Определяне на обезщетение от Гаранционния фонд при смърт на пешеходец и съпричиняване

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу Гаранционния фонд при незастраховано МПС * справедливост на обезщетението * съпричиняване

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 140

гр. София, 28.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретар Ина Андонова в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 860 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд срещу решение № 25/15.02.2023 г. по в. т. д. № 565/2021 г. на Апелативен съд П. в частта, с която е отменено решение на Окръжен съд Стара Загора и касаторът е осъден да заплати на Д. М. И., Я. С. И., Н. С. И. и И. С. И. обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на С. И. И. в размер на по 75 000 лв. – разлика между присъдените 50 000 лв. и определените 125 000 лв., и потвърдено решението на Окръжен съд Стара Загора в частта за присъждане на обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв., както и в частта за присъждане на имуществени вреди в размер на по 736, 72 лв. за всеки от касаторите Я. С. И., Н. С. И. и И. С. И., ведно със законна лихва върху всяко обезщетение. Касаторът сочи нарушение на съдопроизводствените правила, осигуряващи постановяване на законосъобразен съдебен акт след анализ на всички релевирани доводи и възражения по делото, доказателства и установените от тях факти, който анализ да е намерил израз в мотивите към решението. Наред с това, заявява, че въззивното решение е постановено при нарушение на принципа за доказаност на причинените вреди и почива на предположения. Навежда оплакване за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД относно противопоставеното възражение за съпричиняване. Касаторът посочва, че въззивното решение е необосновано, тъй като съдът, въпреки заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза, е игнорирал обстоятелството, че загубата на С. И. не е акцентиращо обстоятелство в живота на четиримата ищци. Съдът не се е произнесъл по въведеното от Фонда възражение за наличие на противоречие между заключението на вещото лице и изслушаните по делото свидетели, близки роднини на ищците. Съдът неправилно е счел и, че на трима от ищците се дължи обезщетение за претърпени имуществени вреди. Формулира искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и присъждане на разноски.
От ответниците по касация е подаден отговор, с който се оспорва касационната жалба като неоснователна. Заявява се теза, че оплакванията на касатора са изцяло голословни, а постановеното от въззивния съд решение е законосъобразно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено с присъждане на разноски.
Р. Н. Р., конституиран в исковото производство като трето лице помагач, не ангажира становище по касационната жалба.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат заявеното в касационната жалба и отговора на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
Исковото производство е образувано по субективно съединени претенции с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, вр. с чл. 558, ал. 5 КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в частичен размер на по 250 000 лв. от общодължими 400 000 лв., както и за обезщетяване на имуществени вреди в размери на 34 700 лв. /за Я. И./, 37 650 лв. /за Н. И./ и 46 110 лв. /за И. С. И./ при твърдения, че вследствие ПТП, реализирано на 21.11.2017 г., С. И. И. като пешеходец е изгубил живота си по вина на управлявалия товарен автомобил ДАФ с рег. [рег.номер на МПС] Р. Н. Р., за което МПС липсва сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Първоинстанционният съд е уважил предявените от ищците претенции за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв. за всеки от тях четиримата, а тези за обезщетяване на имуществените вреди в размер съответно на 8 087, 52 лв. /за Я. И./, 9 760, 21 лв. /за Н. И./ и 12 051, 48 лв. /за И. С. И./.
При подадени въззивни жалби и от двете страни по спора въззивната инстанция е възприела установените от Окръжен съд Стара Загора факти, че за управляваното от Р. Р. МПС не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; че е налице противоправно поведение от страна на водача Р.; смъртта на С. И. е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Очертала е като спорни въпросите за наличието на съпричиняване и размерите на претендираните обезщетения. Съставът на Апелативен съд П. е формирал извод, че техническа причина за възникването на ПТП е липсата на своевременна реакция от страна на водача на автомобила. Извел е заключение, че Р. е нарушил изискването на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което е приел, че исковете са доказани по своето основание.
Стъпвайки на разясненията, дадени в ППВС № 4/25.05.1961 г., и събраните по делото гласни доказателства и психиатрична експертиза, съдът е счел, че исковете за обезщетяване на неимуществени вреди са доказани в размер на по 250 000 лв. за всеки от ищците. Този извод съдът е изградил като е взел предвид гласните доказателства, установяващи, че Д. и С. живели заедно около 10 години – събрали се, когато той бил на 15 години, а тя - на 18 години, и добре се разбирали. След смъртта му Д. се променила, затворила се в себе си и не искала да общува. Децата също приели тежко смъртта на баща си. Въззивният състав е кредитирал експертното заключение, според което при ищците се наблюдава типична (без усложнения) скръбна реакция. Към момента на извършеното психологично изследване не е било отчетено трайно негативно отражение на инцидента върху тях - той не се възприема като основно обстоятелство в техния живот. Съдът е отчел и младата възраст на починалия /25 години/, съпругата му /28 години/ и децата /9 години, 7 години, 5 години/, както и социално-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП и лимитите на отговорността по застраховка „Гражданска отговорност“.
Въззивната инстанция е съобразила и търпените от смъртта на С. имуществени вреди от вида пропуснати ползи поради лишаване на децата от издръжката, предвидена в чл. 143, ал. 2 СК. Размерът е определила в приложение на чл. 142, ал. 2 СК. Като основа за преценка на конкретните размери съдът е приел средномесечен доход на починалия от 1 040 лв. – месечен доход от 540 лв. по трудово правоотношение и допълнителен доход от рязане на дърва, който съдът е определил в рамките на 500 лв. Относно възможностите на майката да дава издръжка съставът е приел, че те са в рамките на доход от минимална за страната работна заплата. При тези изходни данни съдът е достигнал до извод, че бащата не е имал възможност да осигурява на всяко от трите си деца издръжка над минималния размер за издръжка на дете съгласно чл. 142, ал. 2 СК – ј от размера на минималната работна заплата, съответно в този размер е определил имуществените щети, търпени от децата. Съобразил е и получаваната от тях пенсия, както и разликите между размерите на получаваната пенсия и минималната издръжка.
По повод противопоставеното възражение за съпричиняване съдът е извършил преценката дали и доколко с поведението си починалият е допринесъл за настъпването на ПТП. Кредитирайки заключението на автотехническата експертиза, съставът на Апелативен съд П. е приел, че към момента на инцидента пострадалият се е намирал на платното за движение, с което е нарушил чл. 108, ал. 1 ЗДвП като не се е движил по съществуващия на място банкет. С това си поведение загиналият пешеходец е допринесъл за настъпването на ПТП и собствената си смърт. Съдът е съобразил, че в кръвта на пострадалия не е имало алкохол или наркотици, както и, че липсват данни да са му били изписвани лекарства, свързани с лечение на психична болест и наличие на суицидни намерения. По тези съображения е формирал извод за наличие на равен принос на делинквента и пострадалия. Редуцирал е определените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди с 50% като ги е присъдил с лихва от 13.05.2018 г. относно обезщетенията за неимуществени вреди и от 25.05.2019 г. относно обезщетенията за имуществени вреди.
С определение № 516/06.03.2024 г. е съобразено наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд П. въззивно решение за проверка дали то е съобразено със задължителна и казуална практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. По въпросите, касаещи съпричиняването, достъп до касационен контрол е отказан.
Задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г., доразвити от практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК по приложението на чл. 52 ЗЗД, изискват задълбочена преценка от съда на фактите, които обуславят вредите, характера и степента на получените увреждания, степента, интензитета и продължителността на преживените болки и страдания, както и общественото икономическо и социално развитие към датата, на която са причинени вредите, за да бъде определено едно справедливо тяхно обезщетение. При формиране на изводите за конкретния размер на обезщетението съдът следва да съобразява и то да не бъде източник на неоснователно обогатяване.
Отнесени към процесния случай тези разяснения мотивират извод на настоящия състав, че обжалваното въззивно решение, макар формално да е постановено при отчитане на описаните в предходния абзац критерии, е необосновано и изводите на състава са формирани при недостатъчен анализ на събрания доказателствен материал, в частност на събраните по делото доказателства чрез приетата съдебно-психиатрична експертиза. Съставът Апелативен съд П. не е оценил адекватно заключението, според което при ищците се наблюдава типична скръбна реакция без да са изявени някакви усложнения. Към момента на извършеното психологично изследване не е било отчетено трайно негативно отражение на инцидента върху тях. Според експерта инцидентът не се възприема като основно обстоятелство в техния живот. Не са събрани доказателства да е била търсена психологическа помощ, да е било назначавано медикаментозно лечение на някое от децата или на овдовялата съпруга. Действително, съдът правилно е отчел младата възраст на починалия /25 години/, на съпругата му /28 години/ и децата /9 години, 7 години, 5 години/, както и обстоятелството, че загубата на партньор и родител е обстоятелство, което се отразява драстично върху качеството на живот на всеки един от ищците – ищцата губи своята подкрепа за отглеждането на децата и грижата за общото домакинство, а децата губят бащата като източник на безусловна любов, значимата мъжка фигура в своя живот, от която да черпят пример и която да моделира поведението им, но в същото време съдът е надценил събраните чрез разпита на свидетелите гласни доказателства, достигайки до необоснован извод относно размер на обезщетението от по 250 000 лв. за всеки от претендиращите – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 3 ГПК. При отчитане на всички релевантни критерии и като има предвид събраните по делото доказателства, обществено-икономическите условия в страната и лимитите на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП - 21.11.2017 г. настоящият състав на съда определя размер на дължимите обезщетенията от по 100 000 лв. за всеки един ищец.
Следва да бъдат изцяло споделени изводите на Апелативен съд П. относно основателността на противопоставеното от Гаранционен фонд възражение за съпричиняване, неговия обем от 50% и размера на обезщетението за имуществени вреди, тъй като те са формирани при правилно приложение на материалния закон /чл. 51, ал. 2 ЗЗД, чл. 142, ал. 2 СК, чл. 82 КСО/, както и при пълно съобразяване с приетите по делото експертизи и гласни доказателства.
Поради изложеното решението на Апелативен съд П. следва да бъде частично отменено, включително относно разпределяне на отговорността за разноски, и частично потвърдено. Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2 , във вр. с ал. 1 ГПК и предявените искове за неимуществени вреди да бъдат уважени в размер на по 50 000 лв. при отчитане на описаните по-горе релевантни факти, както и на признатия обем съпричиняване. Следва да бъде потвърдено решението в частта, с която са присъдени обезщетения за имуществени вреди след частична отмяна на първоинстанционното решение.
При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците дължат на ответника касатор сторените в хода на триинстанционното производство разноски съобразно отхвърлената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищците разноски съобразно уважената част от исковете. За производството пред първа инстанция ответникът е сторил разноски в размер на 315 лв., от тях следва да се присъдят разноски в размер на 252,50 лв., за въззивната инстанция от Гаранционен фонд е претендирана само държавна такса, поради което следва да бъде присъдена част от платената държавна такса по жалбата в размер на 553, 38 лв., а в настоящото производство са претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 990 лв. и държавна такса в размер на 6 044, 20 лв., от които следва да бъдат присъдени разноски в размер на 6 410, 20 лв. съобразно уважената част от жалбата и защита срещу жалбата на ищците, или общо следва да бъдат присъдени разноски в размер на 7 216, 08 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 16 176, 81 лв. по уважените искове и 401, 74 лв. разноски за експертиза или общо в размер на 16 578, 55 лв. В полза на адвокат С. следва да бъдат присъдени възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за първа инстанция в размер на 8 520 лв., а за втора инстанция в размер на 12 738, 41 лв. или общо в размер на 21 258, 41 лв. На адвокат С. за защита срещу неоснователната част от жалбата на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 4 000 лв. за настоящата инстанция с оглед фактическата и правна сложност на делото при съобразяване с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г.
При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2 , във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 25/15.02.2023 г. по в. т. д. № 565/2021 г. на Апелативен съд П. в частта, с която е отменено решение на Окръжен съд Стара Загора и касаторът е осъден да заплати на Д. М. И., Я. С. И., Н. С. И. и И. С. И. обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на С. И. И. в размер на по 75 000 лв. – разлика между присъдените 50 000 лв. и определените 125 000 лв., ведно със законната лихва от 13.05.2018 г., както и в частта за разноските изцяло, вместо което постановява
ОТХВЪРЛЯ предявените Д. М. И., ЕГН [ЕГН], лично и като законен представител на Я. С. И., ЕГН [ЕГН], Н. С. И., ЕГН [ЕГН], и И. С. И., ЕГН [ЕГН], срещу Гаранционен фонд искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, вр. с чл. 558, ал. 5 КЗ за заплащане на суми в размер от по 75 000 лв., представляващи разлика между присъдените от първоинстанционния съд 50 000 лв. и определените 125 000 лв. от въззивния съд, ведно със законната лихва от 13.05.2018 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25/15.02.2023 г. по в. т. д. № 565/2021 г. на Апелативен съд П. в останалата обжалвана част, с която на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, вр. с чл. 558, ал. 5 КЗ Гаранционен фонд е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в полза на Д. М. И., ЕГН [ЕГН], лично и като законен представител на Я. С. И., ЕГН [ЕГН], Н. С. И., ЕГН [ЕГН], и И. С. И., ЕГН [ЕГН] в размер от по 50 000 лв., ведно със законната лихва върху главниците от 13.05.2018 г., и Гаранционен фонд е осъден да заплати обезщетения за имуществени вреди в полза на Я. С. И., Н. С. И. и И. С. И. от по 736, 72 лв., ведно със законна лихва върху главниците от 21.11.2017 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата Гаранционен фонд да заплати в полза на адвокат С. сума в размер на 23 452, 80 лв., а в полза на адвокат С. - в размер на 4 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. М. И., ЕГН [ЕГН], лично и като законен представител на Я. С. И., ЕГН [ЕГН], Н. С. И., ЕГН [ЕГН], и И. С. И., ЕГН [ЕГН], да заплатят на Гаранционен фонд сума в размер на 7 216, 08 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Гаранционен фонд да заплати по сметка на ВКС сума в размер на 16 578, 55 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.