Връщане на първоначална вноска по развален лизинг, платена чрез прихващане

Текстът на акта

Ключови фрази

Неоснователно обогатяване * прихващане

29

Р Е Ш Е Н И Е

№328

гр. София, 25.11.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ , Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретар София Симеонова като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1105 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „УниКредит Лизинг“ АД, [населено място] чрез процесуалните му представители адв. Р. Г. и адв. Х. Х. и Адвокатско дружество „К. и Г.“ срещу решение № 259 от 20.04.2023 г. по т. дело № 1014/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е отменено решение № 260583 от 16.09.2022 г. по т. дело № 76/2019 г. на Софийски градски съд, TO, VI-10 състав и ответникът „УниКредит Лизинг“ АД е осъден да заплати на ищеца „Еър Лазур –Дженерал авиейшън“ ЕООД /н./ на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сума в размер 8 260 000 щатски долара, представляваща първоначална вноска по договор за финансов лизинг на самолет № 86200/30.10.2008 г. като платена на отпаднало основание, и на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ по сметка на Софийски апелативен съд сума в размер 973 754,88 лв., представляваща дължима държавна такса за двете инстанционни производства.

Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като САС е уважил иска на непредявено основание. Поддържа, че при твърдение за плащане на първоначалната вноска по процесния Договор за финансов лизинг на самолет № 86200/30.10.2008 г. /ДФЛ/ на отпаднало основание поради разваляне на договора ищецът е бил длъжен да наведе в исковата молба /ИМ/ ясни и конкретни факти относно третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно кога и как /на какво основание/ твърди да е осъществен фактът на разваляне на ДФЛ. Независимо, че основава наличието на третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД на факта на разваляне на ДФЛ на 17.01.2014 г. от лизингодателя на основание чл. 87 ЗЗД, ищецът същевременно поддържа в ИМ, че договорът бил „неправомерно“ развален, като с ИМ са предявени и два евентуални иска за вреди от неизпълнение на задължения на лизингодателя за период след сочената от ищеца дата на разваляне 17.01.2014 г. Излага доводи, че въпреки дадените от СГС указания на ищеца да отстрани противоречията в твърденията си и да уточни какво поддържа – дали, че ДФЛ е развален на 17.01.2014 г. от лизингодателя, или че договорът е продължил действието си след тази дата, тъй като лизингодателят не е имал право да го развали, в уточнителната молба синдикът на ищеца е навел отново същите взаимно изключващи се твърдения и не е отстранил противоречията в тях, като с влязло в сила определение на СГС производството по двата евентуални иска е прекратено и ИМ е върната в съответната част. Поддържа също, че в допълнителната искова молба /ДИМ/ противоречията в ИМ не са отстранени, а са наведени взаимно изключващи се твърдения относно действителността на ДФЛ – твърди се, че сключените на 30.10.2008 г. ДФЛ и договор за покупко-продажба на самолет били нищожни, тъй като в съвкупност обективирали съглашение в противоречие на чл. 152 ЗЗД; ДФЛ бил привиден и прикривал договор за паричен заем, обезпечен със сключването на договора за продажба на самолета в противоречие на чл. 152 ЗЗД; в ДИМ в противоречие с твърдението, че ДФЛ е развален от „УниКредит Лизинг“ ЕАД с уведомително писмо на 17.01.2014 г., е наведено твърдение за разваляне на ДФЛ по право съгласно чл. 89 ЗЗД на 18.12.2013 г. поради настъпила обективна невъзможност на лизингодателя да му прехвърли собствеността върху самолета в края на лизинговия срок предвид сключване на тази дата на договор за продажба на самолета между лизингодателя и „Партнер лизинг“ АД. Касаторът излага, че ищецът едва в първото съдебно заседание е уточнил, че поддържа второто, наведено в ДИМ, твърдение за разваляне на договора по право съгласно чл. 89 ЗЗД на 18.12.2013 г./.

В касационната жалба е развита тезата, че въпреки направеното уточнение, не е ясно на какво основание е уважен искът, след като САС не е приел за осъществен никой от двата наведени от ищеца факта на разваляне на ДФЛ на две различни дати и основания. От мотивите на решението не е ясно дали съдебният състав е приел ДФЛ за развален, респективно прекратен, нито на коя дата. Вместо това САС е допълнил служебно основанието на иска, като е приел, че с отчуждаването на вещта и отнемането на фактическата власт върху нея от лизингополучателя ДФЛ е лишен от предмет, каквото твърдение няма в ИМ, ДИМ и във въззивната жалба. Касаторът излага съображения, че ищецът не е основал иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД на твърдение за разваляне на ДФЛ от страна на ищеца на определена дата поради виновно неизпълнение на задължение на ответника, нито на твърдение за разкъсване на договорната връзка поради неизпълнението на тези задължения от страна на лизингодателя, поради което съдебният състав е постановил недопустимо решение.

Касаторът излага и доводи, че във въззивната жалба на ищеца няма оплакване за неправилност на извода на СГС и на мотивите, че ДФЛ не е развален на 18.12.2013 г. по право на основание чл. 89 ЗЗД, който факт на разваляне ищецът е заявил, че поддържа като основание на иска според последното уточнение в първото по делото заседание.

Касаторът прави евентуално оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Относно нарушението на материалния закон излага следните доводи: по делото не е установено плащане от ищеца на ответника на сумата 8 260 000 щ. д.; прихващането не е приложимо към разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като прихващането и изпълнението на паричното задължение са различни юридически факти; в чл. 55, ал. 1 ЗЗД не е предвидено погасяване на задължение на ищеца към ответника чрез прихващане, а получаване от ответника на онова имуществено благо, което ищецът претендира за връщане. Касаторът поддържа, че в противоречие с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД САС е уважил иска, въпреки че не е приел за установен по делото нито един от наведените от ищеца факти на разваляне на процесния ДФЛ на различни дати, нито се е произнeсъл, че ДФЛ е развален на някаква дата. Излага и доводи за неправилност на решението поради това, че приетите от въззивния съд факти за пълно неизпълнение на задължението на лизингодателя за предоставяне на ползването изобщо не се твърдят от ищеца в ИМ и ДИМ, както и че тази фактическа констатация е в пълно противоречие с доказателствата по делото.

По отношение на оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът твърди, че съдебният състав не е извършил съвкупна преценка и не е обсъдил всички доказателства, правнорелевантни факти и доводи на страните – игнорирал е доводите в отговора на въззивната жалба и в становището по същество по делото, че развалянето на договора за лизинг няма обратно действие; игнорирал е доводите в отговора на въззивната жалба, че въз основа на приложения по делото договор за продажба на самолета, сключен на 18.12.2013 г. между ответника по иска и „Партнер лизинг“ АД, собствеността върху самолета не е прехвърлена на купувача „Партнер лизинг“ АД на датата на сключване на договора за продажба, предвид изричната уговорка в р. III, чл. 3, ал. 1 от същия договор за настъпване на прехвърлителния ефект едва след изпълнение на всички кумулативно изброени условия в уговорената последователност, сред които е и условието продавачът да е прекратил действието на ДФЛ и да е уведомил за това купувача; не е обсъдил доводите на ответника по иска относно съществуването на просрочени непогасени задължения на лизингополучателя /ищеца/ по процесния ДФЛ и изцяло неправилно е приел, че ищецът е платил напълно вноските по договора . Подробни съображения за необсъждане на всички доказателства, правнорелевантни факти, възражения и доводи на страните са изложени и в раздел II, т. 3, 4 и 5 от допълнението към касационната жалба, представено в срока по чл. 283 ГПК.

В допълнението към касационната жалба касаторът поддържа също, че в нарушение на дадените от ВКС разрешения в точки 2 и 3 на Tълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не е отстранил пропуските при докладване на делото по чл. 146 ГПК, като не е отговорил на никой от въпросите относно факта на разваляне на ДФЛ на 17.01.2014 г. и относно това дали подлежи на доказване.

Ответникът /ищец в първоинстанционното производство/ „Еър Лазур – Дженерал авиейшън“ ЕООД /н./, представлявано от синдика А. М., оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поддържа становище, че решението на САС е допустимо, правилно, законосъобразно и произнесено в съответствие с практиката на ВКС. Излага доводи, че съдебният състав е уважил иска на предявеното основание. Поддържа, че хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД посочва отпадане на основанието без да въвежда изискване фактьт на отпадането да се изразява непременно в разваляне или прекратяване на договора, не въвежда какъвто и да е друг задължителен юридически факт. Счита, че процесната претенция за връщане на полученото е основана на отпаднало основание. По какъв начин е отпаднала облигационната връзка е елемент на фактическите твърдения на страните, но не е елемент от предявения иск.

Ответникът по касационната жалба поддържа, че въззивният съд в съответствие с правомощията си по чл. 269 и чл. 271 ГПК е изложил мотиви във връзка с оплакванията, посочени във въззивната жалба, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните. Счита, че САС правилно е приел, че в патримониума на дружествата е настъпило разместване на блага, предвид извършеното прихващане и неговите функции като способ за погасяване на задължения, способ за реализация на вземането, при който кредиторът получава еквивалент и способ за изпълнение, защото чрез него длъжникът се освобождава от свой дълг.

С определение № 2859 от 01.11.2024 г. по т. дело № 1105/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 259 от 20.04.2023 г. по т. дело № 1014/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: Приложимо ли е правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД по предявен иск за връщане на престацията на отпаднало основание, ако задължението на ищеца е погасено чрез прихващане?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, с оглед правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното:

По отношение на установената от въззивната инстанция фактическа обстановка:

Въззивният съд е констатирал, че с решение № 2309/06.12.2017 г. по т. д. № 3017/2017 г. на СГС, ТО, VI–14 състав по отношение на „Еър Лазур – Дженерал авиейшън“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност поради настъпила неплатежоспособност с начална дата 31.12.2013 г. и дружеството е обявено в несъстоятелност.

Приел е за установено, че с договор за покупко-продажба на самолет, сключен на 30.10.2008 г. с нотариална заверка на подписите, ищецът е продал на ответника по иска самолет Bombardier CL-600-2-B16 Challenger, модел 604, фабричен сериен № 5625 за сумата 29 500 000 щ. д. и срок на доставка същия ден. Съдебният състав е посочил, че в договора за покупко-продажба от 31.03.2008 г. е отразено, че продавачът „Еър Лазур – Дженерал авиейшън“ ЕООД е и лизингополучател, като на същата дата между ответното дружество като собственик и лизингодател и ищцовото дружество като лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг № 86200/30.10.2008 г.

Въззивната инстанция е анализирала договорните клаузи на договора за финансов лизинг и въз основа на тях е приела следното: страните са уговорили първоначална вноска в размер 8 260 000 щ. д., дължима след сключване на договора преди да се направят каквито и да е плащания от лизингополучателя към лизингодателя или към продавача на самолета и преди подписване на приемо-предавателния протокол, както и заплащане на 132 лизингови вноски, включващи главница и лихва, в края на всеки месец съгласно погасителния план; съгласно предварителни условия за заплащане на покупната цена задължението на лизингодателя за заплащане на покупната цена ще е предмет и ще е под условие за получаването от страна на лизингополучателя на първоначалната вноска или прихващане на първоначалната вноска и такса управление; в раздел IV, т. 2 - т. 5 са договорени условията, при които лизингополучателят може да придобие собствеността върху самолета по време и при изтичане на лизинговия период; в раздел ХХ са посочени хипотези на неизпълнение на договорни задължения, а в раздел ХХI – последиците в случай на неизпълнение.

Със споразумение към договора за финансов лизинг № 86200, сключено на 30.10.2008 г. между „Еър Лазур – Дженерал авиейшън“ ЕООД като продавач и лизингополучател и „УниКредит лизинг“ АД като купувач и лизингодател, дължимата продажна цена за самолета в размер 29 500 000 щ. д. без ДДС е прихваната с дължимите от продавача - лизингополучател по договора за финансов лизинг първоначална вноска в размер 8 260 000 щ. д. и такса управление в размер 132 750 щ. д., намалена с предварително заплатените от лизингополучателя 2 400 евро за инспекция на самолета, преизчислени в щатски долари.

Въззивният съд е установил, че с анекс 1 към договор за финансов лизинг № 86200/30.10.2008 г., подписан от страните по делото и „Петрол Холдинг“ АД, последното дружество е встъпило като съдлъжник по договора. Обсъдил е анекс № 2/20.09.2010 г. и анекс № 3/27.12.2011 г. за промяна на падежа на лизинговите вноски, удължаване на срока на договора и разсрочване на задълженията на лизингополучателя с подписване на нов погасителен план. Съдебният състав е анализирал клаузите на т. 16 и т. 19 от анекс № 3/27.12.2011 г., уреждащи последиците при неизпълнение на задълженията на лизингополучателя. Приел е, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на лизинговите вноски в полза на ответника по делото били издадени изпълнителни листи по конкретни дела на Варненски районен съд, въз основа на които било образувано изпълнително производство пред ЧСИ № 715, което впоследствие било прекратено и изпратено за продължаване на действията при ЧСИ № 838 М. Бъзински.

Във въззивното решение е констатирано, че с уведомление, получено на 25.11.2013 г. до ЧСИ М. Бъзински, взискателят „УниКредит лизинг“ АД и „КТБ“ АД са уведомили съдебния изпълнител за сключен между тях на 20.11.2013 г. договор за цесия, въз основа на който вземанията по издадените изпълнителни листове били прехвърлени на банката, като цесионерът направил искане изпълнителното производство да продължи при ЧСИ М. П., № 851. С уведомление за цесия от 02.12.2013 г., получено на 25.11.2013 г., ответното дружество е уведомило ищеца за извършената цесия на „КТБ“ АД. Прието е, че с писмо, входирано при ищеца на 17.01.2014 г., ответникът е уведомил ищцовото дружество, че във връзка с просрочие на дължими суми по договор за финансов лизинг № 86200/30.10.2008 г. и анексите към него в общ размер 11 375 340,87 щ. д. и неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечения /ипотеки/ разваля договора за финансов лизинг и иска връщане на самолета.

С писмо, входирано при ищеца на 20.01.2014 г., същият е уведомен от трето лице - „Партнер Лизинг“ АД, че по силата на договор от 18.12.2013 г. „Партнер Лизинг“ АД е закупило от ответното дружество самолета, поради което е собственик на същия, и е разпоредило самолетът да бъде на негово разположение на летище София. Констатирано е, че в чл. 2, ал. 5 от договора страните са постигнали съгласие окончателното приключване на сделките да се осъществи до 28.02.2014 г. при кумулативно изпълнение на посочени в чл. 3 от договора условия, при което настъпва и транслативният ефект на договорите. С приемо-предавателен протокол от 20.01.2014 г. лизингодателят /ответник по делото/ чрез лизингополучателя /ищец по делото/ е предал самолета на купувача „Партнер Лизинг“ АД.

За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че са осъществени предвидените в чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД предпоставки, а именно наличие на договор между страните, изпълнение на задължение на ищеца да даде посочената сума по договора и отпадане на договорната връзка между страните на твърдяното от ищеца основание:

1/ Страните са били обвързани от договор за финансов лизинг № 86200/30.10.2008 г. по смисъла на чл. 342 ТЗ в неговата разновидност на обратен лизинг; договорът за лизинг не е нищожен и получаването на сумата, съставляваща първа вноска, част от общата цена на лизинговата вещ – самолет, с която се намалява финансираната от лизингодателя ответник стойност, не е била дадена при начална липса на основание.

2/ Лизингодателят е избрал да търси реално изпълнение на договора за лизинг като е предприел действия по принудително събиране на вноските по договора за лизинг, с лихви за забава и неустойка, и то за период няколко години напред. Поради това, че задълженията за внасяне на лизингови вноски за целия период на договора за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми и вноските са събрани принудително, с изключение на част от последната месечна вноска и последната вноска, която е за т. нар. остатъчна стойност /наречена в договора „финално плащане“/, към 17.01.2014 г. за лизингодателя не е възникнало правото да развали договора за лизинг, дори и при констатирано неизпълнение на задължението на лизингополучателя да учреди уговорените обезпечения. По аргумент от чл. 87, ал. 4 ЗЗД неизпълнението само на това задължение за учредяване на обезпечения е несъществено за интереса на кредитора към този момент. Съдебният състав се е позовал на разпоредбата на чл. 289 ТЗ и е приел, че въз основа на недобросъвестно упражняване на правото си по чл. 1 от раздел XXI „Мерки при неизпълнение” от договора за лизинг, въпреки реална липса на „събитие на неизпълнение” от кръга на изброените в раздел XX от страна на лизингополучателя, ответникът по иска е упражнил едновременно с това и правото да иска предаване на лизинговата вещ, съответно на трето лице, с което лице се е договорил предварително да му прехвърли собственоста върху вещта.

С недобросъвестното упражняване на правата си да прекрати едностранно договора с уведомление и едновременно да поиска предаване на вещта, ответната страна е отнела от ищеца държането на лизинговата вещ и е прехвърлила собствеността на трето лице. При обективна невъзможност лизингодателят да изпълни задължението си да прехвърли собствеността върху лизинговата вещ на връщане подлежи първоначалната вноска от лизинговото възнаграждение, тъй като тя покрива част от първоначалната стойност на вещта - част от покупната цена, а лизингополучателят не би могъл да придобие собствеността върху вещта /самолет/ поради разваляне /в случая поради недобросъвестно упражняване на права/ и отчуждаване. С отчуждаването на вещта и отнемането на фактическата власт върху нея от лизингополучателя договорът за лизинг е лишен от предмет.

Позовавайки се на чл. 347, ал. 2 ТЗ, съдебният състав е приел, че при прехвърляне на лизинговата вещ договорът за лизинг не остава в сила спрямо приобретателя, съответно хипотезата на чл. 238 ЗЗД за възможно едностранно прекратяване на договора за лизинг с едностранно предизвестие е неприложима. Лизингополучателят не е длъжен да върне вещта поради това, че правомерно очаква да я придобие в срока на договора. С отнемането на фактическата власт върху лизинговата вещ и нейната продажба на трето лице лизингодателят е изпаднал в пълно неизпълнение на основното си задължение да предостави ползването на вещта. Считано от отчуждаването на вещта и нейното отнемане, договорът за лизинг е изцяло лишен от предмет и е фактически и правно неизпълним. Между страните липсва договорка за заместваща облага, която лизингодателят да дължи на лизингополучателя в хипотеза на отнемане ползването върху договорената лизингова вещ, поради което не може да се приеме, че договорът за лизинг е продължил своето действие. С недобросъвестното си поведение ответникът е изпаднал в пълно неизпълнение на сключения договор, като облигационната връзка между страните окончателно и непоправимо се е разкъсала.

Съдебният състав е изложил съображения, че за ищеца невъзможността да ползва лизинговата вещ занапред, въпреки че задължението за лизингови вноски и за процесната първа вноска е изплатено чрез различни законово признати способи, се явява обективна и извън неговата воля, като се дължи на недопустима злоупотреба с права от страна на ответника. Договорът за лизинг не е прекратен на основание изявлението на ответника за едностранно прекратяване поради неизпълнение, а е прекратен едностранно от ответната страна чрез действия на неизпълнение на нейни задължения - с отнемането на ползването на вещта от лизингополучателя и продажбата й на трето лице. Приел е, че е налице хипотезата на незаконосъобразно едностранно прекратяване на договора за лизинг от страна на лизингодателя, което е довело до обективна невъзможност за изпълнението на този договор, поради липса на лизингова вещ за упражняване на нейното възмездно ползване и липса на правна възможност за нейното придобиване от лизингополучателя.

За ищеца е невъзможно да придобие собствеността върху конкретната лизингова вещ, нито да ползва същата за предвидения срок до възникване правото му на придобиване. В имуществената сфера на ответника - лизингодател е постъпила парична сума, формирана от първоначалната вноска и сбора на събраните лизингови вноски, а в имуществената сфера на ищеца е налице намаляване със стойността на първоначалната вноска.

3/ Въззивният съд не е споделил тезата на първоинстанционния съд, че поради извършено прихващане на насрещни вземания в размер 8 260 000 щ. д. не е налице разместване на блага, като при хипотезата на развален договор, при който задължението на едната страна е погасено чрез прихващане с друго насрещно вземане, не може да се търси реституция на даденото, защото няма ефективно разместване на блага, няма получаване. Изложил е съображения, че прихващането е законово признат способ за погасяване на задължения, способ за реализация на вземането, при който кредиторът получава еквивалент, способ за изпълнение, защото длъжникът се освобождава от дълг, както е и средство, с което се избягва излишния оборот - избягва се двойното плащане. Ищцовото дружество е заплатило /погасило/ първоначална вноска в размер 8 260 000 щ. д. чрез прихващане на свое вземане за част от продажната цена на самолета със задължението си за погасяване първоначална вноска по лизинговия договор, купувачът по договора за покупко-продажба и същевременно лизингодател по процесния договор /настоящ ответник/ се е съгласил и приел този начин на плащане, като разместването на блага е ефективно и реално. Въззивната инстанция е приела, че разпоредбата на чл. 343 ТЗ относно риска от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е неотносима към настоящия казус, тъй като основанието на предявения иск е отпадането на основанието за плащане на първоначалната вноска вследствие действията на лизингодателя - ответник по делото, а не погиването на веща.

По отношение на релевантния материалноправен въпрос:

В Обща част, раздел II „Източници на задълженията“, от чл. 55 до чл. 59 ЗЗД вкл. са уредени различни фактически състави на неоснователното обогатяване като източник на облигационното правоотношение. Съставите по чл. 59 ЗЗД и по чл. 55 - чл. 58 ЗЗД се отнасят като общ към специални. Целта на правната уредба на фактическите състави на неоснователното обогатяване е изравняване на едно неоправдано имуществено разместване, отстраняване на състоянието, до което то е довело, тъй като запазването му би противоречало на принципите на справедливостта, еквивалентността и добросъвестността.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Юридическите факти, при осъществяването на които се поражда задължение за връщане на полученото по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, се състоят от следните елементи: 1/ даване на нещо от едно лице /солвенс/; 2/ получаването му от друго лице /акципиенс/; 3/ начална липса на основание за осъщественото разместване – относно юридическия факт по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД; даването, съответно получаването се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено – относно юридическия факт по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД; основанието съществува при получаването на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила. При трите фактически състава на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД първите два елемента са еднакви – предаване на нещо от едно лице /солвенс/ и получаването му от друго лице /акципиенс/, а разликата се отнася до третия елемент в зависимост от това дали основанието е налице в момента на получаване на имущественото благо или отпада впоследствие – получено при начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание.

Получаването на нещо от едно лице предполага даването му от друго лице. Даването и получаването представляват конкретни активни фактически действия, които водят до имуществено разместване на конкретно имуществено благо между даващия и получаващия.

Между даването и получаването на имуществено благо като фактически действия, от една страна, и придобиването на права и престирането, от друга страна, съществуват различия. При предаването и получаването се установява фактическа власт върху определена имуществена ценност и не винаги се осъществява при наличие на облигационна връзка. Престирането е свързано с наличието на облигационно отношение и представлява погасяване на съответното задължение. В случаите на първоначална липса на основание даването не е равнозначно на престиране, тъй като лицето, което дава имуществената ценност, не е обвързано с получателя. В случаите на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД даването се извършва по валидно облигационно правоотношение /например договор, който оправдава имущественото разместване до отпадането му с обратна сила/, поради което представлява престиране на дължимия резултат. В хипотезата на дадено с оглед отпаднало основание е налице същинско престиране по задължение, което по-късно нов юридически факт заличава с обратно действие.

Престирането на дължимия резултат може да бъде извършено по няколко начина. Един от способите за погасяване на задължението е чрез прихващане /компенсация/ на насрещни вземания. Когато компенсацията е извършена валидно, нейното действие е конститутивно и се изразява в погасяване на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши – чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Прихващането е способ, който замества изпълнението на задължението на прихващащия, но се различава от същинското изпълнение. При прихващането на насрещни вземания няма предаване и получаване на имуществени блага, няма разместване на имущество във връзка с изпълнението на насрещните задължения. За разлика от прихващането, изпълнението на задължението се осъществява с фактическото престиране от длъжника на кредитора на дължимата престация.

Същинското изпълнение на парично задължение се извършва чрез плащане на дължимата сума – безкасово /чрез задължаване и заверяване на банковите сметки на платеца и на получателя/, или в брой /реално предаване на парични средства/, или чрез електронни инструменти. При него погасяването на паричното задължение настъпва в резултат на реално разместване на парична сума от имуществото на едно лице /платеца/ в имуществото на друго лице /получателя/. Погасителният ефект на плащането спрямо паричното задължение настъпва на датата на осъществяването му като факт – с предаване в брой на паричните средства, респективно със заверяване на банковата сметка на кредитора със съответната сума съгласно чл. 305 ТЗ.

Целта на прихващането на насрещни парични вземания е, когато две лица си дължат взаимно парични суми, насрещните им парични вземания да се погасят до размера на по-малкото от тях не чрез размяна на плащания на дължимите суми. При компенсацията на насрещни парични вземания няма предаване на пари или прехвърляне на пари между банкови сметки чрез тяхното задължаване и заверяване, нито плащане чрез електронни инструменти. Погасяването на паричното задължение настъпва в резултат на волеизявлението на една от страните или съвпадане на волеизявленията на двете страни, без кредиторът да получава и в имуществото му да постъпва реално парична сума. За разлика от изпълнението при прихващането няма разместване на парична сума от имуществото на длъжника към имуществото на кредитора. Волеизявлението за прихващане има обратно действие съгласно чл. 104 ЗЗД - при него погасителният ефект настъпва не на датата на волеизявлението или достигането му до другата страна, а на датата, на която е могло да се извърши прихващането.

С разваляне на договора, по който задължението на едната страна е погасено чрез прихващане, отпада основанието на вземането на насрещния правен субект. В тази хипотеза не може да се търси реституция на даденото по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, защото няма ефективно разместване на блага, няма получаване. Насрещният правен субект не е получил имуществено благо, което да може да върне по смисъла на посочената законова разпоредба. В резултат на компенсацията той е спестил същинското изпълнение на своето задължение, като дължимата от него престация не е излязла от неговия патримониум и в същото време е намален размерът на неговото ликвидно и изискуемо задължение.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вън от предвидените в чл. 55 – чл. 58 ЗЗД случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съобразно ППВС № 1/28.05.1979 г. неоснователно обогатяване е налице всякога при неоснователно разместване на имуществени ценности, т. е. не само при увеличаване имуществото на дадено лице, но и при спестени му средства за сметка на имуществото на друго лице. За правния субект, чието задължение е погасено чрез прихващане и впоследствие основанието за възникване на погасеното задължение е отпаднало поради разваляне на договора, е налице обедняване, тъй като от една страна основанието е отпаднало, а от друга страна той не е получил своето насрещно вземане поради компенсацията. За насрещния правен субект е налице обогатяване, тъй като от една страна той си е спестил разходи за своето задължение предвид погасяването му чрез прихващане, а от друга страна е отпаднало основанието за неговото вземане поради разваляне на договора. При извършено валидно прихващане на насрещни вземания и последващо разваляне на договора, по който задължението на едната страна е погасено чрез прихващане, отпада основанието за вземане по този договор на другата страна. Поради това, че насрещният правен субект не може да върне престираното чрез прихващането по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, страната, чието задължение е било погасено чрез прихващане, но е отпаднало основанието за нейното задължение /насрещното вземане на насрещния правен субект/, има право да реализира правата си по чл. 59 ЗЗД.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния материалноправен въпрос:

Правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД не е приложимо по предявен иск за връщане на престацията на отпаднало основание, ако задължението на ищеца е погасено чрез прихващане. При извършено валидно прихващане на насрещни вземания и последващо разваляне на договора, по който задължението на едната страна е погасено чрез прихващане, правата и задълженията на страните следва да се уредят по реда на чл. 59 ЗЗД.

По правилността на въззивното решение:

Предвид дадения отговор на релевантния правен въпрос настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд неправилно е приел, че при извършеното между страните прихващане е налице реално и ефективно разместване на блага. В противоречие с материалния закон – чл. 103, ал. 1 ЗЗД, съдебният състав е отъждествил прихващането на насрещни вземания с изпълнение на задължението. Между изпълнението на задължението и прихващането на насрещни вземания като способ за погасяване на задължението съществува разлика, която не е отчетена от въззивната инстанция. Приетото от въззивния съд обстоятелство, че ищецът е заплатил първоначалната вноска в размер 8 260 000 щ. д. чрез прихващане на свое вземане за част от продажната цена на самолета не съответства на същността на плащането на парична сума и на прихващането като способи за погасяване на задължение. Прихващането и изпълнението на паричното задължение са различни юридически факти, които водят до погасяване на задължението. Предвид разпоредбите в глава III „Действия на задълженията“, глава 1 „Изпълнение“ от ЗЗД, изпълнението на задължението се осъществява с престиране на първоначално дължимата престация по вид, количество и качество. Изпълнението на паричните задължения, каквото е задължението на ищеца за първоначалната вноска по ДФЛ, се извършва с факта на плащане на дължимата сума от длъжника на кредитора безкасово или в брой, т. е. налице е реално разместване на парична сума от имуществото на едно лице /платеца, длъжника/ в имуществото на друго лице /получателя, кредитора/. Прихващането е уредено в глава V „Погасяване на задълженията“, раздел 1 „Прихващане, подновяване и опрощаване“ заедно с други способи на погасяване на задълженията, различни от тяхното изпълнение. Прихващането на насрещни парични вземания се осъществява чрез волеизявление на едната страна или съвпадане на волеизявленията на двете страни, като при него няма реално разместване на блага, т. е. няма предаване на пари, нито задължаване и заверяване на банкови сметки, нито плащания чрез електронни инструменти. В конкретния случай не е осъществено изпълнение на задължението на ищеца за заплащане на първоначалната вноска чрез плащане на дължимата сума, а паричното задължение е погасено чрез прихващане на насрещно вземане за част от покупко-продажната цена на самолета по договора от 30.10.2008 г., като прихващането на насрещните вземания е осъществено с насрещни волеизявления на страните – споразумението от 30.10.2008 г. В имуществата на страните не са постъпили реално парични суми. Предвид изложените съображения въззивният съд незаконосъобразно е приложил правилото на чл. 55, ал. 1, ал. 3 ЗЗД към института на прихващането.

Ищецът е длъжен в исковата молба да посочи фактическите обстоятелства, на които основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Подвеждането на фактическите обстоятелства, изложени от ищеца, следва да съответстват на изискванията на определен фактически състав, който съставлява и квалификацията на иска. При разглеждане на исковата претенция съдът следва да се произнесе по твърдяното от ищеца право, без да е обвързан от дадената от него правна квалификация. Задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения и петитум.

Съгласно константната практика на ВКС, при фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД при отпадане на основанието ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването на вещ, респективно плащането на сумата, като е допустимо да изложи и твърдения за основанието към момента на получаване на престацията от ответника, както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже основанията за задържане на полученото.

При фактическия състав на чл. 59 ЗЗД ищецът следва да въведе твърдения за факти, твърдения относно извършени от някоя от страните или трети лица действия, поредица от действия или настъпили юридически събития, в резултат на които се е стигнало до обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. Действията могат да бъдат или действия на обеднялото лице, или на обогатения, или на трето лице, или поредица от действия на различни лица. Ищецът следва да въведе и търдения, че имуществената облага е влязла в патримониума на обогатения. Без значение с оглед правната релевантност на обогатяването по смисъла на чл. 59 ЗЗД е квалификацията на действията като виновни или невиновни, добросъвестни или недобросъвестни. Правно релевантни са, както неправомерните, така и правомерните действия, довели до неоснователно обогатяване, но не следва да има друг път на защита на интересите на обеднялото лице.

В конкретния случай в исковата молба и уточненията ищецът e изложил твърдения за: сключен между ищеца и ИнтелиДжет груп ЛЛЦ договор за покупко-продажба, с който ищецът е закупил самолет Bombardier CL-600-2-B16 Challenger, модел 604, фабричен сериен № 5625 за цена 29 500 000 щ. д.; сключен между ищеца и ответника договор за финансов лизинг № 86200/30.10.2008 г., по силата на който ответникът като лизингодател се задължава да закупи описания в приложение № 1 самолет - Bombardier CL-600-2-B16 Challenger, модел 604, фабричен сериен № 5625, а ищецът като лизингополучател - да вземе на лизинг самолета от лизингодателя, като към договора за финансов лизинг са подписани 6 приложения – погасителен план, спецификация и др.; сключен между ищеца като продавач и ответника като купувач договор за покупко-продажба № Air Lazur-UCL-2/30.10.2008 г. на гореописания самолет за цена 29 500 000 щ. д.; сключено на 30.10.2008 г. между ищеца и ответника споразумение за прихващане на двете насрещни и изискуеми задължения до размера на по-малкото, във връзка със сключените договор за покупко-продажба и договор за финансов лизинг от 30.10.2008 г. между същите страни – задължение на ответника за заплащане на цена 29 500 000 щ. д. без ДДС по договора за покупко-продажба и задължение на ищеца да заплати първоначална вноска 8 260 000 щ. д. и такса управление 132 750 щ. д. без ДДС, намалена с предварително платените от ищеца 8 000 евро за инспекция; предаване на лизинговия актив от ответника на ищеца с приемо-предавателен протокол към ДФЛ; сключени анекси и споразумения към ДФЛ, с които се констатира закъснение на лизингополучателя за заплащане на лизингови вноски, както и се преуреждат задълженията; издадени в полза на ответника изпълнителни листове за определени суми по конкретни дела – изпълнителен лист от 29.11.2012 г. за сумата 5 000 000 щ. д. - част от предсрочно настъпила изискуемост на задължението за заплащане на главница съгласно чл. 16, ал. 1 от анекс 3/27.12.2011 г., заедно със законна лихва и разноски; изпълнителен лист от 09.04.2013 г. за сумата 3 836 969,44 щ. д. - остатък от предсрочно изискуема главница лихва и разноски; образувано изпълнително дело № 20117150400577 при ЧСИ М. Пашова, рег. № 715, с район на действие РС-Варна, към което са присъединени посочените изпълнителни листове, впоследствие по искане на взискателя прехвърлено при ЧСИ М. Бъзински, peг. № 838, район на действие CГC /изп. дело № 20138380402818/, а след това при ЧСИ М. П., рег. № 851, район на действие СГС /изп. дело № 20138510403045/; постигната уговорка между ответника, съдлъжника „Петрол Холдинг“ АД и „КТБ“ АД /н./ банката да погаси задълженията на лизингополучателя по договора за лизинг; сключен на 20.11.2013 г. между „КТБ“ АД и ответника договор за цесия за прехвърляне на задълженията на ищеца по ДФЛ от ответника на „КТБ“ АД /н./ и уведомяване на ищеца от ответника на 02.12.2013 г. за цесията; постъпване по сметка на лизингодателя /ответника по иска/ от продажбата на вземанията по ДФЛ на сумата 17 350 440 лв.; цялостно погасяване на непадежиралите задължения от солидарния длъжник „Петрол Холдинг“ АД по изпълнителните дела; изпращане от ответника до ищеца на 17.01.2014 г. уведомително писмо, че разваля договора за финансов лизинг, без да отчита направените погашения; уведомяване на ищеца на 20.01.2014 г. от трето дружество – „Партнер лизинг“ АД, че е придобило по договор за покупко-продажба от 18.12.2013 г., сключен с ответника като продавач, собствеността върху посочения самолет; предаване с приемо-предавателен протокол от 20.01.2014 г. на самолета от ответника чрез ищеца на „Партнер лизинг“ АД; основание за разваляне на договора за финансов лизинг от ответника – чл. XXI, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. XV, ал. 6 от ДФЛ връзка с чл. 22 от анекс № 3; доколкото първоначалната вноска съгласно ДФЛ няма характер на лизингова вноска, тъй като е извън финансираната от лизингодателя част от цената и е приспадната съгласно споразумението към ДФЛ от 30.10.2008 г., след разваляне на процесния договор се явява платена на отпаднало основание; поради това, че тази вноска представлява инвестиция, направена от ищеца като продавач /лизингополучател/ по договора за покупко-продажба, срещу която не стои насрещната престация – придобиване собствеността на самолета, с развалянето на ДФЛ ищецът е ощетен със сумата в размер 8 260 000 щ. д. и поради това е претърпял преки и непосредствени вреди; ищецът сочи, че след неправомерно разваляне на договора за финансов лизинг от лизингодателя първоначалната вноска в размер 8 260 000 щатски долара, която няма характер на лизингова вноска и е приспадната съгласно споразумението за прихващане с част от цената по договора за покупко-продажба, се явява недължимо платена на отпаднало основание. В уточнението на исковата молба ищецът поддържа, че вследствие на неправомерното разваляне на ДФЛ от ответника – лизингодател се дължи връщане на сумата 8 260 000 щ. д., платена чрез прихващане на насрещните и изискуеми вземания на страните до размера на по-малкото от тях съгласно споразумението към ДФЛ от 30.10.2008 г. Евентуално, ако се приеме, че изявлението за разваляне на ДФЛ на лизингодателя не е породило действие, то ответникът неправомерно е отнел лизинговата вещ, поради което дължи връщане на даденото на отпаднало основание. Ищецът не е изложил твърдения за реално предаване на паричната сума в размер на уговорената първоначална вноска, не е посочил дали и кога сумата е преведена по банков път на ответника – лизингодател чрез заверяване на банковата му сметка, или е платена в брой, или чрез конкретни електронни инструменти, а е поддържал, че прихващането на насрещните вземания представлява плащане.

Предвид изложените в обстоятелствената част на исковата молба и направените уточнения факти и обстоятелства и заявения петитум, въззивният съд е определил неправилно правната квалификация на иска. Неправилно съдебният състав е приел, че искът е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като не е съобразил, че липсва твърдение за реално предаване на претендираната сума, и не е отчел, че прихващането на насрещни вземания /парични задължения/ не може да се приравни на заплащане на дължима парична сума. Въз основа на твърдените факти и обстоятелства и направеното искане правната квалификация на иска следва да се определи по чл. 59 ЗЗД. Дадената от съдилищата неточна правна квалификация – по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вместо по чл. 59 ЗЗД, не е довела до недопустимост на въззивното решение. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При липса на такова нарушение дадената от съда правна квалификация на исковата претенция във всички случаи обуславя правилността, съответно неправилността на решението. В конкретния случай не е налице нарушаване на принципа на диспозитивното начало в процеса, тъй като въззивният съд е разгледал твърдените правно релевантни факти и обстоятелства, поради което дадената от него правна квалификация на претенцията за заплащане на исковата сума касае правилността на обжалваното решение.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. В конкретния случай не се налага връщане на делото на въззивната инстанция на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, тъй като не е необходимо повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Страните са изложили фактическите си твърдения, възражения и правни доводи, представили са относимите към твърденията и възраженията доказателства и са направили доказателствени искания, които са допуснати и събрани в исковото производство.

Правилен и съответстващ на представените доказателства е изводът на въззивната инстанция, че страните са били обвързани от договор за финансов лизинг № 86200/30.10.2008 г. по смисъла на чл. 342 ТЗ в неговата разновидност на обратен лизинг и че договорът за лизинг не е нищожен.

В противоречие със събраните доказателства и при нарушение на материалния закон - чл. 87 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че към 17.01.2014 г. за лизингодателя не е възникнало правото да развали договора за лизинг. Този извод е направен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на всички събрани относими и представени своевременно доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, възражения и доводи на страните в противоречие с разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Не са обсъдени доводите на ответника по иска относно съществуването на просрочени непогасени задължения на лизингополучателя /ищеца/ по процесния ДФЛ, поради което неправилно е прието, че ищецът е платил напълно вноските по договора. Не е обсъдено заключението на съдебно-счетоводната експертиза в неговата пълнота в съвкупност с договора за цесия, заповедите за изпълнение, изпълнителните листове и другите писмени доказателства, относими към задълженията на ищеца по ДФЛ. Фактическата обстановка относно наличието или липсата на неизплатени падежирали вноски по договора за лизинг към 17.01.2014 г., както и относно обстоятелството дали ответникът по иска /касатор/ е останал кредитор на ищеца след сключване на договора за цесия на част от падежиралите вноски до 17.01.2014 г., не е изяснена в пълнота въз основа на събраните по делото доказателства.

В противоречие на разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на оплакванията и доводите на ответника по иска /касатора/ във въззивната жалба, е изводът на въззивния съд, че към 17.01.2014 г. за лизингодателя не е възникнало правото да развали договора за лизинг, дори и при констатирано неизпълнение на задължението на лизингополучателя да учреди уговорените обезпечения, тъй като неизпълнението само на това задължение за учредяване на обезпечения е несъществено за интереса на кредитора към този момент.

Допуснатите от съдебния състав нарушения обосновават неправилност и на извода във въззивното решение, че с недобросъвестното упражняване на правата си да прекрати едностранно договора с уведомление и едновременно да поиска предаване на вещта, ответната страна /касатора/ е отнела от ищеца държането на лизинговата вещ и е прехвърлила собствеността на трето лице. В тази насока въззивната инстанция не е изложила съображения по доводите в отговора на въззивната жалба относно момента и условията на настъпване на транслативния ефект на договора за продажба на самолета, сключен на 18.12.2013 г. между ответника по иска и „Партнер лизинг“ АД. Изводът на съдебния състав, че облигационната връзка между страните окончателно и непоправимо се е разкъсала, неправилно е аргументиран с недобросъвестно поведение на лизингодателя.

По отношение на действието на разваляне на договора за финансов лизинг съдебният състав не е обсъдил в пълнота доводите на ответника по иска /касатора/, но правилно е приел, че разпоредбата на чл. 343 ТЗ, уреждаща риска от случайно погиване или повреждане на вещта – предмет на договора за финансов лизинг върху лизингополучателя, в конкретния случай е неприложима поради това, че не се касае до погиване на лизинговата вещ.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно - постановено е при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това, че не се налага връщане на делото на въззивната инстанция на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, спорът следва да се реши по същество от касационната инстанция.

По същество:

Между страните е възникнало правоотношение по договор за обратен лизинг. С договор за покупко-продажба от 30.10.2008 г. ищецът е продал на ответника /настоящ касатор/ самолет Bombardier CL-600-2-B16 Challenger, модел 604, фабричен сериен № 5625 за сумата 29 500 000 щ. д. С ДФЛ, сключен на 30.10.2008 г., ответникът /касатор/ е предоставил за ползване на ищеца описания самолет при уговорени лизингови вноски. Договорът за обратен лизинг като разновидност на договора за финансов лизинг е действителен. Спецификата на този вид лизинг се изразява в съвпадане на лицето - доставчик /продавач/ или производител на стоките и лизингополучателя, като по силата на договора за обратен лизинг лизингодателят предоставя за временно възмездно ползване на лизингополучателя стоките, които последният е предоставил или произвел. В този случай възникват правоотношения по два договора - договор за финансов лизинг и договор за покупко-продажба на стоките, като едно лице встъпва в договорно правоотношение с друго лице - лизингодателя, в качеството на продавач по договор за покупко-продажба и като лизингополучател по договора за финансов лизинг.

Със споразумението от 30.10.2008 г. към лизингов договор № 86200 страните са упражнили правото си да извършат прихващане на насрещните си вземания по договора за финансов лизинг и договора за покупко-продажба - страните са изразили съгласие дължимата продажна цена за самолета в размер 29 500 000 щ. д. /без ДДС/ да бъде прихваната с дължимите от продавача - лизингополучател по договора за финансов лизинг първоначална вноска в размер 8 260 000 щ. д. и такса управление в размер 132 750 щ. д., намалена с предварително заплатените от лизингополучателя 2 400 евро за инспекция на самолета, преизчислени в щатски долари по официалния курс на ЕЦБ в деня преди прихващането. Фактическият състав на прихващането е осъществен, предвид наличието на необходимите елементи: 1/ съществували са две вземания, възникнали въз основа на действителни договори - договор за финансов лизинг и договор за покупко-продажба; 2/ двете вземания са насрещни, тъй като кредиторът по едното вземане е длъжник по другото и обратно - „Еър Лазур – Дженерал авиейшън“ ЕООД е имал вземане срещу „УниКредит Лизинг“ ЕАД за покупко-продажната цена на самолета по договора за покупко-продажба и е бил длъжник по договора за финансов лизинг за заплащане на първоначалната вноска; „УниКредит Лизинг“ ЕАД е дължал на „Еър Лазур – Дженерал авиейшън“ ЕООД заплащане на покупко-продажната цена и е бил кредитор на ищеца по отношение на първоначалната вноска по договора за финансов лизинг; 3/ двете задължения имат за предмет пари; 4/ двете вземания са изискуеми и ликвидни, предвид прихващането от двете страни с двустранно споразумение. Волята за прихващане е ясно изразена от страните по сделките. Предвид упражненото право на прихващане от ищеца и ответника /касатора/ и наличието на необходимите предпоставки, настоящият съдебен състав приема, че вземането на ответника /настоящ касатор/ срещу ищеца за сумата 8 260 000 щ. д., представлявща първоначална вноска по ДФЛ, се е погасило изцяло, а вземането на ищеца срещу ответника /касатор/ за част от покупко-продажната цена на самолета се е погасило до размер 8 260 000 щ. д. Извършеното извънсъдебно прихващане е произвело своя ефект и конститутивно действие по смисъла на чл. 104, ал. 2 ЗЗД.

С анекс № 1/07.06.2010 г. към договор за финансов лизинг № 86200/30.10.2008 г., сключен между страните по делото и „Петрол Холдинг“АД, „Петрол Холдинг“ АД е встъпило като солидарен длъжник по договора. С анекс № 2/20.09.2010 г. страните са се споразумели за промяна на падежа на лизинговите вноски и удължаване на срока на договора. С анекс № 3/27.12.2011 г., сключен между страните по делото, „Петрол Холдинг“АД и „Еър Лазур“ АД, последните две търговски дружества като солидарни длъжници, е постигнато съгласие за разсрочване на задълженията на лизингополучателя. При сключването на всеки анекс е подписван нов погасителен план. В анекс № 3/27.12.2011 г. са констатирани размерът на просрочената неплатена главница към момента на сключване на анекса - 1 134 878,38 щ. д., размерите на просрочена възнаградителна лихва, неустойки и други просрочени плащания. В чл. 16 от анекса страните предвидили неизпълнението на лизингополучателя на което и да е задължение по ДФЛ да поражда правото на лизингодателя да направи вземането си за главница до края на договора предсрочно изискуемо за целия или част от неговия размер. В чл. 19 от анекса страните са предвидили платените лизингови вноски, такси и застрахователни премии да не подлежат на връщане при разваляне на договора.

В полза на „УниКредит Лизинг“ АД срещу „Еър Лазур - Дженерали Авиейшън“ ЕООД /н./, „Петрол Холдинг“ АД и „Еър Лазур“ АД са издадени изпълнителен лист от 11.07.2012 г. по ч. гр. дело № 9322/2012 г. на РС - Варна въз основа на заповед за изпълнение № 5076/04.07.2012 г. за сумата 531 955,84 щ. д. - главница, 261 307,39 щатски долара договорна - лихва, 18 450,79 щ. д. - неустойка по договора за лизинг 86200/30.10.2008 г., изпълнителен лист от 03.08.2012 г. по ч гр. дело № 10737/2012 г. на РС – Варна въз основа на заповед за изпълнение № 5757/27.07.2012 г. за сумата 32 843.95 щ. д. - главница за периода 02.06.2012 г. - 01.07.2012 г., 105 504,21 щ. д. - договорна лихва, 10 924,20 щатски долара - неустойка и разноски, изпълнителен лист от 29.11.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение № 9473/27.11.2012 г. по ч. гр. дело № 17355/2012 г. на РС - Варна за сумата 5 500 000 щ. д. - частична главница по анекс № 3/27.12.2011 г. към договор за финансов лизинг 86200/30.10.2008 г., заедно със законната лихва от 23.11.2012 г. до окончателното заплащане и разноски, и изпълнителен лист от 09.04.2013 г. по заповед за изпълнение № 2705/04.04.2013 г. по ч. гр. дело № 4594/2013 г. на РС - Варна за сумата 32 969 щ. д. - просрочена главница за периода 02.07.2012 г. - 01.08.2012 г., за сумата 71 101,09 щ. д. - договорна възнаградителна лихва за периода 02.07.2012 г. - 01.08.2012 г., 3 836 969,44 щ. д. - частична предсрочно изискуема главница по анекс № 3/27.12.2011 г. към договор за финансов лизинг 86200/30.10.2008 г., 241 961,79 щ. д. - мораторна лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода 21.08.2012 г. - 31.03.2013 г., заедно със законната лихва и съответните разноски.

Въз основа на изпълнителните листове по молба на ответника по иска /касатор/ като взискател са образувани изпълнителни дела за принудително събиране на присъдените вземания - първоначално са образувани при ЧСИ № 715 М. Пашова, препратени за продължаване на действията на ЧСИ № 838 М. Бъзински, при който са образувани изп. дело № 20138380402818, изп. дело № 20138380402819, изп. дело № 20138380402820 и изп. дело № 20138380402811. По изп. дело № 20138380402818 е присъединен за удовлетворяване и изпълнителният лист от 09.04.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 4594/2013 г. на РС - Варна.

С договор за прехвърляне на вземане /цесия/, сключен на 20.11.2013 г. между „УниКредит Лизинг“ ЕАД и „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, лизингодателят като цедент е прехвърлил на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ като цесионер част от вземанията си по ДФЛ – тези, за които са издадени изпълнителни листове и за събирането, на които са инициирани изпълнителни производства. С уведомление вх. № 57827/25.11.2013 г. по изп. дело № 20138380402818 „УниКредит Лизинг“ ЕАД и „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ са уведомили ЧСИ М. Бъзински за извършената цесия и цесионерът е направил искане изпълнителното производство да продължи при ЧСИ М. П. № 851. Цедентът „УниКредит Лизинг“ ЕАД е уведомил ищеца за извършената цесия с уведомление вх. № 1322/02.12.2013 г.,

Видно от уведомително писмо вх. 14009/17.01.2014 г., ответникът /касатор/ е упражнил правото си за едностранно разваляне на договора за финансов лизинг поради неизпълнение на задължения на ищеца в качеството му на лизингополучател и е отправил покана за предаване на самолета.

Неизпълнението на задълженията на лизингополучателя за заплащане на лизингови вноски за периода до 17.01.2014 г. се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. С договора за прехвърляне на вземане /цесия/, сключен на 20.11.2013 г. между „УниКредит Лизинг“ ЕАД и „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ лизингодателят като цедент е прехвърлил на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ като цесионер част от вземанията си по договора за финансов лизинг – тези, за които са издадени изпълнителни листове и за събирането на които са инициирани изпълнителни производства, но не всички лизингови вноски по ДФЛ, както неоснователно твърди ищецът. Падежиралите лизингови вноски за периода от 01.09.2012 г. до 17.01.2014 г. не са предмет на договора за цесия и техен носител е „УниКредит Лизинг“ ЕАД. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, общият размер на сумите, по които „УниКредит Лизинг“ ЕАД е останал кредитор на „Еър Лазур – Дженерал авиейшън“ ЕООД след частичното покриване на падежирали вноски с получената от цесията сума, за които са били издадени фактури към 17.01.2014 г., е 1 179 888,50 щ. д., от които 580 074,68 щ. д. – главница, 599 395,25 щ. д. – възнаградителна лихва, 418,57 щ. д. – данъци, такси и др. От посочената главница в размер общо 580 074,68 щ. д. към датата 20.11.2013 г. неизплатената със сумата от цесията падежирала до тази дата главница по договора за финансов лизинг е в размер 509 869,56 щ. д., а за периода от 20.11.2013 г. до 17.01.2014 г. падежираните вноски са в размер 70 205,12 щ. д. Плащане на тези суми от страна на лизингополучателя „Еър Лазур – Дженерал авиейшън“ ЕООД или от някой от солидарните длъжници „Петрол Холдинг“ АД и „Еър Лазур“ АД не е установено.

Ищецът не е изпълнил и задължението си да учреди уговорените в чл. 21 от анекс № 3/27.12.2011 г. обезпечения. Поради неизпълнение на съществени договорни задължения от ищеца в качеството му на лизингополучател за ответника /касатор/ в качеството му на лизингодател е възникнало правото да развали ДФЛ по вина на лизингополучателя. Правото за разваляне на договора е упражнено от ответника /касатора/ с едностранно изявление, което е достигнало до длъжника „Еър Лазур – Дженерал авиейшън“ ЕООД /н./ на 17.01.2014 г. и сключеният договор за финансов лизинг № 86200/3.10.2008 г. е развален.

На 18.12.2013 г. между „Партнер Лизинг“ АД като купувач и „УниКредит Лизинг“ АД като продавач е сключен договор за покупко-продажба на въздухоплавателни средства, с който съконтрахентите са постигнали взаимно съгласие за прехвърляне на собствеността върху самолет Challenger, фабричен сериен № 5602 и самолет Challenger, фабричен сериен № 5625 на „Партнер Лизинг“ АД общо за сумата 10 000 000 щ. д. – по 5 000 000 щ. д. за всяко въздухоплавателно средство /чл. 1 от договора/ и са уговорили окончателното приключване на сделките да бъде осъществено до 28.02.2014 г. при кумулативно изпълнение на посочени в договора условия, при което настъпва и транслативният ефект на сделката /чл. 2 и чл. 3 от договора/. От представените уведомление за предаване на фактическата власт върху лизинговия актив - самолет Challenger, фабричен сериен № 5625, поради придобиване на собствеността му въз основа на договора, сключен с „УниКредит Лизинг“ АД на 18.12.2013 г., и приемо-предавателен протокол от 20.01.2014 г. се установява, че на 20.01.2014 г. посоченият самолет е предаден от „УниКредит Лизинг“ АД, действащо чрез „Еър Лазур - Дженерали Авиейшън“ ЕООД, на купувача „Партнер Лизинг“ АД. Ищецът е изразил ясно и недвусмислено съгласието си за предаване на самолета на купувача „Партнер Лизинг“ АД. Въз основа на посочените доказателства настоящият съдебен състав приема за неоснователно твърдението на ищеца, че самолетът е отнет от ответника по иска.

Неоснователни са твърденията и доводите на ищеца за разваляне на договора за финансов лизинг на основание чл. 89 ЗЗД. За да бъде развален един двустранен договор по право, е необходимо задължението на едната страна да се е погасило поради невъзможност за изпълнение. Невъзможността за изпълнение трябва да бъде обективна, т. е. да не зависи от фактори, за които длъжникът отговаря. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право, т. е. автоматично, без волеизявление на страните. В настоящия случай договорът за финансов лизинг не е развален по право на 18.12.2013 г., тъй като към посочената дата нито собствеността върху самолета е прехвърлена на трето лице, нито е настъпило някакво събитие, което да е довело до обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на лизингодателя. Договорът за финансов лизинг е развален едностранно от лизингодателя по вина на лизингополучателя с уведомлението от 17.01.2014 г. - поради неизпълнение на задължението за заплащане на лизингови вноски за определен период от време и на задължението за учредяване на уговорените в чл. 21 от анекс № 3/27.12.2011 г. обезпечения.

Предвид характера на ДФЛ и на насрещните престации – договор с продължително изпълнение на лизингодателя /предоставяне на ползването на вещта/ и за периодично изпълнение на лизингополучателя /за заплащане на лизинговото възнаграждение на вноски/, развалянето на договора има действие занапред, а не обратно действие съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД. В теорията и съдебната практика се приема, което се споделя и от настоящия съдебен състав, че предсрочното прекратяване на договора за финансов лизинг обуславя прекратяването на изпълнението на задълженията на страните занапред, което означава, че лизинговите вноски след тази дата не са дължими. В конкретния случай липсват данни за подадени от ищеца /длъжник в заповедното производство/ възражения срещу заповедите за изпълнение, поради което същите са стабилизирани и е недопустимо в настоящото исково производство въпросът за дължимостта на присъдените суми да бъде пререшаван.

Възражението на ответника по иска /касатор/, че първоначалната вноска има същия характер като лизинговите вноски и е била дължима към момента на изпълнение на задължението за заплащане, поради което не се засяга от последващото разваляне на договора, е неоснователно. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния елемент – поръчката на лизингополучателя с финансово-кредитния елемент – придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването – лизингови вноски. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време. За разлика от оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. При оперативния лизинг не е налице мандатен елемент – поръчката на лизингополучателя за придобиване на вещ от трето лице. При него стойността на вещта не се покрива изцяло от лизинговите вноски, плащани през установения в договора срок, и лизингодателят има интерес от остатъчната стойност на вещта, като разчита на възможността за продажбата му или за повторното му предоставяне за ползване от друг лизингополучател. Докато при оперативния лизинг интересът на лизингодателя е получаване на отделната лизингова вноска, при финансовия лизинг интересът е получаване на цялото лизингово възнаграждение.

Уговореното в договора за финансов лизинг самоучастие на финансираното лице /лизингополучателя/ във финансирането на обекта на лизинга под формата на първоначална вноска, която не е обвързана с ползването на лизинговата вещ, придава на финансовия лизинг инвестиционен характер и за лизингополучателя. В конкретния случай първоначалната вноска покрива част от първоначалната стойност на вещта – част от покупната цена, и поради разваляне на договора за финансов лизинг лизингополучателят не би могъл да придобие собствеността. Тази вноска не е обусловена от предоставяне ползването на лизинговата вещ, а е форма на самоучастие при финансиране закупуването на вещта /съгласно дефиницията в чл. I от ДФЛ – плащане, което намалява размера на финансирането/, поради което същата съставлява част от цената на самолета и е извършена с оглед бъдещото придобиване на правото на собственост върху него. Посочената вноска не представлява лизингово възнаграждение за ползване на самолета. В ДФЛ е предвидено правото на собственост върху самолета да се осъществи автоматично при изтичане на срока на договора и при условие, че лизингополучателят е изпълнил всички задължения, включително да заплати финалното плащане, дължимо с последната лизингова вноска – чл. IV, ал. 4 от ДФЛ. С развалянето на ДФЛ правото на собственост върху самолета не би могло да бъде придобито от ищеца, тъй като правоотношението между страните е прекратено поради неизпълнение на задължения на лизингополучателя.

В клаузата на чл. ХХI, ал. 2 от ДФЛ страните са уговорили правото на лизингодателя в случай на прекратяване на ДФЛ от страна на лизингодателя по член ХХ да задържи всички вече платени от лизингополучателя суми по ДФЛ в качеството им на фиксирано възнаграждение за използването на самолета от страна на лизингополучателя. Съгласно чл. 19 от анекс № 3/27.12.2011 г. платени лизингови вноски, такси, застрахователни премии не подлежат на връщане при прекратяване или разваляне на договора. Лизингодателят няма право да задържи първоначалната вноска при разваляне /прекратяване/ на договора, тъй като същата не представлява възнаграждение за използването на самолета.

Неоснователно е възражението на ответника /касатор/ за недължимост на претендираната сума поради обстоятелството, че не е възникнало правото на придобиване на собствеността на самолета – предмет на ДФЛ, предвид неизпълнение на условията, предвидени в чл. IV, ал. 3, 4 и 5 от ДФЛ – изплащане на лизинговите вноски и финалното плащане. Неизпълнението на задължението за плащане на лизинговите вноски е основание за разваляне на договора за лизинг съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, но не и основание за задържане на първоначалната вноска, която не е обусловена от предоставяне ползването на лизинговата вещ и няма характер на лизингова вноска. Разпоредбата на чл. 343 ТЗ е неприложима в този случай, тъй като не е налице погиване или повреждане на вещта – предмет на ДФЛ.

Поради извършеното със споразумението от 30.10.2008 г. прихващане на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, ищецът не е платил на ответника /касатор/ посочената вноска и не е получил част от цената по договора за покупко-продажба в размер 8 260 000 щ. д. Поради това, че първоначалната вноска по ДФЛ представлява самоучастие при финансиране закупуването на самолета, а не лизингова вноска за ползване на самолета, с разваляне на ДФЛ същата би подлежала на връщане по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ако беше платена реално. В хипотезата на прихващане на тази вноска с насрещното вземане на ищеца спрямо ответника /касатор/ за част от цената на самолета, което е задължение на касатора като купувач, вноската не може да бъде върната на основание горепосочената разпоредба, тъй като не е била предадена от ищеца на ответника по иска, съответно не е била получена от „УниКредит Лизинг“ ЕАД.

За да се уважи искът с правно основание чл. 59 ЗЗД, е необходимо да са налице следните предпоставки: обогатяване на ответника по делото чрез увеличаване на неговия актив, или намаляване на неговия пасив, или спестяване на необходими разходи; обедняване на ищеца; обогатяването на ответника и обедняването на ищеца да произтичат от обща група факти - в случая прихващането на насрещните вземания и отпадането на основанието за престиране на задължението на ищеца.

Поради извършеното прихващане на вземането на ищеца спрямо ответника /касатора/ за част от цената на самолета с насрещното вземане на касатора спрямо ищеца за първоначалната вноска по ДФЛ /самоучастие при финансирането на закупуването на самолета/ и последвалото разваляне на ДФЛ, за ищеца настъпва обедняване, а за ответника /касатора/ - обогатяване със сумата 8 260 000 щ. д. За ищеца е налице обедняване, тъй като основанието за възникване на погасеното задължение /за първоначалната вноска по ДФЛ/ е отпаднало с разваляне /прекратяване/ на ДФЛ, ищецът не би могъл да придобие собствеността върху самолета и не е получил своето насрещно вземане /останалата част от покупко-продажната цена по договора за покупко-продажба/. За ответника по иска /касатора/ е налице обогатяване поради това, че той е спестил реално плащане на част от цената, т. е. дължимата от него престация /част от покупко-продажната цена/ не е излязла от неговия патримониум и в същото време е намален размерът на неговото задължение предвид погасяването му чрез прихващане. Обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищеца произтичат от обща група факти. Поради разваляне на договора за финансов лизинг и предвид обстоятелството, че първоначалната вноска по ДФЛ е с оглед придобиване собствеността върху самолета от ищцовата страна, основанието за нейното престиране е отпаднало. Предвид обстоятелството, че ефектът на прихващането на насрещните вземания е настъпил със сключване на споразумението за прихващане, което не е развалено, липсва друг път на защита.

Предвид изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго решение по спора, с което ответникът по иска да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 59 ЗЗД сумата 8 260 000 щ. д. - неоснователно обогатяване на „УниКредит Лизинг“ АД в резултат на погасяване на първоначална вноска по договор за финансов лизинг на самолет № 86200/30.10.2008 г. съгласно споразумение за прихващане на насрещни вземания от 30.10.2008 г. и настъпило впоследствие разваляне на договора за финансов лизинг на 17.01.2014 г., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 11.01.2019 г., до окончателното плащане. На основание чл. 620, ал. 5 ТЗ касаторът трябва да заплати държавна такса за първоинстанционното и въззивното производства в размер, както следва: по сметка на Софийски градски съд – 649 169,92 лв., по сметка на Софийски апелативен съд – 324 584,96 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 259 от 20.04.2023 г. по т. дело № 1014/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав и вместо това постановява:

ОСЪЖДА „УниКредит Лизинг“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], район „Възраждане“, [улица] да заплати на „Еър Лазур –Дженерал авиейшън“ ЕООД /н./, ЕИК 130053091, [населено място], район „Сердика“, [улица], ет. 1, ап. 1 на основание чл. 59 ЗЗД сума в размер 8 260 000 щ. д. /осем милиона двеста и шестдесет хиляди щатски долара/ - неоснователно обогатяване на „УниКредит Лизинг“ АД в резултат на погасяване на първоначална вноска по договор за финансов лизинг на самолет № 86200/30.10.2008 г. съгласно споразумение за прихващане на насрещни вземания от 30.10.2008 г. и настъпило впоследствие разваляне /прекратяване/ на договора за финансов лизинг на 17.01.2014 г., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 11.01.2019 г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „УниКредит Лизинг“ АД, ЕИК 121887948, гр. София, район „Възраждане“, [улица] да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 649 169,92 лв. /шестстотин четиридесет и девет хиляди сто шестдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ - държавна такса за първоинстанционното производство, и по сметка на Софийски апелативен съд сумата 324 584,96 лв. /триста двадесет и четири хиляди петстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ - държавна такса за въззивното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.