по силата на договор за заем, обективиран в разписка, без посочена дата, ведно със законна лихва за забава за периода от подаване на исковата молба на 27.04.2020г. до окончателното изплащане.

Съдът е приел, че от представената по делото разписка е установено, че ответникът Л. е получил от ищеца А. сумата в размер на 20 000 лв., като е удостоверено предаването и получаването на сумата . Прието е, че разписката е двустранно подписана, а авторството на същата не е било оспорено в срока по чл.131 ГПК. Въззивният съд обаче приема, че разписката не съдържа дата на съставяне и ищецът не е доказал кога е възникнало задължението и че след като ищецът черпи благоприятни последици от факта на настъпилата изискуемост на задължението в рамките на давностния срок преди предявяване на иска, негова е и доказателствената тежест да установи и уговорката на страните относно момента на изискуемост.

Въззивният съд е изтъкнал, че поканата прави задължението изискуемо и поставя длъжника в забава, но не поставя началото на погасителната давност, т.к. съгласно чл.114, ал.2 ЗЗД давността тече от възникването на задължението. Приел е, че е необходимо да се установи момента на сключване на договора, а от разписката е видно , че е дадена и получена сума, не не е ясно кога е дадена сумата и дали се дава в заем. Изложени са съображения и за това, че е важно да се знае кога е станало предаването на сумата, за да се приеме, че има сключен договор, но в същото време е прието, че са настъпили последиците на давността, която съгласно разпоредбата на чл.114, ал.2 ЗЗД тече от възникване на задължението..

Допуснато е касационно обжалване по въпроса: представлява ли процесуално нарушение на първоинстанционния съд изготвянето на доклад, с който не са дадени указания за това в чия тежест следва да се възложи доказването на датата на възникване на задължение по договор за заем при направено възражение от заемателя за настъпила погасителна давност без да е посочен началния момент, от който насетне тече същата и дължи ли въззивния съд даване на указания до страните за предприемане на процесуални действия пропуснати в първата инстанция, включително относно тежестта на доказване на възражението на ответника, че сумата не е дадена в заем, тъй като на същите е даден отговор в противоречие с практиката на ВКС.

Настоящият състав намира, че в случая въззивният съд е постановил своето решение включително и в противоречие с даденото разрешение в т.2 от ТД №1/2013г. ОСГТК на ВКС, според която в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В ТР № 1/2013 г., ОСГТК, т. 3, ВКС дава обвързващо тълкуване по въпроса длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото. ВКС посочва, че според чл. 269, изр. второ ГПК, ограничаващ обхвата на дейността на въззивния съд, за да се приеме че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, е необходима да се съдържа оплакване за това във въззивната жалба. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това, както и в случаите на въведено оплакване за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. Такова разбиране е застъпено и в решение от 28.06.2016г. по гр.д. № 278/2016г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, в което е прието , че във въззивното производство страната също може да иска събиране на доказателства, но само на такива, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – не само тези, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.

Ето защо на поставения за разглеждане въпрос следва да се даде отговор, че представлява процесуално нарушение на първоинстанционния съд изготвянето на доклад, с който са дадени неправилни указания за това кои са подлежащите на доказване факти и чия е тежестта на доказване и в този случай и когато във въззивната жалба са посочени допуснати от първата инстанция нарушения на чл.146 ГПК въззивният съд има задължение да изготви нов доклад, като укаже на страните кои са фактите, които се нуждаят от доказване, като дължи и даване на указания до страните за предприемане на процесуални действия пропуснати в първата инстанция.

При така дадения отговор на въпроса, послужил като основание за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Въззивният съд , при направено оплакване във въззивната жалба за неточно разпределение на доказателствената тежест в доклада на първоинстанционния съд, отново без да да изготви нов доклад и да укаже на страните кои са фактите, които се нуждаят от доказване и да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнота или неточност на доклада, е приел е , че при направено възражение за погасено по давност задължение от страна на ответника ищецът не е доказал, че не са настъпили последиците на давността, която съгласно разпоредбата на чл.114, ал.2 ЗЗД тече от възникване на задължението, като при това е направил и извод, че не е доказано дали е възникнало задължение за връщане на сумата и от кой момент, но е счел че същото е погасено по давност. В практиката на ВКС, застъпена и в решение от 14.10.2014г. гр. дело № 2902/2014 година, трето г.о. се приема, че заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума, като в производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. Посочва се, че поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им и със свидетелски показания.

В случая е съществувала необходимост въззивният съд да изготви нов доклад, в който да укаже на страните, че съществуването на договора за заем следва да се установи от страната, която търси изпълнение по него, като ищецът трябва да проведе главно доказване на фактите, изпълващи същественото съдържание на сделката (решение № 150/ 25.06.2012 г. по гр.д.№ 574/ 2011 г., IV г.о.), а възражението за изтекла погасителна давност е защитно средство на ответника по предявения иск, което съдържа твърдение, че в съответния срок от изискуемостта на вземането кредиторът е бездействал, като се отрича правото с довод, че вземането е трябвало да бъде удовлетворено не на датата, сочена от кредитора, а преди нея , като в случая се вземе предвид факта, че видно от съдържанието на разписката, приета като доказателство по делото, сумата е получена от ответника и последният се е съгласил изискуемостта да настъпи при поискване да бъде върната същата. В противоречие с тази практика на ВКС съдът от една страна е приел, че ищецът и ответникът не са сключили договор за заем , а от друга е направил извод за основателност на възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на задължението за връщане на сумата по договора, като се е позовал на разпоредбата на чл.114, ал.2 ЗЗД , посочваща че давността тече от деня, в който вземането е възникнало, но без да посочва кой е точно този ден в случая.

Ето защо , тъй като решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да разпредели правилно доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти от страна на ищеца и ответника съобразно изложените по-горе мотиви и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Съдът следва да съобрази и обстоятелството, че за решаването на въпроса за погасителната давност е от значение и основанието на възникване на претендираното вземане, поради което следва първо да установи основанието, на което е възникнало претендираното вземане, кога е станало изискуемо и едва след това да прецени дали е погасено по давност.

С оглед изхода по спора съдът следва да се произнесе и по направените разноски, включително и за производството пред ВКС.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

О Т М Е Н Я решение № 260751 от 01.03.2022 г. по в.гр. д. № 3257/2021 г. на ГС София.

В Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: