Доказване на лични средства при покупка на имот по време на брак

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 482
София, 30.07.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 4219 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

С решение № 3122 от 13.06.2023г. по възз. гр.д. № 3815/2022г. по описа на Софийски градски съд е обезсилено решение № 20025878 от 29.12.2021 г., постановено по гр. д. № 31648/2020 г. по описа на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. И. З. иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.19, ал.3 СК (1985 г., отм.) - за признаване за установено по отношение на В. С. С. – З., че Р. И. З. е изключителен собственик на апартамент № *** с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район „М.“,[жк], [жилищен адрес] с площ 65, 63 кв. м., заедно с прилежащото му избено помещение № *** с площ 2, 69 кв. м., както и 3, 715 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, поради липса на съвместен принос, на основание чл.270, ал.3 ГПК.

Със същото решение след отмяна на решение № 20025878 от 29.12.2021г., постановено по гр. д. № 31648/2020 г. по описа на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. И. З. против В. С. С. - З. иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.21, ал.1 СК (1985 г., отм.) е признато за установено по отношение на В. С. С. - З., че Р. И. З. е изключителен собственик на апартамент № *** с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район „М.“,[жк], [жилищен адрес] с площ 65, 63 кв. м., заедно с прилежащото му избено помещение № *** с площ 2, 69 кв. м., както и 3,715 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, поради трансформация на лично имущество.

Против въззивното решение в срок е постъпила касационна жалба от В. С. С. – З., чрез адв. Х.. В касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Р. И. З., чрез адв. А. Х., с подадения писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание, оспорва основателността на жалбата.

С определението по чл. 288 ГПК № 2604 от 29.07.2024 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмета на спора.

По поставения правен въпрос :

Според трайната практика на ВКС / т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; решение № 44 от 10.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2019 г., II г. о; решение № 217 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о.; решение № 15 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о./, която напълно се споделя от настоящия състав на ВКС, задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл.12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото доводи и възражения на страните в рамките на спора, въведен с въззивната жалба.

По съществото на жалбата :

В обжалваното решение въззивният съд е посочил, че е сезиран с обективно съединени искове в условията на евентуалност с правно основание чл.21, ал.1 СК от 1985 г (отм.) и чл.124, вр. чл.19, ал.3 СК от 1985 г. (отм.).

За да уважи главния иск по чл. 23, ал. 1 СК /чл.21, ал.1 СК от 1985 г (отм.)/ въззивният съд е приел за безспорно, че страните са сключили граждански брак на 20.10.2006г., прекратен с решение № 208347/03.09.2019 г., постановено по гр. дело № 62785/2018 г. на Софийския районен съд, с което съдът е утвърдил постигнатото между тях споразумение, вкл. и относно ползването на семейното жилище - къща, построена по време на брака и находяща се в [населено място],[жк], Вилна зона „К. “, [улица].

Съдът е приел за установено също, че ищецът е притежавал 5 340 броя акции от капитала на „Центрум Груп БГ“ АД. Във връзка със сключен на 21.06.2006г. договор за продажба на кабелна далекосъобщителна мрежа, движими вещи и прехвърляне на вземания, е извършена ликвидация на дружеството, при която на ищеца е определен ликвидационен дял в размер на 335 534,20 лв. Същият е изплатен на ищеца през време на брака му с ответницата, като датите на банковите преводи и сумите са, както следва: на 25.10.2006 г. - 106 800 лв., на 31.10.2006 г. - 106 800 лв. и на 08.11.2006 г. - 87949,80 лв.

С нотариален акт № 64/27.04.2009 г. Ц. А. П. и П. Н. Г. - П. са продали на ищеца Р. З. спорния недвижим имот за сумата от 35 600 лева. Въз основа на извлечение от 12.01.2018 г. на ОББ АД от банкова сметка на ищеца, е прието за установено, че на 27.04.2009 г. ищецът е превел сумата от 91 540, 80 лв. по сметка на продавача Ц. А. П..

При приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод за основателност на иска, като е счел, че средствата от ликвидационния дял, макар и постъпили по сметката на ищеца през време на брака му с ответницата, съставляват негова лична собственост, доколкото той е титуляр на акциите, придобити преди брака между страните. Съдът изрично е посочил, че в СК от 1985 г. - чл.29 СК и в действащия СК - чл.30, е предвидена възможност при развод всеки от съпрузите да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия и от вземанията на другия съпруг, придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им, но в случая ответницата не е предявила такъв иск.

По спорния по делото въпрос дали е доказано влагането на лични средства в процесния апартамент съдът е приел, че от представените и неоспорени банкови извлечения от ОББ АД се установява, че от банкова сметка, по която са преведени сумите от ликвидационния дял, на 27.04.2009 г. /в деня на сделката/ищецът е наредил в полза на продавача Ц. А. П. превод на сумата от 91 540, 80 лв. - продажна цена. Изложени са и мотиви, че за установяването на влагането на лични на ищеца средства при покупката на процесния апартамент по делото са ангажирани свидетелски показания, от които се установява, че ищецът е възнамерявал да вложи средствата от ликвидационния дял в покупка на жилище.

По горните съображения въззивният съд е счел, че ищецът е установил влагането на лични средства в покупката на процесния апартамент и на основание чл.21, ал.1 от СК от 1985 г./отм./ спорният имот е негова собственост поради трансформация на лично имущество. Съдът е приел, че второто заявено основание на иска е въведено в условията на евентуалност, поради което и първоинстанционното решение в частта, с която е разгледан по същество и е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск, следва да се обезсили.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, въззивното решение в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл.23,ал.1 СК /чл.21, ал.1 от СК от 1985 г./отм.//, като постановено в нарушение на закона и процесуалните правила, следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Изводите на въззивния съд, че е доказано влагането на лични на ищеца средства в процесния апартамент, защото от представените банкови извлечения от ОББ АД се установява, че от банкова сметка, по която са преведени сумите от ликвидационния дял, на 27.04.2009 г. /в деня на сделката/ ищецът е наредил в полза на продавача Ц. А. П. превод на сумата от 91 540, 80 лв. - продажна цена, са направени без да са обсъдени в цялост представените банкови извлечения и без съдът да се произнесе по доводите на ответната страна, че предвид данните за извършвани банкови операции, не се установява, че продажната цена е платена с получените от ищеца суми, съставляващи стойност на ликвидационния му дял.

Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът по предявения иск с правно основание чл.23,ал.1 СК за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на процесния апартамент поради наличие на пълна трансформация на негови лични средства в придобиването му, следва да бъде разрешен по същество от настоящия състав на ВКС.

Спорно пред настоящата инстанция е дали продажната цена на процесния имот е заплатена с получените от ищеца суми, съставляващи стойността на ликвидационния му дял в „Центрум Груп БГ“ АД. За установяване на това обстоятелство и в съответствие с разпределената му доказателствена тежест, ищецът е представил извлечение от банковата си сметка в ОББ АД. От последната се установява, че към 31.12.2005г. по сметката на ищеца е имало 2 000,04 лв. Към датата на сключване на брака му с ответницата – 20.10.2006г. налични по сметката са били 1 334,91 лв.

На 25.10.2006 г. по сметката на ищеца са постъпили 106 800 лв., на 31.10.2006 г. - 106 800 лв., на 08.11.2006 г. – 87 949,80 лв. и на 15.12.2006г.- 3497 лв., като е вписано, че се касае за платени дивиденти от „Центрум Груп БГ“ АД. Доколкото обаче в настоящето производство не се установява, че към посочените дати ищецът е имал такова вземане към „Центрум Груп БГ“ АД, то настоящият състав приема, че се касае за заплащане стойността на ликвидационния дал. От извлечението е видно, че след получаване на посочените сумите от „Центрум Груп БГ“ АД са правени преводи от сметката на ищеца с вписано основание „нов депозит“, както следва : на 26.10.2006г.- 107 000 лв.; на 29.19.1006г. – 88 000 лв. и на 30.11.2006г. – 68 000 лв., а на 08.11.2006г. е направен изходящ превод – прехвърляне на средства от банка в размер на 106 000 лв. /сумата на преводите надвишава получените средства от „Центрум Груп БГ“ АД, тъй като по сметката на ищеца са постъпвали и други суми/. В извлечението е посочено, че наличната сума към 31.12.2006г. е 93 912,73 лв. През месец януари 2007г. са постъпили 7 222,22 лв., като е направен превод от сметката на ищеца с основание нов депозит, в размер на 100 000 лв., както и са направени разходи - покупки в размер на 22,65 лв. и 55, 80 лв. и така към 31.01.2007г. наличната сума по сметката е 1 056, 50 лв., т.е. по- малка от тази към датата на сключване на брака. За периода 01.02.2007г. - 02.01.2008г. ищецът не е представил доказателства за постъпилите и разходвани средства от сметката му. Приложено е извлечение от сметката за периода 03.01.2008г. – 01.01.2010г., от която е видно, че в началото на периода ищецът е имал налични по сметката си 3 639,51 лв., както и че на 27.04. 2009г. /датата на покупко- продажбата на спорния имот/ е направен превод по сметката на продавача Ц. А. П. в размер на 91 540, 80лв.

При така установеното по делото предявеният иск по чл.23,ал.1 СК е неоснователен. В случая имотът е придобит при действието на Семейния кодекс от 1985 г. (отм.), а съгласно чл. 19, ал. 1 от същия, паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност и за да се обори презумпцията за съвместен принос е необходимо да се установят произходът на средствата по влога и техният личен характер, т.е. уважаването на предявения иск е предпоставено от доказване от ищеца, предвид правилото на чл.154, ал.1 ГПК, че за придобиването на имота са вложени негови лични средства, който факт е останал недоказан. От приложеното извлечение от сметката на ищеца е видно, че платените от „Центрум Груп БГ“ АД суми са преминали през сметката му, но още към 31.01.2007г. те не са били налични и съответно не може да се направи извод, че са послужили за плащане на продажната цена, което е станало след повече от две години - на 27.04.2009г. Липсват доказателства, че след като веднъж тези средства са излезли от сметката на ищеца, те са постъпили отново по същата сметка и именно с тях е платена продажната цена. Извод за противното не може да се направи и въз основа на събраните по делото гласни доказателства, от които се установява намерението на ищеца с получената от „Центрум Груп БГ“ АД сума възнамерява да закупи жилище, тъй като от тях не се установява влагането конкретно на тази сума в спорния имот.

По изложените съображения въззивното решение в частта му, с която искът по чл.23,ал.1 СК е уважен, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен.

С отмяната на въззивното решение в частта му, с която е уважен главният иск и постановяването на решение за отхвърлянето му, се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 21, ал. 4 СК, по който въззивният съд не се е произнасял предвид уважаването на главния иск, което налага отмяна на решението на въззивния съд в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният евентуален иск и връщане на делото на въззивния съд, който да се произнесе по него. Липсата на произнасяне на въззивния съд по евентуалния иск препятства възможността за разглеждането му от ВКС, тъй като лишава страните от една съдебна инстанция за разглеждане на материалноправния спор помежду им.

Следва да се отмени въззивното решение и в частта му за разноските, като спорът за разноските следва да се разреши от въззивния съд с оглед окончателния изход от спора, който на основание чл. 294, ал.2 ГПК следва да се произнесе и по въпроса за направените разноски в настоящето производство.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 3122 от 13.06.2023г. по възз. гр.д. № 3815/2022г. по описа на Софийски градски съд, като вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. З. иск по чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено по отношение на В. С. С. - З., че Р. И. З. е изключителен собственик на следния недвижим имот (самостоятелен обект в сграда) - апартамент № *** с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район „М.“,[жк], [жилищен адрес] с площ 65, 63 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи - от север - апартамент от вход „***“, от юг - стълбище и апартамент № ***, от изток - тревни площи, от запад - тревни площи и паркинг, отдолу - апартамент № ***, отгоре - апартамент № ***, заедно с прилежащото му избено помещение № *** с площ 2, 69 кв. м., както и 3, 715 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, поради трансформация на лично имущество.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд за произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск по чл. 21, ал. 4 СК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: