Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 03 Март 2024

Определяне на справедливо обезщетение от застраховател за неимуществени вреди от ПТП

Върховен касационен съд · 03 Март 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Пострадал при катастрофа мотоциклетист обжалва размера на присъденото му застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, намалено от апелативния съд на 20 000 лв. Върховният касационен съд намира, че предходната инстанция е пренебрегнала трайните физически последици и силния психологически стрес от удара. Върховните съдии увеличават дължимото обезщетение на 30 000 лв., като отменят въззивното решение за разликата от 10 000 лв.

Какво приема съдът

Справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди изисква пълно съобразяване на всички болки, страдания, трайни последици и преживян психически шок, както и съобразяване с икономическата конюнктура и застрахователните лимити към момента на увреждането.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

пътнотранспортно произшествиенеимуществени вредисправедливо обезщетениеГражданска отговорностзастрахователстрес

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 202

гр. София, 29.03.2024 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4753 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Б. Г. А., представляван от пълномощника му адв. П. К., срещу решение № 964 от 30.06.2022 год. по въззивно гр. д. № 71/2022 год. на Софийския апелативен съд, в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение от 18.08.2021 год. /допълнено на 18.10.2021 год./ по гр. д. № 162/2020 год. по описа на Софийския окръжен съд, е отхвърлена претенцията му по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – ПТП, настъпило на 05.03.2019 год., за разликата от 20 000 лв. до 35 000 лв.

Решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част над сумата 35 000 лв. до 40 000 лв., до който размер искът е предявен като частичен от сумата 50 000 лв., е влязло в законна сила, тъй като въззивното решение, с което същото е потвърдено в тази му част не е обжалвано.

Предмет на спора в инстанционното разглеждане на делото е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от непозволеното увреждане.

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение, като счита, че въззивният съд неправилно е приложил принципа на справедливост при определяне размера на обезщетението, като не е съпоставил действително търпените болки и страдания, в нарушение на чл. 52 ЗЗД и многобройната съдебна практика по приложението му.

В постъпилия в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез адв. Д. Т. от САК, оспорва касационната жалба и излага съображения за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, в настоящия състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите, касаещи задължението на съда да мотивира преценката си, като съобрази конкретния размер на дължимото обезщетение с обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и размера на присъжданите от съда обезщетения в аналогични случаи, поради несъобразяване на указанията относно приложението на закона, обективирани в решение № 88 от 17.06.2014 год. на ВКС по т. д. № 2974/ 2013 год., II т. о., решение № 93 от 04.07.2018 год. на ВКС по гр. д. № 3460/ 2017 год., III г. о., цитираните в тях и много други.

В практиката на ВКС, включително и в цитираните решения по чл. 290 ГПК е прието, че при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт следва да се вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането, както и, че размерът на обезщетението за същите се определя по справедливост. В ППВС № 4/68 год. е разяснено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като характер, начин и степен на увреждането, състояние, продължителност на възстановителния процес, оперативни интервенции, възраст, прогноза, продължителност и интензитет на претърпените болки и страдания, произтичащите от него физически и психологически последици за пострадалия и т. н., които съдилищата следва да изтъкнат, обосновавайки значението им за присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Като критерий за това следва да служи още икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите, нивото на инфлация, т. е. икономическата конюнктура в страната, проявна форма на която се явяват и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя.

В горепосочения смисъл е установената практика на ВКС в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, например: решение № 1 от 26.03.2012 год. по т. д. № 299/ 2011 год., ІІ т. о., № 93/23.06.2011 год. по т. д. № 566/2010 год., II т. о., № 111/01.07.2011 год. по т. д. № 676/2010 год., II т. о., № 104/25.07.2014 год. по т. д. № 2998/2013 год., I т. о., № 223/27.12.2016 год. по гр. д. № 1839/2016 год., III г. о., № 100/12.04.2017 год. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 год., IV г. о., цитираните в определението по чл. 288 ГПК по настоящето дело решения № 88 от 17.06.2014 год. на ВКС по т. д. № 2974/ 2013 год., II т. о. и решение № 93 от 04.07.2018 год. на ВКС по гр. д. № 3460/ 2017 год., III г. о., както и цитираните в тях и много други. В същите се приема, че при определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия, изразяващи се и в определяне на съответните нива на застрахователното покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.

Определянето на обезщетението в обжалваното въззивно решение е осъществено в противоречие с тази практика на ВКС. В мотивите си съдът се е позовал на формираната сила на пресъдено нещо по релевантните факти за настъпилото на 5.03.2019 год. пътно-транспортно произшествие, при което е пострадал ищецът, настъпилите вследствие на него травматични увреждания, виновното деяние на причинилия произшествието водач Б. С., застрахован по сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“, липсата на съпричиняване от страна на ищеца при управлението на неговия мотоциклет. Спорен е бил само размерът на обезщетението, което въззивният съд определил на сумата от 20 000 лв., като необосновано е взел предвид само установените от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза увреждания на ищеца, предопределили сравнително кратък период на възстановяване в резултат на проведено консервативно лечение. Макар и да е посочена като последица от уврежданията невъзстановена в пълен обем функция на палеца, засягаща само фините движения на ставата, именно последното обстоятелство не е отчетено като обосноваващо по-голям размер на обезщетението за неимуществени вреди. Установената необратимост в ограничението в движенията на палеца е изисквало същите да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение. Формално обсъден е и белега на подбедрицата, приет от съда като козметичен, поради липса на констатирана атрофия на мускулите.

Извън обсъждането на относимите към предмета на спора обстоятелства е останал и преживеният от ищеца психологически стрес при настъпилия удар между управлявания от него мотоциклет и насрещно движещия се автомобил, навлязъл в неговата лента за движение при завой, което негативно изживяване трудно би се преодоляло във времето. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да обезщети в относително пълен обем и психическите и емоционални преживявания на пострадалия, причинени от виновното поведение на водача на лекия автомобил, вкл. и ужаса от невъзможността да се избегне удара в конкретната ситуация. Затова, като се съобразят горните обстоятелства заедно с обсъдените такива от въззивния съд за травматичните увреждания и последиците от проведеното лечение за възстановяване на ищеца, обезщетението следва да се определи в размер на сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва от 26.03.2019 год. Този размер съответства и на приетото в съдебната практика разбиране, че справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетият принцип за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, както и на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, индиция за която са и предвидените в Кодекса за застраховането лимити на застрахователното покритие на гражданската отговорност / чл. 492 КЗ/.

Като е отчел преимуществено само част от правнорелевантните обстоятелства – сравнително краткия период на възстановяване на ищеца вследствие вида на проведеното лечение и не е обсъдил в съвкупност всички характерни за конкретния случай обстоятелства, въззивният съд е нарушил материалния закон при определяне на справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди. Затова обжалваното въззивно решение следва да се отмени в отхвърлителната му част за разликата от 20 000 лв. до 30 000 лв., като тази сума бъде допълнително присъдена на ищеца на основание чл. 432, ал. 1 КЗ. В останалата отхвърлителна част за разликата над 30 000 лв. до 35 000 лв. въззивното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото искането на касатора за присъждане на разноските за настоящата инстанция е основателно. Съразмерно с уважената част от иска при обжалването с касационната жалба настоящият състав приема, че ответникът следва да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 955 лв., представляваща съответната част от направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавни такси, съгласно представения списък на разноските и договор за правна помощ и съдействие относно размера на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА частично решение № 964 от 30.06.2022 год. по в. гр. д. № 71/2022 год. на Софийския апелативен съд, с което е отхвърлен иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за разликата от 20 000 лв. до 30 000 лв. и вместо това постановява:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 да заплати на Б. Г. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] допълнително, извън присъдената сума, още 10 000 лв. /десет хиляди лева/ , представляваща горната разлика от 20 000 лв. до 30 000 лв., за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в увреждания при настъпило на 5.03.2019 год. пътно-транспортно произшествие, причинено от Б. Й. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2019 год. до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА горното въззивно решение в останалата отхвърлителна част.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 да заплати на Б. Г. А. сумата 1 955 лв. /хиляда деветстотин петдесет и пет лева/, представляваща направените в касационното производство разноски съразмерно с уважената част на иска.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.