Отмяна на присъда заради неизяснено психично състояние на подсъдимия

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство на лице в безпомощно състояние * наказателноотговорно лице * ограничаване на правото на защита * съществени процесуални нарушения * установяване на психическо състояние * съдебно-психиатрична експертиза

Р Е Ш Е Н И Е

№ 88

гр. София, 21 февруари 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурор Д. М., изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 1079/2024 година и съобрази следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подс. А. В. Ц. срещу решение № 124/16.04.24г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 344/23г. по описа на същия съд.

С жалбата се ангажират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Претендира се неправилна оценка на обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на св. И. И.. Твърди се, че механизмът на деянието е основан изцяло на предположения. Заявява се, че подсъдимият е бил с неадекватно поведение по време на процеса, което е дало повод на въззивния съд да премести подсъдимия на лечение в психиатричната болница към Затвора – Ловеч.

Сочат се доводи, навеждащи на неизясненост на възможността на жалбоподателя да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Предвид обясненията на подсъдимия се твърди, че той не е искал да умъртви жертвата, а напротив – да й помогне. Нарушението на закона се подкрепя с аргумент, че е налице фактическият състав на чл.124 от НК, като „..може да се приеме и състояние на силно раздразнение, тъй като от дома на подсъдимия липсвали вещи…“. Прави се искане за преквалифициране на деянието в такова по чл.124 от НК. Алтернативно се иска намаляване на наказанието до предвидения минимум в санкцията на чл.116 от НК от 15 години лишаване от свобода.

В допълнение към касационната жалба изтъкнатите съображения се доразвиват. При условията на алтерантивност се иска оправдаване на подсъдимия по обвинението да е извършил престъпление по чл.116 от НК; изменяване на въззивното решение с намаляване размера на наложеното наказание или връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката и анализа на доказателствените материали.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по всички изложени в нея доводи.

Прокурорът при касационната прокуратура намира жалбата за неоснователна, а развитите в нея доводи – за неоснователни. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Подсъдимият Ц. в лична защита отрича авторството на деянието. В последна дума заявява, че е невинен.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 1 от 04.01.2023 г., постановена по нохд № 369/2022 г. на Окръжен съд - гр. Враца подсъдимият А. В. Ц. е признат за виновен в това, че на 25.08.2021 г. , в гр. Враца умишлено е умъртвил А. М. А., нанасяйки му множество наслагващи се удари с ръце, със значителна сила, в областта на гръдния кош и ребрата, като жертвата се е намирала в безпомощно състояние (спящ и под въздействие на наркотични вещества - метамфетамин и марихуана ), поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 5, вр. чл. 115, вр. с чл. 54 НК му наложил наказание 18 (осемнадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

На осн. чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия А. Ц. по нохд № 870/2020 г. по описа на PC- Враца "лишаване от свобода" в размер на 6 (шест) месеца, като е постановено изтърпяването му при първоначален строг режим.

Съдът се произнесъл по предварителното задържане на подсъдимия, по разноските и по веществените доказателства.

По жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 344/23г. по описа на Софийски апелативен съд, по което е постановено решението - предмет на настоящия касационен контрол.

С него първоинстанционната присъда е изменена в частта относно режима на изтърпяване на приведеното в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказание в размер на 6 (шест) месеца лишаване от свобода, като е постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

В останалата част присъдата е потвърдена.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира касационната жалба за допустима – подадена е от процесуално легитимиран субект, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения.

Допуснато е съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

Едно от основните направления за оспорване законосъобразността на въззивното решение е на плоскостта на въпроса за възможността на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си (т.е да е наказателноотговорен), така и в контекста на правото му да участва адекватно и пълноценно в наказателното производство, развиващо се срещу него по повод повдигнатото срещу него обвинение за тежко умишлено престъпление.

По този въпрос във въззивното решение отсъства убедителна и задълбочена аргументация, независимо от това че, по делото се съдържа информация, която поставя под съмнение категоричността на изводите на съда за вменяемостта на подсъдимия след извършване на деянието и по време на наказателния процес. Тази информация не е обсъдена в контекста на хипотезата по чл. 289, ал.1 във връзка чл. 24, ал.1, т. 5 от НПК, тъй като съдът не е проявил каквато и да е активност да изясни възникналия след хода по същество проблем с психичното състояние на подсъдимия, за което е бил информиран и напълно е игнорирал данните, че е налице промяна в психиатричния му статус.

Вярно е, че съгласно приетата и неоспорена СППЕ, на която се е позовал въззивният съд при обосноваване субективната страна на деянието по чл.116 от НК, подсъдимият e можел правилно да възприема и възпроизвежда фактите, които имат значение за делото, няма душевно заболяване, психотична симптоматика, няма познавателни и интелектуални дефицити. Изяснено е било, че касаторът страда от диссоциално личностово разстройство (психопатия) и синдром вредна употреба на алкохол, без да е оформена алкохолна болест със синдром на психическа и физическа зависимост, като вещите лица са зключили, че тези две заболявания не влияят върху вменяемостта. Защитено е заключението, че към инкриминирания период подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, като е разбирал свойството и значението на всяко едно свое действие и е могъл да вземе адекватно решение.

Същевременно, от материалите по делото се изяснява, че след изслушване на страните в ход по същество и приключване на въззивното заседание пред въззивния съд на 07.07.23г., въззивният съд е бил сезиран от Началник Затвора - гр. Враца за необходимост от настаняване на подсъдимия в Психиатричната болница при Затвора – Ловеч поради „..декомпенсация на личностовото му разстройство“.

С разпореждане от 05.10.23г. съдията-докладчик разпоредил подсъдимият да бъде приведен в СБАЛЛС – Ловеч за наблюдение и лечение.

С писмо вх. № 26872/24.11.2023г. на Началник психиатричното отделение при СБАЛЛС- Ловеч (л. 78 - 79 от въззивното производство) до съдията-докладчик е изискана медицинска и експертна документация относно провежданите спрямо подс. Ц. лечения. В писмото е отбелязано също, че „…от провежданото наблюдение на А. Ц. се установява, че не се касае само за декомпенсация на личностовото му разстройство, а за много по-сериозно психично заболяване, като същият е гневен, с разкъсан мисловен процес, паралогичен, паратимен, отговорите на зададените въпроси нямат нищо общо с въпроса, суспектен е и за наличие на халюцинаторни изживявания, като същият не поддържа абсолютно никаква лична хигиена-занемарен външен вид, като по този начин не може да снеме обективно както анамнеза, преморбидно развитие, както и пълен и цялостен екзактен психичен статус“

Изготвената медицинска справка от Затвора - Враца от 07.02.2024г. (л. 88 от въззивното производство) не допринася за изясняване на психичния статус на подсъдимия по време на съдебния процес, тъй като препраща към информацията, че същият се е намирал в психиатричното отделение при болницата на Затвора – Ловеч от 05.10.2023година. Положителна промяна в психичното състояние на подсъдимия не е отбелязана и в писмо на началник психиатричното отделение от 13.02.2024 година.

С обжалваното понастоящем решение на Софийски апелативен съд от 16.04.2024г., съдът се произнесъл по въззивната жалба на подсъдимия.

След постановяване на решението, подсъдимият Ц. бил изписан на 20.05.24г. от психиатричното отделение на СБАЛЛС към Затвора – Ловеч, като в писмените материали отсъства каквато и да е информация за актуалното му психиатрично състояние, включително и относно резултата от над почти 7 - месечното му наблюдение и лечение в психиатричното отделение при Затвора - Ловеч.

При това положение и с оглед изрично изразеното становище на Началник психиатричното отделение при Затвора - Ловеч становище, че при подсъдимия се касае до много по - сериозно психично заболяване, въпросът за вменяемостта на подсъдимия е останал неизяснен по експертен път.

Апелативният съд не е направил нищо, за да отстрани възникналата неяснота, разрешаването на която е от значение за въпроса за вменяемостта на подсъдимия и способността му пълноценно да участва в наказателното производство пред евентуално настъпили изменения в психиатричното му състояние, които изключват вменяемостта му. Нещо повече, напълно е игнорирал съдържащите се в материалите противоречиви данни по този въпрос, които по необходимост ( вж. чл. 144, ал. 2, т. 3 от НПК) са налагали повторна, разширена съдебно-психиатрична експертиза, която да се запознае и актуално промененото и обективно отразено в медицинските документи психично състояние на подсъдимия. Така, съдът е пропуснал, не само да разкрие обективната истина по такъв фундаментален въпрос, какъвто е въпросът за вменяемостта на подсъдимия, но и се е лишил от възможността да даде задълбочен и убедителен отговор на защитата, възразявала срещу изводите за субективната страна на деянието по чл.116 от НК, за което е бил признат за виновен и осъден жалбоподателя.

Ето защо, присъдата подлежи на отмяна, а делото на ново разглеждане във въззивната инстанция. При това разглеждане следва да се преодолеят възникналите съмнения по отношение вменяемостта на подсъдимия, включително и чрез провеждане на допълнително съдебно следствие. Останалите възражения, развити в касационната жалба, следва да получат отговор при новото разглеждане на делото.

С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 124/16.04.24г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 344/23г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на заседанието по чл. 327 от НПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: