Обезщетение при трудова злополука и съпричиняване поради неизползван колан

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 161

гр.София, 12.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и девети февруари две хиляди двадесет и четвърта година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Боян Цонев

Мария Христова

при секретаря Александра Карамфилова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1633/ 2023 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

С определение № 3928/ 06.12.2023 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Учебно опитно горско стопанство „П.“ /УОГС „П.“/ е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 260379 от 20.01.2023 г. по гр.д.№ 8529/ 2020 г., в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на Р. П. З. и Ц. П. З. по 100 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща им П. З. вследствие на трудова злополука, настъпила на 30.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017 г. до окончателното плащане, и да заплати общо на двамата, като правоприемници на починалата в хода на производството ищца Н. Й. З., сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на съпруга й П. З., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017 г. и в частта за дължимите такси и разноски за производството.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да формира мотивите си въз основа на всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност?“.

Според установената съдебна практика по действащия ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. За да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него, решение № 403/ 23.01.2015 г. по гр.д.N 3902/ 2014 г., ІV г.о. и цитираните в него/. В този смисъл следва да се отговори и на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато в настоящето производство.

Обжалваното въззивно решение не съответства на така установените от практиката на ВКС изисквания, поради което е постановено при наличие на касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК. Естеството на порока не налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция /арг. чл.293 ал.3 ГПК/.

Предявени са искове с правна квалификация чл.200 КТ – за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта при трудова злополука на 30.08.2017 г. на общия наследодател на ищците – П. В. З.. Твърди се в исковата молба, че смъртта му настъпила при управление на специализиран горско-стопански трактор, при движение на заден ход на терен с голям наклон. В един момент тракторът започнал неконтролируемо движение по наклона, довело до преобръщането му и пропадане в дере. При пропадането П. З. изпаднал от трактора, бил затиснат от него и получил тежки увреждания, довели до смъртта му на 31.08.2017 г. в 10,25 часа. Злополуката била призната за трудова, а внезапната смърт на П. З. причинила душевни болки и страдания на ищците Р. П. З. /негова дъщеря,/ Ц. П. З. /негов син/ и Н. Й. З. /преживяла съпруга, починала в хода на исковото производство и заместена от останалите двама ищци като единствени нейни правоприемници/. Обезщетяването на тези вреди се претендира от работодателя – касатор, като всеки от ищците предявява претенция в размер 200 000 лв.

Работодателят заявил в отговора си срещу исковата молба, че размерът на претенциите е завишен, тъй като пострадалият е бил на 50 години и не е полагал грижи за ненавършили пълнолетие лица. Възразил е също, че пострадалият има принос за настъпване на злополуката, тъй като при груба небрежност не е предприел необходимите действия за ограничаване на движението на машината, използвайки спирачките, а в случай на тяхна неизправност – на монтираните на трактора предна и задна дъска. Ако машината била неизправна, то и в този случай пострадалият допринесъл грубо небрежно за настъпване на злополуката, тъй като негово задължение по длъжностна характеристика било да констатира тази неизправност и незабавно да уведоми механика на стопанството. В този случай проблемът би бил отстранен преди започване на работа с трактора. Възразява също, че към момента на злополуката водачът на трактора е бил без поставен предпазен колан и че това е причината за настъпилите травматични увреди, довели до смъртта му.

От фактическа страна по делото е установено и страните не спорят, че П. В. З. е работил по трудов договор N / 08.02.1993 г. в УОГС „П.“, като въз основа на допълнително споразумение N / 12.06.2017 г. е заемал длъжността „водач, машини за ГС“. Той имал придобита правоспособност за специализирана и специална самоходна горска техника, считано от 10.04.2015 г. до 09.06.2025 г. Възложено му било да управлява горски трактор марка „ЛКТ – 91“, категория Т1, с рег.№ M , регистриран на 22.05.2006 г., чиито собственик бил УОГС „П.“. На 12.06.2017 г. му бил проведен начален инструктаж, периодичен инструктаж бил проведен на същата дата, извънреден инструктаж бил проведен на 27.07.2017 г., а ежедневен инструктаж – на дати 02.08., 03.08., 04.08., 07.08., 09.08., 10.08., 11.08., 15.08., 16.08., 17.08., 21.08., 22.08. и на 30.08.2017 г. На последната от посочените дати по време на работа на горскостопански обект, П. З. претърпял злополука, декларирана като трудова от работодателя и призната за такава с разпореждане N 5104 – 11 – 21/ 25.09.2017 г. на ТП – Монтана на НОИ. В разпореждането е посочено, че злополуката е станала при извършване на маневра на заден ход със специализиран горскостопански трактор, за да се закачат и изтеглят към временен склад дървени трупи, при която маневра е настъпило внезапно движение на трактора в обратна посока. Водачът скочил от трактора или е изпадал при преобръщането му, вследствие на което е притиснат и наранен от трактора, като са му причинени множество травми по цялото тяло, довели до травматичен шок и впоследствие до смъртта му на 31.08.2017 г. Към момента на инцидента тракторът е минал преглед за техническа изправност и е имал знак за технически преглед, като преди започване на работа нямало данни за технически неизправности по него. Булдозерното устройство и щитът, с които бил оборудван трактора, могат да намалят скоростта на машината и да доведат до спирането й в зависимост от условията, при които е настъпило произшествието. Тракторът бил оборудван с изправен обезопасителен колан, но при инцидента той не бил използван от пострадалия. Травмите на водача били причинени след изпадане извън трактора с удари и провлачване върху терен, а такова не би настъпило, в случай на поставен предпазен колан. Ищците били съпруга и низходящи на пострадалия, като преживялата съпруга е починала на 20.05.2019 г. и е оставила за наследници по закон останалите двама ищци. Приживе П. З. бил опора на цялото семейство и всички ищци преживели тежко и с голяма мъка загубата му. Синът му бил инвалид и без помощта на баща си се справял трудно. Съпругата му и дъщеря му се чувствали много зле, когато разбрали, че е починал, но независимо от това в деня след инцидента, преди баща й да почине, дъщеря му /ищцата Р. З./ се върнала със съпруга си в [населено място], където живеели. Там научила за смъртта му в телефонен разговор с майка си.

При тези фактически констатации отговорността на работодателя да обезщети търпените от ищците неимуществени вреди от настъпилата по време на трудова злополука смърт на техния баща и съпруг е ангажирана и страните не спорят за това. Спорът е за размера на дължимото обезщетение и за степента на принос на пострадалия.

В трайната практика на ВКС се приема, че при обезщетяване на неимуществени вреди от смърт на работник следва да бъде съобразен начинът, по който е понесена загубата: последици, продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото му и социално положение, евентуалното негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот на близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Изброяването не е изчерпателно, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука, но не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия /решение № 50043/ 06.06.2023 г. по гр.д.№ 1490/ 2022 г., ІІІ г.о., ВКС и цитираните в него/.

В конкретния случай следва да бъде отчетено, че пострадалият е бил на 50 годишна възраст – активна, трудоспособна възраст, като от неопроверганите свидетелски показания се установява, че същият е бил опора за семейството си. Отношенията между него, от една страна, и от друга – съпругата и децата му, били близки и топли. Синът, който е инвалидизиран и е бил на 25 години към датата на злополуката, разчитал изключително на помощта на баща си, който му осигурявал разнообразие и загубата за него има тежки последици за целия остатък от живота му. Преживялата съпруга също е изпитвала тежки страдания, тъй като е загубила опората в живота си. Страдала е и дъщеря му, но нейните вреди са в по-ниска степен, защото тя е живяла отделено от семейството, в свое собствено домакинство в друго населено място. Основателно също така касаторът поддържа, че обстоятелството, че не е останала при тежко наранения свой баща, а е предпочела в деня след инцидента да отиде със съпруга си в [населено място], сочи за по-нисък интензитет на вредите у тази ищца. Тези доводи са били направени и във въззивната жалба на ответника, но са игнорирани от въззивния съд, който не е взел отношение по тях. При установените обстоятелства обаче размерът на дължимото обезщетение не може да е еднакъв по отношение на всеки от ищците – дъщерята на пострадалия не е изпитвала страдания от загубата му в същия обем, както преживялата съпруга и синът му, които са живеели в едно домакинство с починалия. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът приема за правилно фиксирането на дължимото обезщетение в размер 150 000 лв за преживялата съпруга и сина, но по отношение на дъщерята това обезщетение следва да се определи в размер 120 000 лв, предвид по-ниския интензитет на страданията й.

Неоснователно в касационната си жалба касаторът се позовава на съдебни решения, присъждащи обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, за да обоснове искането си за определяне на обезщетенията в размер 80 000 лв за съпругата, 70 000 лв за сина и 60 000 лв за дъщерята на пострадалия. Обстоятелствата, при които са определени размерите на обезщетенията в цитираните от касатора решения не са сходни с тези, установени в настоящето производство.

Дължимото обезщетение следва да бъде намалено при условията на чл.201 ал.2 КТ, тъй като пострадалият е допринесъл за настъпване на злополуката. Относно степента на съпричиняване съдебната практика приема, че винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се е поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В този случай виновното лице отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. В зависимост от обстоятелствата по делото следва да се прецени дали пострадалият е допринесъл за настъпването на по-голяма част от вредите или тази по-голяма част следва да се счете резултат от установените като неизпълнени от страна на работодателя правила за безопасност. Преценката е конкретна за всеки отделен случай, като сам по себе си фактът на установено неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, не е достатъчен да презумира, че работникът не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. /решение № 202/ 12.12.2014 г. по гр.д.№ 1298/ 2014 г., ІІІ г.о. и цитираните в него/.

В конкретния случай злополуката е настъпила по време на управление на горски трактор, който бил оборудван с двуточков предпазен колан. Неоснователни са доводите на ищците, че няма доказателства за наличие на такъв колан и неговата изправност. Както гласните доказателства, които съдът няма основание да счита за недостоверни, така и експертните заключения установяват наличието на изправен обезопасителен колан в машината, с която е станала злополуката. Предназначението на този колан е да намали инерционното движение на тялото в началните хилядни от секундата след удара и с това да го предпази от удари в части от вътрешната конструкция на МПС, както и от евентуално изпадане и изхвърляне след удара извън него. Травмите, довели до смъртта на пострадалия, са причинени след изпадане извън трактора с удари и провлачване върху терен и тежкият им характер е вследствие от притискане на тялото му от преобръщането на трактора с притискане на машината към терена. Изпадането от кабината на трактора на пострадалото лице и притискането му към терена е вследствие от непоставянето на предпазния колан, в който смисъл е категоричното заключение на комплексната експертиза, прието от първоинстанционния съд. В случай, че пострадалият е бил с поставен предпазен колан, той щял да остане в кабината, а не да бъде пристиснат от трактора и да последват тежките увреждания, довели до смъртта му. Отчитането на тези обстоятелства мотивира съда да приеме, че степента на принос на пострадалия е 50 % и в тази степен дължимото от работодателя обезщетение следва да бъде намалено.

Не се доказва обаче „груба небрежност“, твърдяна като бездействие на пострадалия да се увери в изправността на трактора преди започване на работа и да спре движението на трактора, използвайки задната или предната му греда. Относно първото обстоятелство по делото няма данни преди започване на работа да е съществувало съмнение в изправността на трактора – напротив, свидетелските показания сочат на внезапно възникнала повреда по време на работата, която не е било възможно да бъде предвидена. Що се касае до второто обстоятелство, няма данни по делото дали предната и задната греда на трактора са били изправни към момента, в който тракторът е започнал неконтролируемото си движение по склона, тъй като очевидно в хода на работата той е претърпял някаква повреда, която може да е засегнала и тези устройства. Доказването на приноса е в тежест на работодателя и при наличие на съмнение относно фактите, с които твърдението за принос се обосновава, съдът не може да ги счете за установени. Освен това, дори да е имал възможност да спре движението на трактора при сочените от работодателя условия, пострадалият може да е бил небрежен, но тази небрежност не е груба. Според установената практика груба е небрежността, която и на най-небрежният не би допуснал в съответната ситуация, която хипотеза не е налице. По делото е установено, че аварията е станала внезапно, на терен с голям наклон, при което тракторът за много кратко време е ускорил движение и се е преобърнал. В такава ситуация и от опитен водач не може да се очаква да реагира по начин, който не е обичаен и който да спре движението на трактора с нетрадиционни средства. По тези съображения съдът отхвърля искането на касатора за определяне на принос на пострадалия по-голям от 50 %.

Неоснователно обаче е и възражението на ищците, че принос на пострадалия изобщо няма. На първо място, те не са обжалвали въззивното решение по делото и то е влязло в сила в отхвърлящата исковете им част, така че по въпроса за наличието на съпричиняване е формирана сила на пресъдено нещо. Висящ е спора само за степента на съпричиняване и то дали тя е повече /а не по-малко/ от 30 %. Освен това неоснователно е и възражението, че работодателят не е осигурил безопасни и здравословни условия на труд, предвид ненадлежната техническа поддръжка на трактора, с който е станала злополуката. В момента на настъпването й тракторът е минал преглед за техническа изправност, имал е знак за технически преглед, а видно от свидетелските показания, стопанството е назначило механик за поддръжката му, според който машината е била в добро състояние до момента на злополуката. Затова съдът отхвърля и възраженията за определяне на по-ниска степен на съпричиняване от 50 %.

Предвид изложеното исковете са основателни до размер съответно 75 000 лв на ищеца и 60 000 лв на ищцата, както и в частта, в която им е присъдено по равно обезщетение 75 000 лв за вредите, търпени от починалата в хода на производството тяхна майка. За разликата до присъдените от въззивния съд суми исковете следва да се отхвърлят, като отговорността за разноски се разпредели от касационния съд и за трите инстанции, с оглед крайния изход от спора. Ищците не са направили разноски и в тяхна полза не следва да се присъждат такива, следва да се присъди възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ от процесуалния им представител, която съдът определя с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа в размер 20 000 лв за всички инстанции. Основателно е възражението за прекомерност на платеното от касатора възнаграждение за адвокатска защита в касационната инстанция /24 000 лв с ДДС/. То не кореспондира с фактическата и правна сложност на делото и също следва да бъде присъдено до размер 10 000 лв с ДДС. Освен това възнаграждение ответникът е платил 6 030 лв държавни такси за касационното производство, във въззивното производство е направил разноски 27 744 лв и е разходвал 11 055 лв за производството пред първата инстанция /при уважено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение в тази инстанция и присъждането му до размер 10 000 лв с ДДС/, общо 54 829 лв. О тях той има право на 26 500 лв, които ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят. Ответникът дължи държавна такса върху уважените размери на исковете за трите инстанции в размер 16 800 лв и 125 лв възнаграждение за вещо лице.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд № 260379 от 20.01.2023 г. по гр.д.№ 8529/ 2020 г. в частта му, в която Учебно опитно горско стопанство „П.“, [населено място], [община], [улица], БУЛСТАТ е осъдено да заплати на Р. П. З., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 100 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща й П. З. вследствие на трудова злополука, настъпила на 30.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017 г. до окончателното плащане, да заплати на Ц. П. З., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица] сумата 100 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща му П. З. вследствие на трудова злополука, настъпила на 30.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017 г. до окончателното плащане; да заплати общо на Р. П. З. и Ц. П. З., като правоприемници на починалата в хода на производството ищца Н. Й. З., сумата 100 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на съпруга й П. З. вследствие на трудова злополука, настъпила на 30.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017 г. до окончателното плащане и в частта за дължимите такси и разноски за производството и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Учебно опитно горско стопанство „П.“, [населено място], [община], [улица], БУЛСТАТ , да заплати на Р. П. З., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 60 000 лв /шестдесет хиляди лева/- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща й П. З. вследствие на трудова злополука, настъпила на 30.08.2017 г., и сумата 37 500 лв /тридесет и седем хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като правоприемник на починалата в хода на производството ищца Н. Й. З., изразяващи се в болки и страдания от смъртта на съпруга й П. З. вследствие на трудова злополука, настъпила на 30.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 31.08.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до предявения размер от по 100 000 лв.

ОСЪЖДА Учебно опитно горско стопанство „П.“, [населено място], [община], [улица], БУЛСТАТ да заплати на Ц. П. З., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], № сумата 75 000 лв /седемдесет и пет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща му П. З. вследствие на трудова злополука, настъпила на 30.08.2017 г., и сумата 37 500 лв /тридесет и седем хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като правоприемник на починалата в хода на производството ищца Н. Й. З., изразяващи се в болки и страдания от смъртта на съпруга й П. З. вследствие на трудова злополука, настъпила на 30.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 31.08.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до предявения размер от по 100 000 лв.

ОСЪЖДА Ц. П. З., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица] Р. П. З., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на Учебно опитно горско стопанство „П.“, [населено място], [община], [улица], БУЛСТАТ , 26 500 /двадесет и шест хиляди и петстотин лева/ разноски по делото за трите инстанции.

ОСЪЖДА Учебно опитно горско стопанство „П.“, [населено място], [община], [улица], БУЛСТАТ да заплати на адвокат М. Б. Н. – Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] ет.3, 20 000 лв /двадесет хиляди лева/ - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.

ОСЪЖДА Учебно опитно горско стопанство „П.“, [населено място], [община], [улица], БУЛСТАТ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд дължимите държавни такси и разноски за водене на производството пред трите инстанции в размер 16 925 лв /шестнадесет хиляди деветстотин двадесет и пет лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: