Възобновяване на прекратено дело при възстановено психично здраве на подсъдимия

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * вменяемост * основателност на искане за възобновяване * новооткрито чрез разследване обстоятелство * установяване на психическо състояние

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

гр. София, 15.01.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември през 2024 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА
ПЕТЯ КОЛЕВА

при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора П. Маринова разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 1015 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по искане на окръжния прокурор на Ямбол за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1209/2022 г. на Ямболския районен съд. В искането се твърди, че след постановяване на прекратителното съдебно определение по посоченото дело е възникнало ново, неизвестно на съда обстоятелство, свързано с психичното състояние на обвиненото по същото дело лице – С. В., което обстоятелство обуславя отпадане на основанието за прекратяване на наказателното производство. Според искането по експертен път и за нуждите на производство по чл. 427 НПК е установено, че при В. е настъпило подобрение в психичното състояние до такова на оздравяване и той е вече годен да участва в наказателно производство.

В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на Върховната прокуратура поддържа направеното искане и изложените в него съображения.

Защитникът на С. В. оспорва искането с настояване, че сочената от прокурора промяна в здравното състояние на В. не е разкрита чрез разследване по смисъла на закона – от една страна, а от друга страна тя няма характера на „ново“ обстоятелство, защото констатация в същия смисъл вече фигурира в заключението на назначената в хода на досъдебното производство по прекратеното наказателно дело съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Изразява мнение за противоречивост в искането на прокурора, доколкото същото е за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1209/2022 г. на Ямболския окръжен съд, а по отношение на постановеното по това дело прекратително съдебно определение е било подложено на инстанционен контрол от страна на Ямболския окръжен съд в рамките на производството по ВНЧД № 387/2023 г. Като процесуален проблем е изтъкнат и факта, че във финалната част на предложението на окръжния прокурор е посочено, че се иска възобновяване поради установяване на нови обстоятелства, които не са били известни на съда „при постановяването на осъдителната присъда“, каквато по прекратеното наказателно дело не е издавана. Изтъкнат е и факта, че в мотивната част на искането еднократно прекратеното наказателно дело на Ямболския районен съд е посочено с погрешен номер.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на вносителя на искането, както и доводите на страните и в рамките на правомощията си по чл. 425 НПК, установи следното:

На 21.12.2022 г. в районният съд в гр. Ямбол е образувано НОХД № 1209/2022 г. по обвинението на С. Н. В. за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В проведеното на 28.03.2023 г. разпоредително заседание и по искане на защитника на В. съдът е назначил комплексна медицинска, психиатрична и психологична експертиза, приемайки, че са налице данни за промяна в здравното състояние на В., поставяща под съмнение вменяемостта му.

Въз основа на проведен еднодневен амбулаторен преглед и материалите по делото вещите лица по така назначената експертиза са заключили, че В. страда от зависимост към опиоиди, като в началото на 2023 г. при него е възникнало психотично разстройство с преобладаване на тежки депресивни симптоми и това състояние представлява продължително разстройство на съзнанието. Според експертното мнение той е с нормален интелект, със съхранена годност за правилно възприемане на фактите, но не е в състояние да дава достоверни обяснения за тях поради възникнало и налично психично заболяване, изискващо провеждане на лечение в специализирано психиатрично лечебно заведение.

В проведено на 23.10.2023 г. заседание съдът е прекратил наказателното производство, позовавайки се на посочените експертни изводи и лаконично заявявайки, че В. вече страда от продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта.

По протест на прокурора и с определение от 19.01.2024 г., постановено по в.н.ч.д. № 387/2024 г., състав на Ямболския окръжен съд е потвърдил прекратяването на наказателното производство, декларирайки на свой ред, че у В. е налично психично заболяване, което изключва вменяемостта.

След този финал на наказателното производство и предизвикалите го новости в експертното мнение относно психичното състояние на С. В., наблюдаващият прокурор е предприел действия по проверка на необходимостта от прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89 НК по отношение на това лице. При това и в съгласие с предписанията на чл. 427, ал. 2 НПК е възложил на разследващ орган да назначи съдебно-психиатрична експертиза със задачи да изясни неговото психично състояние по времето на инкриминираните по прекратеното наказателно производство събития и актуалната му способност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, съответно да се прецени нуждата от прилагане на принудителни медицински мерки и евентуално най-подходящата сред предвидените в закона техни разновидности.

Изготвената в изпълнение на прокурорските указания експертиза е потвърдила, че С. В. страда от психиатрично заболяване с диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества – опиоиди. Синдром на зависимост. Контролирана зависимост.“ Според експертизата към момента на инкриминираните събития той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като не е имал нарушения в базисните психични функции. Не по-различно е било състоянието на В. и към момента на изследването му в рамките на коментираната експертиза, като според вещите лица в този момент той е бил в ясно съзнание при интелект и памет в границите на нормата, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното състояние на В. е определено като задоволително и непредставляващо опасност, нито за самия него, нито за обществото. Поради това и експертите са отрекли нуждата от прилагане на принудителни медицински мерки, подчертавайки, че лицата, които са оздравели спонтанно или след лечение не се лекуват принудително.

Изложеното недвусмислено обуславя наличие на основанието, сочено в отправеното до ВКС искане. Установена е и е обоснована по експертен път промяна в психиатричното състояние на С. В., която обуславя качество на психиката, позволяващо участието му в наказателно производство и възможност да понесе наказателна отговорност при доказване на вината му.

Без основание се възразява от страна на защитата, че се касае за обстоятелство, което не е разкрито чрез проведено от съд разследване, доколкото експертизата не е била обект на съдебно обсъждане в рамките на производство по чл. 427 и сл. НПК и съответно в условията на състезателност между страните в това производство.

Законът не е поставил условие като изтъкнатото от защитата. Основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК той свързва с разкриване не само на „доказателства“, но така също и на „обстоятелства“, които не са били известни на съда, постановил финализиращ наказателното производство акт. Това ясно показва, че не е нужно новата информация да е събрана в рамките на съдебно производство, свързано със събиране на доказателства, нито единствено чрез способите и средствата на наказателния процес, а е възможно да е придобита и чрез всяка друга процесуална или извън процесуална форма на установяване на нови обстоятелства и факти, която е способна да гарантира тяхната обективност и достоверност - процес по ГПК или по АПК , прокурорска проверка по чл. 145, ал. 1 ЗСВ или чрез упражняване на правомощията на прокурора в рамките на други, възложени му от закона дейности. Абсолютна е необходимостта новоразкритата фактическа информация да е от съществено значение за влезлия в сила съдебен акт, поставил край на наказателното производство, която не е била известна на съда, постановил този акт. Във всички случаи в компетентността на прокурора е да прецени дали е нужно нарочно разследване за проверката й по реда на НПК или в конкретния й вид, обем, съдържание и надеждност новата информация отговаря на критериите по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК.

Настоящият случай е именно такъв. При постановяването на прекратителното определение първостепенният съд е разполагал с назначената в досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза за В., която е определяла това лице като психически годно да участва в наказателното производство, както и с резултатите от назначената от самия него комплексна съдебно-медицинска, психиатрична и психологична експертиза за В., които са описвали нова картина на неговото психично състояние, коренно различна от констатираната при предходно проведеното в досъдебната фаза експертно негово изследване и според която той не е психически годен да участва в наказателното производство. След изготвянето на тази експертиза и приемането й от страна на първостепенния съд, съответно след основаното на нея прекратяване на наказателното производство, е възникнало ново обстоятелство, свързано с психичното състояние на В., а именно изводът, че той е с възстановена способност за правилно възприемане и оценяване на фактите от околния свят и избор и контрол върху поведението. Този извод, заложен в назначената по указание на прокурора и за нуждите на производство по чл. 427 НПК съдебно-психиатрична и психологична експертиза, е от съществено значение за прекратеното наказателно производство, доколкото е от естество да опровергае актуалността на съдебната констатация за психическа неспособност на В. да участва в наказателен процес.

Фактът, че тази експертиза е потвърдила вече направения експертен извод за налично психично заболяване и неговата диагноза не компрометира действията на прокурора от районната прокуратура по отказ да продължи производството по чл. 427 НПК. В тази връзка значение има целта на принудителните медицински мерки – да се предотврати извършването общественоопасно деяние, респ. да се отнеме физическата възможност на лицето да си самонавреди. Т.е. положителната експертна констатация за съществуването на състояние, обуславящо такъв риск, е абсолютно необходимо условие за упражняване на правомощието на прокурора по иницииране пред съда на производство за определяне на принудителна медицинска мярка. В конкретния случай отсъствието на такава експертна констатация прави напълно закономерен отказа на прокурора да сезира съда с предложение по реда на чл. 427 НПК.

Фактът, че хронологически последната колективна съдебно-психиатрична и психологична експертиза е потвърдила вече поставената на В. диагноза не изключва възможността на окръжния прокурор да поиска възобновяване на прекратеното наказателно производство срещу това лице. Съществуването на медицинска диагноза за здравното състояние на едно лице не е достатъчно за преценката му като лишено от вменяемост. Възможността то да участва в наказателното производство и да понесе наказателната отговорност за извършено престъпление при доказване на вината му не е обвързано от закона с изискване да е клинично абсолютно здраво физически и психически. Наличието на известни отклонения от физическото и/или психическото благополучие само по себе си не е пречка пред възможността лицето да участва в наказателното производство и дори да понесе наказателна отговорност. От определящо значение при наличието на психически отклонения е отражението, което те имат върху способността да се разбира свойството и значението на извършеното или да се ръководят постъпките. В случая вещите лица по назначената по указание на прокурора СППЕ, изследвайки необходимостта от прилагане на принудителни медицински мерки по отношение на С. В. са установили, че въпреки наличното при него психично заболяване, състоянието му е задоволително, няма нарушения в базисните психични функции, няма налична психотична симптоматика и персистиращи тежки депресивни симптоми. Категоричен е изводът, че В. има ясно съзнание, при интелект и памет в рамките на нормата за възрастта, образованието и социалния опит, съответно може правилно да възприема и осмисля фактите и да ръководи постъпките си. С оглед на този извод и неговата категоричност е отречена нуждата от провеждане на задължително лечение и изобщо прилагане на принудителни медицински мерки.

Проверката на психичното състояние на лицето и неговата оценка от тази гледна точка за нуждите на производството по чл. 427 и сл. НПК по необходимост преминава през прогностичен извод на вещите лица относно риска от възможно реализиране на общественоопасно поведение и/или от застрашаване на собствената сигурност, тъй като самото естество и предназначение на принудителните медицински мерки е да съхранят интересите на освидетелствания и тези на обществото. Затова неприемливо е възражението на защитата, че ангажирайки се със становище за отсъствие на опасност при В. от реализиране на такова поведение, вещите лица по коментираната експертиза са превишили правомощията си. Неоправдани са и опасенията на защитника, че е неглижирана от тяхна страна опасността от нов суициден опит при В., съществуването на каквато опасност е установила назначената от съда по прекратеното наказателно дело експертиза. Задачата на вещите лица, така, както е указана от прокурора и от разследващия орган, е била свързана с определяне на състоянието на В. към момента на провеждане на самото освидетелстване, а не в предходен момент, за който се е произнесъл друг експертен екип. Всъщност, всяка от назначените в хода на прекратеното наказателно производство психиатрични експертизи и тази, назначена с оглед на производство по чл. 427 НПК е имала задача да изясни психичните качества на това лице към конкретен, визиран в нея период и при конкретна ситуация. Съответно изводите на експертизата, ползвана от окръжния прокурор, следва да бъдат обвързани с психичното състояние на освидетелствания към момента на провеждането й, такова, каквото то е установено от експертния екип, провел конкретното освидетелстване. Изводите на този експертен екип е невъзможно да бъдат израз на чужди констатации, включително и на тези на вещите лица, назначени от първостепенния съд в разпоредителното заседание по НОХД № 1209/2022 г. Отделно от това и единствено за изчерпателност на изложението следва да се отбележи, че в назначената и приета от състава на районния съд СППЕ липсва констатация като тази, която защитникът, влизайки сам в ролята на експерт и в пряка конкуренция с вещите лица е направил, а именно, че констатираното с тази експертиза състояние на В. „ще продължи с години без сигурна благоприятна прогноза“. Поради това няма как да се очаква от експертния екип, изготвил ползваната за нуждите на направеното искане СППЕ да коментира такъв извод и на базата на отсъствието на такъв коментар да се оспорва значимостта й.

Несъстоятелна е и претенцията на защитата за съществуване на основанията по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 29, ал. 2 НПК за отвод на вещите лица по ползваната за нуждите на отправеното искане СППЕ. Фактът, че вещите лица, изготвили тази експертиза са същите, които са били ангажирани и в досъдебното производство по прекратеното наказателно дело да изследват психиатричното и психологично състояние на В. сам по себе си не компрометира качествата на извършеното от тях експертно изследване и процесуалната негова годност при отсъствие на други, конкретно посочени факти, поставящи под съмнение или категорично опровергаващи обективността на тези лица или експертната тяхна подготвеност. Красноречив показател в това отношение е фактът, че сред основанията за отвеждане на вещи лица от участие в делото по чл. 148, ал. 1 , т. 1 вр. чл. 29 НПК не е включено основанието по чл. 29, ал. 1, т. 6 НПК.

Неуместно е и позоваването на защитата на ППВС № 3 от 1979 г., в т. 1 от което е третирано съдържанието на понятието „разстройство на съзнанието“ като обективен признак на тежката телесна повреда по чл. 128, ал. 2 НК. Възникването на медицинската причина за тежка телесна повреда по смисъла на посочената разпоредба – продължително разстройство на съзнанието е достатъчно за съставомерност на деянието по посочения текст от материалния закон. Но тя не изчерпва критериите за невменяемост, която като състояние на психиката предполага и резултат, свързан с невъзможност да се разбира свойството или значението на извършеното или да се ръководят постъпките.

Волята на окръжния прокурор е ясно заявена в отправеното до върховната съдебна инстанция искане, като пречка пред установяването на съдържанието й не представляват нито начина на формулиране на диспозитивната част на искането, нито двете технически грешки в съдържанието му, посочени от защитника.

Имайки предвид изложеното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 1209/2022 г. по описа на Ямболския районен съд и ОТМЕНЯ постановеното по него определение от 23.10.2023 г. за прекратяване на наказателното производство, потвърдено с определение № 27 от 19.01.2024 г. по в.н.ч.д. № 387/2023 г. на Ямболския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Ямболския районен съд за разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2