Недопустимост на искане за възобновяване при липса на правомощия

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

гр. София, 12 януари 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова

ЧЛЕНОВЕ: Христина Михова

Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №883 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по искане на изпълняващ функцията (и.ф.) на главния прокурор за възобновяване на ВНЧД №650/2020 г. по описа на Апелативен съд офия, отмяна на постановеното на 08.07.2020 г. решение №219/2020 г. по същото дело и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С определение №1651 от 22.05.2020 г., постановено по НЧД №632 по описа на Софийски градски съд за 2020 г. е приета за изпълнение присъда постановена по дело №Т20167347 от 10.02.2017 г. на Кралския съд в Централен наказателен съд на Обединено Кралство Великобритания, с която на българския гражданин П. С. П. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от двадесет и четири години и шест месеца за извършено престъпление по раздел 1 от Закона за престъпни действия от 1981 г. и чл.226А от Закона за наказателното правосъдие от 2003 г., което съответства на чл.116, ал.1, т.4 и т.6, във вр. с чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 НК, като на основание чл.457, ал.4 НПК е намален размера на наложеното на осъдения П. наказание от двадесет и четири години и шест месеца „лишаване от свобода“ на двадесет години „лишаване от свобода“, което е следвало да бъде изтърпяно на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим.

С определението на основание чл.457, ал.5 НПК е приспаднато предварителното задържане на осъдения П., считано от 10.08.2016 г. до 09.02.2017 г. и времето от влизане в сила на постановената от чуждия съд присъда до влизане на определението в сила.

С въззивното решение е изцяло потвърден постановения първоинстанционен съдебен акт.

В искането е посочено, че предходните съдебни състави с постановяването на съдебните си актове са допуснали съществени нарушения на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Поддържа се, че Република България е декларирала, че ще прилага процедурата по чл.9, т.1, б.“а“ и чл.10 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица (КТОЛ) и е обвързана със срока на наложеното от чуждия съд наказание. Твърди се, че с постановения съдебен акт- удължена присъда от съд на Обединено Кралство Великобритания е наложено на осъдения П. наказание в размер на деветнадесет години и шест месеца „лишаване от свобода“ и удължен период от пет години, което впоследствие (видно от превода на постановената присъда) е посочено като двадесет и шест години „лишаване от свобода“ с период от двадесет и една година „лишаване от свобода“, от които осъденият е следвало да изтърпи две трети и период на наблюдение от пет години в допълнение на пълният срок.

Главният прокурор в искането си твърди, че от наличните по делото документи не може да бъде направен сигурен извод за размера на наложеното на П. наказание, като въпросът за това какъв е срока, което осъденият е следвало да изтърпи е останал неизяснен. В подкрепа на това се посочва и обстоятелството, че по делото е постъпила информация, че П. е посещавал курсове и програми по време на изтърпяване на наказанието във Великобритания, като не са уточнени времевите периоди, в което това се е случило. Според главният прокурор това е следвало да бъде изяснено с оглед възможността да бъде смекчено наказанието на осъдения по реда на чл.12 КТОЛ и съобразно приетото в ТР 3/2013 г. ОСНК.

На тези основания и в резултат на липсата на установяване на важни за изхода на делото обстоятелства, се предлага да бъде прието, че е допуснато нарушение на чл.13 НПК, тъй като въззивният съд е утежнил наказателноправното положение на осъдения български гражданин и затова се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Постъпилото искане е подписано от заместник на и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова, като същото е с отразен вх. № 1793/2025 г. и с поставена дата от 25.07.2025 г.

По делото е приложено писмо от Прокуратура на Република България с вх. №6943/2025 г. PRB2025[ЕИК] София с дата 28.07.2025 г., с което е изпратено искането на СГС. Същото е получено в деловодството на СГС на 29.07.2025 г., като му е даден вх. № 271859.

Пред касационния съд са представени документи- в оригинал на английски език и в превод, от които е видно, че Н. Бъръм (работеща в адвокатско дружество Ен Би Солиситърс) е удостоверила, че действителното наказание наложено на осъдения П. от британски съд с влязлата в сила присъда е деветнадесет години и шест месеца „лишаване от свобода“ и удължен период на надзор за срок от пет години.

По делото са постъпили и документи, от които е видно, че осъденият П. е постигнал успех в следните модули- специализиран разговорен английски 2 ниво, специализиран английски- четене второ ниво, специализиран английски писане- второ ниво и специализирани умения по английски език- второ ниво в обучение „квалификация за специализирани умения по английски език- второ ниво на Колеж Милтъни К..

По делото са представени и трудова харктеристика и заповеди за награди на осъдения П., издадени за периода в който той е търпял наказание в страната, както и грамота от СУ „Иван Рилски“ за това, че П. е завършил успешно специализирана корекционна програма „Умения за мислене“.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа подробните мотиви, отразени в искането и моли същото да бъде уважено.

Защитникът на осъдения П. моли да бъде уважено искането, като поддържа, че същото е добре мотивирано, обосновано и с него са отправени правилни искания.

Моли да бъде обмислена и възможността да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.1, т.4б“ КТОЛ и да се даде възможност на българския съд да поиска от британския съд да бъде преобразувана постановената присъда. Предлага след възобновяване на производството да бъде дадено указание да бъде изискана информация за работните дни, които да бъдат зачетени за намаляване на присъдата, като се твърди, че това е допустимо по КТОЛ.

Осъденият П. не оспорва, че е извършил тежко престъпление, но моли да бъде отчетено, това, че престъплението е извършено под въздействие на алкохол и желанието му към момента е да му бъде дадена възможност да е свободен и да се грижи за семейството си. Поддържа, че действителната му присъда е „лишаване от свобода“ за срок от деветнадесет години и шест месеца, а допълнителните пет години са идентични с наказанието „пробация“.

Моли да бъде уважено искането и ако се прецени, че е допусната грешка същата да бъде отстранена.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното:

Касационният съд е сезиран с искане, което е подписано от заместник на и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова, която въз основа на Заповед №РД-05-2753/03.07.2025 г. на Борислав Боби Сарафов- и.ф. главен прокурор на РБ е била упълномощена за периода от 07.07.2025 г. до 27.07.2025 г. включително да изпълнява правомощията на главния прокурор в пълен обем, с изключение на правомощията, свързани с възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията на магистрати и съдебни служители по ЗСВ и КТ.

Настоящото искане (заедно с материалите по делото и заповедта за упълномощаване) е изпратено с писмо на Върховна касационна прокуратура, отдел „Съдебен“ на 28.07.2025 г. и е получено в деловодството на СГС на 29.07.2025 г.

От приложените по делото документи може да бъде направен извод, че датата, на която е изпратено искането е след посочения в заповедта срок на упълномощаване на изготвилия го зам. и.ф. главен прокурор. Към този момент този прокурор не е имал представителна власт, въз основа на изричното упълномощаване на и.ф. главен прокурор на РБ и предвид разпоредбата на чл.420, ал.1 НПК не може да сезира съда с искане за възобновяване с основание по чл. 422, ал.1, т.5 НПК.

Касационният съдебен състав приема, че отразения входящ номер върху титулната страница на искането- вх. № 1793/2025 г. и поставените дати- 25.07.2025 г. на същото място и в края на документа не могат да бъдат приети за дата на съставяне на искането, като това следва да бъде направено на базата на обективно проверим факт, а именно датата на изпращането му по официален път към неговия адресат. Към този момент съставилият го прокурор безспорно не е имал правомощията на главен прокурор и не е могъл да сезира съда с настоящото искане.

На тези основания съдът прецени, че искането е съставено от магистрат, който няма изискуемата по закон процесуална легитимация и на това основание искането следва да бъде преценено като недопустимо и да бъде оставено без разглеждане.

Касационният съд приема, че този извод би следвало да бъде направен дори да се приеме, че искането е съставено на посочената на него дата- 25.07.2025 г. Това следва от обстоятелството, че с решение на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от 16.06.2023 г. на основание чл.175, ал.4 ЗСВ за изпълняващ функциите „главен прокурор на РБ“ и определен прокурор Сарафов.

Със ЗИД на ЗСВ (в сила от 21.01.2025 г.) е приета нормата на чл.173, ал.15 ЗСВ, съгласно която при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на ВКС или председателя на ВАС се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по- дълъг от шест месеца, без значение дали е имало прекъсване в изпълнение на функциите. Този срок е изтекъл на 21.07.2025, което дава основание да се прецени, че след тази дата прокурор Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор на РБ.

Нормата на чл.175, ал.15 ЗСВ се отнася и до и.ф. главен прокурор до посочената по- горе дата, тъй като независимо от обстоятелството, че прокурор Сарафов е определен за такъв с решение на ВСС от момент преди приемането на тази норма, същата има несъщинско обратно действие, отнася се до заварени правоотношения и следва да породи правно действие. Съдържанието на нормата е напълно ясно и то дава основание да се приеме, че след посочения шестмесечен срок и конкретно след 21.07.2025 г. ex lege са прекратени функциите на избраният за и.ф. главен прокурор Сарафов.

Съдът приема, че с прекратяването на функциите на прокурор Сарафов по силата на закона той губи правомощието си да сезира съда с искане по чл.422, ал.1, т.5 НПК, като този извод се отнася и до всеки прокурор, който той е упълномощил да изпълнява функциите му. В случая няма как по силата на упълномощаване със служебна заповед, упълномощеното лице да има правомощия, които упълномощителят не притежава.

Предвид изложеното касационният съд прецени, че дори да се приеме, че съставилият искането прокурор е действал в срока на пълномощията си, то отправеното искане отново е недопустимо, тъй като е съставено след 21.07.2025 г. когато прокурор Сарафов като негов упълномощител по силата на закона е загубил правомощията си на изпълняващ функциите главен прокурор.

Независимо от посоченото по отношение на редовността на сезирането си съдът внимателно обсъди съдържанието на представеното искане, като прецени, че същото не може да бъде еднозначно преценено, че е в полза на осъдения П.. В искането се поддържа, че въззивният съд не е изяснил действителното съдържание на постановения в Обединеното кралство Великобритания съдебен акт, като не е установил точно отмерената на осъденото лице присъда. Сочи се, наличието на противоречие между представените документи, като се твърди, че не е ясно дали наложеното наказание е в размер на двадесет и четири години и шест месеца (разделени съответно 234 месеца „лишаване от свобода“ и удължен период 60 месеца) или двадесет и шест години (с период двадесет и една години „лишаване от свобода“ и период на наблюдение от пет години). Твърди се, че неправилно съдът е постановил решението си, като не е изяснил дали П. има право на намаление на присъдата си в размер на 20% и дали същият е полагал труд при изтърпяване на наказанието си във Великобритания и за какъв период. Именно постановяването на въззивния акт при липса на доказателства, установяващи важни за изхода на производството обстоятелства е и основание да се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.13 НПК. Тези оплаквания не дават възможност еднозначно искането да бъде преценено като направено в полза на осъдения и решението на касационния съд да не го разгледа не би следвало да бъде приет за непременно увреждащ интересите на осъденото лице.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане на главния прокурор за възобновяване на ВНЧД №650/2020 г. по описа на Апелативен съд - София.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.