Задължение на съда да обсъди всички доказателства и доводи по спор за плаж

Текстът на акта

Ключови фрази

Неоснователно обогатяване * задължения на въззивния съд * обсъждане на доказателства от въззивния съд * съществено нарушение на съдопроизводствените правила

Р Е Ш Е Н И Е

№ 98

гр. София,06.04.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №858 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Биг Стар Трейд“ АД срещу решение № 5785 от 24.10.2024 г. по гр. д. №11456/2022г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решение №20040762 от 08.06.2022г. по гр.д. №36137/2017г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявеният от касатора срещу Държавата, представлявана от министъра на туризма, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 22 500 лева, начислена и получена от ответника без основание неустойка по т.8.2 от договор № Т-РД-29-80/02.06.2016г. за отдаване под наем на обект - изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Лозенец“, за неизпълнение на задължения на наемателя, уговорени в т.6.1.10, б.„ж“ и т.6.1.21 от договора, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.03.2017г. до окончателно изплащане на сумата.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон и необосновано. Жалбоподателят счита за неправилен извода на въззивния съд, направен въз основа на констативния протокол от 17.08.2016г., че на плаж „Лозенец“ не е извършено поетапно поставяне на указателни табели. Оспорва материалната доказателствена сила на протокола. Твърди, че решаващият съд не е извършил анализ на всички доказателства по делото, а кредитираните и обсъдени доказателства са такива, които ползват само едната страна – Държавата, представлявана от министъра на туризма. Навежда доводи, че въззивният съд не е обсъдил свидетелските показания на Й. Алексимиров И., депозирани в открито съдебно заседание от 08.10.2021г. в производството пред Софийски районен съд, съгласно които спасителните постове са съдържали необходимата информация за начало и край на работното време, започване на дейността на постовете, за съдържанието на зелен, жълт и червен флаг, температурата на въздуха и водата, както и за водното спасяване. Счита, че с оглед целите на чл.10 ал.6 от Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи /НВДОВП, отм., ДВ бр.30 от 5.04.2024г./. - посетителите на плажа да бъдат информирани относно всички участъци за максимално обезопасяване, не е необходимо да има отделни табели, а е достатъчно тази информация да бъде видна, включително и като обозначена на съответния спасителен пост. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил представеното по делото възражение с изх. №Т-26-Б-242 от 06.10.2016г. до министъра на туризма, както и заключението на вещото лице по СТЕ, съгласно което дължината на бреговата ивица пред зоните за свободно разполагане на плажни принадлежности е 663 л.м., а не 648 л.м., както е посочено в доклада. Твърди, че действителната площ на свободната зона при проверката е била 17 360 кв.м., равняваща се на нормативно установените в ЗУЧК 50 %. Счита, че решаващият съд неправилно е приел като негодни доказателствени средства приложената схема от контролно заснемане, обяснителна записка и удостоверение за пълна проектантска правоспособност.

Ответникът по касация Държавата, представлявана от министъра на туризма поддържа, че наведените от жалбоподателя оплаквания за допуснати пороци в решаващата дейност на въззивния съд са неоснователни, а постановеният съдъбен акт е допустим и правилен. Твърди, че изводите на въззивния съд са правилни и обосновани, а анализът на събрания доказателствен материал подробен, логичен и в съответствие с процесуалните правила. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

С определение №2363/23.07.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по правния въпрос: „Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не са налице визираните в чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД материалноправни предпоставки за уважаване на иска, тъй като сумата от 22 500 лв., е получена от Министерство на туризма на валидно правно основание, както и че в хода на производството не се доказва твърдяното обедняване на ищеца за сметка на ответника. Решаващият съд е отчел, че наемателят „Биг Стар Трейд“ АД е поел задължение да информира посетителите на морския плаж относно обезопасяването на водната площ и периодите на откриване/закриване на спасителни постове чрез поставяне на указателни табели в съответствие с разпоредбата на чл.10 от НВДОВП/отм., ДВ бр.30 от 5.04.2024г./ Изтъкнал е, че съгласно чл.10 ал.3 от НВДОВП /отм./ ежегодно до 31 март наемателят на морския плаж представя за съгласуване с министъра на туризма програма за организация на водноспасителната дейност за предстоящия летен сезон, придружена със схема на охраняваните части от прилежащата към морския плаж акватория и разположението на спасителните постове, в която програма наемателят извън периода 1 юли - 31 август може да предвиди поетапно обособяване на участъци с максимално обезопасяване в зависимост от конкретните особености на съответния морски плаж, в който случай е задължен да информира посетителите на плажа чрез поставяне на указателна табела за етапното обособяване на участъците с максимално обезопасяване. От представената по делото съгласувана програма е установил, че наемателят е предвидил поетапно обособяване на участъци за периода от 11 юни до 30 септември, т. е. извън периода посочен в чл.10, ал.5 от НВДОВП/отм., ДВ бр.30 от 5.04.2024г./., а именно от 1 юли – 31 август. Отчел е и приетата по делото схема за охраняваните части от прилежащата акватория на морски плаж „Лозенец“ за летен сезон 2016г., която съдържа в табличен вид график на шестте спасителни поста и в същия е отразено, че за периода от 11 юни до 30 септември се предвижда спасителен пост на плажа. С оглед гореизложеното, решаващият съд е приел като неправилен и некореспондиращ с доказателствата по делото извода на първоинстанционния съд, че не е установено ищецът-наемател да е предвидил поетапно обособяване. Аргументирал е също, че щом наемателят на морски плаж извън периода 1 юли - 31 август предвижда поетапно обособяване на участъци с максимално обезопасяване в зависимост от конкретните особености на съответния морски плаж, то за него е възникнало задължение да информира посетителите на плажа. Въззивният съд е счел, че информацията следва да бъде налична съобразно съгласуваната с министъра на туризма Програма за водноспасителната дейност за летен сезон 2016г. на морски плаж „Лозенец“ през целия летен сезон. Този извод съдът е извел чрез граматическо и логическо тълкуване на нормата на чл.10, ал.6 от НВДОВП/отм., ДВ бр.30 от 5.04.2024г./, като е изтъкнал, че в нея не е посочен период, в който следва да бъдат налични обозначителните табели. С оглед на това е счел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че към датата на извършване на процесната проверка – 17.08.2016г., за ищеца не е съществувало задължение за поставяне на нормативно изискуемите указателни табели, предвидени в чл.10, ал.6 от НВДОВП/отм., ДВ бр.30 от 5.04.2024г./., както и в т.6.1.10, б. „ж“ от процесния наемен договор. Решаващият съд е аргументирал, че ищецът е неизправната страна по договора, тъй като не е изпълнил предвиденото в т.6.1.10, б.„ж“ от договора задължение, с оглед на което начислената неустойка по т.8.2. от договора се явява валидно възникнала, а усвоената банкова гаранция – получена на валидно правно основание.

Анализирайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е установил, че наемодателят е възложил извършването на мониторинг на морски плаж „Лозенец“ от „Шуменски кадастър“ ЕООД, чийто управител е К. С.. От показанията на същата е установил, че на 05.08.2016г. е извършено фактическо заснемане на морския плаж, анализът на получените данни е направен на 13.08.2016г. и представен на наемодателя, който е обективирал данните от доклада в съставения констативен протокол от 17.08.2016г., като е отразил в същия, че зоната за свободно разполагане на плажни принадлежности е по-малко от уговорените в договора 50 %. Поради изложеното, съставът на СГС е счел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че не е доказано ответникът да е извършил посоченото геодезическо заснемане на морски плаж „Лозенец“ към датата на съставяне на констативния протокол – 17.08.2016г. Въззивният съд е приел, че процесният констативен протокол от извършена проверка на 17.08.2016г. е официален свидетелстващ документ, двустранно подписан от представител на наемодателя и от управителя на дружеството – наемател, без забележки или възражения от негова страна, чиято доказателствена сила не е оборена в хода на съдебното производство.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното:

По посочения процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказаните съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл.263 от ГПК. Ако във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или направените от първоинстанционния съд фактически изводи са необосновани /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивната инстанция е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди въз основа на доводите във въззивната жалба и отговора на същата всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 и чл.236, ал.2 във връзка с чл. 269 от ГПК.

Това разрешение на правния въпрос се споделя и от настоящия състав на ВКС.

По същество на касационната жалба:

С оглед на отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение се явява неправилно. Основателно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд. Решаващият състав на градския съд не е изложил мотиви по всички въведени в отговора на въззивната жалба доводи и не е извършил анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, въз основа на който да направи самостоятелни изводи кои факти приема за установени.

Въззивният съд е обсъдил възражението на въззивника за неправилност на извода на решаващия състав на СРС, че към датата на извършване на процесната проверка /17.08.2016г./ за ищеца не е съществувало задължение за поставяне на нормативно изискуемите указателни табели, предвидени в чл.10 ал.6 от НВДОВП/отм., ДВ бр.30 от 5.04.2024г./. В тази връзка съдът е обсъдил съгласуваната с министъра на туризма Програма за водноспасителната дейност за летен сезон 2016г. на морски плаж „Лозенец“, от която е установил, че ищецът като наемател е предвидил поетапно обособяване на участъци с максимално обособяване за периода от 11 юни до 30 септември, тоест извън периода, посочен в чл.10 ал.5 от НВДОВП/отм., ДВ бр.30 от 5.04.2024г./. Позовал се е и на чл.10 ал.6 от НВДОВП /отм., ДВ бр.30 от 5.04.2024г./ съгласно която в този случай наемателя е задължен да информира посетителите на плажа чрез поставяне на указателна табела за етапното обособяване на участъците с максимално обезопасяване. При тези данни правилно решаващият съд е приел за некореспондиращ с доказателствата по делото извода на първоинстанционния съд, че не е установено ищецът - наемател да е предвидил поетапно обособяване в програмата за организация на предстоящия летен сезон извън периода 1 юли - 31 август. Следва да бъде споделен като обоснован и изводът му, че щом наемателят на морски плаж извън периода 1 юли - 31 август предвижда поетапно обособяване на участъци с максимално обезопасяване в зависимост от конкретните особености на съответния морски плаж, то за него е възникнало задължение да информира посетителите на плажа през целия летен сезон, не само в периода преди 1 юли и след 31 август. При тези правилни изводи за възникването на задължение за ищеца по т.6.1.10 б.“ж“ от процесния наемен договор, съдът не е обсъдил ангажираните от него доказателства за изпълнението на това задължение, а именно показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел Й. И., касаещи времето на поставяне на спасителните постове и поместената на тях информация. В тази връзка съдът не е обсъдил и довода на ищеца, че с оглед постигането на целите на разпоредбата на чл.10 ал.6 от НВДОВП /отм./ не е било необходимо поставянето на отделни табели, а е било достатъчно тази информация да достигне до знанието на посетителите, включително и чрез обозначаването й на самите спасителни постове.

На следващо място след като правилно е приел констативния протокол от 17.08.2016г. за официален удостоверителен документ, съставен от длъжностни лица при изпълнение на възложените им от закона функции, въззивният съд не е обсъдил всички ангажирани от ответника по въззивната жалба - ищец по предявените искове, доказателства, опровергаващи констатациите в съставения протокола. Съставът на Софийски градски съд е обсъдил показанията на свидетелката К. С., управител на „Шуменски кадастър“ ЕООД, от които е установил, че на 05.08.2016г. е извършено фактическо заснемане на морския плаж, анализът на получените данни е направен на 13.08.2016г. и представен на наемодателя, който го е възпроизвел в констативния протокол. При тези данни правилно е приел, че извършването на фактическото заснемане на дата, различна от датата на съставяне и подписване на констативния протокол между представителите на наемателя и наемодателя, не опровергава истинността на отразените в него обстоятелства. Съдът обаче не е обсъдил заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно – техническа експертиза, изпълнена от вещото лице – геодезист, чиято задача е била да даде отговор на въпроса „коректни ли са замерванията по извършения мониторинг“. Въззивният съд не е извършил самостоятелен анализ на данните от съдебно – техническата експертиза, касаещи действителния размер на активната плажна площ по смисъла на пар.1 т.5 от ДР на ЗУЧК, както и установените от вещото лице различия в размера на чистата активна пясъчна площ, отразена в АИДС №44/10.03.1999г. и размера на тази площ, съгласно „Схема за поставяне на преместваемите обекти и съоръжения, в т.ч. ползваната допълнителна търговска площ по чл.10 ал.1 от ЗУЧК на морски плаж „Лозенец“. С оглед изложеното не е основан на съвкупна преценка на доказателствения материал изводът на съда по спорния между страните въпрос относно действителния размер на активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности, обуславящ изхода на производството по предявения иск за връщане на недължимо платената от наемателя неустойка по т.8.2 от договора за неизпълнение на задължението му по т.6.1.21 от договора да осигури минимум 50% свободна площ от активната площ на морския плаж.

При тези констатации основателно се явява оплакването на касатора за неизпълнение на задължението на решаващия съд по чл.235 и чл.236 ал.2, вр. чл.269 изр.2 от ГПК, изразяващо се в необсъждане на целия доказателствен материал – поотделно и в неговата съвкупност във връзка с направените във въззивната жалба и отговора на същата доводи и оплаквания.

Предвид обстоятелството, че част от събраните по делото доказателства не са обсъждани и от двете съдебни инстанции / първата инстанция също не е обсъждала показанията на свидетеля Й. И. поради извода й, че ищецът - наемател не е предвидил поетапно обособяване в програмата за организация на предстоящия летен сезон/, обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на Софийски градски съд за ново произнасяне от друг състав, при което въззивният съд следва да изложи мотиви относно достигнатите от него фактически и правни изводи, като обсъди всички събрани по делото доказателства и съобрази всички доводи на страните по исковата молба, въззивната жалба и отговорите им.

Изложеното налага отмяна на атакуваното решение, на осн. чл.293 ал.3 от ГПК и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане на спора при изпълнение на горните указания.

При новото разглеждане на делото съдът следва да разпредели отговорността за разноски на страните, както и да се произнесе съгласно чл.294, ал.2 от ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 5785 от 24.10.2024 г. по гр. д. №11456/2022г. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.