Задължение на съда да укаже тежестта на доказване при твърдяна злоупотреба с право

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 761

гр. София, 19.12. 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на девети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№1829 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Е. П. против решение № 20/06.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 296/2023 г. от състав на ОС – Търговище.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 4982/01.11.2024 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно задължението на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, въведени в спора. Процесуалноправния въпрос е поставен във връзка с липсата на произнасяне по материалноправния въпрос относно недействителността на трудовия договор и злоупотребата с право, на която се е позовал ищеца с исковата молба.

По правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта – в обжалваната му част; по останалите въпроси той е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Следователно, в качеството си на втора по ред съдебна инстанция по съществото на материалноправния спор по делото, въззивният съд има правомощието – едновременно правото и задължението да обсъди и отговори на всички наведени с въззивната жалба оплаквания и доводи на въззивника относно правилността и допустимостта (само в обжалваната част) и валидността (във всички случаи изцяло) на първоинстанционното решение. При наведени доводи за процесуални нарушения, свързани със задължението на съда да даде указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест, както и във връзка със задължението на първоинстанционния съд да се произнесе по всички доводи на страната, въззивният съд е длъжен, при констатиране на тези процесуални нарушения, да извърши съответните процесуални действия в тази насока. По този въпрос е налице трайна и последователна практика на ВКС, в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.

По касационната жалба, състава на ВКС приема следното:

Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от КТ, трудов договор със срок за изпитване се сключва, когато работата изисква да се провери годността на служителя да я изпълнява, като за една и съща работа договор за изпитване може да се сключва само веднъж - чл.70, ал.5 от КТ, изискващо преценка дали последната длъжност на ищеца „експерт по сигурност“е една и съща с предишната длъжност „организатор охрана“ . Съдът е приел, с оглед съдържанието на приложените длъжностни характеристики, че новата длъжност не само се отличава като наименование от старата длъжност, но има съществена разлика в общите изисквания и характеристики, както и в специфичните трудови функции, а така също и различно място и подчиненост в структурата на работодателя. Сравнението на длъжностните характеристики налага извод, че длъжността „експерт сигурност“ е по-висока длъжност от „организатор охрана“, тъй като са възложени повече ръководни, организаторски, отчетнически и контролни задължения, както и обучителни функции, което се потвърждава и от показанията на св.С. и св.С. относно фактическите параметри на дейността, като именно отказът на ищеца да изпълнява част от новите задължение са мотивирали и неговото освобождаване от работа.

Прието е, че липсва нарушение на императивни разпоредби на закона по смисъла на чл.74, ал.1 и 4 във вр.с чл.70, ал.5 от КТ при сключването на договора със срок за изпитване, както и на изискванията на чл.71, ал.1 от КТ за прекратяване на договора по усмотрение на работодателя, като съдът е посочил, че първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, като се е позовал на задължителна съдебна практика, които мотиви се споделят и въззивния съд, поради което последният е извършил препращане към същите по реда на чл.272 от ГПК.

С исковата молба, ищецът е навел като основание за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение злоупотреба от страна на работодателя, което според него представлява нарушение на чл.8 от КТ, която разпоредба задължава страните по трудовото правоотношение да упражняват правата и задълженията, произтичащи от това правоотношение добросъвестно. С доклада на първоинстанционния съд, направен в съдебно заседание, не е разпределена доказателствената тежест във връзка с горните обстоятелства, а именно, позоваването от страна на ищеца по делото на злоупотреба с права и нарушение на чл.8 КТ, посочени по-горе. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ, добросъвестността при упражняването на правата и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение, се предполага, до установяване на противното. Тази оборима презумпция предполага, че тежестта от доказването на злоупотребата с права, в нарушение на чл.8, ал.1 КТ, се носи от страната, която се позовава на нея, в случая от ищеца по предявените обективно съединени искове. В изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК, съдът е длъжен да укаже на ищцата в този случай, че носи доказателствената тежест от установяването с допустимите доказателствени средства на твърдяното от нея злоупотреба с право от страна на работодателя, при промяната от последния на длъжностната характеристика. В доклада на първоинстанционния съд липсва подобно указание, във връзка с тези твърдения на ищцата по исковата молба. Във въззивната жалба, отново ищецът твърди и излага съображения в насока, че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.8 КТ от страна на работодателя. Въпреки това, въззивният съд не е допълнил доклада по делото, като не е и дал указания на ищеца, че носи доказателствената тежест от доказването в процеса на фактите, на които основава твърдението си за наличие на злоупотреба с право. С решението си, съдът не е изложил мотиви, защо приема, че заповедта е законосъобразна, без да е обсъден довода на страната за наличие на злоупотреба с право.

Решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до неговата неправилност. Както се посочи в отговора на правния въпрос, както и по-горе, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В конкретния случай, с въззивната жалба, ищецът отново е навел доводи за наличието на злоупотреба с право по смисъла на чл.8 КТ, като въззивният съд е следвало да допълни доклада, като укаже на ищеца, че носи доказателствената тежест от установяването на фактите, на които основава възражението си за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, предвид и наличието на законовата презумпция по чл.8, ал.2 КТ. Това процесуално нарушение е довело до нарушение на правото на защита на ищеца във въззивната инстанция, като доколкото се налагат извършване на нови процесуални действия от страна на съда, изразяващи се в изготвяне на доклад от въззивния съд, с който да се дадат указания на ищеца относно тежестта от доказването на фактите, които според него за довели и водят до извод за наличието на злоупотреба с право от страна на работодателя, както и произнасяне по евентуално допустими доказателствени средства, сочени от страна на ищеца в тази насока, след отмяната на решението на въззивния съд, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав, при изпълнение на горните указания.

Разноски за производството не следва да се присъждат, като същите следва да се определят при постановяване на ново решение по съществото на спора, с оглед неговия изход.

Водим горното, състава на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 20/06.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 296/2023 г. от състав на ОС – Търговище.

ВРЪЩА делото на ОС- Търговище за ново разглеждане на делото от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.