Мотивиране на заповед за дисциплинарно уволнение и неговата законност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50003

гр.София, 03.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и трети две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1645/ 2022 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 50784/ 02.11.2022 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Столична община /СО/ е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 98/ 21.01.2022 г. по гр.д.№ 6028/ 2021 г., с което по предявените от Т. А. М. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и чл.55 ЗЗД, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № СОА19-РД15-4469/ 16.04.2019 г. на кмета на СО, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши инспектор”, ответникът е осъден да заплати 7 664,10 лв обезщетение за оставане без работа за период 16.04.2019 г. – 16.10.2019 г. със законната лихва от 17.05.2019 г. и 1 246 лв заплатено на отпаднало основание обезщетение при дисциплинарно уволнение, като е разпределена и отговорността за разноските по делото.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос какъв обем от информация следва да съдържа заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, за да се счита надлежно мотивирана съгласно изискванията на чл.195 ал.1 КТ.

Съгласно установената от Върховния касационен съд съдебна практика по приложението на чл.195 ал.1 КТ /срв. решение № 205 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 236/ 2010 г., IV г.о. и цитираните в него други актове на ВКС/, задължението по чл.195 ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189 ал.2 КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл.344 ал.1 т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е надлежно мотивирана. Заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с изискванията на закона когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин – такъв, който дава възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство. Въпросът определил ли е работодателят точна правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение.

Няма изискване заповедта за дисциплинарно наказание да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл.187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи /решение № 177 от 11.07.2012 г. по гр.д.№ 193/ 2011 г., IV г.о./.

Правилото на чл.195 ал.1 КТ не е нарушено, когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил на работника дисциплинарно наказание. В този случай липсата на пълно и подробно описание на фактическите основания за дисциплинарно наказание не биха довели до опорочаване на заповедта /решение № 388 от 04.10.2012 г. по гр.д.№ 205/ 2012 г., IV г. о./.

Обжалваното решение противоречи на така установената практика, защото въззивният съд е отказал да разгледа по същество спора за част от твърдяните дисциплинарни нарушения по съображения за ненадлежно мотивиране на заповедта, с която дисциплинарното наказание е наложено. Изводът е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК – защото в исковата молба ищцата е заявила защитна позиция срещу всяко от твърдяните в заповедта дисциплинарни нарушения, а когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил дисциплинарно наказание, заповедта се счита надлежно мотивирана. Въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено, а спорът - да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия /арг. чл.293 ал.3 ГПК/.

Установено е по делото, че между страните е съществувало от 01.09.2009 г. безсрочно трудово правоотношение въз основа на трудов договор, изменяно няколкократно с допълнителни споразумения, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Старши инспектор” в отдел „Общински приходи – Овча купел“ към дирекция „Общински приходи“ при Столична община. Видно от длъжностната характеристика на ищцата, в нейните преки задължения са включени приемането на декларации извършване на проверки, изискване на документи и деклариране на определени факти и обстоятелства, спазване на утвърдените процедури за работа в отдел „Общински приходи“, извършване на дейности по обслужване и оказване на методологическа помощ на данъкоплатците, изпълнение на задължения, възложени от вишестоящ орган, налагане на административни наказания и др. Тя е оправомощена от кмета на СО като административен орган по приходите, които да установяват и събират местни данъци и такси. Със заповед от 30.11.2018 г. на ищцата е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Ищцата не оспорва обстоятелството, че тази заповед е влязла в сила. Трудовото правоотношението между нея и СО е прекратено, считано от 16.04.2019 г., на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за следните извършени нарушения на трудовата дисциплина: при приемане на подадена от Д. Н. М. на 20.12.2018 г. декларация по чл.14 ал.1 ЗМДТ е обработила декларацията без да има заверка на служебната страница от Техническа служба - нарушение на т.5 от утвърдени Указания за прием и обработка на декларации по ЗМДТ; по повод подадено от П. К. на 07.11.2018 г. заявление за разсрочване на данък „превозно средство“, след възлагане не образувала и провела законосъобразно административно производство - административният акт бил издаден без да е съгласуван с началника на отдела и без необходимите мотиви и констатации, и без да са изискани необходимите документи, поради което след подадена жалба бил отменен; при приемане на 2 бр. декларации по чл.14 ЗМДТ от „Реал 2013“ ЕООД на 27.11.2018 г., които декларации са подадени със закъснение, съставила само един акт за установяване на административно нарушение; по повод подадена от Е. Г. В. на 26.11.2018 г. декларация по чл.14 ЗМДТ ищцата не закрила партидата на починало лице към момента на неговата смърт и не е открила нова партида, а подадената декларация била въведена в партидата на починалото лице с дата на промяна – 31.12.2014 г., като по този начин са нарушени права на наследодателката, тъй като е ползвала предвидените в закона облекчения за основно жилище и ТЕЛК; не изпълнила в определения срок /22.02.2019 г./ възложената й работа да образува и проведе законосъобразно административно производство, което да приключи с издаване на акт по чл.107 ал.3 ДОПК; по повод декларация по чл.14 ал.1 ЗМДТ на И. К. Г. от 16.11.2018 г., която била подадена със закъснение, не издала акт за административно нарушение, както и не описвала в създадения регистър административните наказателни преписки; наличие на многобройни жалби в резултат на възникнали конфликти между ищцата и клиентите, които обслужва.

Ищцата е оспорила законността на уволнението със следните доводи: нито едно от деянията, описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, не съставлява нарушение на трудовата дисциплина, поведението й във всеки от случаите е било законосъобразно; липса на описание в заповедта на твърдяното наличие на многобройни жалби за възникнали конфликти с клиенти; ненадлежно мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – непосочени конкретно нарушени трудови задължения и конкретни действия, които да съставляват дисциплинарно нарушение с неговите субективни и обективни признаци; формално и ненадлежно изискване на обяснения, като в искането е посочена законова разпоредба /чл.187 т.8 КТ/, която не е възпроизведена в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Само тези, изрично въведени от ищцата основания за незаконност на уволнението, съдът може да проверява.

От посочените доводи основателен е единствено този, касаещ липсата на описание в заповедта на твърдяното наличие на многобройни жалби за възникнали конфликти с клиенти, обслужвани от ищцата. В тази част заповедта е ненадлежно мотивирана – не е индивидуализирана нито една от жалбите, които се твърди да са постъпили след конфликти между ищцата и „клиенти“ и поради това защитата срещу това твърдение е невъзможна. Допуснатото нарушение обаче не опорочава уволнителния акт изцяло, а само в тази му част. Съдът дължи проверка по останалите твърдяни нарушения, които са надлежно индивидуализирани. Неоснователни са, с оглед отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, доводите на ищцата за ненадлежно мотивиране на уволнителната заповед в останалата част. Нарушенията, които се твърдят като извършени от нея, са описани в детайли, с посочена дата и място на извършването им. Срещу всяко от тях в исковата молба ищцата е изложила насрещни твърдения, с които поддържа, че действията й са били правомерни и не съставляват нарушения. В отношенията между нея и работодателя е имало яснота по въпроса за кои действия или бездействия работникът е наказан, а това удовлетворява изискванията на чл.195 ал.1 ГПК за мотивиране на заповедта. Съгласно установената практика, работодателят не е длъжен да описва всички признаци на нарушението от обективна и субективна страна, а дадената от него правна квалификация на нарушението не обвързва съда. Релевантни са фактическите твърдения за извършени действия и бездействия и тях съдът контролира, като проверява съставляват ли дисциплинарни нарушения по смисъла на закона.

Неоснователно е и възражението на ищцата, че искането по чл.193 ГПК за даване на обяснения било формално и ненадлежно, както и че в него била посочена законова разпоредба, невъзпроизведена в заповедта за уволнение. Както бе посочено в отговор на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, нито към искането за обяснения по чл.193 ГПК, нито към мотивите в уволнителната заповед законът въвежда някакви формални изисквания. Достатъчно е за работника да бъде ясно какви фактически действия или бездействия работодателят смята, че той е извършил в нарушение на правилата за трудова дисциплина. Правната квалификация на извършеното няма отношение към законността на процедурата.

По възраженията на ищцата, че описаните в уволнителната заповед действия и бездействия не съставляват дисциплинарни нарушения, а са правомерни действия в изпълнение на трудовите й функции, съдът приема следното:

Относно твърдяното като извършено на 20.12.2018 г. нарушение, състоящо се в обработване на подадена от Д. Н. М. декларация по чл.14 ал.1 ЗМДТ без да има заверка на служебната страница от Техническа служба, ищцата поддържа, че декларацията е била коригираща и подлежаща на обработване веднага, за да получи лицето експресно данъчна оценка. Декларацията била заверена от Техническа служба на следващия ден без забележки. Видно от декларация по чл.14 ЗМДТ вх.№ [ЕГН]/ 20.11.2018 г., подадена от Д. М. чрез Р. М., същата е приета от ищцата на посочената дата. Заверката от Техническата служба обаче е от следващия ден – 21.11.2018 г., от инженер В.. Страните не спорят, че заверката трябва да бъде направена преди приемане и обработка на декларацията, съгласно указания за прием и обработка на декларации по ЗМДТ. Затова действията на ищцата съставляват неизпълнение на служебните й задължения, без оглед дали декларацията е коригираща. Нарушението само по себе си не е тежко, но то не е без значение, предвид общия брой нарушения, които работодателят твърди, че са извършени.

За твърдяното нарушение, извършено на 07.11.2018 г. по повод подадено от П. К. на 07.11.2018 г. заявление за разсрочване на данък „превозно средство“ и състоящо се в незаконосъобразно образуване и провеждане на административно производство ищцата поддържа, че е действала съобразно изискванията на ДОПК, който не изисква съгласуване на акта с началника на отдела. Видно от акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК № ДОК18-ГР94-471/ 14.11.2018 г., същият е съставен от ищцата по повод искане на П. К. за разсрочване на задължения, без излагане на конкретни мотиви. Този акт е обжалван и е отменен с решение № СФД19-РД-28-1/ 07.01.2019 г. на директора на дирекция „Общински приходи“ при СО, който го е върнал за законосъобразно образуване и провеждане на производството от друг орган по приходите. Без значение дали за ищцата е съществувало задължение преди издаване на отменения акт да го съгласува с началника на отдела, налице е съществено нарушение на трудовата дисциплина, състоящо се в неизпълнение на основно задължение по длъжностна характеристика – издаване на законосъобразни актове по установяване и събиране на данъчни задължения. Издаденият от ищцата акт е отменен именно защото е бил незаконосъобразен, следователно при съставянето му тя не е изпълнила свои съществени трудови задължения.

Относно нарушението, твърдяно като извършено на 27.11.2018 г. при при приемане на 2 бр. декларации по чл.14 ЗМДТ от „Реал 2013“ ЕООД и състоящо се в съставяне само на един акт, а не на два акта за установяване на нарушение за закъснение при подаването им, ищцата поддържа, че след като двата имота са придобити с един нотариален акт, то тя не би могла да издаде повече от един акт за нарушение. Следователно не се спори, а е и видно от писмените доказателства по делото, че на 27.11.2018 г. Д. М., като представител на „Реал 2013“ ЕООД, е подала декларации за придобиване от дружеството на недвижими имоти, пропускайки законоустановените срокове. Не се спори също, че е съставен само един акт за нарушение за закъснението. Неправилно обаче е схващането, че щом нотариалният акт, с който имотите са придобити, е един, то следва да се състави само един акт за нарушение. Задължението за деклариране касае всеки отделен имот, независимо по какъв начин и с какъв акт е придобит. Закъснението за деклариране на всеки от имотите е отделно нарушение и за него трябва да се състави отделен акт за нарушение. Като не е сторила това, ищцата е допуснала съществено неизпълнение на задълженията си по длъжностната характеристика.

За нарушението от 26.11.2018 г., състоящо се в неоткриване на партида по подадена от Е. Г. В. декларация по чл.14 ЗМДТ и незакриване на партида на починало лице, въвеждане на декларацията в партидата на починалото лице с дата на промяна 31.12.2014 г. и нарушавайки по този начин правата на наследодателката, ищцата е изложила твърдения, че декларацията на Е. В. е коригираща. Тя нямала задължение да открива нова партида, след като се касаело за имот, за който вече има открита партида. Между страните не се спори следователно, че на посочената дата Е. В. е подала декларация за придобиване на апартамент по наследство от М. К. и че ищцата е обработила тази декларация, въвеждайки промени по партидата на починалото лице с дата на промяна 31.12.2014 г., това е видно и от писмените доказателства към отговора срещу исковата молба. Не е спорно също така, че М. К. не е починала на 31.12.2014 г., а през 2018 г. /към декларацията е приложено удостоверение за наследници с посочена дата на смъртта/. Въвеждайки грешна дата на промяна, ищцата не е изпълнила задълженията си по длъжностна характеристика и като краен резултат са изчислени неправилно данъчните задължения за декларирания имот /поради невъзможност до датата на смъртта на наследодателката да се ползват данъчни облекчения/. Съдът приема извършването на твърдяното нарушение за доказано, без оглед обстоятелството трябвало ли е да се открие нова партида за имота и да се закрие старата. Във всеки случай данъчните задължения са изчислени неправилно именно в резултат на действията на ищцата.

Относно бездействието, продължило от 02.01.2019 г. до 22.01.2019 г., състоящо се в неизпълнение на възложената й работа да образува и проведе законосъобразно административно производство, което да приключи с издаване на акт по чл.107 ал.3 ДОПК, ищцата заявява, че не била длъжна, щом началник отдела поиска издаване на такъв акт, да го стори веднага. С оглед служебната й ангажираност тя нямала и технологично време да изпълни искането. Следователно страните не спорят, че във връзка с молба от 02.01.2019 г. на Е. В. за преизчисляване на данъчните задължения за декларирания на 26.11.2018 г. имот, на ищцата е било възложено от началника на отдел „Общински приходи“ на 02.01.2019 г. да състави акт по чл.107 ал.3 ДОПК и че това не е сторено до 22.01.2019 г. Налице е неизпълнение на съществено трудово задължение, като не се установява твърдяната от ищцата обективна невъзможност да спази даденият срок. Този срок е достатъчен, в рамките му ищцата не е изпълнила възложеното от прекия й ръководител задължение за издаване на административен акт, нарушението е доказано и за извършването му следва да бъде понесена отговорност.

За бездействието, изразяващо се в неиздаване на акт за административно нарушение по повод подадена декларация по чл.14 ал.1 ЗМДТ на И. К. Г. от 16.11.2018 г., и неописване в създадения регистър на административните наказателни преписки, ищцата поддържа, че тази декларация била коригираща по отношение на вече подадена на 15.10.2018 г. декларация от същото лице, обработена не от нея, а от старши инспектор Н. Н.. Именно Н. Н., а не ищцата, следвало да състави акт за нарушение. Видно от декларацията на И. Г. вх.№ [ЕГН]/ 16.11.2018 г., с нея е декларирано придобиването на недвижим имот в строеж през 2013 г., въведен в експлоатация още към 29.06.2016 г. Очевидно е, че декларацията е подадена извън законовите срокове по ЗМДТ и за това нарушение ищцата е била длъжна да състави акт и да го впише в регистъра. Неизпълнението на това й задължение не се оспорва, поради което е доказано твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. Неоснователни са възраженията на ищцата, че подадената от И. Г. декларация била коригираща и че инспекторът, приел основната декларация трябвало да състави акта.Тя не може да се позовава на бездействие на свои колеги за да оправдае собственото си бездействие. Била е длъжна да констатира нарушението и да състави акт за него.

Видно от изложеното, ищцата е извършила шест нарушения на трудовата дисциплина, като само първото от тях не е тежко. Със заповед от 30.11.2018 г. на ищцата е било наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени други нарушения на трудовата дисциплина. Неоснователно тя поддържа, че тази заповед не следва да се взема предвид като издадена в нарушение на чл.189 ал.2 КТ. Вярно е, че уволнителната заповед е издадена за извършени нарушения, някои от които с дата преди издаване на заповедта за налагане на наказание предупреждение за уволнение, но нарушенията, описани в двете заповеди са различни. Обстоятелството, че след връчване на заповедта за налагане на наказание предупреждение за уволнение работодателят е узнал за други нарушения, извършени преди датата на връчване, за които е издал заповед за налагане на ново наказание, не съставлява нарушение по чл.189 ал.2 КТ. Такова нарушение би било налице, само ако двете заповеди са издадени за едни и същи нарушения, а в случая не е така. Поради това заповедта, с която на ищцата е наложено наказание предупреждение за уволнение следва да бъде отчетена при преценка адекватно наказание ли се явява дисциплинарното й уволнение. Като взема предвид предходното наложено дисциплинарно наказание, броят на извършените нарушения, за които ищцата е дисциплинарно уволнена и тяхната тежест, съдът приема, че работодателят е упражнил правото на дисциплинарно уволнение законосъобразно. Затова искът за установяване на незаконността на процесното уволнение и отмяната му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове, като на ответника бъдат присъдени направените в производството разноски.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Софийски градски съд № 98/ 21.01.2022 г. по гр.д.№ 6028/ 2021 г и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. А. М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк]бл.№ 437, ет.6, ап.38, против Столична община, гр.София, ул."Московска" № 33, искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и чл.55 ал.1 ЗЗД за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № СОА19-РД15-4469/ 16.04.2019 г. на кмета на СО, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши инспектор”, за заплащане на 7 664,10 лв обезщетение за оставане без работа за период 16.04.2019 г. – 16.10.2019 г. със законната лихва от 17.05.2019 г. и за заплащане на 1 246 лв обезщетение при дисциплинарно уволнение, платено при отпаднало основание.

ОСЪЖДА Т. А. М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк]бл.№ 437, ет.6, ап.38, да заплати на Столична община, гр.София, ул."Московска" № 33, 450 лв /четиристотин и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: