Отмяна на оправдателна присъда за самоуправство поради липса на мотиви

Текстът на акта

Ключови фрази

Самоуправство * самоуправство * липса на мотиви * съществени процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е
№ 233
Гр.София, 19 май 2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора С. М.
изслуша докладваното от съдия Вълкова
наказателно дело № 256/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационен протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Перник и касационна жалба на частния обвинител Т. И. Й. срещу въззивна присъда № 12 от 17.06.2024г. по ВНОХД № 135 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Перник.
С касационния протест и касационната жалба се навеждат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се изразява несъгласие с правните изводи на въззивния съд, че подсъдимият С. Б. не е извършил деянието, предмет на обвинението. В писмени допълнения към касационния протест и касационната жалба се излагат подробни доводи за наличие на заявените касационни основания, като оспорващите въззивната присъда страни главно акцентират върху липсата на мотиви поради неясноти и липса на анализ на доказателствата съгласно изискванията в чл.305, ал.3 от НПК. Молят за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа касационния протест и намира касационната жалба на частния обвинител за основателна, като в тяхна подкрепа излага допълнителни съображения, че наказателната норма в чл.323, ал.1 от НК не защитава правото на собственост, а урежда обществените отношения, свързани с правото на държавата да определя реда, по който споровете между гражданите се разрешават. Счита за неправилен извода на въззивната инстанция, че подсъдимият е действал по установения от закона ред предвид възникналия по-рано спор за собственост, тъй като този ред налага предявяването на ревандикационния иск по чл.108 от ЗС, а не трасиране на имота за завладяването му. Според прокурора инкриминираното деяние не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 НК, тъй като обществената му опасност е типичната за този вид престъпни посегателства, като той също намира за неправилен анализа на доказателствата от ОС - Перник, поради което предлага ВКС да отмени протестираната въззивна присъда и да върне делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Касационният жалбоподател – частен обвинител Т. Й. и повереникът й – адвокат Е. В. се явяват лично пред ВКС и поддържат касационната жалба и писменото допълнение към нея, като допълват, че ОС-Перник не допуснал представянето на доказателства, свързани с водените граждански дела, които подсъдимият „загубил“. Изразяват становище за основателност на касационния протест и писменото допълнение към него, поради което молят ВКС да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане на въззивния съд.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият С. Б. се явява лично и със защитник адвокат А. Г., който оспорва касационния протест и касационната жалба, както и писмените допълнения към тях, като счита, че не са посочени конкретни нарушения на процесуалните правила, относими към наведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което защитата не е наясно какво да оспорва. Поддържа се становище, че описаното деяние в обвинителния акт не е съставомерно по чл.323, ал.1 от НК от обективна и субективна страна, тъй като подсъдимият е собственик по нотариален акт на спорния имот и случаят е маловажен, поради което моли ВКС да остави в сила новата въззивна присъда.
В лична защита и в последната си дума подсъдимият моли ВКС да остави в сила въззивната присъда.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
ОС-Пернник е отменил присъда № 2 от 7.02.2024г. по НОХД № 332/2022г., постановена от РС - Радомир, с която подсъдимият С. Б., род. на 7.10.1975 г., е бил признат за виновен по обвинението за престъпление по чл.323, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му е било наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, с три години изпитателен срок по чл.66 от НК и глоба в размер на хиляда лева, с възложени в тежест на подсъдимия деловодни разноски и вместо нея е постановил нова въззивна присъда, предмет на настоящата първа по реда касационна проверка, с която е признал подсъдимия за невиновен в това, че на неустановени дати в периода от 07.11.2020 г. до 22.11.2020 г., в местността „Царски рид“ на с. Лобош, общ.Ковачевци, обл.Перник, самоволно, не по установения от закона ред (чрез предявяването на иск за собственост по чл.108 от Закона за собствеността) е осъществил едно оспорвано от другиго -Т. И. Й., свое предполагаемо право - правото да владее и да ползва придобит от него с Нотариален акт за покупко-продажба № 85, том III, рег.№ 1710, дело № 411 от 2019 г. по описа на нотариус М. Д., с район на действие Районен съд - гр. Радомир, на недвижим поземлен имот с планоснимачен номер ** от кадастрален район № ** на с. Лобош, обл.Перник, с площ от 430 кв. м., чрез преместване на ограда между два съседни поземлени имота от кадастрален район №**, а именно пл.№* и пл.№ * на с. Лобош, обл. Перник, като е придобил владението върху поземлен недвижим имот с планоснимачен номер 25, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление самоуправство по чл.323, ал.1 от НК.
С въззивната присъда ОС - Перник е постановил направените в наказателното производство разноски да останат за сметка на държавата и е потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част.
Касационният протест и касационната жалба са допустими, тъй като са подадени от процесуално легитимирани страни, в законоустановения срок и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл.346, т.1 от НПК.
По същество касационният протест и касационната жалба са основателни по изложените в тях аналогични съображения за липса на мотиви. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила от кръга на абсолютните, изразяващо се от една страна в противоречие между мотивите и диспозитива на атакуваната въззивна присъда, от друга – във вътрешни противоречия и неясноти в мотивите, от трета – в необсъждане на противоречиви доказателствени материали по реда на чл.305, ал.3 от НПК и от четвърта – в липса на отговор на съществени доводи на прокурора и частния обвинител, всяко от които обуславя самостоятелно касационно основание по чл.348, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.2 НПК - липса на мотиви. В тази насока, касационният съд съобрази следното:
1. В диспозитива на въззивната присъда е посочено, че се отменя частично първоинстанционната присъда. Следват два отменителни диспозитива – първият относно обвинението по чл.323, ал.1 от НК и вторият за деловодните разноски, двата с обратен резултат спрямо изхода на делото в първата инстанция, след което въззивният съд е посочил, че потвърждава присъдата на РС – Радомир в останалата част. Доколкото подсъдимият Б. е предаден на съд по обвинение за извършено едно престъпление – самоуправство по чл.323, ал.1 от НК, за което въззивният съд го е оправдал и е постановил, противоположно на постановеното от първоинстанционния съд, разноските вместо в тежест на подсъдимия да останат за сметка на държавата, не става ясно в коя част е потвърдена първоинстанционната присъда. Налице е противоречие между мотивите и диспозитива на въззивната присъда, тъй като потвърдителната й диспозитивна част не съответства на посоченото на стр.8 от мотивите, че присъдата на първата инстанция се отменя „изцяло“. По този начин е допуснато и нарушение на чл.339, ал.3, вр. чл.305, ал.7 от НПК, че оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания.
2. ВКС констатира противоречия и неясноти в мотивната част на въззивната присъда. След като е утвърдил фактическите изводи на РС- Радомир, посочвайки, че тези на въззивната инстанция не се различават съществено от първите, контролираният съд аналогично на приетото в първоинстанционната присъда е приел наличието на възникнал на 5.11.2020 г. спор за собствеността на въпросния имот с пл.№** между подсъдимия и частния обвинител Й., впоследствие между него и съпруга на частния обвинител. Приел е също като първата инстанция, че след това (в инкриминирания период) подсъдимият премахнал поставената стара метална разделителна ограда по протежението на границата между този имот (с пл.№**), който частният обвинител Й. и нейният съпруг Й. владеели и имот с пл.№*, който бил собственост от по-рано на подсъдимия, както и че след това подсъдимият изградил нова ограда с метални колове и мрежа без да се съобрази с предупрежденията на частния обвинител Й. и съпруга й, че не са съгласни да влиза в имота им (с пл.№**) и че ако направи нещо противно на тяхната воля, те ще сезират съда (стр.5 от мотивите на въззивната присъда). Така на практика въззивният съд е приел за осъществено от подсъдимия изпълнителното деяние на престъплението, предмет на обвинението, посочено в обвинителния акт, а именно, че е преместил оградата между двата съседни поземлени имота (с пл.№* и пл.№** от кадастралния район на с. Лобош, обл. Перник) и е установил свое владение върху имот с пл.№** въпреки явно заявеното преди това несъгласие на владеещите го от 2011 г. лица. Същевременно на стр.8 от мотивите на атакуваната присъда, за да оправдае подсъдимия, ОС- Перник се е мотивирал, че не е установено това деяние да е извършено от него. Макар правилно въззивният съд да е посочил, че без деяние не може да има престъпление в контекста на чл.9, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият видно от обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт е предаден на съд за същото деяние, което е прието за установено от фактическа страна, противоречията между фактическите и правните изводи за оправдаване на дееца са очевидни.
3. Основателно в допълнението към касационната жалба се възразява, че не са обсъдени противоречията в доказателствените материали по реда на чл.305, ал.3 от НПК относно действията на геодезиста – свидетелят К. Й., който трасирал имота като представител на частно търговско дружество и начина, по който го е направил – чрез прескачане на оградата и показанията на частния обвинител Й., че това не е станало по установения ред и не е било съобразено нейното, включително установено по съдебен ред, право на собственост, включващо и правото й да владее имота, с което подсъдимият отказал да се съобрази въпреки, че бил предупреден, както от нея, така и от съпруга й още преди да премести оградата. Липсата на анализ на противоречиви доказателства по установения в посочената процесуална разпоредба ред, а именно, чрез посочване на кои от тях дава вяра и защо, съответно по какви причини не възприема тези, които им противоречат, последователно се приравнява в съдебната практика на липса на мотиви.
4. В мотивите на въззивната присъда отсъства отговор и на най-същественото възражение на частния обвинител, че установеният ред по смисъла на чл.323, ал.1 от НК е посоченият в обвинителния акт – чрез предявяване на иск за собственост по чл.108 от ЗС т.нар. ревандикационен иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, с който е обвързано конкретното обвинение за самоуправство и който подсъдимият без съмнение е игнорирал, а не този по ЗУТ, както е посочил въззивният съд на стр.7 от мотивите на оспорената оправдателна присъда. Дори да приеме, че при конкуренция на правила от различни нормативни актове, предимство имат тези по ЗУТ, които впрочем нямат пряко отношение към решаването на възникналия спор за собственост между частния обвинител и подсъдимия, въззивният съд е бил длъжен да отговори на поставения въпрос за приложимия ред по чл.108 от ЗС. Това следва не само от фактическата и правна рамка на конкретното обвинение, но е гаранция за правото на защита на частния обвинител, което онователно се сочи като нарушено.
Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК, което предпоставя претендираното в протеста и жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК относно атакуваната по касационен ред въззивна присъда и налага нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Предвид гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.5 и чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 12 от 17.06.2024 г., постановена по ВНОХД № 135/2024 г. на Окръжен съд - Перник и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :