Отговорност на застрахователя при катастрофа, причинена от двама шофьори

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увредения срещу застрахователя * солидарна отговорност * деликтна отговорност * деликт * делинквент * съпричиняване

8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
гр. София, 30.03.2020г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение , в съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 289 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Ш. срещу решение №2155 от 13.08.2018г. по гр.д. №3031/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, поправено с решение от 11.10.2019г. по същото дело, в частта, с която е отменено решение №1248 от 24.02.2017г., постановено по гр.д. №8530/2015г. от Софийски градски съд, в частта, с която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено по предявените при условията на евентуалност иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД да заплати на Г. Д. Ш. сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.05.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2012г. и вместо това са отхвърлени предявените от Г. Д. Ш. против евентуалния ответник „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ имащ за предмет обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.05.2012г., до размер на сумата от 60 000 лв. и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва, считано от 26.05.2012г. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се сочи, че решението на САС в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторката поддържа, че съдът неправилно е приел, че при вина на двама водачи за настъпването на ПТП, всеки от застрахователите отговаря за 1/2 част от дължимото обезщетение. Счита, че при извод за наличие на вида на водача, застрахован при евентуалния ответник „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, въззивният съд е следвало да остави в сила решението за осъждане на този ответник, а не да отмени решението и да отхвърли изцяло иска срещу него.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че макар двамата водачи да имат вина за настъпването на процесното ПТП, след като е разгледан главният иск срещу застрахователя "Уника" АД, не са налице предпоставки за разглеждане на евентуалния иск срещу застрахователя на втория водач. Счита, че неправилно съдът не е уважил изцяло предявения иск срещу "Уника" АД, поради което ако следва да се присъди допълнително застрахователно обезщетение, то се дължи именно от предпочитания ответник.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП възлиза на 80 000 лв. Изложил е съображения, че двамата водачи при условията на независимо съпричиняване са допринесли в равна степен за настъпването на ПТП и на вредоносния резултат. Приел е, че отговорността на всеки от двамата ответници – застрахователи на водачите, е до размера на приноса на застрахования, тоест за 1/2 от 80 000 лв. С оглед предявяването на исковете при условията на евентуалност, съдът е счел, че само предпочитаният ответник следва да бъде осъден за това, което дължи - 40000 лева.

С определение №23 от 08.01.2020г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос: При осъществяване на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по сключена с един от тях застраховка „Гражданска отговорност“ как отговаря спрямо пострадалото лице – съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент или за пълния размер на вредите, до размера на застрахователната сума?

По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

По поставения въпрос относно отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“ при осъществяване на увреждането от няколко делинквенти е налице практика на ВКС, обективирана в решение №121 от 18.09.2014г. по т.д.№2859/2013г. на ВКС, ТК и решение №192 от 02.11.2017г. по т.д. №416/2017г. на ВКС, ТК, В същите е прието, че при съпричиняване на вредоносния резултат от неколцина, застрахователят по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност" на автомобилистите отговаря до размера на застрахователната сума, но за обезщетяване пълния размер на вредата, а не пропорционално на приноса на застрахования от него делинквент. Отговорът е мотивиран с разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, установяваща солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от които отговаря спрямо увредения за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса си. Въпреки, че застрахователят по гражданската отговорност на един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите делинквенти или техните застрахователи, предвид функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент - за всички вреди и в пълния им размер, като отговорността на застрахователя би била лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

По същество на касационната жалба.

Налице е въведеното касационно основание по чл.281, т.3, пр.1 от ГПК с оглед на възприетото разрешение на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване.

Въз основа на събраните доказателства съдебният състав е установил, че на 26.05.2012г., около 15,20 часа, в района на километър 384 на ПП Е-79, между [населено място] и [населено място], е осъществено процесното ПТП между лек автомобил "Нисан", управляван от М. К. и микробус "Мерцедес Спринтер", управляван от Н. К.. Установен е следният механизъм на ПТП: лекият автомобил "Нисан" се движи по платно за движение в дясната пътна лента, след което изпреварва лек автомобил "Ауди Q7" и се прибира върху принадлежащата му лента, като при това навлиза в зоната на десен за него завой с критична скорост /от около 130 км./ч./ според заключението на вещото лице М., а според вещото лице Е. - 117 км./ч. /. В същия момент насрещно движещият се микробус "Мерцедес" с десен волан, движейки се в зоната на завоя, навлиза в насрещната пътна лента около осевата линия. Водачът на л.а. "Нисан" предприема аварийно спиране с цел намаляване на скоростта, с ефективно задействане на спирачната уредба, при което под действие на центробежната инерционна сила автомобилът губи за момент напречната си устойчивост и настъпва контакт между задната лява част на л.а."Нисан" и предната лява врата на микробуса. Видно от заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно – автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице М., причина за настъпването на ПТП е внезапната употреба на спирачките при разминаване на двете МПС от водача на л.а. "Нисан", отклоняване на задната част на автомобила наляво и преминаване в платното за насрещно движение, където се е намирал бус "Мерцедес Спринтер". Също така вещото лице сочи, че минималната странична дистанция между двете МПС при разминаване трябва да е 2,05 м., а същата е била около 1,2 м., като и двамата водачи на МПС са се движили около осевата линия. Констатациите за движението и на двамата водачи в максимална близост до осевата линия се потвърждават и от заключението на вещото лице инж. Ж. Е.. Вещото лице сочи, че преди удара, л.а. "Мерцедес" се е движил с десните си гуми върху лентата на л.а. "Нисан", като по ширина това навлизане е в границите до 0,5 м., а едва към момента на удара се е прибрал в прилежаща му лента. Наред с това вещото лице посочва, че процесното ПТП не би настъпило при отклонение на л.а. "Нисан" вдясно и неупотреба екстрено на спирачната система. И двете експертизи са отчели движението на двамата водачи в близост до осевата линия като обуславящо настъпването на произшествието, наред с неправилно предприетото от лекия автомобил "Нисан" аварийно спиране. С оглед допуснатото от водача на микробус "Мерцедес" нарушение на чл.16, ал.1 т.1 от ЗДвП, както и допуснатите от водача на л.а. "Нисан" нарушения на изискването на чл.20 ал.2 предл.1 от ЗДвП за движение със скорост, съобразена с атмосферните условия, състоянието на пътя и конкретните условия на видимост, и изискването на чл.25 ал.1 от ЗДвП да извърши маневрата изпреварване, като се съобразява с положението, посоката и скорост на движение за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, правилна се явява констатацията на въззивния съд, че и двамата водачи са допринесли за настъпването на вредоносния резултат.

Въззивният съд, след като е стигнал до извода, че е налице противоправно поведение и на двамата водачи, неправилно е приел, че всеки от тях отговаря пред увреденото лице съразмерно с приноса на пострадалия. При извода за съпричиняване и преценка, че пълният размер на дължимото обезщетение е 80 000 лева, решаващият състав на САС е следвало да уважи изцяло предявения главен иск срещу предпочитания ответник "ЗК Уника" АД, застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на водача на микробус "Мерцедес". В настоящата хипотеза обаче ищцата не е подала касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която предявеният срещу предпочитания ответник иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над 40 000 лева, съответно същото е влязло в сила. Частичното отхвърляне на претенцията за обезщетение по отношение на единия застраховател, не формира сила на пресъдено нещо по отношение на отговорността на застрахователя на другия делинквент. Няма пречка увреденият да търси обезщетение за претърпяното ПТП от застрахователите и на двамата делинквенти, като предяви претенциите си частично от сумата срещу различните застрахователи, респективно да получи доброволно плащане на част от обезщетението от единия застраховател и да предяви претенция по съдебен ред за оставащата част от дължимото обезщетение срещу другия. Съгласно разясненията дадени в т.1 от ТР №2/6.06.2012г. по т.д. №1/2010г. на ОСТК на ВКС - прякото право по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ се погасява след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Съгласно чл.127, ал.1 от ЗЗД отговорността на делинквентите се счита за прекратена при пълно обезщетяване на кредитора. В решение №107/01.09.2017г. по т.д. №441/2016г. на ВКС, І т.о., е прието, че искът по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ срещу застраховател на един от двама водачи, причинили вреди при независимо съпричиняване е допустим, след като правоимащите лица не са напълно обезщетени за причинените им от деликта неимуществени вреди със сключеното извънсъдебно споразумение със застрахователя на другия деликвент.

С оглед изложеното и предвид самостоятелния характер на отговорността на всеки от застрахователите за обезщетяване на пълния размер на вредата, причинена от застрахования при него водач, в случая частичното отхвърлянето на иска срещу единия застраховател, не е пречка да бъде разгледан и уважен прекият иск срещу застрахователя на втория делинквент, независимо, че същият е предявен като евентуален. От значение е дали с осъждането на предпочитания ответник е постигнато пълно удовлетворяване на увреденото лице.

Съобразявайки вида и обема на получените от ищцата травматични увреждания / открито счупване на двете подбедрици и разкъсно - контузни рани на двете подбедрици /, претърпените четири операции в периода от 2012г. до 2014г., продължилият 16 месеца възстановителен период, данните от приетата по делото съдебно - медицинска експертиза, че пострадалата Г. Ш. е търпяла болки и страдания в период от две години, като в продължение на три от месеца от този период не е могла да стъпва на краката си, а в по - голямата част от възстановителния период се е придвижвала с патерици, настоящият състав приема, че към датата на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие – 26.05.2012г., справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД е обезщетение в размер на сумата 60 000 лв. При определяне на този размер съдът отчита и младата възраст на пострадалата към момента на произшествието - седемнадесет години, с оглед на която принудителната й изолация, наред с физическия дискомфорт, е била източник на много негативни емоции. Следва да бъдат съобразени и получените трайни видими физически белези на двете подбедрици, както и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /§27, ал.2 от ПЗР на КЗ /отм./, съставляващи отражение на обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

Предвид изложеното и отчитайки, че с влязлата в сила част от въззивното решение "ЗК Уника" АД, застраховател на другия делинквент, е осъден да заплати на касационната жалбоподателка обезщетение в размер на 40 000 лева, ответникът по касация трябва да заплати на жалбоподателката обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП в размер 20 000 лв. на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. Върху обезщетението се дължи законната лихва, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие - 26.05.2012г.

По изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293 ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отменено решение №1248 от 24.02.2017г., постановено по гр.д. №8530/2015г. от Софийски градски съд, в частта, с която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено по предявените при условията на евентуалност иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, да заплати на Г. Д. Ш. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.05.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2012г. и вместо това са отхвърлени предявените от Г. Д. Ш. против евентуалния ответник „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ имащ за предмет обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.05.2012г., до размер на сумата от 20 000 лв. и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва, считано от 26.05.2012г. Вместо това ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата Г. Д. Ш. на основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ сума в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.05.2012г., заедно със законната лихва, считано от 26.05.2012г. до окончателното изплащане. В останалата част, с която предявеният срещу "ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до 60 000 лева, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на представляващото касационната жалбоподателка - ищца Г. Д. Ш. адвокатско дружество "Й. и Е.", на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение за първата и въззивната инстанция, в размер общо на 1552 лева съразмерно с уважената част от иска.

По отношение на следващите се на касационната жалбоподателка разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, настоящият състав намира за основателно възражението на ответното дружество за прекомерност на уговореното и заплатено възнаграждение. То надвишава почти петкратно минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, без делото да се отличава с необичайна фактическа и правна сложност. Предвид изложеното размерът на адвокатското възнаграждение за касационното производство следва да бъде намален, като вместо припадащата се съобразно изхода на производството част от уговореното възнаграждение в размер на 3200 лева, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лева.

На ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съобразно изхода на касационното производство.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника по касация следва да се възложи държавната такса в размер на 1600 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от иска.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №2155 от 13.08.2018г. по гр.д. №3031/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, поправено с решение от 11.10.2019г. по същото дело, в частта, с която след частична отмяна на решение №1248 от 24.02.2017г., постановено по гр.д. №8530/2015г. от Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от Г. Д. Ш. против евентуалния ответник „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.05.2012г., до размер на сумата от 20 000 лв. и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва, считано от 26.05.2012г. както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД на основание чл.78 ал.3 от ГПК деловодни разноски за двете инстанции за разликата над сумата 1403,34 лева /хиляда четиристотин и три лева и тридесет и четири стотинки/, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД на основание чл.78, ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за разликата над сумата 200 лева /двеста лева/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ на Г. Д. Ш., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], ет.5, ап.13, сумата 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на пътно – транспортно произшествие от 26.05.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2012г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК направени в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева / хиляда лева/ .

ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Адвокатско дружество "Й. и Е.", с адрес [населено място], [улица], ет.2, офис 4, сумата 1552 лева /хиляда петстотин петдесет и два лева/ - адвокатско възнаграждение за първата и въззивната инстанции, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Г. Д. Ш., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], ет.5, ап.13, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 200 лева / двеста лева/ .

ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1600 лева /хиляда и шестстотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2155 от 13.08.2018г. по гр.д. №3031/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, поправено с решение от 11.10.2019г. по същото дело, в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.