Причинна връзка при ПТП на заден ход и последваща смърт

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * условно осъждане * причинна връзка * причинно-следствена връзка * арбитражна експертиза * съдебно-медицинска експертиза

Р Е Ш Е Н И Е

№ 102

гр. София, 12 юли 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИРА МЕДАРОВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при участието на секретаря Илияна Петкова и

прокурора от ВКП А. Близнакова,

след като разгледа докладваното от съдия Грозева к. д. № 369/22г. ,взe предвид следното :

Производството е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. И. Р. –защитник на подс. Н. А. М. срещу решение № 47 от 29.03.2022 г. постановено по внохд № 268/21 г. по описа на Апелативен съд- Варна.

Заявени са касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Направено е искане за преквалифициране на деянието в по- леко наказуемо престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. а от НК и подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с приложението на чл. 78 а от НК, тъй като не е налице причинно следствена връзка между деянието на подс. М. и настъпилата смърт на пострадалата. Поставя се акцент върху поведението на пострадалата, която е предприела пресичане на пътното платно не на пешеходна пътека, като по този начин е допуснала нарушение на чл. 113 и чл. 114 от ЗДП, което указва, че резултатът е съпричинен от пострадалата. Последното не е взето предвид от предходните съдебни състави при определяне на наказанието и е самостоятелно основание за неговото смекчаване. Претендира се, липса на категоричност във вещите лица относно наличието на причинноследствена връзка между пътното произшествие и настъпилата смърт, което сочи, че въззивното решение съдържа предположения. Наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо, тъй като не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и на целите на чл. 36 от НК, поради което се настоява за неговото намаляване.

В съдебно заседание пред ВКС защитниците на подс. М.- адв. Р. и адв. А. поддържат касационната жалба с развитите в нея съображения и направени искания.

Подс. М. изразява съжаление за случилото се и моли за намаляване на двете наказания.

Частните обвинители С. К. и С. Р. се явяват лично, не се явява С. К.. Повереникът им –адв. Р. пледира за неоснователност на жалбата и на направеното искане за приложението на чл. 78 а от НК. Счита, че поведението на пострадалата на пътното платно не е допринесло за настъпване на резултата, тъй като когато подсъдимият е започнал движението си на заден ход , тя се е намирала на пътното платно и за 3-4 секунди не е имала възможност да реагира. Освен това скоростта на движение на лекия автомобил от 13,9 км. ч. не е била безопасна и е довела до настъпилите телесни увреждания. Причинно следствената връзка е налична, а наказанието справедливо, с оглед вида на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение и за това настоява за оставяне в сила на въззивния съдебен акт.

Представителят на ВКП счита, че не са налице посочените от касатора нарушения при постановяване на съдебното решение, което е съобразено с изводите на вещите лица. Налице е причинноследствена връзка между деянието и вредоносния резултат. Доказателствата са интерпретирани съобразно действителното им съдържание, като съдът е положил максимални усилия за разкриване на обективната истина по делото. Направените възржения от страните са намерили своя законосъобразен отговор в атакувания съдебен, поради което той следва да бъде оставен в сила.

ВКС- трето наказателно отделение след като изслуша доводите на страните в пределите на предоставените си правомощия и в рамките на поискания касационен контрол намери следното :

С присъда № 1 от 25.01.21 г. постановена по нохд № 234/20 г. Окръжен съд- Силистра признал подс. Н. А. М. за виновен в това, че на 27.06.2019 г. в [населено място], обл. Силистра на кръстовището на [улица], с [улица]и ул. /улица/ при управление на МПС л. а. „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, в резултат, на което причинил по непредпазливост смъртта на С. А. К., настъпила на 28.10.2019 г. , като след деянието направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. Б, вр. чл. 343, ал. 1 в, В от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343 Г лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три години.

Осъдил подс. М. да заплати направените по делото разноски.

Срещу присъдата постъпила въззивна жалба от адв. Р.- защитник на подс. М., по която АС- Варна образувал внохд № 268/21 г. С решение №47 от 29.03.2022 г., въззивният съд потвърдил присъдата на първата инстанция и осъдил подс. М. да заплати направените пред АС разноски в размер на 2 340 лв.

Преди да даде отговор на основното възражение в касационната жалбата, касаещо неправилното приложение на материалния закон, ВКС следва да спре вниманието си на развитите оплаквания за нарушения в процесуалната дейност на съда, с които е заявено касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, тъй като наличието им би препятствало обсъждането на останалите доводи, с които се поддържат другите две касационни основания.

1.Становището на настоящия касационен състав е, че въззивната инстанция не е допуснала твърдените в жалбата нарушения на процесуалния закон. Въззивното решение не съдържа пороци и позволява да бъде проследен начина, по който съдът е формирал вътрешното си убеждение по фактите и правото. Касаторът неоснователно твърди, че в него механично са възпроизведени мотивите на първата инстанция, без апелативният съд да направи собствен доказателствен анализ. Внимателният прочит на съдържанието на съдебния акт, налага извод, че той не е дистанциран от изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК и в него са дадени отговори на всички значими въпроси и на направените от страните възражения. В изпълнение на задълженията си произтичащи от чл. 13 и чл. 14 от НПК, въззивната инстанция е провела допълнително съдебно следствие и е назначила арбитражна СМЕ, след което е изслушала становището на изготвилите я вещи лица. Направила е свой прочит на доказателствената съвкупност и в резултат от нея е достигнала до същите изводи по фактите и правото, както първоинстанционния съд, обосноваващи съставомерност на деянието на подс. М. по чл. 343а ,ал. 1 б. Б вр. чл. 343, ал.1 б. В от НК.

В сърцевината на касационната жалба е поставено оплакването за неправилна оценка на доказателствата, установяващи наличието на причинноследствена връзка между поведението на подс. М. и настъпилия резултат, като се претендира некоректна интерпретация на заключенията на назначените от съдебните инстанции СМЕ по този въпрос. Съображенията, с които те са защитени в процесуалния документ, инициирал настоящото производство, не намират опора в материалите по делото. Решението на въззивния съд не почива на предположения,а изводите в него са направени след обективен и безпристрастен прочит на цялата доказателствена съвкупност по делото, а не на избирателна част от него. Фактите по делото са установени непротиворечиво от двете съдебни инстанции и по тях страните не спорят. Решаващите констатации на съставите по същество, за наличието на пряка причинна връзка между осъщественото на 27.06.2019 г. деяние и съставомерния резултат- настъпилата на 28.10.2019 г. смърт на пострадалата, са направени при съблюдаване на процесуалните правила и в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Лишено от основание е твърдението, че назначените от въззивната инстанция вещи лица, изготвили арбитражната СМЕ, „са показали непознаване на казуса“ и техните изводи са в противоречие с установената фактология по делото. В съдебното заседание, в което те са били изслушани, страните по делото активно са се ползвали от възможността да задават въпроси, на които експертите са дали ясни и аргументирани отговори. Обстоятелството, че част от тях не удволетворяват очакванията на кастора за по- благоприятен изход от делото, не индикира на необоснованост на експертното заключение, нито поражда съмнение в обективната му интерпретация от съда. От подробните разяснения на вещите лица, става ясно, че освен констатираните в първите часове след инцидента при приема в болницата, гръдна травма, контузия на глава, счупени ребра, контузия на десен бял дроб, многофункционално счупване на лява подбедрица и сътресение на мозъка, пострадалата е получила тежка коремна травма, установена няколко дни по- късно. Тя е била придружена с пълно откъсване на дванадесетопръстника от стомаха и именно това се явява най- тежкото увреждане, получено от нея, което се е оказало несъвместимо с живота. Последиците от травмата са били свързани с настъпил излив на стомашно съдържимо и жлъчен сок в коремната кухина, в резултат от които са започнали възпалителните процеси, довели до сепсис в организма, който наред с останалите усложнения от пътния инцидент е довел до леталния изход за пострадалата.

Вещите лица от арбитражната експертиза не се колебаят в преценката си, че всички травми и усложнения от тях- проявили се в болничното заведение и в дома на пострадалата, са в пряка причинна връзка с пътнотранспортното произшествие и че некрозата на ръбцовата периферия на дванадесетопръсника не е резултат от предишно заболяване или от претърпяната операция на язва през 1985 година, а е последица от пътния инцидент. Те са разяснили, че след ПТП, и след оперативните намеси тънкото черво не е имало пълноценна възможност за възстановяване, и за това и развилите се усложнения - перитонит, илеус, чревна непроходимост и сепсис се явяват пряк резултат от претърпения пътен инцидент, а не са странични или външни за инкриминираните събития последици.

В заключение оплакванията в жалбата срещу аналитичната дейност на съда, касаещи приетия от него медикобиологичен развой на получените от пострадалата телесни повреди не ангажират настоящата инстанция със становище за наличието на релевираното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.

2. При това положение, след като въззивният съд не е допуснал нарушения в аналитичната си дейност и въз основа на установената от него фактология, която е обвързваща за касационната инстанция, ВКС стигна до извода, че материалният закон е приложен правилно, като подс. М. е признат за виновен по чл. 343а, ал.1,б. б, във вр. чл. 343, ал.1, б. В от НК. Извършеното от подсъдимия деяние е престъпление по цитирания текст, тъй като съставомерните общественоопасни последици са настъпили като негово следствие. Причинените тежка и средна телесна повреди, макар и свързани с деянието се поглъщат от по- тежкия резултат-смъртта на пострадалата. Те не представляват самостоятелни последици от него и не следва да бъдат изолирани като самостоятелно по- леко наказуемо престъпление, тъй като по делото е установено съществуването на пряка връзка между деянието и по- тежкия резултат.

Правната теория ясно дефинира, че причинната връзка между деянието и престъпния резултат е необходим обективен елемент на престъплението, определя неговата наказателно правна квалификация и представлява обективна предпоставка за наказателната отговорност на дееца. / НП на РБ, проф. И. Н., издателство 1972 г. л. 263/. Установените по делото факти индикират на това, че извършеното общественоопасно и виновно деяние от страна на подс. М. се намира в обективна връзка с престъпния резултат, тъй като с действията си по управление на МПС на заден ход със скорост от 13 км. ч. в нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал.1 и ал. 2 от ЗДП, без да има видимост за случващото се зад автомобила, подсъдимият ударил пресичащата пътното платно зад лекия автомобил от дясно на ляво К., и й причинил множество увреждания, от които водеща е коремната травма. От тази травма са се развили всички коментирани по- горе усложнения, довели до смъртта й, тъй като вещите лица са категорични, че откъсването на дванадесетопръсника не би могло да се получи, без външно въздействие – каквото представлява удара от МПС в тялото на пострадалата. Този момент е поставил началото на причинноследствения процес и именно деянието на подс. М. се явява онзи обективен факт от действителността, без който не биха настъпили общественоопасните последици. То е „необходимо условие“, „елемент от каузалния комплекс“, без който не би настъпил крайния резултат.

Следва да се има предвид, че въпреки отдалечеността във времето, причинноследствения процес между изпълнителното деяние и настъпването на резултата, не е бил прекъснат от последователно развивалите се между тях събития – извършените коремни операции, изписването на 5.09.2019 г. от болницата, престоят в домашна обстановка и връщането в болничното заведение на 13.10.2019 г., тъй като нито едно от тях не заличава причината за развоя им във времето, пряко свързан с пътнотранспортното произшествие и участието на подсъдимия в него.

3. В светлината на коментираните от инстанциите по същество обстоятелства, които имат значение за индивидуализация на наказанието, ВКС прие, че то е правилно определено, като са отчетени комплексно данните за личността на подсъдимия, степента на обществена опасност на деяние и дееца и целите на чл. 36 от НК и за това не се налага корекцията му. Решаващото съображение за налагане на относително високия размер на наказанието от три години лишаване от свобода, с оглед приложението на привилегирования състав на престъплението по чл. 343 а от НК, е информацията от справката от КАТ / т. 4, л.35-39/, представяща подс. М. като системен нарушител на правилата по ЗДвП и ППЗДвП, с оглед извършените разнообразни и многобройни нарушения, за които са му наложени административни наказания, които очевидно не са оказали поправящ ефект и които заедно с конкретното престъпление, го разкриват в негативна светлина, като водач на МПС. Последните налагат, държавата да окаже сериозно въздействие срещу подсъдимия чрез определяне на по- строга санкция, в сравнение с наказанията, налагани на водачите, извършили същите по вид престъпления, но представляващи инцидентни или изолирани прояви. Този извод не се променя от направената преценка, че пострадалата като участник в движението, също е нарушила изискванията на чл. 113 и чл. 114 от ЗДП и е започнала пресичане на пътното платно, не на пешеходната пътека, която се е намирала пред спрелия лек автомобил на подсъдимия. Предприемайки пресичането на това място и по този начин, зад спрелия на аварийни светлини автомобил обърнат с посока на движение напред в дясно от нея, тя не е можела да очаква извършване на движение на заден ход и достигане до мястото на удара, толкова бързо, тъй като логичното и законосъобразно поведение за подсъдимия е било да продължи движението си напред, а не да тръгва назад, изминавайки 17 метра до мястото на удара. Поради това и съдебните състави не са намери за необходимо да обсъждат наличие на принос от страна на пострадалата в престъпния резултат, което в други случаи и с оглед указанията дадени в ТР №2/2016 г. на ОСНК на ВКС би довело до редуциране на наказанието.

Определеният максимален изпитателен срок на отлагане изтърпяването на наказанието от пет години, според ВКС е прекомерен, не е съобразен с това, че подс. М. е интегрирана в обществото личност, с много добри характеристични данни, полагащ общественополезен труд, ползващ се с добро име в общността, в която живее. Ясно осъзнава вината си, разкайвайки се за случилото, което преживява тежко и заради това, че пострадалата, която е била възрастна жена, е негова позната. Процесуалното му поведение пред съдебните състави подсказва, че изминалото време от извършване на деянието, му е дало повод да преосмисли живота си, като го мотивира за напред да се въздържа от действия, с които би застрашил здравето и живота на хората, участниците в движението по пътищата, с което ВКС счита, че функциите на чл. 66 от НК/ възпиращата и предупредителната/ могат да се постигнат и с по- кратък изпитателен срок на отлагане на изтърпяване на наказанието, а именно от три години и шест месеца.

Липсата на основания за редуциране на размера на наказанието лишаването от свобода, не дават възможност за корекция на наложеното кумулативно наказание по чл.343 Г от НК „лишаване от право да управлява МПС“ с оглед действието на чл. 49, ал.2 от НК, поради което искането в жалбата не може да бъде уважено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК ВКС- трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 47 от 29.03.2022 г., постановено по внохд№ 268/21 г. по описа на Апелативен съд-Варна, като намалява определения на основание чл. 66, ал.1 от НК, изпитателен срок от пет години на три години и шест месеца.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове : 1 2.