Отговорност на болница за вреди при ненавременно медицинско диагностициране

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 404

гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 624 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 4076 от 17.09.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 1311 от 03.11.2022 г. по в.гр.д.№ 725/2022 г. на Апелативен съд – София, VІІ гр.състав.

Касаторката С. С. Г., представлявана от адвокат Б. К. от САК, поддържа, че въззивното решение е неправилно, в която връзка се позовава на всички основания, предвидени с чл. 281, т. 3 ГПК. Моли обжалваният акт да бъде отменен и ВКС да се произнесе по същество, като уважи предявените искове. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът по касация УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София е подал отговор по реда на чл. 287 ГПК чрез адвокат Л. Н. от САК, в който поддържа, че касационната жалба е неоснователна и моли въззивното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на ответника по иска (и по касация) – „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД не е заявил становище в касационното производство.

Третото лице-помагач на ответника по иска (и по касация) – Г. Д. Я., чрез процесуалния си представител адвокат Д. П. от САК поддържа, че жалбата е неоснователна.

Третото лице-помагач на ответника по иска (и по касация) – Х. Г. С. не е заявил становище в касационното производство.

Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на доводите на страните и упражнявайки правомощията си по чл. 290, ал. 2 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявените от С. С. Г. срещу УМБАЛ „Света Анна - София“ ЕАД искове за заплащане на сумата 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от виновно и неправомерно поведение на служители на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.10.2008 г. до окончателното изплащане, както и лихва по чл. 86 ЗЗД в размер на 18 495,77 лева за периода от 15.10.2008 г. до 05.12.2012 г., като (посредством потвърждаването на Решение № 265954 от 01.10.2021 г. по гр.д.№ 16421/2012 г. на Софийски градски съд) претенциите са отхвърлени изцяло.

От фактическа страна е прието за установено, че към 2008 г. С. Г. е имала заболявания на щитовидната жлеза и бъбреците. Д-р Г. Я. не е служител на ответната болница. Той е извършил два гинекологични прегледа на ищцата - съответно на 31.01.2008 г. и на 14.02.2008 г., като липсват данни да е извършил други прегледи или манипулации освен вземането на цитонамазка и предаване на резултата.

Първото посещение на Г. в ответната болница е на 05.08.2008 г., когато е консултирана от уролог и нефролог, при което й е поставена диагноза за бъбречно заболяване и е назначено лечение. Извършено е рентгенографско изследване, от което е видно, че в малкия й таз се намират две на брой спирали, които не са описани от рентгенолога. На 25.08.2008 г. е направено рентгеново изследване, с което са установени хидронефроза и конкременти в десния бъбрек, но не и противозачатъчни спирали. Хидронефрозата и конкрементите в десния бъбрек са били установени и при ултразвуково изследване на Г., извършено при ответника на 29.09.2008 г. На 13.10.2008 г. ищцата отново е постъпила в болницата с коликообразни болки. Коремът й бил мек, но палпаторно болезнен в долната дясна половина. В същия ден й е извършено рентгенографско изследване, при което д-р М. е установил: „сянка на спирала в малкия таз. Суспектна сянка на Копър на ниво L3 вдясно.“ На 14.10.2008 г. е извършена консултация с гастроентеролог, а след това и с хирург. Ищцата била изписана от урологичното отделение и преместена в хирургия. Там, на 15.10.2008 г. са й извършени изследвания: хематологично, биохимично, микробиологично и рентгенографско. При рентгенографското изследване д-р Ч. не е открил свободна течност в корема, която по принцип е индикация за перитонит. От обзорната снимка, която е направил отново се установява наличието на две спирали във влагалището й. След изследванията д-р К. оперирал ищцата. При операцията е установено, че тя е получила перитонит и илеус вследствие на вътретазово възпаление, от което са били увредени половите й органи и затова те са премахнати. Причината за вътретазовото възпаление била анаеробна бактериологична инфекция отвън-навътре - от влагалището към вътрешните полови органи. Не може да се определи давността на инфекцията (според заключението и обясненията на вещите лица д-р Н., д-р Т. и д-р Р.). Според вещите лица, при наличие на такава бактериологична инфекция - за преминаването й от влагалището към вътрешните полови органи допринасят: манипулации в матката; прекалено честото третиране с дезинфектант на женските полови органи; чести полови контакти с различни партньори; наличие на спирала. При жени със спирала се увеличава възможността за вътрематочно възпаление четири пъти повече от тези без спирала през първия месец от поставяне на спиралата, а след това тази възможност е еднаква независимо, дали жената е със или без спирала. Поставянето на втора спирала не увеличава риска от пренасяне на бактерии към матката.

В периода след операцията до 06.04.2009 г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност – повече от половин година. Не е можела да се обслужва сама. За да се грижи за нея, дъщеря й преминала на обучение като частен ученик.

При така установените факти от правна страна е прието, че произнасянето по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка, като основание за отговорността по чл. 49 ЗЗД, изисква да се изследват: на първо място какви действия са били предприети или не са били извършени от лекаря, а на второ място - да се провери доколко лекарските действия/бездействия са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания, вкл. и извършването на необходимите диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура.

Сред изложените от САС мотиви от правна страна отсъства посочване какви са били дължимите в конкретния случай действия в процеса на диагностициране, лечение и проследяване на здравословното състояние на ищцата. Констатации в тази насока не могат да бъдат извлечени и от формираните изводи по релевантните факти, включително в частите, обективиращи обсъждане/позоваване на заключенията на събраните по делото съдебно-медицински експертизи. Декларативно е посочено, че „от обсъдените заключения по съдебно-медицинските експертизи се установява, че служителите на ответника са спазили медицинските стандарти за извършване на лечението, че са извършили всичко, съобразно възможностите си и добрата медицинска практика, като медицинските манипулации и операции са извършени правилно и не са били противопоказни“, като не може да се приеме, че останалите изложени в мотивите разсъждения го обосновават. На следващо място – в мотивите от една страна е посочено, че „констатацията за извършено противоправно деяние не е достатъчна, за да се ангажира отговорността на извършителя [… тъй като при липса на причинна връзка между поведението и настъпилите вреди, същото е без значение, при съобразяване, че причинната връзка подлежи на пряко и пълно доказване от този, който твърди възникването на правоотношението.]“, а същевременно е посочено, че „дори и при теоретичното допускане на обстоятелството, че лекарите или част от тях са допуснали някакво противоправно поведение /което също не би било лесно да се обоснове/, то причинната връзка между поведението и вредите съвсем не може да се докаже, за да бъде осъдено лечебното заведение да заплати търпените от въззивничката неимуществени вреди.“.

Така обективираните разсъждения не дават отговор на въпроса какво всъщност е приел въззивният съд – че някой/някои от лекарите от ответната болница е/са извършили противоправно деяние (респ. - какво е то) или че противоправно поведение изобщо отсъства, а относно този елемент от фактическия състав на медицинския деликт е направено само теоретично допускане.

При липсата на каквито и да е съображения за това какви по съдържание са били дължимите действия, за да се приеме, че извършеното по отношение на ищцата представлява медицинска помощ, съответна на състоянието й, въпросът дали е или не е извършено противоправно деяние e останал неразрешен. Съгласно правилата на логиката наличието на причинно-следствена връзка може да бъде изследвано само между конкретни факти от действителността, на които съответно се придават значение на „причина“ и „следствие“. При отсъствието на яснота относно действията, явяващи се възможна „причина“, да се отрече наличието на значима за спора връзка между поведението на служителите на ответната болница – от една страна, а от друга - претендираните от ищцата вреди, налага извод за необоснованост на постановения краен резултат.

Предвид заявените с въззивната жалба оплаквания, че вредите на ищцата се дължат на ненавременно диагностициране и лечение на нейното гинекологично заболяване, за въззивния съд е възникнало задължение да упражни правомощията си по чл. 269 ГПК, като при разрешаване на спора даде отговор на повдигнатите в пределите на заявените с исковата молба обстоятелства въпроси: за обхвата на дължимите в случая действия при снемане на анамнезата при всяко едно от посещенията на ищцата в ответната болница и налице ли е съответствие между дължимо и извършено; за значението на факта, че рентгенографската снимка от 05.08.2008 г. не е разчетената в цялост и как той се е отразил на процеса на диагностициране и назначаване на адекватно за случая лечение; за съответствието между здравословните проблеми, индикирани при отделните посещения на ищцата в болницата, преценени и в тяхната съвкупност – от една страна, а от друга – дължимите и извършените прегледи, дължимите и приложените методи на изследване, поставените диагнози и проведеното лечение, като в тази връзка да изложи какви конкретни изисквания се поставят от действащите медицински стандарти, изискванията на добрата медицинска практика и Кодекса за професионална етика на лекарите в България за случаи от вида на разглеждания, произтича ли от тях задължение за подлагане на изследване и на други системи, в частност и с оглед случая – на половата система, и като цяло удовлетворени ли са приложимите изисквания от предприетите от медицинските специалисти действия в периода от 05.08.2008 г. до 15.10.2008 г. или са налице техни конкретни противоправни действия и/или бездействия в причинна връзка със здравословното състояние на ищцата, наложило извършването на животоспасяваща операция и тотална хистеректомия.

С оглед отсъствието на обсъждане по тези въпроси, не е възможно упражняването на касационен контрол за правилността на преценките относно доказателствените и правнорелевантните факти, както и относно спорното право. Това налага отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе при съобразяване и на задължителните указания по т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, въз основа на което да направи свои фактически и правни изводи по предмета на спора. В случай на преценка, че изслушаните по делото заключения на СМЕ не са достатъчни, за да се формират обосновани изводи по спорния предмет, както и с оглед оплакването за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, в правомощията на въззивния съд е назначаването на нова експертиза при съобразяване на постановките по т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

При новото разглеждане на спора следва да се има предвид, че за крайния резултат са ирелевантни постановената оправдателна присъда по отношение на д-р Г. Я. и отхвърлянето на исковата претенция срещу него за заплащане на обезщетение по чл. 45 ЗЗД. По делото не се търси причинно-следствена връзка между крайния претърпян от ищцата неблагоприятен резултат за здравето й и действията на д-р Я.. Обстоятелството, че последният не е извършил престъплението, за което е бил обвинен, не заличава обективните факти на наличието на рентгенографски данни за две вътрематочни спирали при ищцата и отсъствието на описание за същите в резултатите от рентгенографските изследвания, преценката на които ще следва да се извърши в контекста на твърденията за некачествено проведен в ответната болница процес на диагностициране на състоянието на ищцата с произтеклите от това неправилни мерки за лечението й, довели до възникването на животозастрашаващо състояние и тотална хистеректомия. Тези именно твърдения обективират въвеждането на други фактически действия, осъществяващи различно основание за ангажиране на отговорността на болницата в сравнение с предмета по приключилите дела, водени срещу д-р Г. Я..

По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата при първото разглеждане на спора от въззивния съд и за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новият състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 1311 от 03.11.2022 г. по в.гр.д.№ 725/2022 г. на Апелативен съд – София, VІІ гр.състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: