Определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * задължения на въззивния съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 178

София, 30.10.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

При участието на секретаря: А. Йорданов

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2014/2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

А. Н. Т. е подала касационна жалба против решение № 1084 от 14.08.2023 г. по гр.д. № 1376/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение по гр.д.74/20г. на БлОС, в частта, с която е отхвърлен искът на А. Н. Т. срещу ЗК„Лев инс“ АД, [населено място] с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, за присъдено обезщетение за разликата над 7 000лв. до 70 000лв. за неимуществени вреди вреди, причинени й при ПТП от 11.10.2019г.

Касаторът Т., чрез пълномощника си –адв. О. е изложила подробни оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е развила разбирането си за неправилност на решението, поради това, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди- физически увреждания, като последица от ПТП, съдът е следвало да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил стойностния адекват на вредата, да ги анализира, като изясни точното им значение. Страната е разгледала получените увреждания, в контекста на периода за тяхното лечение, като е поддържала, че решаващият състав не е мотивирал извода си с установените по спора факти, не ги е разгледал обосновано и е определил недостатъчно за обезщетяването им остойностяване на претърпените болки и страдания.

Ответникът по касация – ЗК “Лен инс“АД [населено място], чрез пълномощника – юрк. Т. е на становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С решението, в частта, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел за установено наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите за ищцата, в резултат на виновното нарушаване на правилата за движение от водача на л.а. „ Опел вектра “, неимуществени вреди от предизвиканото от него при отнемане на предимство на пешеходна пътека на 11.10.2019г. ПТП. При определяне размера на следващото се обезщетение за причинените неимуществени вреди, за да приеме за достатъчно определеното обезщетение от първостепенния съд в размер на 7 000лв., въззивният съд е мотивирал постановения резултат, като е посочил че ищцата не е пострадала сериозно, тъй като установени, според състава, са единствено тези наранявания, които са очертани от епикризата, издадена при изписване от лечебното заведение. Съдът, без да изложи нарочни мотиви е приел за неустановени, като свързани с ПТП, констатираните увреди, установени десет дни след катастрофата при изследване с ЯМР. Също общо са изброени критериите за определяне на обезщетението, без съдът да изложи доводи, свързани с тяхната установеност по спора, като лаконично е посочено, че оплакванията на ищцата за занижаване на определения от първостепения съд размер на обезщетение били неоснователни.

С определение № 1184 от 09.05.2024г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- „ Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да обсъди всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост.“

Този въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от разясненията дадени по приложението на чл.52 ЗЗД с т.11 на ПП ВС №4/68г. Според тази практика, справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случая, съставът на САС не се е съобразил с установеното по спора- релевантните, съгласно цитираната задължителна практика, конкретни обективно съществуващи факти. Вместо това е определил обезщетение, чийто размер не е мотивирал, тъй като изброяването на критерии, не съдържа в себе си мотив, свързан с предпоставките, съобразно които съдът е приложил принципа за справедливост, още повече, че същият е посочил, че ищцата в резултат на продължаващите след изписването си болки е предприела значително по прецизни медицински изследвания, които установяват и други увреждания извън отразените в епикризата. Липсва и подробно обсъждане на предпоставките по приложението на чл.52 ГПК, които следва да обосноват извода за определяне на посочения конкретен размер на стойността на вредата. Критериите, за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди са изброени с цитираната задължителна практика / ППВС 4/68г./, като допълнително следва да бъдат съобразявани както определените нормативно застрахователни лимити, така и съществуващата икономическа конюнктура. Тези критерии, обаче, съдът следва да приложи към конкретния правен спор, с оглед изискването за мотивиране на съдебният акт. Т.е. да съобрази тяхното наличие, респективно неустановеност по конкретното дело, като мотивира изводите си съобразно фактическата обстановка, приета за доказана от него. В тази връзка и с оглед прилагане на тези критерии, въззивният съд е следвало да съобрази обективно съществуващите факти, които не са разгледани в контекста на доказано преживените от ищцата страдания и последиците от тях. Този извод се налага от това, че съставът общо е обсъдил претенцията и без мотиви е изключил увреждания, които според него не били включени в епикризата и поради това не били установени като такива в причинна връзка с ПТП. Този извод е изцяло немотивиран.

Доказани са в хода на съдебното производство, претърпените неимуществени вреди – получени травми в резултат на ПТП, а именно - контузия на дясното бедро, контузия на тазобедрената става, извънставно счупване на големия пищял на десния долен крайник, разкъсване на вътрешния менискус на дясно коляно. Единствената увреда, за която вещото лице е посочил / и то в евентуалност/, че причината е дегенеративна е само руптура на дясно коляно. Всички останали увреждани, в това число и констатираното счупване на големия пищял са свързани от експерта с ПТП. Съдът не само не е обсъдил, но не е взел предвид и установеното оперативно лечение изрично записано в епикризата, на която се е позовал. Обстоятелството, че ищцата е имала кратък престой в болничното заведение е обяснимо с прилагане на съвременните медицински стандарти, а не с липсата на необходимост от допълнително лечение. Така, установено от доказателствата по делото е това, че ищцата е продължила да има интензивни болки, наложили изследвания значително по – прецизни, от тези на които е базирана епикризата. Именно при тези изследвания са констатирани още увреждания, приети без мотиви от съда за несвързани с ПТП, само защото са направени след проведеното лечение в болничното заведение- мотив несъответен на установеното, тъй като не времевия отрязък определя връзката на увреждането с ПТП. Още повече, че по спора е установена такава връзка. Изслушаната експертиза, макар и фрагментарна е базирана и на тази документация, като тя не опровергава, наличието на посочените от ищцата увреди, извън отбелязаните в епикризата. Съдът не е обсъдил изобщо обясненията на вещото лице в съдебно заседание от 02.09.2020г., като експертът изрично е посочил, че проведените в болничното заведение изследвания с рентген не могат, поради непрецизност да установят констатиранато по- късно счупване. Изрично установено е, че е проведено оперативно лечение. Продължителността на страданията и неудобствата при обслужването си за период от 3 месеца. Експертът е посочил още, че всяко счупване е съпроводено със силни болки, а макар и възстановена ищцата ще продължи да усеща промяната в атмосферното налягане, което не подлежи на специален режим но създава дискомфорт. Трудностите, създадени на относително млад човек в трудоспособна възраст / 50 годишна към ПТП/, както и психическото натоварване на ищцата, причинено от тези страдания / вж. показания на свидетелите/ не са отчетени от съда. Макар и в по-голямата си част тези страдания да са имали интензитет за недълъг период след ПТП, не са отчетени още и страховите представи създадени у ищцата, свързани с обстоятелството, че същата е пресичала на пешеходна пътека, в съответствие с правилата за движение, а физическо й състояние/ предизвикано от уврежданията/ е задълбочило тези нагласи, като е установено, че същата е напуснала работа, поради постоянните болки и болкоуспокояващи, като към момента, работи на половин работен ден и изпитва редица трудности / свидетел Т./. Не е съобразена и икономическата конюнктура, която е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователните лимити, като същите са с достатъчно високи стойности, обосноваващи възможност за реално и пълно обезщетяване на доказаните неимуществени вреди към датата на ПТП – 11.10.2020г. Тези безспорно установени по спора факти, съпоставени с определеното от въззивният съд обезщетение, както вече бе обосновано водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищците по спора вреди, изразени в стойностния им адекват. Следователно, съдът не е съобразил значението им за остойностяване на вредата и така се е отклонил от даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, което от своя страна е довело до присъждане на занижено по размер обезщетение. С оглед изложеното и във връзка с интензитета на преживяното, както и последиците от него, променящи живота на ищцата, настоящият състав намира, че справедливо, според посочените критерии, обосновани със задължителна практика е обезщетение в размер на 15 000лв. или иска е следвало да се уважи за тази сума. Решението,обективиращо отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение в частта - за разликата над 7 000лв. до така определения размер, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което до посочения размер на основание чл.432 КЗ да бъде присъдено допълнително обезщетение от 8 000лв.

При този изход на спора и съобразно уважената част на иска, на касатора Т. се дължат на основание чл.78,ал.1 ГПК разноски. Съобразявайки това, разноските за цялото съдебно производство намират своят сумарен израз в сумата 2036.60лв. с включен ДДС. Тази сума следва да бъде присъдена по реда на чл.38,ал.2 ЗА на пълномощника на ищеца – адв.В. О. за осъществено по делото безплатно процесуално представителство.

Ответникът по касация на основание чл.78,ал.6 ГПК дължи държавна такса по сметка на ВКС в размер на 155 лв.

По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1084 от 14.08.2023 г. по гр.д. № 1376/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение по гр.д.74/20г. на БлОС, в частта, с която е отхвърлен искът на А. Н. Т. срещу ЗК„Лев инс“ АД, [населено място] с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, за присъдено обезщетение за разликата над 7 000лв. до 15 000лв. за неимуществени вреди, причинени й при ПТП от 11.10.2019г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, [населено място] да заплати на А. Н. Т. сума равна на разликата над 7 000лв. до 15 000лв. или още 8 000лв. - съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от физически увреждания в резултат на ПТП от 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху така присъденото обезщетение от 01.03.2020г.. до окончателното изплащане, както и държавна такса по сметка на ВКС в размер на 155лв.

ОСЪЖДА ЗД „ Лев инс“ АД, [населено място] да заплати на адв. В. В. О. сумата 2036,60лв. направени по делото пред всички съдебни инстанции разноски за осъществено по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв. процесуално представителство по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1084 от 14.08.2023 г. по гр.д. № 1376/2021 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: