Обезщетение за бавно правосъдие при наказателно производство над 9 години

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

София, 29.06.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова и на прокурор Дечева за Върховна касационна прокуратура, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4227 по описа за 2022г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 499 от 23.03.2022г. по касационната жалба на Е. Г. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 10063 по в.гр.д. № 5496/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 5187 от 10.07.2019г. по гр.д.№ 15342/2017г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважена исковата претенция за разликата над 6 000лв. до 20 000лв.и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска му за осъждане на Прокуратурата на РБ да му заплати, на основание чл.2б ЗОДОВ сумата от 14 000лв. /разликата между присъдените 6 000лв.и 20 000лв./, обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушаване на правото му за разглеждане на воденото срещу него наказателно производство, образувано с ДП № 143/2006г. на ГД „ППООРП“ и пр.пр.№ 9800/2006г. на СГП в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2016г., като е потвърден акта в останалата му отхвърлителна част до претендираните 50 000лв. и са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставеният въпрос, касаещ начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди при констатирано нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок.
В проведеното открито съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.
Изразеното от представителят на Върховна касационна прокуратура становище е за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че в нея са изложени доводи /за повдигнато обвинение за тежко престъпление и за влияние върху личния, семейния и професионалния живот на лицето/, които не са относими към настоящето производство, което с правно основание чл.2б ЗОДОВ. Освен това същите, както и релевантния за спора въпрос за прекомерната продължителност на воденото наказателно производство вече са били предмет на разглеждане по гр.д.№ 8436/2017г.на СГС и са овъзмездени с присъдено обезщетение в размер на 40 000лв.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване:
Предпоставките и критериите по чл.2б ЗОДОВ, въз основа кото се преценява дали са налице вреди от забавяне на воденото производство са три и са идентични с тези, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6, § 1 ЕКЗПЧ : 1. фактическа и правна сложност на делото, 2.поведение на жалбоподателя и 3. поведение на властите, като се отчита, че държавата е длъжна да организира системата си за разследване по начин, че да не засяга правата на гражданите. При наличие на изложените предпоставки, съдът присъжда обезщетение за тези вреди, които са пряка последица от неразумно забавените действия на правозащитните органи. Размерът на обезщетението се определя по справедливост съобразно конкретно установените за случая релевантни обстоятелства при съобразяване и на наличието на оборима презумция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време, лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за справедливост, страда нуждата му от доверие в институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрият начин работата, така че резултатът от престъпното деяние да бъде овъзмезден. Вредите над обичайните подлежат на установяване.

В конкретният случай не е имало спор за фактите.

С постановление от 13.12.2006г. по пр.пр.№ 9800/2006г. на СГП е образувано срещу ищеца ЗМ № 143/2006г.на ГД“ППООРП“. Привлечен е като обвиняем за пресътпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр чл.20, ал.2 НК и му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72часа, а след това „домашен арест“ и „парична гаранция“. С присъда от 25.06.2009г. по н.о.х.д.№ 1068/2008г.на СГС е оправдан. След протест от Прокуратурата е постановено решение от 29.10.2013г. по в.н.о.х.д.№ 537/2013г.на САС, с което е отменена присъдата и е върнато делото за ново разглеждане на прокурора. На 11.02.2014г.е внесен нов обвинителен акт. По него е образувано н.о.х.д.№ 693/2014г.на СГС. Производството по него е прекратено с разпореждане от 7.4.2014г., на основание чл.249, ал.2, вр. чл.248, ал.3 НПК и отново върнато на прокуратурата със задължителни указания. На 31.03.2015г.е внесен нов обвинителен акт /трети по ред/. По него е образувано н.о.х.д.№ 1272/2015г.на СГС. Производството и по него е прекратено с разпореждане от 20.05.2015г., на същото основание чл.249, ал.2, вр. чл.248, ал.3 НПК и отново е върнато на прокуратурата със задължителни указания. След като тези указания не са изпълнени в законовоопределения срок, на основание чл.369, ал.2 НПК с определение от 15.07.2016г. по н.ч.х.д.№ 343/2016г.производството по всички повдигнати обвинения е прекратено. Производството е продължило 9 години и 7 месеца.

Въззивният съд е констатирал, че е налице допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, за което е преценил, че справедливият размер за обезщетение за причинените неимуществени вреди е 6 000лв. Мотивирал се е с следното: Наказателното производство е продължило близо десет години, през който период е било многократно преобразувано, повдигани са нови обвинения и е връщано от съда на прокуратурата заради допуснати процесуални нарушения. Касае се за дело със значителна фактическа и правна сложност – делото съставялва 491 тома, обвинението е срещу петима обвиняеми, същото касае извършването на „тежки“ по смисъла на закона престъпления, доказването на които изисква осъществяването на много по брой и като вид процесуални действия. Не са събрани данни процесуалното поведение на ищеца да е довело до забавяне на производството. Обратно, забавянето е свързано с поведението на ответника, който е допуснал ситуация при която – наказателното производство да бъде прекратено срещу обвиняемия с Постановление, след като обвинаемият се е възползвал от възможността по чл.369, ал.2 НПК /в редакцията й ДВ, бр. 42/2015г./и в предоставения му срок прокурорът не е внесъл обвинителен акт.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на въззивния съд за наличие на допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, но не и че съобразно оценката на конкретните обстоятелства, въз основа които е определен размера на дължимото обезщетение. Съгласно чл.6 ЕКЗПЧ – всяко лице, при решаването на правен спор относно основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на гледане на делото в разумен срок. Разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен срок е основен принцип в наказателното производство, съгласно чл.22 НПК. В случая това право е нарушено, защото продължителността на воденото наказателно производство от 9г. и 7м. не може да се определи като разумна, преценена съобразно фактическа и правна сложност на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на властите и при отчитане на факта, че обичайно наказателните дела изискват по-голяма експедитивност, като се търси баланс между интересите на лицето и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство. Независимо от констатираната висока фактическа и правна сложност на образуваното производство, от съществено значение е обстоятелството, че прекомерното забавяне е единствено и само по вина на властите и по-конкретно на прокуратурата, която не е изпълнила съвестно задълженията си по ръководство и надзор на производството, така че разследването да приключи в срок, със своевременно събрани релевантни доказателства. Не може да не бъде отчетено, че след постановяване на оправдателната присъда през 2009г., след подаване на протест и след постановянета отмяна на съдебния акт, Прокуратурата е разполагала с нова възможност да предприеме надлежни действия по доказване на обвинението си, която тя не е реализирала. След връщане на делото през 2013г., двукратно прокуратурата е внасяла обвинителни актове, които двукратно са били връщани от съда, на основание чл.249, ал.2, вр. чл.248, ал.3 НПК, с посочване на конкретни констатирани процесуални нарушения и са били давани указания за отстраняването им. Същите не са били отстранени, което е станало причина за задействане на процедурата по чл.369, ал.2 НПК. Изложеното сочи, че от гореизброените предпоставки по чл.2б ЗОДОВ, в конкретния случай решаващо е било поведението на властите, коите не са изпълнили задължението си да организират разследването по начин, който да не засяга в значителна степен правата на гражданите. След като - именно в резултат на действията /или бездействията/ на разследващите органи, се е стигнало до забяване на производството, което забавяне и е причинило прекомерни вреди на незаконно обвиненото лице, изразяващи се в стрес, притеснение, неудобство и несигурност в резултат от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в срок, според настоящият съдебен състав, следва да се присъди обезщетение в размер на 12 000лв. Искът в останалата част следва да се отхвърли като неоснователен. Доколкото, след допускане на касационно обжалване само по касационната жалба на Е. Г. А., въззивният акт в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 6 000лв., е влязъл в сила, следва след като се отмени въззивния акт в съответната част да се постанови нов с присъждане допълнително на сумата от 6 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на определението за прекратяване на производството /15.07.2016г./
Неоснователно е възражението на прокуратурата за идентичност на настоящето производство с това по гр.д.№ 8436/2017г.на СГС. Последното е с различно правно основание /по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ/, в него се изследват различни предпоставки и се овъзмездяват различни от настоящите вреди. В настоящето производство се преценява единствено – дали е налице или не е - нарушение на правото на нразглеждане и решаване на дело в разумен срок съобразно критериите, изведени от ЕСПЧ при приложение на чл.6 ЕКЗПЧ и се овъзмездяват причинените вреди, в резултат на това нарушение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 10063 по в.гр.д. № 5496/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над присъдените 6 000лв.до 12 000лв. и отмененото с него решение № 5187 от 10.07.2019г. по гр.д.№ 15342/2017г. на Софийски градски съд в тази част и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Е. Г. А., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.6 допълнително сумата от 6 000лв./шест хиляди лева/, с което присъдената сума на основание чл.2б ЗОДОВ става 12 000лв. /дванадесет хиляди лева/, обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в срок на воденото срещу него наказателно производство, образувано с ДП № 143/2006г. на ГД „ППООРП“ и пр.пр.№ 9800/2006г. на СГП в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2016г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 10063 по в.гр.д. № 5496/2019г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.