Действителност на неустойка за забавено въвеждане на сграда в експлоатация

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 496

София, 24.07.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладваното от съдията М.Х. г.д. № 3283 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. И. И., чрез адвокат Д. Д., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №1074/02.03.2023г. по в.г.д.№7976/2022г. в частта, с която е потвърдено решението на първостепенния Районен съд – София за отхвърляне на предявения от касатора срещу „БЕ-2“ ООД иск за заплащане на сумата от 8 785 евро, представляваща неустойка по чл. 6 от споразумение от 28.02.2018 год. за забава за приемане на описаната в т. І от споразумението сграда от приемателна комисия за съставяне на протокол образец 16, както и за издаване на разрешение за ползване на сградата, в определения краен срок по чл. 5 от споразумението (до 30.07.2018г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2021 год. до окончателното ѝ изплащане.

Касационното обжалване е допуснато с определение №1769/10.04.2024г. по правния въпрос, уточнен от съда (съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): за тълкуването и приложението на чл. 92, във вр. с чл. 9 и с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и критериите (обстоятелствата), въз основа на които се прави преценка за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави.

Отговор на същия е даден в трайно установената съдебна практика. Съгласно разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. ОСТК ВКС, клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора. Даденото примерно изброяване на критериите, които могат да бъдат използвани при тази преценка (вида на задължението, което се обезпечава и неговия размер; обезпечено ли е изпълнението с други правни способи; вида на уговорената неустойка – компенсаторна или мораторна; вида на неизпълнение на задължението (съществено или за незначителна негова част); съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди) не изключва възможността да бъдат ползвани и други критерии. При конкретната преценка за валидността на неустоечната клауза съдът може да използва критерии извън примерно изброените, съобразявайки конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

Тези разяснения са доразвити в практиката на Върховния касационен съд, съгласно която въпросът доколко клаузата за неустойка е уговорена в нарушение на добрите нрави следва да се разрешава чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на фактори като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване и други обстоятелства, относими към конкретното правоотношение. В този смисъл са решение № 223 от 19.04.2016 г. по т.д. № 3633/2014 г. І т.о. ВКС; решение № 229 от 29.06.2017 г. по т.д. № 3550/2015 г. ІІ т.о. ВКС; решение № 104 от 26.06.2017 г. по т.д. № 2559/2016 г. ІV г.о. ВКС; решение № 1/02.01.2024 г. по г.д.№633/2023г. на ІV г.о. Настоящият съдебен състав изцяло споделя така даденото разрешение.

В жалбата си Д. И. И. излага доводи за неправилност на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при преценка действителността на уговорената между страните неустоечна клауза съдът не е съобразил целта на постигнатото споразумение – за запазване на договорната връзка, въпреки настъпилото и безспорно неизпълнение на задълженията на строителя. Неустойката е уговорена в глобален размер спрямо площите на притежаваните от страните апартаменти; уговорен е срок за дължимостта ѝ; има за предмет обезпечение на задължение, различно от това обезпечено с неустойката по чл.4 от договора, което има самостоятелен характер (следващ етап от строителството) и различни вреди от забавеното му изпълнение. Размерът на неустойката е обусловен от вече настъпилата и продължителна забава в изпълнението на задълженията на насрещната страна. Навежда довод за противоречие на решението с ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС и трайно установената практика по приложението му. По същество претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен. Претендира и присъждане на разноски.

Ответникът „БЕ 2“ ООД оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че въззивното решение е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Излага, че наказателната функция на процесната неустойка взема превес и същата е несъизмеримо по-висока от очакваните от кредитора вреди от забавеното изпълнение. Правилно въззивният съд е приел, че забавата на изпълнителя за приемане на сградата с акт обр.16 вече е обезпечена с неустойките по чл.1 и чл.2 от договора, както и че тази забава поглъща забавата при завършване на строителството, обезпечена с неустойката по чл.4 от споразумението. По същество моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на въззивния съд в обжалваната му част потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният Софийски градски съд потвърдил решението на първостепенния Районен съд – София в частта, с която е отхвърлен иска на Д. И. И. срещу „БЕ-2“ ООД за заплащане на сумата от 8 785 евро, представляваща неустойка по чл. 6 от споразумение от 28.02.2018 год. за забава за приемане на описаната в т. І от споразумението сграда от приемателна комисия за съставяне на протокол образец 16, както и за издаване на разрешение за ползване на сградата, в определения краен срок по чл. 5 от споразумението (до 30.07.2018г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2021 год. до окончателното ѝ изплащане.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: На 29.01.2014г. между Г. Б. К., Н. Н. Б. и Ф. Н. Д., от една страна и „БЕ 2“ ООД, от друга, бил сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж и за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за изграждане на обекти в жилищна сграда на основание чл. 19 ЗЗД. Съгласно чл. 22.1 от него, при неизпълнение на задължението за предаване на обектите с акт образец 15 в уговорения срок, в напълно завършен вид, приемателят-строител се задължил да заплати на собствениците неустойка в размер на 0.03 % от стойността на неизпълнените работи по проектно-сметната документация за всеки просрочен ден, считано от деня на забавата, но не повече от 15 % от тази стойност. В чл. 22.3 било уговорено, че при неизпълнение на задължението за приемане на сградата с разрешение за ползване в срока по чл. 11, изпълнителят ще заплати на собствениците неустойка в размер на 0.03 % от стойността на обектите им по проектосметната документация за всеки просрочен ден, считано от деня на забавата, до приемане на сградата с разрешение за ползване, но не повече от 10 % от тази стойност.

Правото на строеж било учредено на 13.11.2014 год., като съгласно т.1.1 от раздел І от договора, Н. Н. Б. си запазил правото на строеж върху апартамент № . Впоследствие, на 02.11.2016г., същият продал този имот на ищеца Д. И. И., изграден в груб строеж, а на 19.02.2018год., с договор за цесия, му прехвърлил и правата/вземанията си по предварителния договор във връзка с: извършваните строително-монтажни работи, довършителни строително-монтажни работи; въвеждане в експлоатация и получаване на разрешение за ползване на процесния апартамент, в т.ч. гаранционна отговорност на строителя; отговорността му за недостатъци и дефекти на строително-монтажните работи; права/вземания при забавено и/или лошо изпълнение на договора, респ. пълното му неизпълнение по отношение на строителството на посочения апартамент. На 21.02.2018 год. старият кредитор уведомил ответното дружество за извършената цесия.

Съдът установил още, че на 28.02.2018 год. между собствениците на терена (сред които и ищеца) и ответното дружество, било сключено споразумение за преуреждане на задълженията за заплащане на неустойки свързани с извършването на строително-монтажни работи и довършителни строително-монтажни работи. В същото страните посочили, че срокът за завършване на строителството и съставяне на акт образец 15 е изтекъл на 24.10.2016 год., а сроковете за приемане на сградата от приемателна комисия за съставяне на протокол образец 16, както и за издаване на разрешение за ползване са изтекли на 24.12.2016 год. Посочили, че към момента на подписване на споразумението строителството било на етап акт образец 14. Със споразумението строителят поел и следните задължения: 1/ да заплати на собствениците, в срок до 30.03.2018 год., неустойка за вече забавеното изпълнение на строителството в размер на 0.03% от стойността на изпълнените работи, определена по цена от 350 евро за квадратен метър спрямо площите на съответно притежавания от всеки от тях самостоятелни обекти, ведно с площта в квадратни метри на съответните идеални части от общите части на сградата, за всеки просрочен ден, считано от деня на забавата до датата на извършването на неизпълнените работи, но не повече от 10 % от тази стойност, която за ищеца възлизала на 1 757 евро /чл. 1/; 2/ да завърши строителството с подписан акт образец 15 най-късно в срок до 30.05.2018 год. /чл. 3/, както и 3/ да осигури приемане на сградата от приемателна комисия за съставяне на протокол образец 16 и издаване на разрешение за ползване, най-късно в срок до 30.07.2018 год. /чл. 5/. Изпълнението на горепосочените задължения било обезпечено с клаузи за неустойка по чл. 2, чл.4 и чл.6. В последния било уговорено заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за приемане на сградата от приемателна комисия за съставяне на протокол образец 16, както и за издаване на разрешение за ползване на сградата най-късно до 30.07.2018г., в размер на 50 % от стойността на неизпълнените работи, определена по цена от 350 евро на квадратен метър спрямо площите на съответно притежавания от всеки от собствениците самостоятелен обект, ведно с площта в квадратни метри на съответните идеални части от общите части на сградата.

Въззивният съд установил, че констативният акт за установяване годността за приемане на строежа (акт образец 15) бил съставен след 30.05.2018 год., а на 24.03.2021 год. било издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесната сграда.

С оглед на така установената фактическа обстановка въззивният съд посочил, че спорният между страните въпрос е за действителността на клаузата за неустойка по чл.6 от споразумението. За да отговори на същия, съдът приел, че уговорената неустойка имала за цел обезщетяване забавата при изпълнение на строителството, поради което същата имала мораторен характер. Отбелязал, че съобразно правната регламентация на строителството и неговите етапи, предпоставка за въвеждане на процесната сграда в експлоатация е завършването на строителството и установяване на неговата годност, като забавата при съставянето на акт образец 15, води и до забава при съставяне на акт образец 16. Изложил, че не е налице законова пречка изпълнението на посочените задължения на строителя да бъде обезпечено с мораторни неустойки, но приел, че във всеки конкретен случай съдът дължи преценка дали те са съвместими или не, респ. могат ли да се кумулират. Позовал се на т.3 от ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС, според което нищожна е неустойка уговорена без краен предел или фиксиран срок, до който може да се начислява, а нищожна поради противоречие с добрите нрави е неустойка уговорена извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочил, че преценката за нищожност следва да се направи за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като следва да бъдат отчетени: естеството (парични или непарични) и размерът на задълженията, чието изпълнение се обезпечава; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи (залог, поръчителство, ипотека и др.); вида на неустойката и вида на неизпълнението (съществено или за незначителна част); съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди, както и други конкретни факти и обстоятелства.

Въз основа на посочената правна рамка, въззивният съд направил извод, че в конкретния случай клаузата на чл. 6 от подписаното между страните споразумение противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Направил извод, че размерът ѝ, дори при превес на наказателната функция, е несъизмеримо висок спрямо очакваните за кредитора вреди от забавеното изпълнение. Същият нарушава принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения, както и принципа за недопускане на неоснователно обогатяване на кредитора. Съдът обосновал този извод с обстоятелството, че размерът на неустойката бил уговорен независимо от периода на забава, като същата била дължима дори при закъснение от един ден за приемане на сградата с акт образец 16. Приел още, че така уговорена неустойката води до многократно нарастване на дълга на строителя, при което целеното стимулиране на реалното изпълнение на задължението било обезсмислено, а обезщетяването на кредитора за действително причинените му от забавата вреди надхвърляло в пъти установената обща форма на отговорност за пропуснати ползи /чл.82 ЗЗД/. Допълнително съдът посочил, че в конкретния случай забавата на строителя да снабди сградата с акт образец 16 била обезпечена и с неустойките по чл. 1 и чл.2 от процесното споразумение, като същевременно тази забава поглъщала забавата при завършване на строителството. Последната била обезпечена с неустойката по чл. 4 от споразумението, поради което неустоечната клауза на чл.6 създавала реална възможност за необосновано облагодетелстване на кредитора. Извода за нищожност на клаузата на чл. 6 от споразумението, обусловил извода на съда за липса на валидно възникнало в полза на ищеца вземане за неустойка и неоснователност на предявения иск.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

В съответствие с отговора на поставения въпрос въззивният съд приел, че при преценка за противоречие на процесната клауза с добрите нрави, следва да бъде съобразен мораторния характер на уговорената неустойка (за забава при приемане на сградата с акт образец 16 и въвеждането ѝ в експлоатация), както и дали същата съответства на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В противоречие с отговора на въпроса и установената съдебна практика въззивният съд приел, че в конкретния случай уговарянето на неустойка за забава в глобален размер, независещ от периода на забавата, обуславяло извод за противоречие на клаузата с добрите нрави и на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. При обосноваване на този извод съдът, макар формално да се позовал на ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС, не извършил комплексна преценка на всички релевантни за конкретния случай обстоятелства, като не обсъдил: съществувалата към момента на подписване на процесното споразумение забава в изпълнението на кредитора и обективните отношения между страните, предмет на същото; естеството на задължението обезпечено с тази неустойка и вида на неизпълнението на задължението (съществено или за незначителна негова част); съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Основателен е и касационният довод, че процесната неустойка има за предмет обезпечение на задължение, което е различно от това обезпечено с неустойката по чл.4 от договора (за завършване на строителството с акт образец 15). Действително, забавата при изпълнение строителството и установяване годността на строежа (изпълнението му съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, нормативните изисквания към строежите и условията на сключения договор), неминуемо води до забава за приемането му с акт образец 16 и въвеждането му в експлоатация, но второто задължение има самостоятелен характер, отнася се за различен етап от строителството (свързано с изграждане на съоръжения към ВиК и ЕОН, ползване на по-ниски цени на потребената ел.енергия и възможност за ползване на сградата), като възложителите търпят различни вреди от тази забава.

Допуснатото неправилно приложение на материалния закон е довело до необоснованост на въззивното решение в обжалваната му част. Налице е основанието по чл.281, т. 3 ГПК за неговата отмяна (чл.293, ал.2 от ГПК). Доколкото не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (чл. 293, ал. 3 от ГПК).

По делото са надлежно установени фактите относно: Учредяване право на строеж и възлагане на строителството на процесната сграда на ответното дружество „БЕ 2“ ООД; забавата на изпълнителя при изграждане на сградата и установяване годността за приемане на строежа започнала на 24.10.2016г. (по първоначалния договор), продължила и след уговорения по допълнителното споразумение срок (30.05.2018г.); забавата на строителя за приемане на сградата с акт образец 16 и въвеждането ѝ в експлоатация започнала на 24.12.2016г. (по първоначалния договор), продължила и след подписване на допълнителното споразумение; забавата на ответника/изпълнител за спазване на уговорените срокове за изпълнение на посочените задължения, съществувала към датата на подписване процесното споразумение от 28.02.2018г., послужила като основание за сключването му; уговореното обезщетение на вече настъпилите вреди от забавеното изпълнение, както и определените нови срокове за завършване и въвеждане в експлоатация на сградата, съответно уговаряне на нови неустойки при неизпълнението им, доколкото без това изпълнение сградата не може да бъде ползвана, респ. не могат да бъдат постигнати целите на сключения между страните договор.

С оглед на така установените факти, съдът намира, че с процесната неустойка страните са обезпечили изпълнение на поетото от строителя задължение за приемане на сградата с акт образец 16 и въвеждането ѝ в експлоатация. Същата има за цел да обезщети вредите, които възложителят/ищец би претърпял от невъзможността да влезе във владение и да ползва имота, предмет на договора, свързани с търпените значителни неудобства, респ. с не реализиране на целите във връзка, с които е осъществено придобиването му (съизмерими с евентуалния пазарен наем за този обект, предвидими към момента на договарянето ѝ, съставляващи типична и закономерна последица от забавяне на строителството). Размерът на неустойката е определен като глобална сума на квадратен метър спрямо площта на собствения на ищеца обект и е обусловен от вече съществувалата към момента на уговарянето ѝ забава за изпълнение на задълженията, продължила година и два месеца.

Предвид изложеното, съдът намира, че неустойката, преценена към момента на сключване на споразумението и с оглед начина на уговарянето ѝ (породена от вече забавеното изпълнение), не надхвърля характерните ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тя би била такава само, когато единствената ѝ цел излиза извън тези функции, което не се установява в конкретния случай. От друга страна, трайно установена е съдебна практика, според която не е необходимо да е налице пълна еквивалентност между неустойката и действително претърпените вреди, доколкото същата има както обезщетителна, така и обезпечителна и санкционна функция. Евентуалната разлика над разходите свързани с невъзможността от ползване на имота, предмет на договора, попада в обхвата на санкционната функция на неустойката – единственият предвиден в договора механизъм, с който възложителят може да въздейства върху изпълнителя/строител за изпълнение на поетото с договора задължение за приемане на сградата с акт образец 16 и въвеждането ѝ в експлоатация, т.е за постигане на крайния резултат на договора (ползване на недвижимия имот, за чието изграждане същият е сключен). Така уговорена, целта на неустойката не е неоснователното обогатяване на собственика/възложител, поради което наведеното възражение за противоречието ѝ с принципа за добите нрави е неоснователно.

С оглед на горното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.92 от ЗЗД е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Предвид уважаване на иска, основателна е и акцесорната претенция за законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2021г. до окончателното ѝ изплащане.

С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. И. И. срещу „БЕ-2“ ООД иск за заплащане на сумата от 8 785 евро, представляваща неустойка по чл. 6 от споразумение от 28.02.2018 год. за забава за приемане на описаната в т. І от споразумението сграда от приемателна комисия за съставяне на протокол образец 16, както и за издаване на разрешение за ползване на сградата, в определения краен срок по чл. 5 от споразумението (до 30.07.2018г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2021 год. до окончателното ѝ изплащане.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане, ответникът „БЕ-2“ ООД следва да бъде осъден да заплати на Д. И. И. сумата от 5 315,60лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение (от които 1298,32лв. – пред първостепенния съд; 1393,64лв. – пред въззивната инстанция и 2 323,64лв. – разноски за касационното производство).

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1074/02.03.2023г. на Софийски градски съд по в.г.д.№7976/2022г. в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. И. И. срещу „БЕ-2“ ООД иск за заплащане на сумата от 8 785 евро, представляваща неустойка по чл. 6 от споразумение от 28.02.2018 год. за забава за приемане на описаната в т. І от споразумението сграда от приемателна комисия за съставяне на протокол образец 16, както и за издаване на разрешение за ползване на сградата, в определения краен срок по чл. 5 от споразумението (до 30.07.2018г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2021 год. до окончателното ѝ изплащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „БЕ-2“ ООД да заплати на Д. И. И. сумата от 8 785 евро, представляваща неустойка по чл. 6 от споразумение от 28.02.2018 год. за забава за приемане на описаната в т. І от споразумението сграда от приемателна комисия за съставяне на протокол образец 16, както и за издаване на разрешение за ползване на сградата, в определения краен срок по чл. 5 от споразумението (до 30.07.2018г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2021 год. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА „БЕ-2“ ООД да заплати на Д. И. И. сумата от 5 315,60лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: