Последователно изтърпяване на дисциплинарни наказания от адвокат

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

гр.София, 29.01.2026г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

При секретаря Иванка Палашева

като разгледа докладваното от съдия Бисера Максимова гр. дело № 3204 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 7 във връзка с чл. 22, ал. 3 от Закона за адвокатурата.

Образувано е по жалба на С. Н. Й. против мълчаливия отказ на Висшия адвокатски съвет да се произнесе по жалба срещу решение № 524 от Протокол № 15/2025 г., взето от Софийски адвокатски съвет на проведеното на 17.06.2025 година заседание. Жалбоподателят твърди, че мълчаливият отказ и решението на Софийския адвокатски съвет са незаконосъобразни, поради което моли да бъдат отменени.

В жалбата се излагат следните съображения:

На първо място, жалбоподателят твърди, че срокът на наложените му с решение от 17.11.2023 г., постановено по д. д. № 12/2023 г. на Висшия дисциплинарен съд наказания е изтекъл на 12.06.2025 г. Твърди, че двете наложени му дисциплинарни наказания е изтърпял поотделно, но едновременно.

На второ място, жалбоподателят излага съображения, че изпълнението на наложеното дисциплинарно наказание е погасено по давност като счита, че срокът за изпълнение на наказанията е 6-месечен с приложимост по аналогия на разпоредбите на ЗАНН.

С жалбата се релевира и възражение за нищожност на решението на Висшия дисциплинарен съд, в частта относно наложените наказания, надвишаващи индивидуално определения в Закона за адвокатурата максимум от 18 месеца, в случай че се приеме, че решението постановява изтърпяването им не „поотделно”, а „последователно”. Поради обстоятелството, че съгласно чл.133, ал. 1, т. 4 от ЗА е въведен максимален срок от 18 месеца на наказанието „лишаване от право да упражнява адвокатска професия”, развива съображения, че при последователност на изтърпяване на двете му наложени наказания се надвишава посочения максимален срок. Счита, че дисциплинарният съд не е разполагал с правораздавателна компетентност да наложи наказание, надвишаващо максимално допустимия срок от 18 месеца, предвиден в чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА, с което е постановил нищожно решение в тази част.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си по наведените в нея съображения.

Висшият адвокатски съвет не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, състав на трето отделение на Гражданската колегия, след като се запозна с приложената към жалбата преписка, приема следното:

Жалбата е подадена в срок срещу мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет да разгледа жалбата на С. Н. Й. срещу решение № 524 от Протокол № 15/2025 г., взето от Софийския адвокатски съвет на проведеното на 17.06.2025 година заседание, с което решение на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА, жалбоподателят е отписан от регистъра на адвокатите към Софийска адвокатска колегия за срок от 18 месеца, считано от 13.06.2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 3 ЗА решението за отписване от адвокатската колегия подлежи на обжалване по реда на чл. 7 ЗА, поради което подадената жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Фактите по спора са следните:

С Решение от 17.11.2023 г., постановено по дисциплинарно дело № 12/2023 г. по описа на Висшия дисциплинарен съд, на жалбоподателя за извършени две дисциплинарни нарушения е наложено дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 от Закона за адвокатурата - „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 18 месеца за всяко едно от дисциплинарните нарушения като е отбелязано, че същите следва да се изтърпят поотделно.

Посоченото решение за наложено дисциплинарно наказание е обнародавано в неофициален раздел на Държавен вестник брой 103 от 12.12.2023 г. С Решение № 2573, обективирано в Протокол № 1/03.01.2024 г. на Софийски адвокатски съвет, на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 133, ал. 1, т. 4 от Закона за адвокатурата, жалбоподателят е отписан от регистъра на адвокатите към Софийска адвокатска колегия за срок от 18 месеца, считано от 12.12.2023 г.

В Държавен вестник, брой 48 от 13.06.2025 г. е публикувано повторно съобщение, че по дисциплинарно дело № 12/2023 година по описа на Висшия дисциплинарен съд за извършени дисциплинарни нарушения на адвокат С. Н. Й. е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 18 месеца.

С решение № 524, обективирано в Протокол № 15/2025, взето от Софийския адвокатски съвет на проведеното на 17.06.2025 г. заседание, на основание чл. 22, ал. 1, т. З във връзка с чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА, жалбоподателят отново е отписан от регистъра на адвокатите към Софийска адвокатска колегия за срок от 18 месеца, считано от 13.06.2025 г. Същият е подал жалба на 30.06.2025 година срещу посоченото решение на Софийския адвокатски съвет, препратена до Висшия адвокатски съвет и входирана в регистратурата под № 1342 от 08.07.2025 година. По така депозирана жалба Висшият адвокатски съвет не се е произнесъл.

С оглед така изложените факти, настоящата инстанция приема следното:

В жалбата се излагат съображения в три насоки: първо, и двете наложени дисциплинарни наказания са изтърпени поотделно, но в рамките на един и същ времеви период; второ, ако се приеме, че двете дисциплинарни нарушения следва да се изтърпяват последователно, то спрямо второто е настъпила изпълнителска давност – т. е. изтекъл е срокът, в който то може да се приведе в изпълнение и трето, решението на Висшия дисциплинарен съд за налагане на две дисциплинарни наказания, които да се изтърпяват последователно, се явява нищожно в тази му част като излизащо извън компетентността на дисциплинарния орган.

С посоченото по-горе решение от 17.11.2023 г., постановено по дисциплинарно дело № 12/2023 г. по описа на Висшия дисциплинарен съд, дисциплинарният орган е приел, че жалбоподателят е извършил две дисциплинарни нарушения и му е наложил две дисциплинарни наказания от един и същи вид - „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“, всяко за определен срок от 18 месеца. Безспорно е, че наказанията са наложени в едно дисциплинарно производство; постановени са с едно дисциплинарно решение; прието е да се изтърпяват поотделно. Решението на Висшия дисциплинарен съд е окончателно и е влязло в сила в деня на постановяването му. В настоящото производство не е допустимо съдът да ревизира или да тълкува решението на Висшия дисциплинарен съд. Изтърпяването на наказанието е елемент от самото съдържание на дисциплинарното решение, а не въпрос на вторични негови последици. Въпреки това, за да бъде направена преценка за наличието или липсата на предвидените в Закона за адвокатурата предпоставки за отписване на жалбоподателя от регистъра на адвокатите към Софийска адвокатска колегия, следва да бъде направена преценка за вида на наложените наказания и начина на изтърпяването им.

Законът за адвокатурата не съдържа правила за начина на изпълнение на наложените дисциплинарни наказания, за тяхното кумулиране, както и за погасяване по давност на правото за налагането им и изпълнението им. В тези случаи разпоредбата на чл. 46 от Закона за нормативните актове предвижда, че при непълнота в съответния нормативен акт, за неуредените в него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото.

В разпоредбите на Закона за адвокатурата, свързани с дисциплинарното производство, се съдържа препращане към правилата на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс само относно погасяване по давност на дисциплинарното преследване (чл.134) и относно приложимите в дисциплинарното производство правила (чл.139, ал. 6). С оглед на това и доколкото се касае за наложено наказание, приложими към начина на изтърпяването му и давността за изпълнението му са общите правила и принципи на Наказателния кодекс. Препращането към ЗАНН и приложението му само на основание идентичност на наказанията „лишаване от право да извършва определена професия или дейност“ не е достатъчно.

Според разпоредбите на Наказателния кодекс, кумулация може да бъде извършена, когато отделните наказания са наложени с една присъда (аргумент от чл. 23, ал. 1 от НК) или с отделни присъди (аргумент от чл. 25, ал. 1 от НК). При престъпления, чиито наказания са постановени с една присъда, кумулирането на наказания се извършва винаги от съда, който е длъжен, след като определи наказание поотделно за всяко престъпление, да наложи само най-тежкото от тях (чл. 23, ал. 1 от НК). В Закона за адвокатурата липсва норма, която да препраща към НК относно възможността за кумулиране на дисциплинарните наказания от един вид и за определяне на едно общо наказание. При липса на такова препращане и при забрана да се прилага аналогия на закона или правото по отношение на дисциплинарната отговорност (чл. 46, ал. 3 ЗНА), настоящата инстанция приема, че не може да извършва преценка, респ. – да приема, че при изпълнение на наложените на жалбоподателя дисциплинарни наказания, дисциплинарният орган е бил длъжен да извърши кумулиране на наказанията. Доколкото настоящото производство е различно от това по реда на чл. 130, ал. 2 от Закона за адвокатурата, дали е следвало да се приложи кумулиране на двете дисциплинарни наказания, е въпрос, който се явява извън предмета на настоящото дело.

Що се отнася до съображението на жалбоподателя, че изпълнението на дисциплинарното наказание е погасено по давност, следва да се отбележи, че съгласно правилото на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли две години (за всички случаи извън предходно посочените). В ал. 2 на същия текст е предвидено, че давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила. Същата се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказаното лице, след което започва да тече нова давност (ал. 3). Във всички случаи, независимо от спирането и прекъсването на давността, наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден по ал. 1 (ал. 4).

В конкретния случай, при налагане на наказанията на адвокат С. Н. Й., дисциплинарно наказващият орган, макар да ги е наложил в едно производство, е определил наказание поотделно за всяко от извършените и установени нарушения, като е посочил че същите се изпълняват поотделно. С оглед на това, при изпълнението им не може да бъде правена преценка приложими ли са правилата за кумулиране на наказанията, предвидени в НК, респ. налице ли са били основанията за това, поради което същите следва да бъдат изтърпени поотделно (последователно). В този смисъл неоснователен е доводът на жалбоподателя за едновременното им налагане (с първото обявяване на решението в Държавен вестник на 12.12.2023 г.), тъй като същият противоречи на принципа за отделно изтърпяване на наложените наказания.

От датата на влизане в сила на решението на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата на Република България – 17.11.2023 г. до датата на започване на изпълнението на второто наказание 13.06.2025 г. (обявяването му в Държавен вестник, брой 48/2025 г.) не е изтекъл предвиденият в НК давностен срок за изпълнението му.

В заключение, към 13.06.2025 г., когато адвокат С. Н. Й. отново е отписан като адвокат в регистъра на адвокатите към Адвокатска колегия – София, са били налице предвидените в закона предпоставки за това –наложено второ наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 18 месеца. Всяко наказание е наложено за отделно нарушение и е постановено с влязло в сила решение на дисциплинарно наказващия орган.

Не може да се приемат за основателни възраженията на жалбоподателя за нищожност на постановеното дисциплинарно решение поради обстоятелството, че общият срок на двете наложени наказания надхвърля максимално установения в Закона за адвокатурата. Нищожността на даден административен, или както е в случая, дисциплинарен акт, винаги се свързва с това дали същият изхожда от законоустановен и конституиран орган; дали този орган действа в обхвата на правомощията си и дали е постановил своя акт в предписаната от закона форма. В случая е безспорно, и противното не се твърди, че Висшият дисциплинарен съд е законно конституиран орган, който осъществява дисциплинарна дейност съобразно правомощията си, регламентирани в Закона за адвокатурата. Дисциплинарното решение е в писмен вид и от него се извежда волята на наказващия орган.

По същество това възражение на жалбоподателя касае института на кумулиране на наказанията, включително дисциплинарните наказания, но при липса на правна уредба в тази насока в Закона за адвокатурата, и доколкото съдът е обвързан от дисциплинарното решение и не може да го тълкува и да променя волята на органа, който го е постановил, възражението следва да се приеме за неоснователно. Както бе отбелязано по-горе, изтърпяването на наказанието е елемент от самото съдържание на дисциплинарното решение, а не въпрос на вторични негови последици.

Предвид изложеното, спрямо жалбоподателя са били налице предпоставките за отписване от регистъра на адвокатите от САК поради наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатската професия“ по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА. Съгласно ЗА след влизане в сила на решението на дисциплинарния съд, с което се налага наказанието „лишаване от право да се упражнява адвокатска професия“ за определен срок, това решение подлежи на публикация в „Държавен вестник“ (чл. 144, ал. 2 ЗА). Срокът, в който дисциплинарно наказаният адвокат не може да упражнява адвокатската професия, започва да тече от датата на публикацията в „Държавен вестник“. На основание чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА Адвокатският съвет е длъжен да отпише дисциплинарно наказаният адвокат, считано от датата на публикацията за наложеното наказание в ДВ за времето, през което той е лишен от правото да упражнява професията. Решение № 524, обективирано в Протокол № 15/2025, взето от Софийски адвокатски съвет на проведеното на 17.0.2025 година заседание, с което на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 133, ал. 1, т. 4 от Закона за адвокатурата жалбоподателят е отписан от регистъра на адвокатите към Софийска адвокатска колегия за срок от 18 месеца, считано от 13.06.2025 г., се явява законосъобразно, респ. - такъв е и мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет да отмени същото. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. Н. Й. от [населено място] против мълчаливия отказ на Висшия адвокатски съвет да се произнесе по негова жалба от 30.06.2025 година срещу решение № 524 от Протокол № 15/2025 г., взето от Софийския адвокатски съвет на проведеното на 17.06.2025 година заседание, с което на основание чл. 22, ал. 1, т. З във връзка с чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА, е отписан от регистъра на адвокатите към Софийска адвокатска колегия за срок от 18 месеца, считано от 13.06.2025 г., като неоснователна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: