Определяне на режим на лични отношения с родител, живеещ в чужбина

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 600

гр. София, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова …………………...……………..

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5136 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. Д., чрез адв. Г. Г., срещу въззивно решение № 261166/25.09.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 15259/2017 г. по описа на Софийския градски съд в частите му за присъдената издръжка и определения режим на лични отношения на жалбоподателката със сина й И. Л. Д., а именно: всяка първа и трета събота на месеца от 09.00 ч. до 19.00 ч., всяка нечетна година от 09.00 ч. на първия ден на есенната и междусрочната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и науката, до 19.00 ч. на последния ден на всяка от тези ваканции; всяка четна година от 09.00 ч. на първия ден на пролетната училищна ваканция до 19.00 ч. на последния ден на тази ваканция; всяка година през първата половина на лятната училищна ваканция от 09.00 ч. на първия ден на тази половина до 19.00 ч. на последния ден на тази половина, всяка четна година по време на Великденските празници – от 19.00 ч. на Велики четвъртък до 19.00 ч. на Светлия понеделник, всяка нечетна година през първата половина на коледната училищна ваканция от 09.00 ч. на първия ден на тази половина до 19.00 ч. на последния ден на тази половина; и всяка четна година през втората половина на коледната училищна ваканция от 09.00 ч. на първия ден на тази половина до 19.00 ч. на последния ден на тази половина.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение в тези части, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата Л. С. Д., чрез адв. Е. П., изразява становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 2323/14.05.2024 г. е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за определяне на режима на лични отношения с детето при съблюдаване на неговия най-добър интерес и след изследване на конкретната за случая съвкупност от обстоятелства.

По тези въпроси в съдебната практика (ППВС № 1/1974 г., решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о., решение № 29/02.02.2015 г. по гр. д. № 4984/2014 г., IV г. о., решение № 39/09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/ 2017 г., ІV г. о., решение № 50170/21.12.2022 г. по гр.д. № 4294/2021 г., ІІІ г.о. на ВКС и др.) се приема, че мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички правнорелевантни факти и обстоятелства, но приоритет има интересът на децата (§ 1, т. 5 ДР на ЗЗакр.Д), за който съдът е длъжен да следи служебно. Минимумът критерии, от които се ръководи съдът, са нормативно уредени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК и посочени в ППВС № 1/1974 г. Безспорно е, че при раздяла между родителите, запазването на връзката и нормалните отношения с детето е в неговия най-добър интерес, освен ако родителите не създават риск за отглеждането и възпитанието му. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения с оглед конкретните обстоятелства следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

Законът не предписва начин и форма на осъществяване на лични отношения между родителите и децата извън общото посочване (чл. 59, ал. 3 СК), че при постановяване на режима на лични отношения се определят период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Съдебната практика в тази насока може да служи като ориентир, но не и като ограничение във времеви, пространствен, технологичен и друг порядък, стига интересът на детето да е такъв и възможностите на съответния родител да позволяват осъществяването на конкретния вид контакт. В случаите, когато неотглеждащият родител е с различно местожителство от това на детето, в т.ч. - в друга държава, при определянето на подходящ режим на лични контакти, конкретната преценка на комплекса обстоятелства от фактическо и правно естество (като - възраст на детето, здравословно състояние, възможност за адаптация, условия и обкръжаваща среда, отдалеченост, гаранции за сигурност на детето и др.) по правило предпоставя да се обсъди възможността този родител да отвежда детето и в своето местожителство (вж.- р. ІV, т. 3 от ППВС № 1/1974 г.), респ. в своята семейна среда. За осъществяването на пълноценен контакт с неотглеждащия родител, който е с различно местоживеене, без съмнение е необходимо и съдействието на отглеждащия родител, или на лицето, което се грижи за детето и при когото то живее, като ползата от нормално и редовно поддържан режим на лични отношения следва да има превес над търпените в тази връзка неудобства, ако е в защита на най-добрия детски интерес.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

По делото е установено, че страните са родители на детето И. Л. Д., родено на 01.10.2011 г. по време на съвместното им съжителство. Детето понастоящем живее в [населено място], с баба си по бащина линия – Г. И. С., като баща му живее в [населено място], Б., а майка му – в [населено място], А.. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, представените социални доклади, заключението на приетата по делото съдебно-психологична експертиза и становищата на страните, въззивният съд е приел, че е в интерес на детето, с оглед неговите потребности, възраст и пол, да продължи да живее при неговата баба по бащина линия, където то е трайно установено от много години. Майката не е била последователна в усилията си да общува с детето, сравнително рядко е търсила контакт със сина си. Установено е, че И. изпитва ревност към другите по-малки на възраст деца на майката и негативизъм към новия й съпруг и новото й семейство. За осигуряване на възможност на детето да общува със своята майка, от което общуване има неудовлетворена потребност, съдът е определил обичайния режим на лични отношения с майката, въпреки установеното местоживеене на детето и този родител в различни държави. Обсъждайки възрастта и нуждите на малолетното дете, материалните възможности на неговата майка (получавано месечно нетно трудово възнаграждение в размер около 500-600 британски лири), както и предвид обстоятелството, че тя има задължения за издръжка към още две малолетни деца, съдът е определил тя да заплаща месечна издръжка за И. в размер на сумата 200 лв.

С оглед отговорите на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че оплакванията на жалбоподателката срещу въззивното решение в обжалваната му част за режима на контакти между нея и детето са основателни.

Определеният в решението начин и форма на поддържане на лични отношения с майката, въпреки установеното местоживеене на детето и този родител в различни държави, не е съобразен с нуждите и интересите на детето, както и с възможностите практически да се изпълнява, така че да постигне целта си – детето да се развива с грижата и подкрепата и на майка си. В тази връзка не е отчетено обстоятелството, че жалбоподателката има родени още три малолетни деца, които живеят с нея в [населено място], А., като две от тях посещават училище там. При това положение е очевидно, че осъществяването на контакти с детето И. „всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч. до 19.00 ч.“, предполага много чести пътувания на майката от Л. до София със самолет, както и осигуряване на средства за транспорт и за престой в България, което времево и финансово би се оказало невъзможно за изпълнение. Предвид географската отдалеченост на градовете, в които живеят Д. и сина й, както и родителските й ангажименти към още три малолетни деца, основателни са доводите в жалбата и направеното искане през учебната година режимът на лични контакти с детето И. да се осъществява ежеседмично чрез видео разговори по приложенията „Вайбър“, „Скайп“ или други, чрез телефон или друго техническо средство. Това ще даде възможност да се поддържат по-редовни контакти, да се предотврати възникването на отчуждение спрямо майката, както и тя по-пълноценно и по-активно да участва в живота на сина си. Ежеседмичната комуникация, осъществявана по този начин, ще спомогне да се преодолеят дефицитите в общуването и да се съхрани емоционалната връзка с майката, която безспорно е от определящо значение за развитието на всяко дете като човек и личност. Поради това, вместо постановения от въззивния съд режим на контакти с майката – „всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч. до 19.00 ч.“, следва да се определи контактите между жалбоподателката и детето през учебната година да се осъществяват три пъти седмично - във вторник, четвъртък и неделя за по един час – от 19.00 ч. до 20.00 ч. българско време, посредством приложенията „Вайбър“, „Скайп“ или други, чрез телефон или друго техническо средство, като бабата на детето по бащина линия, при която е определено неговото местоживеене, се задължава да осигури и съдейства за редовното провеждане на разговорите.

Основателно е и оплакването в касационната жалба относно режима на лични контакти през лятото, предвид изтъкнатото, че лятната ваканция за английските училища е различна от тази за българските училища, като същата е в периода от 25-ти юли до 30-ти август. Поради това, контактите на майката със сина й И. през лятната му ваканция следва да бъдат съобразени не само с периода на лятната ваканция на учениците в България, но и с тази в А., тъй като двете деца на Д. са вече в ученическа възраст. Ето защо, следва личните отношения през лятото да се осъществяват всяка година за по един месец, в период посочен от майката до 30-ти април на съответната година и по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

Определените от въззивния съд контакти с детето за ваканциите през учебната година, както и за официалните празници, не се обжалват от касаторката. По отношение на тях, както и за режима през лятната ваканция се поддържа, че следва да се даде възможност на майката да го изпълнява в своето местоживеене в [населено място]. Настоящият състав намира, че предвид конкретно установените по делото обстоятелства, към настоящия момент интересът на детето налага режимът да се изпълнява по местоживеенето му в България, както е приел и въззивният съд. В тази връзка следва да се посочи, че макар спрямо Д. да не са констатирани родителски дефицити, неподходящи материални условия, или синдром на родителско отчуждение, но предвид данните за липса на срещи и редовна комуникация с детето в последните години, за съществуващо напрежение, безпокойство и негативизъм в отношенията между И. и новото семейство на майката, режимът на лични отношения следва да се осъществява на територията на България, за да не стават пътуванията извън страната допълнителен източник на стрес, тревожност и несигурност за детето. Вярно е, че поначало би било в интерес на И. да се опознае и общува с по-малките си братя, но това трябва да стане, когато контактите с майка му станат постоянни, редовни и се укрепи доверието във връзката им. Следва да се посочи, че момчето е достатъчно пораснало (вече на 13 години), така че при изразено желание и взаимно съгласие на родителите, или при постановено по реда на чл. 127а, ал. 2 СК съдебно решение, разрешаващо пътувания до местоживеенето на майката, режимът на лични контакти с нея би могъл да се осъществява както на територията на България, така и в дома й в Л..

Предвид изложеното, въззивното решение е неправилно и следва да се отмени в посочените части относно ежемесечния режим на лични контакти между майката и детето, както и за тези през летния период, като вместо него се постанови друго с посочените по-горе мерки за лични отношения с жалбоподателката. В останалите му обжалвани части въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, разноските по спора в касационното производство следва да останат за страните така, както са ги направили (вж. – ТР№ 3/27.06.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. на ОСГК, ВКС).

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 261166 от 25.09.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 15259/2017 г. по описа на Софийски градски съд, в частта , с която е определен ежемесечен режим на лични отношения на майката Г. М. Д., с ЕГН - [ЕГН], с детето И. Л. Д., с ЕГН – [ЕГН], който да се осъществява - всяка първа и трета събота на месеца от 09.00 ч. до 19.00 ч.; както и в частта , с която е определен режим на лични контакти през лятото – всяка година през първата половина на лятната училищна ваканция от 09.00 ч. на първия ден на тази половина до 19.00 ч. на последния ден на тази половина.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ в тези части режим на лични отношения на детето И. Л. Д., с ЕГН - [ЕГН], с майката Г. М. Д., с ЕГН – [ЕГН], както следва:

- през учебната година контактите между майката и детето да се осъществяват по три пъти всяка седмица - във вторник, четвъртък и неделя за по един час – от 19.00 ч. до 20.00 ч. българско време, чрез видео връзка посредством приложенията „Вайбър“, „Скайп“ или други, чрез телефон или друго техническо средство, като бабата на детето по бащина линия – Г. И. С., при която е неговото местоживеене, се задължава да осигури технически провеждането на контактите;

- личните отношения между майката и детето през лятната училищна ваканция да се осъществяват всяка година за по един месец, в период посочен от майката до 30-ти април на съответната година и по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалите му обжалвани части.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.