Вписване като адвокат при притежаване на двойно гражданство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 503

София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети април, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4564 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 7, ал. 5 Закона за адвокатурата (ЗА).

Образувано е по жалба на П. Р. - С. срещу решение № 545 от 14.09.2022 г. на Висш адвокатски съвет (ВАдС), с което е оставена без уважение жалбата на П. Р. – С. срещу решение № 1313 от 06.07.2022 г. на Софийски адвокатски съвет (САК) по протокол № 17 от 06.07.2022 г., с което съгласно чл. 4, ал. 1 ЗА на жалбоподателката е отказано вписване като адвокат поради това, че не е български гражданин, а е удостоверила единствено северномакедонско гражданство.

Жалбоподателката П. Р. - С. релевира незаконосъобразност на обжалваното решение на ВАдС като постановено в противоречие с материалния закон и с процедурните правила по чл. 22 ЗА. Поддържа, че е български гражданин по произход и по месторождение, което гражданство не е загубвала, вкл. при придобиването на югославско гражданство, трансформирано в северномакедонско такова. Твърди, че е родена в [населено място] в Република България (РБ), където винаги е живяла и там е завършила средното и висшето си образование, там живее и понастоящем със съпруга си и сина си – български граждани. Моли след отмяната на обжалвания акт на ВАдС да бъде постановено вписването й като адвокат поради осъществяване на всички позитивни предпоставки на чл. 4 ЗА, вкл. изискуемото притежание на българско гражданство. Претендира сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – ВАдС подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Счита, че с доказателствата по делото не е установено правнорелевантното обстоятелство, че жалбоподателката е български гражданин, поради което атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, в изпълнение на правомощията си по чл. 7, ал. 7 ЗА, намира, че жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 7, ал. 5 ЗА, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт по чл. 7, ал. 5 ЗА. Разгледана по същество същата е основателна.

ВАдС е счел в атакуваното пред ВКС решение, че не е осъществена една от предпоставките на чл. 4, ал. 1 ЗА за придобиване права на адвокат по отношение на П. Р. – С., а именно притежаването на българско гражданство. Намерил е, че жалбоподателката не е подкрепила с доказателства твърденията си, че е български гражданин по месторождение и по произход, защото е родена в Република България от майка – българска гражданка. Аргументирал се е, че според действащото позитивно българско право, начинът на придобиване на гражданство се свежда до условия (материални предпоставки) и ред (процедура), като българският произход като правнозначим юридически факт за придобиване на българско гражданство се доказва с документ, издаден от български или от чужд орган. Подчертал е, че Р. – С. в собственоръчното заявление за вписването й като адвокат в РБ е отбелязала, че притежава разрешение за постоянно пребиваване № 701159154 от 05.04.2021 г. от МВР – Република България и национален паспорт, издаден от МВР на Република Северна Македония, при което няма съмнение, че заявителката е чужденец по смисъла на Закона за чужденците в Република България, послужил като основание за горепосоченото разрешение за постоянно пребиваване в България, според чл. 2 на който чужденец е всяко лице, което не е български гражданин или е лице без гражданство. Въз основа на горепосочените решаващи правни съображения, ВАдС е заключил, че жалбоподателката не отговаря на общото изискване на чл. 4, ал. 1 ЗА за вписването й като адвокат в специалния регистър - да е български гражданин или гражданин на ЕС, на държава – страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария.

От представените в настоящото производство писмени доказателства /удостоверение за раждане от 04.02.1988 г. на ОбНС – В. Търново; удостоверение за сключен граждански брак от 19.05.2002 г. на [община]; удостоверение за семейно положение, съпруг и деца изх. № УГО1-10480 от 24.10.2022 г. на СО, район „Красно село“; документ за постоянно пребиваване в Република България на гражданин на Република Северна Македония; лична карта на гражданин на Република България – П. Н. Г.; писма на МП на РБ изх. № 97-00-487 от 21.02.2023 г., изх. № 97-00-487 от 13.03.2023 г., изх. № 97-00-487 от 12.04.2023 г., изх. № 97-00-487 от 10.05.2023 г. и изх. № 97-00-487 от 19.05.2023 г.; писмо на МВР, Дирекция „Миграция“ изх. № 536400-27138, екз. № 1 от 18.05.2023 г. с приложена към него преписка за постоянно пребиваване на П. Р. – С. в РБ; документите към делото на ВАдС, приключило с обжалвания акт; югославски паспорт, издаден на 02.08.1989 г., валиден до 02.08.1991 г. и два български паспорта, издадени на 26.06.1990 г. и на 25.07.1990 г., последните валидни съответно до 19.12.1993 г. и до 25.12.1993 г./ се установява, че П. Р. – С. е [дата на раждане] в гр. В. Търново, РБ, от майка П. Н. К. - български гражданин. Към момента на раждането си, на основание чл. 6, б. „в“ Закона за българското гражданство (ЗБГ) (отм.), обн. ДВ, бр. 79 от 11.10.1968 г. в приложимата първоначална редакция, жалбоподателката е български гражданин по произход. В изпълнение на правомощията си да събира служебно доказателства относно правно значими факти в производството по чл. 7, ал. 5 ЗА, съдът е изискал от МП на РБ удостоверение за гражданството на жалбоподателката на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗБГ, а от Р.– С. - удостоверение по смисъла на чл. 39 ЗБГ. Това се е наложило тъй като за обстоятелствата по чл. 37 ЗБГ във връзка с водените по чл. 38 вр. с чл. 36 ЗБГ регистри за лицата, придобили, загубили и възстановили българско гражданство, в постъпилите писма от МП на РБ в отговор на издадените в горепосочения смисъл съдебни удостоверения, не е даден отговор на въпросите загубила ли е П. Р. – С. придобитото по произход българско гражданство по някой от установените способи в действалите към съответния момент закони за българското гражданство и ако това е така, възстановила ли го е по съответния законов ред. Вместо това в писмата и приложените към тях писмени доказателства е удостоверено, че жалбоподателката фигурира в НБД „Население“, поддържана от МРРБ на РБ, с гражданство - Република Северна Македония и има в качеството си на чужденец предоставено постоянно пребиваване в РБ от 23.03.1995 г. по молба, подадена от заинтересованото лице, в която последното е самодекларирало, че е с македонско гражданство и притежава паспорт № 0392110, издаден от С., валиден до 20.09.1999 г.. В писмо на МП на РБ, изх. № 97-00-487 от 19.05.2023 г., е посочено, че за да бъде изразено становище относно наличието на българско гражданство на П. Р. – С. е необходимо да бъде инициирана процедура за установяване на българско гражданство, на основание чл. 39 ЗБГ, доколкото съгласно чл. 4 ЗБГ, гражданство не може да се установява по съдебен ред.

Настоящият съдебен състав намира, че от приетите в процеса писмени доказателства, вкл. издаденото на основание чл. 39, ал. 1 ЗБГ удостоверение на МП, изх. № 222 от 14.02.2024 г., и удостоверение – информация с изх. № 97-00-487/14 от 22.02.2024 г. на МП, се установява, че към момента на постановяване на обжалвания акт на ВАдС, от момента на раждането й до момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, П. Р. – С. е български гражданин по произход, придобила с раждането си българско гражданство по произход на основание чл. 6, б. „в“ ЗБГ от 1968 г. (отм.), в първоначалната му редакция. Това българско гражданство не е загубвано по никой от предвидените законови способи. Този факт е удостоверен от МП в удостоверение – информация с изх. № 97-00-487/14 от 22.02.2024 г., според което в автоматизираната информационна система на Дирекция „Българско гражданство“ към МП не се съдържат данни за лице с имена П. Г. Р. – С., род. на 19.12.1977 г., да е подавана молба за промяна на гражданството и за освобождаване от българско гражданство.

Установеният по категоричен начин факт, че с раждането си жалбоподателката е придобила българско гражданство по произход на основание чл. 6, б. „в“ ЗБГ от 1968 г. (отм.), в първоначалната му редакция, не е достатъчен, за да бъде направен извод дали към горепосочените правнорелевантни моменти тя е продължила да бъде български гражданин. Това е така, тъй като българското гражданство може да бъде загубено по предвиден в закон способ, какъвто например е освобождаването от българско гражданство по молба на заинтересованото лице или законния му представител, ако е малолетно или непълнолетно (чл. 16 и чл. 18 ЗБГ от 1968 г. (отм.)), който способ е различен от лишаването от българско гражданство, за каквото не съществувала индиция в конкретния казус. Същевременно не съществува пречка нито по ЗБГ от 1968 г., нито по сега действащия ЗБГ, загубеното българско гражданство да бъде възстановено, като за лица от български произход възстановяването се извършва по облекчена процедура. Във всички случаи и по всички действали във времето закони за българското гражданство освобождаването и възстановяването впоследствие на българско гражданство се извършва въз основа на искане на заинтересованото лице до компетентния държавен орган, като правната промяна досежно гражданството настъпва с издаването на съответния акт на държавния орган. Придобитото югославско гражданство, трансформирано впоследствие в северномакедонско такова, не изключва притежаването и на българско гражданство, доколкото по сега действащия ЗБГ от 1998 г. е позволено двойното гражданство, каквото по преждедействалия ЗБГ от 1968 г. е забранено. Предоставянето обаче на статут на постоянно пребиваващ на територията на РБ чужденец на П. Р. – С., както и отбелязването от самата нея в молба за продължаване срока на пребиваване в НРБ на чужденец от 04.10.1994 г. (съдържаща се в преписката за разрешаване на постоянно пребиваване в РБ) и в заявление за приемане и вписване в регистъра на адвокатите в РБ с нотариална заверка на подписа от 15.06.2022 г., че тя е с македонско гражданство и македонска народност, и с валиден паспорт, издаден от Република Северна Македония, са обстоятелства, които е възможно да означават, че придобитото по произход българско гражданство е било загубено с придобиването на югославско такова (виж чл. 16 ЗБГ от 1968 г.). Загубването и възстановяването на българско гражданство по произход са правнозначими факти, които подлежат на установяване с издаване на удостоверение от МП на РБ по реда на чл. 39 и чл. 40 ЗБГ, което е сторено по настоящото дело по служебен почин на съда, при което с издадените удостоверения по чл. 39 и чл. 40 ЗБГ е установен по несъмнен начин правнорелевантният факт, че жалбоподателката от раждането си до настоящия момент е български гражданин по произход, поради което спрямо нея е осъществена общата предпоставка по чл. 4, ал. 1 ЗА за придобиване права на адвокат.

При приетите за осъществени от ВАдС и специални предпоставки по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗА за придобиване права на адвокат, след първоначално вписване като адвокат в САК на 10.04.2002 г. и наложено през 2007 г. дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от три месеца, настоящият съдебен състав приема, че към момента на атакуваното решение са били налице всички изискуеми от чл. 4, ал. 1 ЗА предпоставки за вписване на П. Р. – С. като адвокат в САК. Двойното гражданство на същата не съставлява законова пречка за това, доколкото не е посочено в ЗА или в друг нормативен акт, вкл. международен договор, като основание да бъде отказано вписване в българския адвокатски регистър. Ето защо, обжалваното решение на ВАдС следва да бъде отменено като неправилно и следва да бъде постановено вписване на жалбоподателката като адвокат в регистъра по ЗА.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 545 от 14.09.2022 г. на Висш адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата на П. Р. – С. срещу решение № 1313 от 06.07.2022 г. на Софийски адвокатски съвет по протокол № 17 от 06.07.2022 г., с което съгласно чл. 4, ал. 1 ЗА на жалбоподателката е отказано вписване като адвокат поради това, че не е български гражданин, като ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВПИШЕ, на основание чл. 6, ал. 2 вр. с ал. 3 ЗА, П. Р. – С., с ЕГН: [ЕГН] и адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] в регистъра на адвокатите към Адвокатска колегия-София от Софийски адвокатски съвет.

Да се изпрати препис от настоящото решение на Висш адвокатски съвет и на Софийски адвокатски съвет за извършване на постановеното вписване в регистъра на адвокатите към Адвокатска колегия-София в двуседмичен срок от получаването му.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: