Отмяна на влязло в сила съдебно решение при нововъзникнали обстоятелства

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№78

гр.София, 07.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора............................

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 473 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 5211740/16.12.2019 г. на П. М. П., представляван от адв.М. Г., за отмяна на решение № ІІ-65-33/13.03.2012 г., постановено по гр.д. №56769/2009 г. по описа на Софийски районен съд и потвърждаващото го въззивно решение от 15.02.2013 г., постановено по възз.гр.д. № 6555/2012 г. по описа на Софийски градски съд, с които са отхвърлени претенциите на молителя срещу Министерство на вътрешните работи за заплащане на сумите 17 950 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода 18.12.2006 г. – 15.07.2009 г. и 800 лева – неизплатено вещево доволствие за 2007 г. и 2008 г. Твърди се наличие на основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

В писмен отговор ответната страна – Министерство на вътрешните работи, представлявано от юрисконсулт Л. П., поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира същата за неоснователна, предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможност да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание.

По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК нови обстоятелства (съответно нови писмени доказателства) са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени (съответно представени) пред решаващата инстанция, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Нововъзникнали факти и обстоятелства, осъществили се и настъпили след приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество, не представляват основание за отмяна на влязло в сила решение. Такива факти не се считат преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Същите, доколкото са породили права за молителя, могат да бъдат заявени с нов иск, но не са от значение в производството по чл.303 ГПК.

В случая, с решенията, чиято отмяна се иска, са отхвърлени предявените от П. П. против Министерство на вътрешните работи искове по чл.199 и сл. ЗМВР (отм.) - за заплащане на сумата 17 950 лв., представляваща възнаграждение за положен труд по служебно правоотношение за периода 18.12.2006 г. – 15.07.2009 г.; и по чл.204, ал.2 ЗМВР (отм.) - за сумата 800 лв., представляваща неизплатено вещево доволствие за календарните 2007 г. и 2008 г. Съдът е посочил, че ищецът е работил като полицай на граничен контролно–пропускателен пункт – О. при Регионална гранична служба – В. към ГД „Гранична полиция” на Национална служба „Полиция”. По подадено от него заявление рег.№ 23003/01.12.2006 г. и издадена от министъра на вътрешните работи заповед №RB 202004-001-04/К-2778/12.12.2006 г., на основание чл.191, ал.1, т.8 и чл.212, ал.1, т.7 ЗМВР (отм.) за изследвания период служителят е назначен по щат „Мисии на международни организации” при НС „Полиция”; разрешено му е ползването на неплатен отпуск и изпращането му като полицейски наблюдател в мисията на ... в К., считано от датата на заминаване. С атакуваните решения е прието, че съгласно действалата нормативна уредба държавните служители от МВР (какъвто е ищецът) за участието си в международни мисии се назначават на специален щат - чл.153, ал.1 ППЗМВР (ред. към процесния период), като за времето на мисиите служителите ползват неплатен отпуск - чл.212, ал.1, т.7 ЗМВР. Законът не предвижда командироване на служителите от работодателя. За изследвания период ищецът е бил назначен на специален щат „Мисии на международни организации” и е ползвал неплатен годишен отпуск, поради което за работодателя не е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение по служебно правоотношение и вещево доволствие.

Доводите на ищеца за наличие на пряка дискриминация, касаеща неравното му третиране по отношение на заплащането, материалното и социалното му осигуряване като служител на МВР за периода на мисиите, съдът е приел за неотносими към предмета на правния спор. Посочено е, че установяването на дискриминационно поведение е предмет на специално исково производство, уредено в Закона за защита на дискриминацията, каквото ищецът не е твърдял да е провел.

В настоящото отменително производство молителят се позовава и сочи като нови доказателства – решение № 186/07.06.2017 г. по преписка № 84/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, потвърдено с решение № 5989/24.10.2017 г. по адм.д. № 8167/2017 г. на Административен съд София – град, оставено в сила с решение № 12411/18.09.2019 г. по адм.д. № 725/2018 г. на Върховния административен съд. С посочените решения по жалба на Б. И. В., Н. Л. Л., Б. Г. К., Х. Д. Т., С. Г. Д., Р. Г. С., К. Г. Н., А. К. Г., Д. П. Д., Д. Н. Б., С. А. Д. и Л. Б. П. (служители на МВР) е прието за установено, че през време на участието им в мисии на ... в К. в периода 2006 г. – 2008 г. са били третирани по-неблагоприятно от страна на министъра на вътрешните работи в качеството му на орган по назначаването, в сравнение с други държавни служители от същото ведомство, участвали в мисиите. Прието е, че жалбоподателите са били обект на „пряка дискриминация“ по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. по признак „обществено положение“, която в случая се е изразила в лишаването им от заплащане на възнаграждение и вещево доволствие за периода на мисиите, както и изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер.

Представените доказателства не са „нови” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК – фактите и обстоятелствата, които се установяват с тях не са възникнали до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция (последната инстанция по съществото на спора). Установените с решенията на КЗД и ВАС факти, касаещи неравно третиране на служители от МВР по признак „обществено положение” при участието им в международни мисии във връзка с действалата в периода нормативна уредба, имат значението на нововъзникнали факти и обстоятелства. Същите се считат осъществили се и настъпили от датата на влизане на решенията в сила (в случая – 18.09.2019 г., когато е постановено окончателното съдебно решение на ВАС по адм.д.№ 725/2018 г.) и поради това не представляват основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Такива факти не се считат преклудирани от силата на пресъдено нещо на атакуваните с молбата за отмяна решения. Същите, доколкото са породили права за молителя, могат да бъдат заявени с нов иск, но не са от значение в производството по чл.303 ГПК. Същевременно, влязло в сила решение би представлявало основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, но при наличието на визираните в закона предпоставки - да е между същите страни, за същото искане и на същото основание, които в случая не са налице.

Отделно от това, твърдения за допуснато от съда нарушение на материалния закон, както и доводи за необоснованост на фактическите констатации, на които се основава влязлото в сила решение, респ. за изграждането им в нарушение на правилата на ГПК, в производството по чл.303 и сл. ГПК не е допустимо да се обсъждат. Такива оплаквания могат да бъдат разглеждани само по реда на обжалване на решението, но не и в извънинстанционното производство, развиващо се след влизане на решението в сила.Производството за отмяна на влезли в сила решения не е процесуален способ за преразглеждане на тяхната правилност извън изчерпателно посочените хипотези в чл.303 ал. 1 ГПК . Както се посочи и по-горе, доколкото в молбата се твърдят нововъзникнали факти, обективирани във влезлите в сила решения на КЗД и ВАС и ако молителят счита, че те са породили права за него, същите могат да бъдат заявени с нов иск.

Предвид изложеното, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. М. П., с ЕГН - [ЕГН], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влезлите в сила решение № ІІ-65-33/13.03.2012 г., постановено по гр. д. № 56769/2009 г. по описа на Софийския районен съд и въззивно решение от 15.02.2013 г., постановено по възз. гр. д. № 6555/ 2012г. на Софийски градски съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.