Допустимост на насрещна въззивна жалба и обезщетение за незаконно уволнение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 783

София, 28.12.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Кристина Цветкова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова гр.д. № 4671 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. Д. Н., чрез адвокат И. В., срещу въззивното решение № 444/24.04.2024 г. на Окръжен съд – Варна по в. гр.д. № 212/2024 г. в частите, с които са отхвърлени предявените от С. Д. Н. срещу „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 т.2 и т.3 от КТ.

Касационното обжалване е допуснато служебно с определение №3037/12.06.2025г. за проверка допустимостта на обжалваното решение във връзка с предмета на въззивното производство и насрещната въззивна жалба при обективно съединяване на искове, съответно ограничен ли е същият до онази част от предмета на спора, разгледан от първоинстанционния съд и въведен като предмет на въззивното производство с първоначалната въззивна жалба.

Касаторът С. Н. излага доводи за недопустимост и неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въззивният съд неправилно е допуснал за разглеждане подадената насрещна въззивна жалба, тъй като решението в тази му част вече е влязло в сила, поради връщане на първоначалната въззивна жалба на дружеството работодател. Твърди, че в случая ответникът не е частично неудовлетворен от решението по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, поради което с разглеждането й въззивният съд е излязъл извън предметните предели на образуваното пред него производство. С оглед на това твърди недопустимост на въззивното решение по отношение на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Развил е съображения за неправилност на решението по отношение на иска за заплащане на обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение. Претендира за неговата отмяна и уважаване на предявения иск. Направил е искане за присъждане на разноски, както и на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, чрез юрисконсулт П. В., оспорва жалбата. Твърди, че въззивното решение е постановено в съответствие с формираната практика на ВКС, в съответствие с материалния и процесуалния закон и въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства. По същество изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното решение въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Варна, отхвърлил предявените от С. Д. Н. срещу „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, искове, както следва: за признаване за незаконно и отмяна на прекратяването на трудовото му правоотношение настъпило на 15.07.2022г. с изтичане срока на предизвестие №777/13.06.2022г. поради придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, установено със Заповед № 154/13.07.2022г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – „Машинист, еднокофов багер-шофьор товарен автомобил“ при „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, на основание чл.344, ал. 1, т. 2 от КТ. Със същото съдът потвърдил решението на първостепенния съд за отхвърляне на предявения от С. Д. Н. срещу „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД иск за заплащане на сумата от 9 192,96лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа за срок от шест месеца, поради незаконното му уволнение, считано от 15.07.2022г., на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 от КТ.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че е надлежно сезиран с редовни и допустими жалби, както следва: 1/ Въззивна жалба от С. Д. Н. срещу решението на първостепенния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск срещу „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД за заплащане на сумата от 9 192, 96лв. – обезщетение за оставането му без работа за срок от шест месеца, поради незаконното му уволнение, считано от 15.07.2022г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ; и 2/ Насрещна въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД срещу решението на първостепенния съд в частите, с които: е признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение на С. Д. Н., настъпило на 15.07.2022г. с изтичане срока на предизвестие №777/13.06.2022г. поради придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, установено със Заповед № 154/13.07.2022г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и С. Д. Н. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „Машинист, еднокофов багер-шофьор товарен автомобил“ при „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, на основание чл.344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Във връзка с предмета на въззивното производство, съдът изложил съображения, че насрещната въззивна жалба е допустима, подадена в срока по чл. 263, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК, независимо от обстоятелството, че вече подадената от страната въззивна жалба вх. № 81526/01.11.2023г. била върната, на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК. Развил съображения, че страната, която не е отстранила в срок констатираните от първоинстанционния съд нередовности на подадената от нея въззивна жалба, се е възползвала от възможността да подаде насрещна въззивна жалба, при угрозата същата да не бъде разгледана, в хипотезата на чл. 263, ал. 4 от ГПК. Направил извод, че след като е надлежно депозирана насрещната въззивна жалба и не са настъпили последиците на оттегляне или връщане, съдът дължи произнасяне по нея, наред с произнасянето си по първоначалната въззивната жалба, с която е сезиран.

По същество въззивният съд приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Страните са били в трудово правоотношение, въз основа на трудов договор №606/30.11.2016г., с който ищецът С. Н. заел длъжността „Машинист, еднокофов багер-шофьор товарен автомобил“ в ответното дружество.

Със заявление вх. №2113-03-1193/19.05.2021г. ищецът направил искане до НОИ, ТП - Варна за отпускане на пенсия, при навършена възраст към момента на заявлението от 58г. и 8м., осигурителен стаж от първа категория 14г. 3м. и 9 дни и осигрителен стаж от трета категория 13г., 4м. и 5 дни. С разпореждане от 18.02.2022г., на С. Н. била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл. 69б, ал. 2 от КСО, вр. § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, в размер на 924,71лв., считано от 06.05.2021г. От 25.12.2021г. същата била в размер на 1016.19лв.

Съдът констатирал, че на 14.06.2022 г. на ищеца било връчено предизвестие, на основание чл. 326, ал. 2 от КТ за прекратяване на трудовото му правоотношение, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ след изтичане на 30 дни от получаването му. Със заповед № 154/13.07.2022 г. на управителя на „ВиК Варна“ ООД, трудовото правоотношение с Н. било прекратено, считано от 15.07.2022г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Разпоредено било да му бъде изплатено обезщетение за неизползван отпуск в размер на 5 работни дни за 2021г. и 12 работни дни за 2022г., както и обезщететение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две брутни работни заплати. Оспорената заповед била връчена на ищеца на 14.07.2022г.

Въззивният съд кредитирал заключенията на приетите пред първостепенния съд първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, от които приел за установено, че към датата на уволнението, С. Н. имал осигурителен стаж от 47г. и 7м. и бил на възраст 59г. и 10м.

Въз основа на така установеното, съдът направил извод, че съществувалото между страните трудово правоотношение било надлежно прекратено с процесната заповед. Същата била подписана от заместник управителя М. М., разполагащ с работодателска власт, въз основа на надлежното му овластяване със Заповед №323/20.12.2013г. на управителя на ответното дружество. Позовал се и на заключението по допуснатата пред първата инстанция съдебно-почеркова експертиза, според което подписите в представеното по делото предизвестие и оспорената заповед били изпълнени от М. М.. Приел, че към датата на издаването й, ищецът С. Н. бил на 59г. и 10м., с 47г. и 7м. осигурителен стаж, поради което заключил, че за него са били налице предпоставките за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при облекчения режим на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Позовал се и на факта, че ищецът е подал заявление за упражняване на правото си и му е била отпусната пенсия, считано от 06.05.2021г.

Въз основа на изложеното въззивният съд направил извод, че за работодателя е възникнало право за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, което било надлежно посочено в предизвестието и във връчената на работника заповед. Съдът намерил за недоказани наведените твърдения за злоупотреба с право от работодателя и за осъществена спрямо ищеца дискриминация.

В заключение съдът намерил предявения иск за отмяна на оспорената заповед за неоснователен. Неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обосновал извода му за неоснователност и на обусловените от него исковете за възстановяване на С. Н. на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното му плащане.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция констатира частична недопустимост на обжалваното въззивно решение, като постановено извън очертаните с въззивната жалба предметни предели на производството.

От данните по делото е видно, че ответникът по делото и въззиваема страна във въззивното производство „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД депозирал въззивна жалба вх.№81526/01.11.2023г. срещу решението на първостепенния съд, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Същата била върната с влязло в сила разпореждане №20070/29.12.2023г. поради неотстраняване в срок на констатираните от съда нередовности.

Срещу решението постъпила и въззивна жалба вх.№80833/31.10.2023г. от ищеца С. Д. Н. в частта, с която бил отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. В отговора срещу тази въззивна жалба ответникът „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД отново обжалвал решението на първостепенния съд по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, като използвал института на насрещната въззивна жалба.

Двете подадени от работодателя/ответник въззивни жалби са в срок. Висящността на спора по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ е пренесен пред въззивната инстанция с първоначално подадена от ответника жалба, на 01.11.2023г., а не с насрещната такава. След като първата е върната с влязло в сила разпореждане, е недопустимо упражняването на право на жалба чрез института на насрещната жалба. С влизане в сила на разпореждането за връщане на подадената от страната въззивна жалба, оспореният със същата съдебен акт по отношение на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ се е стабилизирал. Висящността на спора по отношение на същите не може да бъде възродена чрез института на насрещната жалба.

В конкретния случай въззивният съд е бил надлежно сезиран единствено с жалбата на С. Д. Н. срещу решението на първостепенния съд за отхвърляне на иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ е постановено извън предмета, с който е бил надлежно сезиран, поради което е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

При този резултат решението по предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е неправилно и следва да бъде пререшено. Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК).

С оглед влязлото в сила решение на първостепенния Районен съд – Варна, с което са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, са налице материалноправните предпоставки за уважаването и на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Незаконосъобразното уволнение на С. Н. е извършено, считано от 15.07.2022г. Вследствие на същото, с оглед представените по делото доказателства, ищецът е установил оставането си без работа в периода от датата на уволнението 15.07.2022г. до приключване на устните състезания пред първата инстанция – 29.09.2023г., т.е. в целия шестмесечен период от прекратяване на трудовото му правоотношение (от 15.07.2022г. до 15.01.2023г.). Фактът на оставане без работа подлежи на установяване с всички доказателства, включително и със заверен препис от трудовата книжка на работника/служителя, в който липсва отбелязване на последващи трудови договори. Справка с оригинала на трудовата книжка на ищеца е извършена от първостепенния съд в откритото съдебно заседание, в което е даден ход на спора по същество (12.09.2023г.), като съдът констатирал липса на вписвания след извършеното прекратяване на трудовото му правоотношение на 15.07.2022г.

От приложените писмени доказателства и заключенията по допуснатите пред първостепенния съд съдебно-счетоводни експертизи, приети като обективни и компетентно дадени, се установява, че полученото от С. Д. Н. брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец предхождащ уволнението (месец юни 2022г.) е в размер на 1 532,17лв., обхващащо основното трудово възнаграждение и допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер за трудов стаж и професионален опит. Размерът на следващото се на ищеца обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното му уволнение, за периода от 15.07.2022г. до 15.01.2023г. възлиза на 9 193, 02лв.

В заключение, предявеният иск е основателен до предявения размер от 9 192, 96лв., представляващ обезщетение за оставане без работа на С. Н. вследствие на незаконното му уволнение, за периода от 15.07.2022г. до 15.01.2025г.

По въведеното от работодателя възражение за прихващане със сумите, както следва: от 3 064, 32лв. – обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и от 1 183, 95лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 17 дни: По делото е надлежно установен фактът, че при прекратяване на трудовото правоотношение на С. Н. са били изплатени обезщетения по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 3 064, 32лв. и по чл. 224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 17 дни в размер на 1 183,95лв.

Прихващане със сумата от 1 183,95лв. не може да бъде извършено. Правото за ползване на неизползвания до момента на уволнението отпуск не се възстановява с отмяната на уволнението и обезщетението е дължимо платено. Отмяната на уволнението води до отпадане на основанието за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквото не е налице в процесния случай, предвид уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Дължимостта му е обвързана от законността на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което същото подлежи на връщане. Налице са предпоставките за извършване на компенсация между вземанията на ищеца по чл.225 от КТ и на ответника по чл.222, ал.3 от КТ, поради което възражението за прихващане в размер на 3 064, 32 лв., следва да бъде уважено.

В заключение, искът на С. Н. за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното му уволнение се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 6 128, 64 лв. Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 05.08.2022г. до окончателното й изплащане.

В останалата част – за разликата до пълния претендиран размер от 9 192, 96 лв. искът е неоснователен, като погасен чрез прихващане с вземането на работодателя за изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.

По изложените съображения, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ е отхвърлен и вместо него да бъде постановено друго, с което същият да бъде уважен за сумата от 6 128, 64 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 05.08.2022г. до окончателното й изплащане. Искът за разликата над 6 128, 64лв. до пълния претендиран размер от 9 192, 96лв. следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане със сумата от 3 064, 32 лв., представляваща изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.

Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане, „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на С. Д. Н. сумата от 3 134,99 лв., представляваща направените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете (от които: 1 475,83 лв. съразмерно уважените искове за разглеждане на делото пред районния съд и 1 659,16 лв. съразмерно уважените искове за разглеждане на делото пред въззивната инстанция).

На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК и направеното искане С. Д. Н. следва да бъде осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД сумата от 331, 93 лв., представляваща направените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от исковете (от които 131, 93лв. за разглеждане на делото пред първостепенния съд, включващи разноски за допуснатите по делото експертизи и юрисконсултско възнаграждение; по 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото пред въззивната и касационната инстанции). Размерът на следващото се на страната юрисконсултско възнаграждение е определен по реда на чл.37 от ЗПрП и при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия пред всяка от съдебните инстанции, броя на проведените открити съдебни заседания (по едно за въззивното и касационното разглеждане на делото), обстоятелството, че процесуалният представител на страната не се е явил при разглеждане на делото от касационния съд.

На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД следва бъде осъдено да заплати на адвокат И. В. сумата от 1 866,66 лв. – възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред касационната инстанция, договорено с представения договор за правна защита и съдействие, съразмерно уважената част от исковете. При определяне размера на следващото се на процесуалния представител на касатора възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от 2100лв., са съобразени Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, действителната фактическа и правна сложност на делото, и реално положената работа. При разглеждане на делото пред настоящата инстанция е била депозирана касационна жалба, ведно с изложение на основанията за допускане на обжалването, като процесуалният представител се е явил в проведеното открито съдебно заседание. Спорът, предмет на разглеждане, не се характеризира с фактическа и правна сложност, нито с множество процесуални действия или проведени съдебни заседания (разглеждането на делото е приключило в едно съдебно заседание, без явяване на процесуалния представител на ответника).

Предвид крайния изход от спора, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД следва да бъде осъден да заплати дължимите за производството държавни такси по уважената част от иска, както следва: в размер на 245,15 по сметка на Районен съд – Варна; в размер на 122, 58 лв. по сметка на Окръжен съд – Варна и в размер на 152, 38 лв. по сметка на Върховен касационен съд.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 444/24.04.2024 г. на Окръжен съд – Варна по в. гр.д. № 212/2024 г. в частите, с които са отхвърлени предявените от С. Д. Н. срещу „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД искове за признаване за незаконно и отмяна на прекратяването на трудовото му правоотношение със Заповед № 154/13.07.2022г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от 15.07.2022г., на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; за възстановяване на С. Д. Н. на заеманата преди уволнението длъжност „Машинист, еднокофов багер-шофьор товарен автомобил“ при „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, на основание чл.344, ал. 1, т. 2 от КТ.

ОТМЕНЯ решение № 444/24.04.2024 г. на Окръжен съд – Варна по в. гр.д. № 212/2024 г. в частите, с които: е отхвърлен предявеният от С. Д. Н. срещу „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД иск за заплащане на сумата от 9192, 96лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца, поради незаконното уволнение, считано от 15.07.2022г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, както и в частта за разноските, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД да заплати на С. Д. Н. сумата от 6 128, 64 лв., представляваща обезщетение е за оставането му без работа вследствие на незаконното му уволнение, за периода от 51.07.2022г. до 15.01.2023г., на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.08.2022г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Н. срещу „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД иск за заплащане на разликата над 6 128, 64 лв. до претендираните 9 192, 96 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното му уволнение, за периода от 15.07.2022г. до 15.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2022г. до окончателното й изплащане, като погасен с прихващане със сумата от 3 064, 32 лв. – изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД да заплати на С. Д. Н. сумата от 3 134,99 лв., представляваща направените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА С. Д. Н. да заплати на „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД сумата от 331, 93 лв., представляваща направените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД да заплати на адвокат И. В. И. от ВАК, с адрес [населено място], [улица], сумата от 1 866,66 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.38 от ЗА.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД да заплати основание чл.78, ал.6 от ГПК, дължимите за производството държавни такси по уважената част от иска, както следва: в размер на 245, 15 лв. по сметка на Районен съд – Варна; в размер на 122, 58 лв. по сметка на Окръжен съд – Варна и в размер на 152, 38 лв. по сметка на Върховен касационен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: