Отмяна на констативен нотариален акт при уважен иск за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60095

София, 05.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 4023/2020 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 144 от 07.04.2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260048 от 31.08.2020 г. по гр.д.№ 975/2020 г. на Пловдивски окръжен съд в частта , с която е потвърдено допълнително решение № 4451/ 21.11.2019г. постановено по гр.д.№ 11477/ 2017г. на Пловдивски РС, с което е оставено без уважение искането на ищеца Община гр. Пловдив за отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, вписан в СВ вх.№ 21723/ 14.12.2001г, акт № ....г.
В касационната жалба на Община Пловдив, в частта, с която е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с която е потвърдено допълнителното решение на РС, се твърди противоречие с нормата на чл. 537, ал.2 ГПК и съдебната практика, тъй като отмяната на нотариалния акт, с който е признато право на собственост на ответниците за площ, за която е уважен иска на общината е последица от уважаването на иска за собственост, предявен от нея. Счита, че констативният нот. акт следва да се отмени изцяло, тъй като имот пл. № ...., за който е издаден нот. акт вече не съществува и не е идентичен с ПИ ...., а площта, за която е уважен иска на общината не съставлява самостоятелен имот и не може да се идентифицира, за да се впише съдебното решение, съгласно чл. 6 от Правилника за вписванията.
Ответникът А. И. М. оспорва касационната жалба изцяло.

Останалите ответници В. Й. Д., Г. И. Н. /М./ и М. И. М. не вземат становище.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика, в частта, в която е потвърдено решението на РС, с което е оставено без уважение искането на Община гр. Пловдив да се допълни решението, като се отмени констативен нот. акт, с който И. М. и ответницата В. Д. са признати за собственици на имот ...., в очертанията на който се включва площта, за която иска е уважен.

В съдебната практика – ТР № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК, ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 175/03.12.2018 г. по гр.д.№ 4852/2017 г. на І гр.о. и много други се приема, че когато с решението по иск за собственост са отречени правата на ответника, признати с констативен нот. акт, този акт подлежи на отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК. Предмет на иска е засегнатото материално право, а издаденият нот. акт, който би следвало да има легитимиращо действие не съответства на установеното в спорното исково производство относно принадлежността на това право. Според изричната разпоредба на чл. 537, ал.2 ГПК при уважаване на иска, предявен от засегнатото лице с издадения акт, той се отменя. Обстоятелството, че предмет на спора за собственост е реална част от имот или УПИ не променя този извод. Както се приема в Решение № 254/21.05.2010 г. по гр. д. № 4/2009 г. на ВКС, І гр.о. и Решение № 32 от 27.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1181/2018 г., I г. о. реална част от недвижим имот е допустим предмет на иск за собственост, а ако границите на претендираната реална част не са материализирани на място и имотът не е нанесен като самостоятелен в действаща кадастрална карта или ПУП, тези граници могат да бъдат определени чрез описанието им и с помощта на вещо лице в хода на разглеждане на делото и с решението.

По касационната жалба:

Община Пловдив е предявила иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР против В. Й. Д., Г. И. Н. /М./ М. И. М. и А. И. Н. /М. за реална част с площ 295 кв.м. от ПИ с идентификатор .... по КК и КР на [населено място], одобрени на 03.06.2009г. Твърди, че тази част, съставляваща бивш имот ...., която е заснета неправилно към имота на ответниците вместо като част от [улица], в момента представляваща поземлен имот с идентификатор .... по КК и КР на [населено място], с предходен идентификатор ..... За правото си на собственост е позовава на параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА .

Установено е, че ответниците са наследници на И. А. К., който е признат за собственик на основание Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници /ДВ бр. 101 /1928 г./ с н.а. № .... г. на дворно място от 275 кв.м., съставляващо имот ...., върху което е построил двуетажна къща с площ 44 кв.м., за който имот е отреден парцел .... от кв. .... От заключението на СТЕ се установява, че регулационния план, при действието на който е издаден този нот. акт не е запазен във вид който да може да се използва за установяване границите на този парцел. Съставен е АДС № 1186/2063/16.11.1951 г. за парцел ...., отреден за имот .... с площ 230 кв.м., като е отразено, че в него е построена от И. К. частна сграда и е посочен номера на нот. акт от .... г. Парцел .... е съседен на парцел ..., на който К. е признат за собственик. И. Ат.К. е посочен като съсед на актувания парцел .... На 02.12.1943 г. е издаден протокол за определяне строителна линия на ограда, съгласно утвърдена улична и дворищна регулация с точни размери на границите на парцел ...., като са спазени и сервитутните отстояния. /л.56/. Според СТЕ, чертежът в този протокол е най-ранната информация за границите на парцел .... По плана от 1955 г. е нанесена оградата, но границата между имоти пл. №... и ... и отредените за тях парцели не е ясно видима поради лошо състояние и на този план. В разписната книга на основание н.а. от .... г. на наследодателя е записан имот ...., а имот пл.№.... е записан на друг собственик. Планът, одобрен 1955 г. очертава имот ... с площ 616 кв.м. и за него е отреден парцел .... с площ 456 кв.м. – част от имот пл № .... се придават по регулация за парцел .... – детска градина, парцел ...-ГНС и парцел ....-ГНС. По план [улица]е следвало да бъде със ширина 8 м. Трасираните граници на парцел .... през 1943 г., нанесени в ситуационен план очертават площ около 370 кв.м. По плана от 1964 г. бивш имот ...., купен от наследодателя е заснет с площ 600 кв.м. От изток и от запад на границите от 1943 г. не са нанесени отделни имоти. Не са нанесети и парцелите на ГНС. По плана от 1977 г. По този план имота е заснет с площ 695 кв.м., като отново не са заснети като самостоятелни имоти площите на изток и запад от границата, очертана 1943 г. По плана от 1987 г. за бивш имот .... е отреден парцел .... На изток от него е предвидено разширение на [улица]. При действието на този план е извършено попълване на кадастралната основа с нови имоти .... от запад и имот.... от изток./л.43/ Общината е възразила границата да не минава през жилищната сграда./л. 46/. Уличната регулация, прилежаща към парцел .... не е променена, т.е. към този момент терена на имот .... не съставлява прекарана съществуваща улица и за него не е отреден самостоятгелен парцел. Общината признава това и в касационната жалба. [улица]е заснета с идентификатор .... За имот ...., като придаваемо место към парцел ...., ответниците са признати за собственици с н.а. № .... г. Тази площ не е предмет на спора.

Общият наследодател И. А. К. е починал на 11.03.1969 г. , а съпругата му Е. К. К. е починала на 08.09.1969 г. Дъщеря им М. И. М. също е починала на 23.03.1998 г. Нейни наследници са ответницата В. Й. Д. и И. Г. М., починал на 06.06.2016 г. Негови наследници са другите трима ответници Г. И. Н. /М./ М. И. М. и А. И. Н. /М.. С н.а. №.... г. М. Ив.М. прехвърля на сина си И. Г. М. 275/612 ид.ч. от имот .... С н.а. № .... г. И. Г. М. е признат за собственик по регулация на новопопълнения имот .... с площ 115 кв.м., като придаващ се към собствения му парцел ..... /Тази площ не е предмет на настоящия спор/. С н.а. № .... г. И. М. продава на трето лице ЕТ-„Р. П.“ 1/3 ид.ч. от дворно място от 390 кв.м., съставляващо парцел .... от кв. ..., а с н.а. № .... г. продава останалите 2/3 ид.ч. на малолетния си син тогава А. М. – ответник по иска.

С констативен нот. акт, вписан в СВ вх.№ 21723/ 14.12.2001г, акт №....г., И. М. и В. Д. са признати за собственици по наследство, останало от общия им наследодател И. А. К. на поземлен имот с площ 222 кв.м. по документ за собственост, а по скица от 07.11.2001 г. – 200 кв.м., съставляващ имот пл. № .... от кв. .... За издаването на този нот. акт е представен нот.акт от 1930 г. на общия наследодател и н.а. № .... г. Общината е поискала отмяна на този нот. акт и той е предмет на касационното производство.

РС е приел, че границите на придобития от държавата имот през 1930 г. от общия наследодател се определят от протокола от 1943 г., защото предходни такива не се установяват със запазен регулационен план и поради това, че не се установява ответниците да са придобили допълнително площ на изток от тази граница. Искът на общината е уважен за площта, разположена на изток от границата от 1943 г. За площта, разположена на запад от имотната граница на имот ...., подпълнен 1993 г. и определената строителна линия за ограда през 1943 г. - около 64 кв.м., иска на Общината е отхвърлен, като е прието, че за тази площ, Общината не се легитимира като собственик.

С диспозитива на решението, РС е признал за установено по отношение ответниците В. Й. Д., Г. И. Н. /М./ М. И. М. и А. И. Н. /М., че Община Пловдив е собственик на основание параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА на реална част от имот с площ от около 231 кв.м ., заключена между точки 5,7,8,9,10,11,12 в черно, 3 в зелено, 4 в зелено, а след нея по зелената линия на запад до пресечната й точка с черната линия (граница по КК) и от тази пресечна точка по черната линия на юг до точка 5 в черно, по комбинирана скица от заключението на приетата допълнителна СТЕ на лист 271 от делото на РС, която част е неправилно заснета като част от поземлен имот с идентификатор .... , по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г., целият с площ от 295 кв.м., вместо като част от [улица], в момента представляваща поземлен имот с идентификатор .... по КК и КР на [населено място], с предходен идентификатор .... Искът за собственост на общината е отхвърлен в останалата му част относно реална част от имота с площ от около 64 кв.м., заключена между точки 4 в черно, 3 в зелено, 4 в зелено, а след нея по зелената линия на запад до пресечната й точка с черната линия (граница по КК) и от тази пресечна точка по черната линия на север до точка 4 в черно, съобразно същата комбинираната скица, която е подписана от съдията и е неразделна част от решението .

Решението на първата инстанция не е обжалвано от ответниците и в уважената част е влязло в сила. Обжалвано е от общината само в отхвърлителната му част за площта от 64 кв.м.

Общината е подала молба за допълване на решението на РС, като се отмени на основание чл. 537, ал.2 ГПК издаденият констативен нот. акт за имот пл. № .... с площ 222 кв.м. РС е оставил без уважение молбата за допълване.

Въззивният съд е потвърдил основното решение в обжалваната от общината част, като се е позовал на заключението на СТЕ, според което план който да е действал към 1930 г. във вид, който да може да установи границите на придобития парцел .... не е намерен, а плана от 1955 г. също е в много лошо състояние в частта на границите между парцел .... и п.... и също не установява ясно границите, а протокола от 1943 г. дява пълна информация за местонахождението на границата и дължината на всяка от тях.

Относно допълнителното решение на РС, въззивната инстанция е приела, че не следва да отменя решението на РС и констативният нотариален акт. Изложил е неясни мотиви в смисъл, че изследваните по делото регулационни изменения по отношение на процесния имот, рефлектиращи на границите, пространственото разположение на имота и размера на неговата площ, а от там и на обема на притежаваните от ответниците права на собственост към настоящия момент, касае отразяването му като пространствени предели в кадастъра, поправка за което е постановено със съдебното решение и е главният предмет на предявения от ищеца иск по чл.54, ал.2 ЗКИР по спорното материално право.

В тази част решението е неправилно. Констативният нот. акт има легитимиращо действие не само с оглед отразяването на имота в кадастралната карта и кадастралния регистър. Той установява вещни права по отношение на всички, т.е. има легитимиращо действие по отношение на всички. Същевременно КК и КР по презумпция следва да отразяват вярно вещните права, но те не доказват право на собственост и не могат да променят вещни права. Това налага установеното с влязлата в сила част на решението да съответства и на издадения титул за собственост.

Признатите права на И. М. и В. Д. с нот. акт № ....г., вписан в СВ вх.№ 21723/ 14.12.2001г по наследство, останало от общия им наследодател И. А. К. на поземлен имот с площ .... кв.м. по документ за собственост, а по скица от 07.11.2001 г. – 200 кв.м., съставляващ имот пл. № .... от кв. ... не съответстват на установеното с влязлата в сила част на решението, с която те са отречени в пространствения обхват по решението. Затова следва да се отмени този констативен нот. акт в същия пространствен обхват, в който е уважен иска. Обстоятелството, че в нот. акт е посочен имот пл. № ...., а иска е уважен за част от идентичния с него имот .... не променя този извод. Граничите на частта, за която е уважен иска, респективно в която се отменя констативния нот. акт са индивидуализирани със скицата на чл. 271 от делото на РС и са ясни. Затова въззивното решение, потвърждаващо допълнителното решение на РС ще се отмени, като вместо това кледва да се отмени и констативния нот. акт за тази част от предмета му, за която е уважен иска.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 260048 от 31.08.2020 г. по гр.д.№ 975/2020 г. на Пловдивски окръжен съд в частта , с която е потвърдено допълнително решение № 4451/ 21.11.2019г. постановено по гр.д.№ 11477/ 2017г. на Пловдивски РС, с което е оставено без уважение искането на ищеца Община гр. Пловдив за отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, вписан в СВ вх.№ 21723/ 14.12.2001г, акт № ....г. r. и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост, вписан в СВ вх.№ 21723/ 14.12.2001г. акт №... r., с който И. М. и В. Д. са признати за собственици по наследство, останало от общия им наследодател И. А. К. на поземлен имот с площ 222 кв.м. по документ за собственост, а по скица от 07.11.2001 г. – 200 кв.м., съставляващ имот пл. № ... от кв. ..., в частта, в която имот .... по одобреното изменение на регулационния план на тази част от [населено място] от 1993 г. съвпада с реалната част с площ 231 кв.м. от имот с идентификатор .... , по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г., целият с площ от 295 кв.м. за която реална част с площ 231 кв.м ., заключена между точки 5,7,8,9,10,11,12 в черно, 3 в зелено, 4 в зелено, а след нея по зелената линия на запад до пресечната й точка с черната линия (граница по КК) и от тази пресечна точка по черната линия на юг до точка 5 в черно, по комбинирана скица от заключението на приетата допълнителна СТЕ на лист 271 от делото на РС е признато за установено по отношение на ответниците В. Й. Д., Г. И. Н. /М./ М. И. М. и А. И. Н. /М., че Община Пловдив е собственик на основание параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: