Доказване на плащане в брой при покупко-продажба на имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 624

гр. София, 24.10.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 4222/2023 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. О. М. и П. О. М. против решение № 1353/16.03.2023 г. по гр. д. № 14111/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, II В въззивен състав.

Излагат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на извода на въззивния съд, че продажната цена на имота е платена от купувачите (в брой), а с това е изпълнено тяхното основно задължение по сделката.

Ответниците Е. В. И. и М. А. И. считат касационната жалба за неоснователна и претендират разноски.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение съобрази следното:

Предмет на разглеждане е жалба срещу посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 20185999/15.09.2021 г. по гр. д. № 4044/2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 171-ви състав в частта за отхвърляне на предявените от Т. О. М. и П. О. М. против Е. В. И. и М. А. И. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за заплащане на всеки от ищците на сумата от по 17 500 лв. - уговорена продажна цена (общо от 35 000 лв.) по договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № .., том .., с рег. № 4305, дело № 205/2017 г. от 10.05.2017 г. на М. И. – нотариус с рег. № 260 на НК, с който Д. Ц. А. – наследодател на ищците е продала на ответниците свой недвижим имот (апартамент № .. в[жк], [жилищен адрес] сграда .., вх. .., ет. .. - [населено място]).

Въззивният съд е постановил този обжалван резултат като е установил, че на 10.05.2017 г. е сключена продажбена сделка, оформена в нотариален акт №..., том ..., рег. № 4305, дело № 205 от същата дата на нотариус с рег. № 260 на НК, по силата на която Д. Ц. А. е продала на Е. В. И. и М. А. И. апартамент № .., с идентификатор ..., находящ се в [населено място],[жк], блок № .., сграда .., вх. „..“, ет. .., със застроена площ от 65. 66 кв. м., заедно с избено помещение № .. за цена в размер на 35 000 лв. В текста на договора за покупко – продажба, материализиран с горния нотариален акт, е отразено волеизявлението на продавача, че продажната цена му е платена от купувачите по банков път преди сключване на съглашението. Продавачът по сделката – Д. Ц. А. е починала на 07.09.2019 г. и е оставила свои наследници по закон - низходящите на починалия на 21.08.2019 г. неин син О. П. М., а именно ищците по делото. При анализ и оценка на събрания по делото доказателствен материал, вкл. на свидетелски показания втората инстанция е приела, че искът за реално изпълнение – за цената на продадения имот, е неоснователен. Този решаващ извод е обоснован с успешно проведено според съда косвено доказване на странични обстоятелства, свързани с релевантния по делото факт (плащане на цената по договора), които макар да не го установяват пряко, преценени в тяхната съвкупност и връзка едно с друго доказват без съмнение плащането на цената в брой, преди изповядването на продажбата пред нотариус. В тази връзка са съобразени данните, че синът на продавачката А. е установено да е разполагал с пари в брой, а е бил пенсионер с инвалидна пенсия и без друг източник на доходи, че същият споделил (пред свидетеля Н.) за продажбата на апартамента, в който живеел с майка си; че там започнал ремонт, което предполагало влагането на финансов ресурс, както и че синът си бил закупил джип за около 11 – 12 000 лв. Счетено е, че извършването на този разход през м. декември 2016г. (талонът на автомобила е от 07.12.2016 г.), макар и да предхожда близо с половин година процесната сделка, е със средства, дадени от купувачите за част от цената на имота. Решаващият извод за надлежно плащане на цената и изпълнение на основното задължение на купувачите по продажбата е направен въпреки удостовереното с нотариалния акт изявление на страните, че цената на имота е платена от купувачите по банков път преди нотариалното изповядване на сделката и при признанието от последните (ответниците по делото), че са извършили плащане в брой.

С определение № 1894 от 18.04.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалните въпроси за това допустими ли са свидетелски показания за доказване погасяването на парично задължение, установено с писмен акт предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, както и за съществува ли изискване при реализиране на главно доказване, което е и пълно такова чрез косвени доказателства, да се ползват само допустими доказателствени средства.

По въпроса за допустимостта на свидетелските показания при твърдение на продавача, че посочената в нотариалния акт цена е платена, но в действителност не е получена от него, е налице установена съдебна практика на ВКС, вкл. и сочената от касаторите такава – вж. решение № 192/23.01.2014 г. по т. д. № 542/2012 г., решение № 51/21.07.2010 г. по т. д. № 528/2009 г., и двете по описа на I т. о., решение № 169/23.11.2012 г. по т. д. № 664/2011 г. на II т.о. С нея е прието, че това твърдение подлежи на доказване с гласни доказателства, само при изявления за симулация и искане за разкриването й, и ако е представен документ, представляващ „начало на писмено доказателствено средство", а липсата на твърдение за симулация има за последица недопустимост на свидетелските показания, освен при изрично съгласие на страните. Тези правни разрешения са основани на разбирането за естеството на писмения документ, какъвто се явява съставения и надлежно подписан нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. Той материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. В частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ. В частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът, че е получил цената, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание и материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената. Съгласно чл. 180 ГПК подписаните от лицето, което ги е издало, частни документи (диспозитивни и свидетелстващи) притежават формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това лице. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена сила, т. е. има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление. В този случай твърдението, че признатият от издателя факт всъщност не се е осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документа в съответната част по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Когато обективираното в документа изявление принадлежи на подписалото го лице, но това изявление не е вярно, защото не съответства на обективната действителност, документът е автентичен, но с невярно съдържание. Доказателствената тежест за опровергаване на верността на удостовереното обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително изявление, т. е. на страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил. Когато в нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот страните са направили изявление за заплащане, респ. получаване на продажната цена, без да е отразено, че плащането е извършено по банков път, се приема, че в тази част нотариалният акт има характер на разписка за плащане съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД.

По въпроса за доказването в гражданския процес и в частност на главното доказване (което има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест) е налице последователна съдебна практика на ВКС, според която главното доказване трябва винаги да е пълно, т. е. да създава сигурно убеждение в съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Доказването се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от живота, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма се е осъществил. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. Доказването на обстоятелствата от предмета на спора се извършва с всички доказателства, стига те да са допустими, относими и необходими за изясняването на делото от фактическа страна.

Предвид дадените отговори на въпросите, по които е допуснато обжалването и при извършената касационна проверка на въззивното решение в обжалваната му част съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС намира следното.

Основателен е касационния довод, че решението в обжалваната му част е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Спорът по делото в тази му (висяща) част касае притезанието на ищците – наследници на продавача по продажбения договор, оформен в нотариален акт, за цената на прехвърления недвижим имот (35 000 лв.). Нотариалният акт материализира удостоверителното изявление на страните по сделката, че цената на имота е платена от купувачите по банков път преди нотариалното извършване на покупко – продажбата. Преценката за наличие на горното притезание при тези факти се предпоставя от опровергаване верността на удостовереното обстоятелство за плащане на цената – относно там посочения начин и размер на валутата. В случая такова е проведено – самите купувачи признават, че не са изпълнили съгласно посочения в нотариалния акт начин, т.е. че са платили цената не по банков път, а в брой. Така те опровергават верността на удостоверителното изявление в документа (материализиращия сделката нотариален акт), че плащането е по банков път. Следователно, признатият от страните факт на плащане на цената по банков път преди сделката в действителност не се е осъществил. Извършеното плащане в брой пък не се доказва по делото, предвид отсъствието на съставена разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД – т.е. на пряко доказателство, както и на косвени доказателства, които да установяват странични обстоятелства, а последните при преценката им с другите да способстват за установяване на основния факт по делото – изпълнение на насрещното задължение за цената на имота. Събраните в тази насока свидетелски показания не позволяват на съда да формира сигурното убеждение и единствено възможния извод, че продавачката е получила изпълнение по продажбения договор чрез плащане в брой. Установените факти, че към 2016 г. - 2017 г. синът на продавачката О. М., който бил пенсионер, се похвалил пред съсед (св. Н.), че си закупил джип, че продали апартамента с майка му – Д. А. и разполагал с пари, както и започването на ремонт в жилището през това време, не са в състояние да обусловят несъмнения и безпротиворечив извод за осъществено изпълнение на дължимия резултат от купувачите чрез плащане на цената от 35 000 лв. в брой. Последната не е платена, респ. налице е неизпълнение, което обуславя уважаване на предявения иск за реално изпълнение. Ето защо в полза на всеки от ищците ще следва да се присъди сума от по 17 500 лв. (при уговорена продажна цена от 35 000 лв.) с оглед правата им (от по Ѕ ид. ч.) в наследяването на продавача по сделката.

Изложеното налага въззивното решение в обжалваната му част да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия спорът в тази му част ще следва да бъде решен с уважаване на иска по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД чрез осъждане ответниците да заплатят претендираната сума в полза на всеки един от ищците - от по 17 500 лв. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба – 28.01.2020 г. до изплащането й.

Така мотивиран и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховен касационен съд, състав на III г. о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1353/16.03.2023 г. по гр. д. № 14111/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, II В въззивен състав и потвърденото с него решение № 20185999/15.09.2021 г. по гр. д. № 4044/2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 171-ви състав в частта за отхвърляне на предявените от Т. О. М. и П. О. М. против Е. В. И. и М. А. И. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за заплащане на всеки от ищците на сумата от по 17 500 лв. - уговорена продажна цена (общо от 35 000 лв.) по договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № ..., том .., с рег. № 4305, дело № 205/2017 г. от 10.05.2017 г. на М. И. – нотариус с рег. № 260 на НК, с който Д. Ц. А. – наследодател на ищците е продала на ответниците свой недвижим имот (апартамент № .. в[жк], [жилищен адрес] сграда .., вх. .., ет. .. - [населено място]) и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:.

ОСЪЖДА Е. В. И. с ЕГН [ЕГН] и М. А. И. с ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 да заплатят на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД на Т. О. М. с ЕГН [ЕГН] и П. О. М. с ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]04 сумата от по 17 500 лв. на всеки от тях - уговорена продажна цена (общо от 35 000 лв.) по договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № .., том .., с рег. № 4305, дело № 205/2017 г. от 10.05.2017 г. на М. И. – нотариус с рег. № 260 на НК, с който Д. Ц. А. – наследодател на ищците е продала на ответниците свой недвижим имот (апартамент № .. в[жк], [жилищен адрес] сграда .., вх. .., ет. .. - [населено място]), ведно със законната върху главницата, считано от 28.01.2020 г. до изплащането й.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.