Ограничения на въззивния съд при проверка на първоинстанционното решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Застраховка "Помощ при пътуване" * правомощия на въззивната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 45

гр. София, 05.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение , в открито заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№523 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Д. срещу решение №5927 от 31.10.2024 г. по в.гр.д.№3414/2022 г. на СГС. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение №20200774 от 20.10.2021 г. по гр.д.№6434/2021 г. на СРС, са отхвърлени предявените от С. А. Д. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД обективно съединени осъдителни искове по чл.426, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 150 евро, представляваща застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 02.02.2020 г. застрахователно събитие по застрахователна полица №[ЕГН] от 23.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 03.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и за заплащане на сумата от 13.83 евро, законна лихва върху главницата от 150 евро за периода от 08.03.2020 г. до 02.02.2021 г. и е потвърдено решение №20200774 от 20.10.2021 г. по гр.д.№6434/2021 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от С. А. Д. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД обективно съединени осъдителни искове по чл.426, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от сумата 9850 евро, разлика между присъдените от първата инстанция 150 евро и пълният предявен размер на иска от 10 000 евро и за заплащане на сумата от 905.62 евро, разлика между присъдените от първата инстанция 13.83 евро и пълния предявен размер на иска от 919.45 евро.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, като се посочва, че съдът, в нарушение на процесуалните правила (при прието от ответника застраховател наличие на валидно сключен договор между страните) и при неправилна преценка на събраните доказателства, е приел за недоказано наличието на процесното застрахователно правоотношение, като от друга страна не е обсъдил направеното възражение за наличие на неравноправни клаузи в общите условия към процесния договор.

Ответникът по касация „Застрахователно дружество Евроинс“ АД заявява становище за неоснователност на жалбата.

С определение №2009 от 30.06.2025 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд, без във въззивната жалба на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, а и в отговора на това дружество срещу въззивната жалба на ищцата С. А. Д., да е направо оплакване срещу направените от първата инстанция фактически констатации за наличие на потвърждаване в писмена форма на извършени без представителна власт действия и за сключване на валиден договор за застраховка между страните, е приел, че в процесния случай, ищцата е следвало на първо място да установи по безспорен начин възникването и съществуването на договор със съдържание, като твърдяния в исковата молба договор за застраховка, в това число, че ответникът е страна по посочения договор. Изложил е съображения, че по делото за посочените обстоятелства, не са ангажирани безспорни доказателства от страна на ищцата, като за същите няма и признание от страна на ответника и в този смисъл е достигнал до извод, че представените по делото доказателства не установяват по безспорен начин, наличие на валидно облигационно (договорно) отношение между страните по делото, поради което е отхвърлил исковете изцяло. За пълнота е изложил, че доводите за неравноправност на клаузи от общите условия са наведени несвоевременно, поради което не следва да бъдат обсъждани.

По въпроса относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото е постановено ТР №1 от 09.12.2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т.1, т.2 и т.3 от което е разяснено, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. Относно правомощията на въззивната инстанция е формирана и константна практика на ВКС, обективирана в множество решения по чл.290 ГПК, в които се приема, че съдът не може да се произнася нито по отношение на ненаведени от страните факти, твърдения и възражения, нито по отношение на обстоятелства, за които между страните не съществува спор. При въззивното обжалване съдът може да извършва проверка на първоинстанционното решение само в рамките на посочените от жалбоподателя оплаквания за неправилност и то само в частта му, обхваната от тези оплаквания. В останалата част съдът не може да извършва проверка на първоинстанционното решение, доколкото предвид липсата на оплаквания срещу нея следва да бъде прието, че жалбоподателят е съгласен с изводите на първоинстанционния съд. Поради това въззивният съд не може да проверява обосноваността на фактическите констатации на първоинстанционния съд, нито това дали те са направени при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нито да обсъжда наново събраните доказателства по делото, без във въззивната жалба да са направени оплаквания в тази връзка.

Обжалваното решение е постановено в отклонение от разрешенията, дадени в посочената практика. Въззивният съд не е съобразил ограниченията, установени в чл.269 ГПК, като без да е бил сезиран с изрично оплакване от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, е приел за недоказано съществуването на твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение и само на това основание е преценил претенцията за неоснователна. При липса на надлежно заявени с въззивната жалба оплаквания за погрешно установяване на фактите от значение за спора и/или за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд (за потвърждаване в писмена форма на извършени без представителна власт действия), въззивната инстанция не е разполагала с правомощия да преразглежда тези констатации и да формира извод за недоказаност на правоотношението, прието за установено от първостепенния съд. От друга страна в решението не са изложени мотиви по основните спорни между страните по делото въпроси, вкл. и по въпроса относно неравноправност на клаузи от общите условия към процесния договор (в нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК), което води до необходимост обжалваното решение да бъде отменено на основание чл.293, ал.3, вр. чл.236, ал.2, вр. чл.269 от ГПК, а делото върнато за ново произнасяне на въззивния съд, при което следва да се обсъдят всички доводи и възражения на страните (наведени във въззивните жалби и в отговора) във връзка със спорните въпроси по делото.

При новото разглеждане на делото на основание чл.294, ал.2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №5927 от 31.10.2024 г. по в.гр.д.№3414/2022 г. на СГС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.