Доказване на заем при предявен иск по запис на заповед

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 691

гр. София, 21.11. 2024г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври , две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр.дело № 4019/2023 година.

Производството е по чл.290 от ГПК.
Разглежда се касационна жалба на касационна жалба на Н. С. Н. чрез пълномощник адв. Св.К. срещу решение№137 от 05.07.2023г по в.гр.дело № 187/2023г. на Габровски окръжен съд, с което след отмяна на решение №56 от 07.04.2023г по гр.д № 661/2022г на Севлиевски РС е отхвърлен иск на касатора по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземането му срещу Н. Х. Д. за сумата 12 200 лв по издаден от последния запис на заповед.

Гарбовски окръжен съд е приел ,че искът е за вземане основано на запис на заповед / и предмет на делото съгл. т.17 от ТР №4/18.06.2014г ОСГТК на ВКС/ ,който е издаден от ответника на 06.07.2018г, като в заявлението по 417 ГПК било посочено от ищеца,че на 06.07.2019г е предоставил на длъжника паричен заем в исковия размер в размер на 12200 лева в брой и записът е издаден от Н. Х. Д. за обезпечение , при клауза „без разноски и протест“,с падеж на предявяване в срок до 31.07.2019г като заетата сума не е върната.С отговора на исковата молба са направени възражения в оспорване на представения запис на заповед ,според записаното от издателя същият издаден на 06.07.2019г,същото е твърдял и заявителя ищец, а на гърба на документа е нотариално удостоворен подписа на издателя с дата на печата 06.07.2018г. Възражение за нередовност на записа ответникът прави предвид посочването на падежа , което не е по ясен и недвусмислен начин.Ответникът оспорва съществуването на каузално правоотношение между страните, като твърденията на ищеца за заем счита за „неоснователни и недоказани”. Разпитан по чл. 176 ГПК ответникът е заявил ,че лично е попълнил приложения по делото запис за заповед в ръкописната част. Въззивният съд е ревизирал извода на РС Севлиево за основателност на иска,тъй като ищецът твърди,че има каузално правоотношение по паричен заем и с оглед въведените от него твърдения е следвало да докаже фактите по конкретно каузалното отношение, като обуславящи за претендираното право,но не го е сторил. Районният съд е следвало да изследва каузалното правоотношение,но това не е сторено.Тези изводи,по същество за недоказаност на каузалното правоотношение, изчерпват мотивите на въззиния съд.Останалите възражения във въззивната жалба на ответника, включително тези по формалната редовност на записа на заповед , са приети за второстепенни и не са обсъждани от въззивната инстанция .

В касационната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност,необоснованост и съществени процесуални нарушения. Превратно са възприети и приложени указанията в т.17 от ТР №4 от 18.06.2014г ОСГТК.Въззивният съд не е квалифицирал оспорването на ответника,а то е общо оспорване по смисъла на Тълкувателното решение .При това положение наличието на редовен от външна страна менителничен ефект и направени само общи възражения от издателя на записа, съществуването на каузалното правоотношение не подлежи на изследване.Представена е писмена защита,с която в подкрепа на поддържаното разрешение се изтъква решение по гр.д №.1892/2020г на Четвърто г.о на ВКС и реш. по т.д №304/2018г на Първо т.о на ВКС.Противно на установената практика на ВКС въззивният съд погрешно прехвърля на ищеца доказателствена тежест за установяването му. Поемателят е основал вземането на редовен от формална страна запис на заповед и твърдението му за връзка с каузално правоотношение при издаването не е основание да се откаже плащане по менителничния ефект,като се отхвърли като неоснователен предявения иск на основание чл.422 ГПК за установянане съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение. Претендират се разноски

Постъпил е отговор от Н. Х. Д. , чрез адв.М. Д.. При кокретиката на случая, различен от този разгледан в решението по т.д №2642/2015г Първо т.о на ВКС,твърдението за наличие на договор за заем който записът на заповед обезпечавал , е въведено от касатора в заповедното и той следва да го докаже в исковото производство, както правилно било указано и в доклада по делото при разпределение на доказателствената тежест,но в решението първоинстанционният съд неправилно и безкритично е възприел защитната позиция на ищеца ,което правилно е санкционирано от въззивния съд с приложимите правни последици,когато доказване на каузалното правоотношение не е проведено от ищеца. Абстрактият характен за записа на заповед не следва да се абсолютизира и независимо коя от страните е въвела каузални отношения в спорния предмет,ищецът по установителния иск носи тежест да докаже валидното възникване и съществуване на заявеното вземане.В писмена защита ,представена пред настощята инстанция се изтъква даденото в отговор на исковата молба становище за недължимост на сумата в цялост, което възражение не представлява „общо оспорване”по смисъла на приложимото Тълкувателно решение. Изтъква се,че записът на заповед в рамките на настоящето производство е недействителен поради наличието на два падежа в съдържанието му ,поставен е в зависимост от предяваването,данни за което липсват, същият не е годен по смисъла на чл.486,ал.2 ТЗ и нотариално удостоверената дата не следва да се приема за меродавна в нарушение на закона,както е приел първоинстанционния съд ,т.к излиза извън заявеното от заявителя / ищеца/ .

С определение №.2815 от 07.06.2024г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане по въпроса : когато по делото нито поемателят, нито издателят на записа на заповед не докажат твърдяното каузално правоотношение и връзката им със записа на заповед, това основание ли да се откаже плащане по менителничния ефект, като се отхвърли като неоснователен предявения иск на основание чл.422 ГПК за установянане съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение.

По поставения въпрос ,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане,в определението по чл.288 ГПК е направено и уточнението,че Върховен касационен съд ІІІ г.о прима да даде отговор на този повече доказателствен,отколкото правен по съдържание въпрос ,след като същият/идентично поставен/ вече е намерил отговор в решение №13/2017г по т.д №2642/2015г.,Първо т.о. на ВКС. Този отговор в решение на Върховен касационен съд по реда на чл.290 ГПК е бил наложителен поради неточно възприемане и прилагане на разясненията по т.17 от ТР №4/2014г по т.д№4/2013г.ОСГТК относно значението ,което въвеждането на каузалното отношение би имало в съдебния спор за установяване на вземане,основаващо на запис на заповед. Следва да се изтъкне,че правното значение на въпроса се свежда до съответното в различните случаи прилагане на дадените по тълкувателен ред задължителни за съдилищата разяснения по т.17 от ТР №4/2014г по т.д№4/2013г. ОСГТК.

Отговорът на поставения въпрос е условно отрицателен.Правното разрешение в решение №13/2017г по т.дело №2642/2015г, Първо т.о на ВКС е,че недоказването на твърденията както на издателя,така и на поемателя по записа на заповед за каузалното правоотношение,не е самодостатъчно за отхърляне по основание на иска за вземането,основано на менителницата.За посочването на кауза,но недоказването й, ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска,основан на абстрактната правна сделка.Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника.Интерес, но не и задължение,от установяване на каузална причина за издаване записа на заповед,поемателят би имал само с цел преодоляване защитата на длъжника като ответник, в случай че същият би твърдял и доказвал различна каузална причина за издаване на менителничния ефект.Ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед и в хипотеза,в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед,спрямо каузално правоотношение.В този смисъл е решение № 248 от 23.01.2015 г.по т. д. № 3437/2013 г., I ТО на ВКС, решение №17/16.02.2015г. по т.дело № 116/2014г. на ВКс, ІІ т.о. и др. която съдебна практика на ВКС точно отразява разясненията в Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК /т. 17/ относно предмета на делото,релевантните твърдения на страните и тежестта за доказването им.При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение,изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото.Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.В производството ищецът-кредитор доказва вземането си,основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения,основани на конкретно каузално правоотношение,по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването,респективно несъществуването на вземането по записа на заповед.При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи

основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника - издател, по повод или във връзка с което е издаден записът.При възникнал между страните спор относно конкретно каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга и твърдени от страните различни каузални правоотношения, по повод или във връзка с които е издаден записът на заповед, съдът е длъжен да изследва въпроса за съществуването на каузалното правоотношение, неговия вид и връзката му с менителничния ефект. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на записа на заповед.В посочените случаи всяка от страните съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си.

Обратно разрешение е дал въззивният съд и касационната жалба е основателна.При иск, основан на записа на заповед като абстрктна сделка,мотивите на Габровски окръжен съд не отличават релевантните обстоятелства в твърденията на ищеца и ответника.Обстоятелствата по формалната редовност на ценната книта не са второстепенни,както неправилно е прието в обжалваното решение.Габровски окръжен съд е допуснал съществено процесуално нарушение ,като без да обсъжда съдържанието на записа на заповед и да направи извод по редовността му приема ,че от недоказването на каузално отношение договор за заем на сумата 12 200 лева,задължението по който ищецът твърди да е било обезпечено с издаването на записа на заповед и независимо че ответникът е оспорил тези ищцови тврърдения за каузално правоотношение без от своя страна да твърди никакви положителни факти извън признанието ,че е издал процесната ценна книга, следва да постанови отмяна на първоинстанционното решение с отхвърляне на иска,по чиято основателност или неоснователност въззивният съд не е изложил никакви други мотиви.Въззивният състав не е упражнил решаваща дейност като съдебна инстанция по същество на спора като обсъди доводите страните и изложи съображения във връзка с тях при установените по делото факти.В съдебния акт отсъстват съображения свързани със спорното право,липсват изводи на съда по отношение редовността на издадения запис на заповед,не са обсъдени реквизитите на същия и доводите на страните по неговата валидност,не е направен извод дали при обективираното в ценната книга конкретно съдържание е отговорено на изискванията в чл.535 ТЗ,съответно има ли записът за последица възникнало менителнично задължение,като в зависимот от това да се оцени правното значение на липсващите твърдения - при ищеца или при ответника, същевременно кои въведени твърдения на ищеца или на ответника са релевантни(обуславящи за претендираното, съответно отричаното право по смисъла на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК /т. 17), но не са доказани.

Това налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Габровски окръжен съд ,който да се произнесе като въззивна инстнация с решение по спора между страните с предмет установяване на вземането, основано на процесния запис на заповед, доколкото не е спорно,че ответникът е негов издадел,а поемател е ищеца.

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Отменя решение№137 от 05.07.2023г по в.гр.дело № 187/2023г. на Габровски окръжен съд

Връща делото за ново разглеждане ,от друг състав на Габровски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: