Реституция и владение върху училищен двор с характер на публична държавна собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 409
гр. София, 03.07.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова
при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3866 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 260382 от 27.02.2023 г. по гр.д. № 15074/2018г. на Софийски градски съд в частта му, с която след отмяна на решение от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 34239/2011г. на Софийски районен съд, 40 състав, е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и по отношение на Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на Държавата, на основание чл.108 ЗС, че В. К. Г. и Й. К. Г., като наследници на Х. М. М. са собственици на по 1/16 ид. ч. от поземлен имот с площ от 469 кв. м. /по цифрови данни от 484 кв. м./, с граници: [улица]и от три страни поземлен имот с пл. № *, който имот попада върху поземлен имот с пл. № *, парцел *-за обществено обслужване, кв.54 по действащия план на м.„*“, [населено място], означен с букви А-Б-В-Г-Д-А на скица Приложение № 3 към основното заключение на техническата експертиза, приета във въззивното производство, която скица, приподписана от съдебния състав, представлява неразделна част от решението; осъдено е Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на Държавата, да предаде владението върху гореописания имот, както и на основание чл.109 ЗС да премахне частично попадащата в имота постройка на два етажа с метална конструкция, застъпваща 110 кв.м. от него, представляваща сграда с идентификатор *** по КККР.

Касационни жалби срещу решението са подадени от Държавата и от Министерство на образованието и науката.

В жалбата на Държавата се твърди неправилност на извода, че предпоставките за връщане на одържавени имоти по ЗВСВНОИ се преценяват към момента на връщане на получената в обезщетение сума. Изтъква се, че съдът не е отчел, че имотът е засегнат от осъщественото благоустройствено мероприятие и че е застроен, както и че представлява публична държавна собственост и не подлежи на реституция. Изтъква се и процесуално нарушение - необсъждане на всички факти и доказателства в съвкупност.

В жалбата на Министерство на образованието и науката също се сочат нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди се, че не са осъществени всички елементи от фактическия състав на възстановяване на собствеността по ЗВСВНОИ, включително, че искането за възстановяване на собствеността не е направено в предвидения от закона срок, че обезщетението е следвало да бъде върнато в полза на Държавата, а не на общината, както е сторено и че мероприятието, съответстващо на отреждането по плана, е осъществено - имотът е частично застроен, а незастроената част е двор на училище. Твърди се необсъждане на възражението, че актът за общинска собственост от 1997г. е издаден в нарушение на ППЗДС.

Ответниците по двете жалби В. К. Г. и Й. К. Г. ги оспорват.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 3397 от 03.07.2024г. на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ към кой момент следва да се преценяват предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСВНОИ; 2/ необходимо ли е за даден недвижим имот да бъде съставен акт за държавна собственост, за да бъде определен същият за публична държавна собственост .

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по ревандикационен и негаторен иск, предявени от В. и Й. Г. против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и против Министерство на образованието и науката. Като ответници по иска първоначално са посочени и Столична община, и Областната администрация на област София-град, но спрямо тях производството е прекратено от въззивния съд; решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.

Ищците претендират да са собственици на спорния имот въз основа на влязло в сила на 12.12.2006г. решение по гр.д.№ 1817/2002 г. на Софийски градски съд, допълнено с решение от 30.10.2007г., с което е отменено отчуждаването по отношение наследниците на Х. М. на част от имот пл. № * от стар кв. 26, нов кв.54, местност „*“ по плана на [населено място]. Твърдят, че паричното обезщетение за имота е било възстановено на 06.02.2008г. и е издадена на 25.03.2009 г. заповед за деактуване от Столична община. На възстановения имот е даден проектопланоснимачен № *, но при нанасянето в кадастъра е установено, че попада върху съществуващ поземлен имот с пл. № *, който участва в УПИ *. Част от този имот е актувана за като публична държавна собственост с АДС № 02841/09.03.2001г., заедно с две бивши сгради на национализирана фабрика, които са били предоставени за ползване на Средно художествено училище за приложни изкуства /СХУПИ/ към Министерство на културата, а впоследствие са предоставени за управление на Министерство на образованието и науката /МОН/, считано от 01.10.2007г. Това министерство е извършило действия по саниране, преустройство и други СМР по отношение на процесните сгради и е заградило целия имот с пл. № * от около 9000 кв.м., въпреки че му е бил предоставен само прилежащия терен към бившите фабрични сгради с площ от около 3250 кв.м. По този начин МОН е лишило ищците от достъп до имота, а попадащата в имота им част от площта на двуетажна постройка е изградена без одобрени строителни книжа, не е описана в АДС № 02841/09.03.2001г., няма постоянен градоустройствен статут и не фигурира в действащия ЗРП на квартала, който има отреждане за обществено жилищно строителство и за комплексно обществено обслужване. Поради това претендират установяване собствеността, предаване владението и премахване на частта от сградата, която попада в имота им. С молба - уточнение от 09.04.2019 г. ищците са посочили, че притежават по 1/16 ид. ч. от процесния имот.

Ответникът Министерство на образованието и науката счита проведеното реституционно производство за непротивопоставимо, тъй като не е участвал в него. Сочи, че правото на собственост е възстановено при липса законовите предпоставки за това - мероприятието, за което е отчужден имота е изпълнено и имотът е инкорпориран в училищния двор, както и че възстановената част попада в ПИ № *, кв. 54, м. „*“ по плана на [населено място], който е публична държавна собственост.

Ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, твърди че решенията на административния съд не са противопоставими на Държавата, тъй като не е участвала в производството по постановяването им. Счита, че е налице основание, препятстващо реституирането на имота, а именно публичноправния му характер. Поддържа, че решението, с което се възстановява собствеността, не е влязло в сила, тъй като обезщетението е заплатено неправилно на Столична община, а не на правоимащото лице Държавата. От фактическа страна е безспорно, че ищците са част от наследниците на Х. М. М., починал 1945г., а именно негови правнуци. Според нотариален акт от 1915 г. наследодателят е притежавал по давностно владение на нива от 5 дка, находяща се в м. К.“, [населено място]. С влязло в сила на 12.12.2006 г. решение от 06.08.2006 г., постановено по гр.д.№ 1817/2002г. на Софийски градски съд, допълнено с решение от 30.10.2007г., по жалба на наследниците на Х. М. е отменено отчуждаването на недвижим имот - част от имот пл. № * от стар кв. 26, нов кв. 54, местност „*“ по плана на [населено място], с площ от 469 кв. м., отчужден със заповед № 3064/25.05.1948 г. Отмяната на отчуждаването е постановена спрямо Столична община. На 06.02.2008 г. в полза на Столична община е възстановено полученото парично обезщетение за отчуждаването на имота. Със заповед на кмета на Столична община от 2009г. е наредено отписване от актовите книги и предаване на наследниците на Х. М. на горепосочения имот, като е посочено, че той попада в УПИ *-за ОЖС и КОО, кв. 54, м. „*“ и е идентичен с ПИ с проектен номер *, к.л. *, съгласно скица-проект от м. 08.2008 г., неразделна част от заповедта.

За идентифициране на спорния имот и установяване положението му спрямо притежавания от Държавата и ползван от МОН терен са приети няколко технически експертизи, включително пред въззивната инстанция - основно заключение и две допълнителни. Извършена е съпоставка между възстановения имот, оградения и ползван от МОН терен и имотите, описани в актовете за държавна собственост. Установено е, че имотът, предмет на реституционното решение, е идентичен с част от имот пл. № *, к.л. * /стар, емисия преди 1950 г./, попадащ в кв.26 по регулационния план от 1948г. с отреждане „за гимназия“, т.е. с отчуждената част от имота, собственост на наследниците на Х. М. по нотариалния акт от 1915 г. Този имот по актуалния кадастрален план представлява част от имот пл. № *, к.л. *, а по регулационния план от 1989г. на местн.„*“, изменен 2001г. попада в УПИ *-за ОЖС и КОО в кв. 54. За този УПИ е предвидено изграждане на 3, 4 и 5- етажни жилищни сгради. Възстановеният имот е с проектопланоснимачен № * съгласно скицата-проект от 2009г., приложена към исковата молба. Върху част от възстановения имот попада двуетажна сглобяема постройка с метална конструкция, която според вещите лица няма данни кога е построена и не са представени строителни книжа, удостоверяващи законността на изграждането й.

При съпоставка на съставените актове за държавна собственост се установява следното: Акт за държавна собственост № 5080/1966 г. е съставен за парцел *, oтреден „за училище“ от кв.26, м. „*“ по регулационния план от 1962г. с площ 6460 кв.м., заедно с две фабрични сгради на площ 440 кв.м. и стопански сгради. Посочено е в акта, че част от терена е национализиран, а друга част е общински имот от улица и стар държавен имот, както и че е предоставен за ползване на Промишлено училище за художествени занаяти. Този парцел понастоящем е част от сега съществуващия УПИ *, oтреден за „ОЖС и КОО“ в кв. 54 по действащия ЗРП от 1989 г., в който влиза имот пл. № *, с площ от 5682 кв.м. Същият имот впоследствие е преактуван с акт за общинска собственост № 1201/1997 г. Върху акта е отразено деактуване и предаване владението на наследниците на Х. М. на процесната реституирана площ от 469 кв.м. Акт за държавна собственост № 6709/30.12.1969г. е съставен за две масивни училищни сгради, построени 1953г. и 1968г., дадени за ползване на Промишлено училище за художествени занаяти. Според експертизите тези сгради се намират в оградения от МОН терен, но са различни от сградата, която попада в процесния имот. Акт за държавна собственост № 2198/1995 г . е съставен за национализиран терен 9638 кв.м., заедно с две фабрични сгради на 440 кв.м. в кв.26 по плана от 1962г. Според вещото лице имотът съответства на имот пл. № * по кадастралната основа към регулационния план от 1948г. Акт за публична държавна собственост № 02841/2001г. е съставен на база на акта от 1995 г. за двете фабрични сгради с площ 440 кв.м., ползвани за училище, бивша шпулова фабрика, с прилежащ терен 3250 кв.м. от общо национализирани 9638кв.м. Отразено е предоставяне на Средно художествено училище за приложни изкуства към Министерство на културата. Прилежащият терен попада изцяло в оградения от МОН терен.

Техническата експертиза пред въззивния съд е определила границите на оградения от МОН терен чрез геодезическо заснемане. Площта му е 6401 кв.м. и в нея попадат изцяло следните имоти по КК: ПИ *** , с площ от 5965 кв.м., ПИ ***, с площ от 350 кв.м., възстановени на наследници на Х. Р., ПИ ***, с площ от 270 кв.м., възстановен на наследници на В. К.. Разликата до 6401 кв.м. включва малки части от имоти с идентификатори *** и ***. В частта на процесния имот между [улица]и [улица]границата е материализирана с масивна прозирна ограда. Имотът по цифри 1-2-3-4-5-1, с площ от 469 кв. м., попада изцяло в оградения терен, който се владее от МОН. Спрямо КК същият граничи от всички страни с имот с идентификатор *** по КК. Спрямо действащия ПР се намира при граници: от три страни УПИ *-за обществено обслужване от кв. 54, от изток - улица и от юг - улица. От горепосочения имот под сграда с идентификатор *** попадат 110 кв.м.

По отношение на двуетажната сграда, която частично попада в претендирания от ищците имот, експертизите сочат, че не е отразена в застроителния план от 1989г. и за нея не са налице строителни книжа. Сградата е нанесена в неодобрения КП в периода след 1996 г. и преди 2001г. Тя е отразена в действащия ПРЗ на м.„*” от 2009г. като съществуваща едноетажна сграда с постоянен градоустройствен статут в УПИ *-за обществено обслужване в кв. 54. Вещото лице от допълнителната експертиза сочи, че липсват одобрени проекти за двуетажната сграда с метална конструкция, както за първоначален строеж, така и за преустройство през 2009 г. Сградата не е посочена в актовете за държавна собственост. В допълнителното заключение от 17.11.2021г. е определена прилежащата площ към сградата, като границите й са означени на скица Приложение № 7Д. Според вещото лице е възможно обособяване на самостоятелен обект от незастроената част от реституирания имот при спазване законовите изисквания за площ и лице. По отношение възможността за премахване на частта от сградата, попадаща в реституирания имот, вещото лице уточнява, че ако се засяга конструкцията, ще е необходимо издаване на разрешение за строеж след обследване по реда на чл. 176в ЗУТ.

При горните фактически обстоятелства въззивният съд е намерил, че исковете за собственост срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, и срещу Министерство на образованието и науката са допустими. След съвкупна преценка на събраните доказателства е намерил исковете за основателни в установителната част на иска по чл. 108 ЗС спрямо двамата ответници, а в осъдителната част спрямо Министерство на образованието и науката. Съдът е приел, че ищците са наследници на Х. М. с наследствен дял по 1/16 ид.ч. Наследодателят е бил собственик на нива с площ 5 дка в местн. „К.“ съгласно нотариален акт от 1915г., част от която представлява имот пл. №* по стар кадастрален план отпреди 1950г. Имотът е отчужден по две регулационни преписки, като по силата на регулационния план от 1948г. частта от него, попадаща в кв.26, е отредена за „гимназия“. Отчуждаването е отменено с влязло в сила на 12.12.2006г. решение на съда и полученото парично обезщетение е върнато на Столична община. Към момента на връщане на обезщетението (06.02.2008г.) процесната част от отчуждения имот представлява част от поземлен имот с пл. № *, а по регулационния план от 1989г. попада в жилищна зона, в УПИ, отреден за обществено и жилищно строителство.

Съдът е посочил, че съгласно решение № 939/21.01.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 4962/2008 г., IV г.о. предпоставките за връщане на одържавени имоти при отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБHM, ЗДИ и ЗС /съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС/, следва да се преценяват към момента на връщане на получената като обезщение сума по аргумент от разпоредбата на чл. 6 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБHM, ЗДИ. В случая по действащия ЗРП от 1989г. (преди възстановяване на собствеността) в югоизточната част на парцел * oт кв. 54, където попада процесният имот, е предвидено свързано застрояване с четири и пететажни сгради с магазини и ателиета, а конкретно върху процесния имот е предвидено изграждането на сграда на пет етажа с магазини, което строителство не е започвало и не е реализирано. Следователно, към момента на преценката на материалната законосъобразност на акта за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. имотът има отреждане за жилищно строителство. Върху процесната част от отчуждения имот към момента на влизане в сила на реституционния закон няма изградени сгради, съответстващи на предвиденото по плана от 1989 г. преотреждане. Поради това е налице законовото изискване върху имота да не е започнало фактическо строителство в изпълнение на благоустройственото мероприятие, за което незастроеният при отчуждаването имот е бил отчужден, или в изпълнение на друго благоустройствено мероприятие, за което имотът е бил преотреден или за което е било дадено строително разрешение.

По-нататък съдът е обсъдил положението на частично попадащата върху процесния имот сграда. Приел е, че застъпването е върху 110 кв.м. от имота, или 151 кв.м. от пълната площ на стар имот пл. № *, придадена към кв. 26, обозначена по букви А-Б-5-4-3-Г-Д-А на скица приложение № 3 и че сградата представлява сглобяема постройка на два етажа с метална конструкция. Не е доказана законността на изграждането й, нито е представен акт за узаконяването й. Постройката не е отразена в кадастралния план, нито е предвидена в плана м. „*“ към момента на влизане в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони. Тя е нанесена през 1999 г. върху ръчна скица № 69, полигон 81, създадена при геодезическо заснемане за попълване на КП и за първи път сградата е показана в неодобрената кадастрална основа към ЧИЗП за кв. 53 и кв. 54, м. „*“, одобрено 2001 г., като е отразена с тънка черна линия, т.е. като съществуваща сграда, която се предвижда за премахване или разрушаване. Съдът е счел, че тази сглобяема постройка, попадаща в част от процесния имот, е незаконно построена и поради това не представлява реализиране на фактическо строителство към момента на влизане в сила на реституционния закон и не е пречка за възстановяване на собствеността върху имот на основание чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони.

За установяване на идентичността на процесния имот, като част от имот с пл.№ *, собственост на Х. М., с имота, предмет на реституционното производство и с имота, предмет на заповедта за деактуване от 2009г., както и с имота, заграден и владян/държан от МОН, съдът е ценил приетите заключения на технически експертизи. След обсъждането им е достигнал до извод, че процесният имот е идентичен с частта от стар имот пл. № *, собственост на Х. М., попадаща в кв. 26, която е била отчуждена за гимназия по рег. преписка № 5/54 г., означен на скица Приложение № 3 към основното заключение на техническата експертиза по букви А-Б-В-Г-Д-А, с площ на частта от 469 кв.м., която част към настоящия момент попада в имот с пл. № *, УПИ * -за обществено обслужване, кв. 54 по действащия план на м. „*“ с граници: [улица]и от три страни имот пл. № *.

По делото не се спори, че ответникът Министерство на образованието и науката/МОН/ упражнява фактическа власт върху процесния имот в рамките на по-голям терен, който е заградил и владее/държи. Съдът е посочил, че с Решение на Министерски съвет от 2007г. на МОН са предоставени за ползване две сгради с площ от 440 кв. м., на три етажа и прилежащ терен от 3250 кв. м., предмет на АДС № 02841/2001г., ползвани за училище. От техническата експертиза пред въззивния съд и скица Приложение № 3, е видно, че МОН в действителност упражнява фактическа власт върху терен от 6401 кв. м., който включва освен предоставените му сгради с прилежащ терен от 3250 кв.м., попадащи върху част от ПИ № ***, и други поземлени имоти. Възраженията на МОН, че възстановената част попада в имот, който е със статут на публична държавна собственост, съдът е намерил за неоснователни. Изтъкнал е отново, че с акта за държавна собственост от 2001г. са актувани две фабрични сгради с площ от 440 кв. м., с прилежащия към тях терен от 3250 кв.м., които са част от национализиран терен от 9638 кв.м. /съгласно АДС № 2198/1995 г./, съставляващи част от имот пл. № *, кв. 54 /стар кв. 26/. С Решение на Министерски съвет от 28.08.2007г. тези сгради и терен са иззети от управлението на Средно художествено училище „Свети Лука“ към Министерство на културата и са предоставени безвъзмездно за управление на МОН, считано от 01.10.2007г. Със заповед на Министъра на образованието и науката от 2009г. имотът - публична държавна собственост, представляващ част от имот пл. № *, кв. 54, състоящ се от горепосочените две сгради и прилежащия към тях терен, актуван с АДС от 09.03.2001 г., е предоставен безвъзмездно на Център за отдих и обучение-гр. София /бюджетно звено към МОН/, което впоследствие е преименувано на „Учебен център“. Според съда двете фабрични сгради, описани в посочения АДС представляват бившата фабрика за шпули, находяща се в имот пл. № *, собственост на Х. Р., като по-голямата част от този имот с разположените в него фабрични постройки попада в кв.26 с отреждане за гимназия. По регулационния план от 1962г. тази част е включена в парцел *-за училище от кв. 26. Според АДС № 5080/25.07.1966 г. парцел * oт кв. 26 е предоставен за ползване на Промишлено училище за художествени занаяти. Въз основа на анализа на тези доказателства и на техническата експертиза съдът е установил, че между поземления имот, предмет на АДС № 02841/09.03.2001г. и процесния имот липсва пълна или частична идентичност, тъй като двата имота представляват части от стари имоти с пл. № * и *, които са съседни и не се застъпват, а единствено имат обща граница по линията 3-4 на скица Приложение № 4. Въз основа на експертизите съдът е счел, че процесният имот със стар пл. № * влиза в описанието на АДС № 5080/25.07.1966 г., съставен за парцел *-за училище, с площ от 6460 кв.м. от кв.26, преактуван с АЧОС от 1997 г., с идентично описание, но не фигурира в АДС № 2198/11.04.1995г., в АДС № 6709/30.12.1996г. и АДС № 02841/09.03.2001 г. Поради това процесният имот не представлява публична държавна собственост и не е идентичен с имота, предоставен за ползване от Министерство на образованието и науката. Ето защо Министерство на образованието и науката няма правно основание да упражнява фактическа власт върху процесния имот, включително чрез звеното си „Учебен център“. Затова съдът е уважил предявените от срещу Държавата и срещу Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на Държавата, искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищците, като наследници на Х. М. са собственици на по 1/16 ид. ч. от поземлен имот с площ 469 кв.м., с граници: [улица]и от три страни имот с пл. № *, който имот попада върху имот с пл. № *, УПИ *-за обществено обслужване, кв. 54 по действащия регулационен план на м. „*“, [населено място], означен с букви А-Б-В-Г-Д-А на скица Приложение № 3 към основното заключение на техническата експертиза, маркиран с лилава линия. Осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС за предаване владението върху имота съдът е уважил единствено срещу ответника Министерство на образованието и науката, който владее имота.

Искът по чл. 109 ЗС съдът е намерил също за основателен. Посочил е, че за да бъде определено застрояването на имота като неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС следва лицето, което е извършило застрояването, да не притежава облигационно, вещно право или сервитут върху имота /т. 3 на Тълкувателно решение № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/. По делото е установено, че частично попадащата върху процесния имот сграда застъпва 110 кв.м. от него или 151 кв.м. от пълната площ на стар имот пл. № *, придадена към кв. 26, обозначена по букви А- Б-5-4-3-Г-Д-А, с обща площ от 581 кв. м. по скица приложение № 3. Тъй като законното изграждане на сградата не е доказано, то следва, че построяването й противоречи на действащия и одобрен ЗП от 1989 г., който е бил в сила към момента на провеждане на реституционното производство. Сградата не е актувана като държавна публична собственост с акт № 02841/09.03.2001г., както и със съставените преди него актове за държавна собственост, не е предмет на Решението на Министерски съвет от 28.08.2007г. и на заповедта на министъра на образованието и науката от 2009г., а също така няма обслужващ характер по отношение на останалите сгради по мероприятието. Д., че постройката е търпим строеж е ирелевантен за основателността на иска по чл. 109 ЗС. В случая от значение е обстоятелството дали попадащата част от сградата в процесния имот обективно пречи на ищците да упражняват правото си на собственост. Търпимостта на строежа по смисъла на § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012г. е свързана със задължението на техническите органи да не събарят извършен до 31.03.2001 г. строеж, който съответства на действащите към момента на извършването му или към настоящия момент благоустройствени правила, но не може да породи за собственика на имота задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото му на собственост. С оглед на това съдът е приел, че липсва правно основание частично попадащата върху процесния имот сграда с идентификатор ***, която застъпва 110 кв.м. от него, да бъде държана в процесния имот, както и че със застрояването й са създадени за ищците по-големи от обикновените пречки да упражняват правото си собственост в пълен обем.

По основанието за допускане на касационно обжалване .

По въпроса: към кой момент следва да се преценяват предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСВНОИ следва да се възприеме практиката по Решение № 500/12 от 16.01.2013г. гр.д. № 1309/2011г. на ІV г.о. и Решение №514/2010 от 11.07.2011г. по гр.д. № 533/2010г. на ІІ г.о. Според тях при възстановяване на собствеността върху имот, отчужден по ЗТСУ и другите благоустройствени закони, преценката за наличие на предпоставките за реституиране на имота следва да се извърши към момента на влизане на закона в сила - т.е. към 24.02.1992 г., ако имотът е одържавен въз основа на някои от законите, посочени с първоначалната редакция на закона или към 21.11.1997г., ако отчуждаването е извършено с нормативен акт от допълнително посочените с разширяване на приложното поле на закона с приемането на ЗОСОИ. В този смисъл е и разрешението в Тълкувателно решение № 6/2006г. на ОСГК на ВС и Решение № 662 от 06.11.2024 г. по гр. д. № 4922/2023г. на I г.о.

В соченото от въззивния съд решение № 939 от 21.01.2010г. по гр.д. № 4962/2008г. на V г.о. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с Тълкувателно решение № 2/2006г. на ОСГК по въпроса: към кой момент трябва да се преценяват предпоставките за връщане на одържавените недвижими имоти - към момента на влизане в сила на реституционните закони или към момента на съдебното решение, с което са били уважени исковете за реституция. В решението изричен отговор на този въпрос не е даден. В мотивите по същество е посочено, че правилно състоянието на имота е преценявано към момента на връщане на получената като обезщетение сума, а именно към 04.07.1993г. Предвид изложеното това решение не може да бъде считано за практика, противоречива на горепосочената, която следва да се приложи при разрешаване на спора.

Следва да се посочи, че според чл.6, ал.1 ЗВСНОИ когато за отчуждаването е получено парично обезщетение, то решението за отмяна на отчуждаването влиза в сила от момента на възстановяване на полученото обезщетение. Тази разпоредба обаче не променя момента, към който се преценява дали са налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху одържавения имот.

По въпроса: дали е необходимо за даден недвижим имот да е съставен акт за държавна собственост, за да бъде определен същият за публична държавна собственост даденият в практиката на Върховния касационен съд отговор е отрицателен. В Решение № 448 от 07.02.2011г. по гр.д. № 206/2010г. на ІІ г.о. и Решение № 403 от 25.05.2010г. по гр.д. № 5024/2008г. на І г.о. се изяснява, че статутът на имотите като публична държавна собственост не се определя от това дали за тях е издаден акт за публична държавна собственост или не, тъй като съгласно чл.5, ал.1 и ал.3 от Закона за държавната собственост, актовете за държавна собственост не пораждат права, а само констатират и удостоверяват такива права; публична държавна собственост са онези вещи на държавата, които са определени като такива с решение на Министерския съвет /чл.6, ал.2 ЗДС/ или със закон. Такива са изчерпателно посочените в чл.18, ал.1 от КРБ, както и в чл.2, ал.2 ЗДС обекти и имоти. Касае се най-общо до обекти, които служат на обществени интереси, които не се удовлетворяват от собствеността на гражданите и юридическите лица. В същия смисъл е Решение № 74 от 08.10.2020 г. по гр. д. № 4750/2019г. на І г.о. и посочената в него практика.

По касационните жалби .

Обжалваният акт не съответства на дадените по-горе разрешения и се явява отчасти неправилен поради нарушение на закона.

На първо място, неправилно е прието от решаващия съд, че е допустимо да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на акта за възстановяване на собствеността. Реституцията в полза на ищците е извършена със съдебно решение, след като е отменен административният акт, с който е било отказано възстановяване на собствеността. Съгласно Тълкувателно решение № 5/2011г. на ОСГК е недопустимо извършване на косвен съдебен контрол върху административен акт за реституция, ако върху този акт е упражнен пряк съдебен контрол. Поради това косвен съдебен контрол в случая не е допустимо да се извършва. В производството по чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е участвал кметът на общината, на територията на която се намира имотът, а не държавата, така че последната, не е страна в административното производство, в което е постановена отмяна на отчуждаването. В практиката на Върховния касационен съд /Решение № 43/10.05.2018 г. по гр.д. № 4979/2017 г. на I г.о., Решение № 188/13.12.2013 г. по гр.д. № 6/2013 г. на II г.о., Решение № 60109/17.01.2022 г. по гр.д. № 1287/2021 г. на I г.о./ се приема, че макар кметът на общината, който като субект на административното правоотношение, участва в производството по обжалване на отказа, да не е натоварен с представителни функции по отношение на държавата, той следва да се разглежда като еманация на държавата по смисъла на това понятие, изяснено в практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ - решение от 26.06.2012 г. по дело „Дечева и други срещу България“ по жалба № 43071/2006г. Поради това, при постановено съдебно решение за възстановяване на собствеността държавата следва да се счита обвързана от същото и не може да оспорва възстановяването по реда на косвения съдебен контрол за материална незаконосъобразност.

Предвид изложеното следва да се приеме, че реституция е извършена въз основа на влязлото в сила съдебно решение и ищците се легитимират като собственици на по 1/16 ид. ч. от спорния поземлен имот с площ от 469 кв.м. /по цифрови данни от 484 кв. м./, с граници: [улица]и от три страни поземлен имот с пл. № *, който имот попада върху поземлен имот с пл. № *, парцел *-за обществено обслужване, кв.54 по действащия план на м.„*“, [населено място], означен с букви А-Б-В-Г-Д-А на скица Приложение № 3 към основното заключение на техническата експертиза, приета във въззивното производство.

От друга страна, нормата на чл.7, ал.4 ЗДС урежда забрана да се реституират недвижими имоти публична държавна собственост. Нормата е въведена с изменението на закона от 2009г., но няма спор, че тя има тълкувателен характер и е приложима от момента на влизане в сила на нормата, която тълкува - в случая към момента на влизане в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Ето защо, не може да бъде възстановявана собствеността върху имоти, които са публична държавна собственост. Неправилни са изводите на въззивния съд, че спорният имот не представлява такава собственост. Тези изводи са направени единствено въз основа на съдържанието на съставените актове за държавна собственост, без отчитане на действителното положение и предназначение на имота. А както бе посочено при отговора на втория въпрос, статутът на имотите като публична държавна собственост не се определя от това какъв акт е съставен за тях, а дали служат на обществени интереси, които не се удовлетворяват от собствеността на гражданите и юридическите лица, конкретно в случая дали служат за изпълнение на функциите на съответното държавно учреждение - Министерство на образованието и науката. По делото е установено, че частта от стар имот пл. № *, попадаща в кв. 26, собственост на наследодателя на ищците Х. М., е била отчуждена през 1948г. в изпълнение на предвиждането на регулационния план от 1948, което отрежда терена за гимназия. Това мероприятие е реализирано - гимназията е изградена и съществува понастоящем, независимо че голямата част от двора и сградите са върху стар имот пл. №*, бивша собственост на други лица. По регулационния план от 1962г. имотът е в парцел *-за училище. По регулационните планове от 1989г. и от 2001г. имотът попада в парцел *-за ОЖС и КОО и негова кадастрална основа е имот пл. № *. По действащия ПР от 2009г. е УПИ *-за обществено обслужване. Безспорно е, че имотът, за която е постановена реституция, фактически представлява част от двор на държавно училище. Целият поземлен имот, отреден за училище, заедно със съществувалите преди отчуждаването фабрични сгради и с изградените след одържавяването такива, винаги е ползван с учебна цел: първоначално като Средно училище за художествени занаяти, после като Средно художествено училище по приложни изкуства „Св. Лука“ към Министерство на културата, а след 2007г. като Център за отдих и обучение-София към МОН, който е звено на бюджетна издръжка към министерството. Конкретно върху процесния имот е разположена част от сграда, ползвана за нуждите на Центъра за обучение към ответното министерство. Така че, това несъмнено е имот, предназначен за задоволяване на важни обществени потребности, който представлява публична държавна собственост на основание чл.2, ал.2, т.4 ЗДС, чл. 10, ал.2 от Закона за народната просвета/отм./ и чл. 302, ал.1 от Закона за предучилищното и училищно образование. Без значение са посочените в различните актове за държавна собственост площи на терена към сградите на училището, след като е видно от съпоставката на последователно действащите регулационни планове от 1948г. насам, че по всички тях отчуждената от наследодателя на ищците част от имот пл. №* попада в терена, който е предвиден за училище, върху който е реализирано училището и който е ограден и се ползва от МОН за учебни цели.

Възникналата колизия между възстановеното право на собственост със съдебно решение, което не подлежи на косвен съдебен контрол и характера на възстановения имот като такъв, който по определение представлява публична държавна собственост, следва да се разреши като се признае правото на собственост на ищците, но се откаже предаването на владението върху този имот, служещ за изпълнение функциите на Министерство на образованието и науката и по този начин предназначен за задоволяване на обществени потребности. За да може да продължи изпълнението на тези функции и задоволяване на тези обществени потребности, които са с приоритет пред частния интерес, следва да се признае правото на Държавата, чрез Министерството на образованието и науката, да упражнява фактическата власт върху имота.

Горното обуславя отхвърляне на ревандикационния иск в осъдителната му част за предаване на владението върху притежаваните от ищците идеални части.

Искът по чл. 109 ЗС за частичното премахване на попадащата в имота част от сграда също подлежи на отхвърляне. От една страна, неговият изход е обусловен от изхода на спора за ревандикация и по-конкретно на този за предаване на владението. След като предаване на владението не се дължи, то и премахване на сградата не е дължимо, защото в тази ситуация не би могло да има пречене. Налице са и допълнителни аргументи за неоснователност на този иск. Постановеното от съда частично премахване на сградата, само относно площта й, която навлиза в реституирания имот, е напълно необосновано. По делото е установено, че сградата, макар и построена без строителни книжа и ненанесена своевременно в кадастралните и регулационни планове, е изградена от Държавата преди влизане в сила на реституционния закон, преустроена е през 2009г. и има постоянен градоустройствен статут. Видно от приложеното конструктивно становище, изготвено във връзка с преустройството от 2009г. и писмото на ДНСК от 14.10.2009г., че сградата е метална, на два етажа, изградена през 60-те години на миналия век, като е строена, проектирана и оразмерена като част от учебен корпус и отговаря на действащите тогава нормативни изисквания. Посочено е от вещото лице, че частичното премахване на сградата засяга конструкцията и може да бъде извършено след издаване на разрешение за строеж и обследване по чл. 176в ЗУТ. Въззивният съд изобщо не е обсъдил какви биха били последиците за останалата част от сградата, нито е детайлизирал параметрите, в които да се извърши премахването. Приема се в практиката по прилагане на чл. 109 ЗС, че преди да уважи иска съдът трябва да се убеди, че действията, които възлага на ответника да извърши, са изпълними (фактически и правно) и са в състояние са ефективно да защитят правото на ищеца, без да причинят по-голяма вреда. Винаги преди постановяване частично премахване на сграда е необходимо предварително да се изясни как това действие ще се отрази на стабилността на сградата и да се предвидят мерки за избягване на такова засягане, което в случая не е сторено.

На основание изложеното следва да се постанови решение за отмяна на въззивното решение в осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС, както и по иска по чл. 109 ЗС, като се постанови отхвърляне на искането за осъждане на МОН да предаде владението върху притежаваните от ищците идеални части от поземления имот и отхвърляне на иска за частично премахване на попадащата в имота част от сграда.

Тъй като касационните жалби на ответниците по иска се уважават частично, то разноски не се присъждат, а остават така, както са направени от страните.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260382 от 27.02.2023 г. по гр.д. № 15074/2018г. на Софийски градски съд в осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС и изцяло по иска по чл. 109 ЗС и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на В. К. Г. и Й. К. Г. по чл.108 ЗС в осъдителната му част против Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на Държавата, за предаване владението върху по 1/16 ид.ч. от поземлен имот с площ от 469 кв. м. /по цифрови данни от 484 кв. м./, с граници: [улица]и от три страни поземлен имот с пл. № *, който имот попада върху поземлен имот с пл. № *, парцел *-за обществено обслужване, кв.54 по действащия план на м.„*“, [населено място], означен с букви А-Б-В-Г-Д-А на скица Приложение № 3 към основното заключение на техническата експертиза на л. 41 от въззивното дело, която скица, приподписана от въззивния състав, е неразделна част от решението.

ОТХВЪРЛЯ иска на В. К. Г. и Й. К. Г. по чл.109 ЗС против Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на Държавата, за премахване на частично попадащата в горепосочения имот постройка на два етажа с метална конструкция, представляваща сграда с идентификатор *** по КККР, застъпваща 110 кв.м. от поземления имот.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в уважената установителна част на иска по чл.108 ЗС против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и против Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на Държавата.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: